Силата на мислите

Цитат :

Ние ви обичаме, приемете нашите благопожелания. И така, промяната в качеството на мислите, емоциите, чувствата и възгледите води до промяна във физическите тела. Мислите, емоциите и чувствата са ключове към биоелектрическият заряд на клетката.

Всяка клетка функционира на строго определена енергийна честота, която може да се повиши или понижи. Когато човек минава през някаква опитност, в нея се вплитат и неговите емоции и чувства, съдържащи от своя страна моментния електрически заряд на мисълта. Нейните метаморфози отключват химически процеси в тялото, които повлияват силата на клетъчното трептене. На това именно се разчита в работата с положителни мисловни картини.

Възнамерявайки нещо, човекът е в състояние да модифицира своята ДНК, която ще бъде наследена от децата му. А намеренията на човечеството претърпяха силна преориентация през последното десетилетие. Това пренасочи перспективата на бъдещето и пътя на еволюцията. Променя се видът човек, който се ражда напоследък на Земята. Докато земната енергия се преобразува, хората имат възможността да се развиват духовно.

Индиговите деца са пример за подобно развитие - те идват на света с духовна "обвивка". Макар все още да притежават дуалност, тя не им пречи да се раждат с далеч по-точни представи от онези, които сме имали ние на същата възраст. ДНК на тези нови човеци наистина е друга, но все пак - не без връзка с нас. Те имат по-добри шансове от предходните поколения да разберат кои са. Намерението им ще бъде по-мощно и ще предизвика огромни, глобални трансформации.

Въпреки че бе предпоставено от нашето, то ще ги изправи пред нови предизвикателства, за да подготвят своята ДНК за още по-съществени промени, защото издигането е непрекъснат процес от множество големи и малки стъпки.

Светът е в навечерието на гигантско по своите размери преображение. To e свързано с констатирани от науката преобразувания в магнитното поле на Земята. Възможно ли е нашата ДНК да реагира на вариациите на околната среда, свързани със земното притегляне и честота? И ако е така, дали тогава не възникват нови "антени", посредством които човечеството ще заживее в пълен резонанс с всичко съществуващо? Вълнуващи въпроси, на които бъдещето със сигурност ще даде отговор.

Присъствието на висшия Аз

Протичащият в момента процес на планетата ще доведе хората до предела тяхната физическа издръжливост. Същевременно те се чувстват принудени да се откажат от "старата енергия", която вече не служи на намеренията им.

Мутацията се ускорява и посредством съзнателното или несъзнателното настройване към по-хармонични вибрации. Човечеството се освобождава от негативните си импулси, зависимости и ограничения и интегрира всички аспекти на битието, пости-гайки просветление на физическо ниво. Духовното същество от светлина в обвивката на човешкото тяло се пробужда отново.

Новите деца не случайно се появяват точно сега. Преди да се впусне в голямото приключение на живота, всяко е оставяло светлинната си одежда при своя непреходен висш Аз и е позволявало на духовния свят да отстрани част от неговата идентичност от базата данни на собствената му памет. При всяка инкарнация то е вземало със себе си само малка част от придобитите дарования и мъдрост, а останалите са оставали на "съхранение" при висшия Аз.

Като сътворци хората също подпомагаха развитието на Земята. Те експериментираха и трупа-ха безценен опит. Но когато взеха да навлизат във все по-ниската енергийна честота на третото измерение, животът стана толкова болезнен и напрегнат, че мнозина се отдръпнаха в страха, яростта, ненавистта и чувството за отделност. Така изминаха хилядолетия, докато сега вече голя-ма част от тях изпитват нуждата да се върнат "у дома" си. Всеки може да прекрачи през булото на илюзията в ярката светлина на истината. Всеки е сияйно божествено същество, неповторима искра божия.

Всички аспекти на земното творение са на път да се пробудят - царствата на минералите и животните, Девите и елементалните сфери.

Както в no-висшите сфери, така и на Земята съществуват множество духовни обединения. Случва се хората да разпознаят членове на своето духовно семейство, приятели и групи, с които са пътували през времената. Тези срещи са подаръци, които са били заслужени и децата-индиго са част от тях.

Да се обадиш на Господ по телефона

Като наблюдавам индиговите деца, не мога да отмина темата за синхронността . Хубаво е да знаете, че когато попаднете в дадена ситуация, най-напред следва да се спрете и поогледате. После се опитайте да доловите не ви ли напомня нещо познато. Чувството ще ви помогне да активирате стари синхронности, които ще ви подскажат как най-правилно да постъпите.

Важно е да използвате мозъка си, за да осветите и изследвате вълнуващата ви тема от всички страни. Мозъкът притежава фантастична база данни, чието съдържание далеч надхвърля човешко-то енергийно поле. След няколко дни ще забележите, че ситуациите, в които се оказвате, сякаш са ви познати - те ще ви подсетят как да реагирате.

Докато "сканирате" своята реалност с помощта на чувствата и духовите си информационни залежи, водачите ви ще активизират синхронности, "стичащи се" от повече измерения. Те ще очертаят понататъшните ви действия по пътя. В този живот мнозина избраха да си спомнят неповторимата енергийна матрица на душата си - своята монада* и предопределение. Непременно впрегнете волята си, за да не излезете от пътя, не бързайте, дайте си време и разпознайте собствените си модели. Възможно е те да са се проявявали в много от по-раншните ви животи.

В настоящия момент децата-индиго могат да бъдат пример за всички ни. Когато се намират в затруднение, те най-напред се опитват да го "усетят". Често се нуждаят от малко спокойствие, след като нещо им е било казано или са попаднали в нова ситуация. Тогава автоматично изследват своите синхронности и после действат според тях. Те съзнават връзката си с духовното ниво и с помощниците си и затова информацията им се дава бързо и лесно.

Едно малко дете, за което тази връзка беше напълно реална, всеки път, щом се нуждаеше от малко време, за да надникне в себе си, казваше на майка си: "Мамо, ще трябва да се обадя на Господ по телефона и след това вече ще зная какво искам." To изчакваше, за да постигне хармония с чувствата си и да намери отговора в себе си.


Истинска духовност

Децата-индиго дойдоха, за да прекрачат заедно с нас във времето на истинската духовност. A какво е истинска духовност? Свързаният със своя висш Аз* човек, познава красотата и истината на всички религии и осъзнава, че духовността няма нищо общо с догмите, етическите кодекси или застиналия морал. Тя надхвърля очертанията на религиите и свързва всяка душа с нейната лична божествена истина. Духовността обича и приласкава живота, не осъжда и не отблъсква никого.

Духът действа в рамките на светите всеобщи закони, които са неизменни. Тяхната същност е любовта -любовта към себе си и любовта към всички божии творения. Духовността не е равна на свръхсетивност, която ще рече - развито вътрешно зрение, ясно виждане, ясно чуване или телепатия. Тези способности се дават на човека по рождение. За съжаление, те бяха забравени от него и просто закърняха. Свръхсетивното възприятие се връща по естествен път, когато той отново се свърже с Духа в себе си.

Истинската духовност означава да прегърнеш доброто във всички религии и хора и да допуснеш те да изразят духовността си по свой начин. Тя означава още да виждаш във всеки човек, животно или в цялото мироздание чудните качества на Твореца, както и - да ги откриеш у себе си, да ги проявиш и така да подтикнеш другите да сторят същото.

Дойде моментът, в който голям брой индигови деца се въплътиха на Земята, за да ни помогнат в този процес. Влизането в съзвучие с висшия Аз и божествения извор в сърцевината ни позволяват духовното да струи от всеки от нас да се закрепва и разпростира на Земята.

http://www.bgtextiles.org/files/Downloads/AnketaMatriza.pdf

Винаги ми е интересно да прочета нещо за Индигото!
Ето още информация!

http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?topic=10921.msg177497#msg177497

"Цената на величието е да поемеш отговорност за всяка мисъл"
Уинстън Чърчил

Ние не можем да управляваме времето или настроението на хората около нас .Но със сигурност можем да управляваме отношението си към тези събития.Ние всички имаме силата да определим за какво мислимвъв всеки даден момент.Тази способност е част от човешката ни същност.Единствено пълно влияние имаме върху нашият ум .Не съществува такова нещо като обективна реалност или "реален свят"Няма абсолютни категории.Лицето на най-големият ти враг може да бъде лицето на моя най-добър приятел.Събитие ,което един човек приема за трагедия ,за друг може да съдържа в зародиш безгранични възможности.Онова,което действително разграничава винаги жизнерадостните и оптимистичните хора от непрекъснато нещастните ,е начинът по който възприемат и преработват обстоятелствата в живота.
Действително успехът във външния свят започва от успеха във вътрешнияи,променяйки мислите си.Като контролираш мислите и реакциите си към събитията в своя живат ,започваш да контролираш съдбата си.Повечето хора изобщо не обръщат внимание на природата на мислите си,въпреки че качеството на мислите определя качеството на живот.Ако искаш да живееш живота си най-пълно,трябва да се грижиш за мислите си така както се грижиш за най-скъпоценни те си неща.Полагай много усилия да се освободиш изцяло от вътрешното безпокойство .Ще бъдеш богато възнаграден.Това пак из книгата ,която чета в момента.

Цитат:

"Мисълта на майката определя детето

Това, което повечето жени, мъже, а и държавите като един общ човешки организъм, не осъзнават е, че цялата цивилизация се гради на мислите на майките. Някои хора са запознати с идеята, че мислите определят битието и бъдещето на един човек, но малко го въприемат буквално и правят директна връзка между живота си и начина си на мислене. А първите мисли, които усещаме, чуваме и разбираме, са тези на нашата майка. В мистичните науки има ясно обяснение за причините за нещата. Човекът е преди всичко МИСЛИТЕЛ. Затова МИСЛИТЕ ни – са бъдещето ни. УСЕЩАНИЯТА ни – са настоящето, породено от мислите ни, а РЕАЛНИЯТ ЖИВОТ около нас – нашето минало или по точно кристализиралите ни мисли.
Отдавна науката се раздели със схващането, че човешкият зародиш, току-що роденото бебе или дори съвсем малките деца НЕ разбират околния свят, че не чуват, не виждат и не запаметяват нещата около себе си. Оказа се, че те чуват всеки звук и възприемат интуитивно всеки цвят, форма, чувство или мисъл около тях. Вече все повече учени са убедени, че всичко това се случва още от първия миг на зачеването. Затова за тях, когато детето се ражда вече има деветмесечно минало, което се оказва, че е в основата на неговото бъдеще. Ето какво казва например френският неонатолог проф. Жан Пиер Белие: „Важното е майката, девойката да си дадат сметка, че качеството на периферните стимулации на ниво реч, музика, ласки и хранителни съставки, на ниво мисъл и емоции, и главно на любов, представляват най-подходящата стимулация за една хармонична синаптогенеза.” /Фаза на развитие, по време на която в мозъка се създават връзки /синапси/ между невроните./
Още по-конкретен е швейцарският детски психиатър проф. Бертран Крамер който твърди, че „Човешките взаимоотношения се създават и поддържат с помощта на картини, съдадени от всеки. Може да се каже, че детето първо се ражда в главата на своите родители, защото се констатира, че картината за едно дете води до цяла серия от желания и идеали. Едно идващо дете носи в себе си много надежди.”

А ето и откровенията на композитора Оливие Месиен, един от най-великите експресионисти в музиката: „Очаквайки ме, майка ми има поетическо предчувствие. Аз дължа кариерата си на това лирично очакване. Именно майка ми ме поведе още преди раждането ми, към природата и изкуството. Тя го направи с поетични термини – като поет, а аз го изразих по-късно в музика.” Оливие Месиен е и страстен орнитолог, изследовател на птичите гласове и страстен почитател на природата, която той счита за Божествена. Колко малко майки си дават сметка, че именно техните МИСЛИ преди и по време на бременността буквално създават бъдещето на техните деца.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка се колебае до последно дали да абортира или не. Медицината отдавна отрече, че децата не помнят тези чувства на „чакащия смъртната присъда затворник”. И сега целта на много психотерапии е да се справят с последиците от това тежко преживяване за тези, които все пак са оцелели по благоговение на мисълта на собствените си майки.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка е забременяла, защото е искала да накара по този начин баща му да се ожени за нея по една или друга причина. Бъдещето бебе вече ЗНАЕ, че е средство и приема тази мисъл за свое верую.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка не знае кой е бащата и забременява случайно сред многобройни връзки. Когато разбира тя обикновено изпада в ужас, как ще отгледа детето, дори и да не мисли за аборт. Бебето още от първия миг вече ЗНАЕ, че е тежест и страда.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка мисли да го остави за осиновяване, или която се превръща в утроба за създаване на деца, които ще бъдат продадени. Тези бебетата ЗНАЯТ и страдат.

Страшно е да се помисли и за онези свръхамбициозни майки, които имат дете просто, защото биологичния им часовник тиктака и трябва да свършат до 43 години и тази „работа”, а после търсят бавачки и всякакъв друг персонал, който да замести любовта им, защото бебетата ЗНАЯТ, че са част от престиж и кариера и страдат.

Страшно е да се помисли за онези майки, които са си наумили да имат точно момче или момиче и свързват мислите си по време на бременността постоянно с един от двата пола. След това са силно разочаровани, че мечтата им не се сбъднала. Бебето ЗНАЕ това и не иска да бъде разочарование. Така момиченцата започват да искат да са момченца и обратното.

Страшно е да се помисли, какво се случва и с бебетата на малтретирани, нагрубявани, обиждани и отхвърляни жени, особено ако това е дело на най-близките им хора – мъж, родители, роднини. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, това е все едно да малтретираш, унижаваш и отхвърляш собственото си дете /това не разбират бащата и роднините/, което още от първите си мигове ЗНАЕ, че някой не го желае.

Страшно е да се помисли, колко страшно се отразяват страховете и притесненията на майките върху формиращата се психика на зародиша. По тази причина в пренаталната медицина вече се говори и за пренатално възпитание, защото става ясно, е дори неутралното поведение към бъдещето бебе е погрешно, защото показва безразличие.
Бременните жени не само, че трябва да имат спокойствие и ведра обстановка около себе си, не само трябва да се хранят и движат правилно, но те вече трябва съвсем целенасочено да комуникират с детето от първия момент, в който научат за него, а даже и преди това. Защото се оказва, че то РАЗБИРА.

В този смисъл бременните жени вече не слушат просто музика, те слушат заедно с бебето и така формират първите му вкусове, научават го на вдъхновение и радост от изкуството. Замислете се за ужасните поражения, ако майката си слуша редовно чалга.

Бремените жени, каквото и да говорят и с когото и да говорят, посвещават в разговора и бебето. По интонацията, по чувствата и по реакциите то РАЗБИРА за какво става въпрос. Затова, когато майката е ядосана, бебето вече е уплашено..., а когато и тя е уплашена, то е направо ужасено и това усещане е крайно силно, защото то го чувства цялостно и без логически защити.

Затова първите месеци преди и след раждането са най-важните и най-отговорните за бъдещето на един човек. В този период майката трябва да знае, че с всяка своя мисъл и чувство тя буквално гради живота на своето дете. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, която се освобождава физически и етерно чак докъм 21-та година, е абсурдно при отглеждането на децата да се разчита на различни социални институции, освен при наличие на някаква загуба. Даването на малко дете на детска ясла на една или две годинки, когато то няма изградено чувство нито за време, нито за пространство, остава в него единствено чувството, че е изхвърлено някъде си за неопределено време, при непознати и не толкова любящи хора. А щом е изхвърлено, значи не е желано, а щом не е желано, значи не е обичано достатъчно. И това, че децата свикват с това безумие, съвсем не означава, че им харесва и не са дълбоко наранени. Аз лично не познавам дете до 5 годишна възраст, което да става сутрин ентусиазирано, че ще ходи на детска градина, а такива до 3 годишна възраст просто не съществуват. Да не говорим за болестите, които са неизбежви и постоянни при над 90% от посещаващите детски градини. Същевременно всички са наясно, че до 5-тата година имунитетът не е изграден докрай и това в съчетание със стреса е очевидната причина за проблемите. А болно дете е детето, на което в определения момент му липсва достатъчно любов и защита.

И когато се говори толкова активно за някаква еманципация с мъжете, е добре например да се прочете биографията на самата Маргарет Тачър, където тя описва как сама отглежда двамата си сина, стоейки си вкъщи 11 години, до момента, в който те не стават големи. Не ги изпраща на детска градина и всеки ден пазарува и им готви сама. Е, преди това е завършила химия в Кембридж, а след това става и министър-председател на Англия. Не е невъзможно.

Проблемът е, че еманципацията /освобождаването от старите схващания/ трябва да се насочи в съвсем друга посока. Тя трябва да се случи първо в главите на майките, за да стане реалност и на физичическия свят. И еманципация не трябва да значи равенство с мъжете в техния свят, а равенство привличането на мъжете в женския свят и къв най-важната дейност. Защото да отгледаш истински човек: спокоен, интелигентен, истински творец и мислител е най-трудното нещо на света. Децата са най-сложните и непредсказуеми същества, контактът с тях е контактът с формиращия се човешки интелект, а не с машина. Всяка грешка се заплаща скъпо. И тази задача е поверена неслучайно точно на жените, на майките, защото те са символ на любовта. В този смисъл мъжете трябва да се еманципират също към процеса на обучение, защото те са не по-малко важен фактор и тяхното съпричастие прави ролята на майката най-цялостно. От жените обаче зависи те да наложат това мнение. В този смисъл ние като жени не оправдаваме ли чрез мними амбиции мързела си, гордостта си, а и фактът че да изграждаш и учиш качествено едно дете, а не да го „гледаш”, нито да го „пазиш”, е толкова трудно и ангажирищо. Затова се изисква 24-часови усилия в продължение на поне на 5 години; много творчество, ежесекундна мисъл, артистичност, способност да се говори и общува, умение да се представя света в най-добра светлина без викове, крясъци, нерви, критики и крайно отегчение от тази толкова второстепенна роля. Това е начинание за много търпение, висок интелект и безкрайна любов, които могат да имат само най-силните. Това е призванието на голям учител, възпитател и лечител. Иначе сълзите и разочарованията ще са винаги неизбежни.

Изграждането на детето е преди всичко ПРИЗВАНИЕ на майката и затова от нейната първоначална мисъл и любов зависи и просперитета на цялата цивилизация. Защото, ако има нещастни, уплашени, болни, груби и престъпни хора, то това не е само вследствие на средата и гените, това е и мисълта на техните майки, а преди това на по-предишните и на по-предишните и т.н. и т.н. назад във времето. Майките именно са вложили волно или не, с или без чуждо съдействие, от пресметливост, глупост или гордост - страх, болка, вина, корист, високомерие и омраза в сърцата на собствените си деца.
Ако майките не вярват и не отстояват, че вършат най-важното нещо в света, няма кой друг да повярва в това. Но когато самите жени не кърмят децата си, оставят ги на институции и бавачки за отглеждане и възпитание, купуват им готови храни и самите те учат дъщерите и синовете си, че майчинството е нещо, за което едва ли не държавата е отговорна, че това е начинание, което трябва максимално да се отлага във времето или че парите решават някои неща, това вече е мисъл с ужасни последствия за всички. Тя създава егоистични, алчни и глупави хора.

Може е би е крайно време МАЙЧИНСТВОТО като Изкуството на съграждане на мислещи, свободни и любящи хора да бъде истински ЕМАНЦИПИРАНО, както от самите жени, така и от мъжете и от държавата като цяло. В този смисъл защо в училище няма предмет, който да се изучава през цялото 12 годишно обучение и той да се нарича „Изкуството да станем родители”. А може би на властващите им е по-изгодно за най-естественото нещо на света да не знаем почти нищо и да го слагаме в края на редицата от важните неща в живота, за което да се дават помощи, сякаш е процес на някаква недоимъчност.
Силва Дончева "

О, батко Октим.... как искам да го прочетат повече майки това. Не!!! Искам да го прочетат много НЕмайки сега, за да са майки утре...
Припомних си страхотни моменти с детенце в корема. И не чак толкова страхотни, но надявам се с притъпени последици от отношенията ни сега.
Благодаря ти! Наистина!

П.П. Хахаха! Пусках на детенце Моцарт и Бах докато още беше в корема ми. При едно излизане с приятели установиха, че трябва да поспра малко, защото от толкова развит мозък от музиката ще е с голяма глава (ила само глава)... Това май е най-големия ми бременен смях....

Много ти благодаря октим !И бих искала да споделя какво и аз научих от една книжка:Съзнанието на детето е пейзаж,изпъстрен с перспективи и възможности.Ако бъде правилно отгледано,то ще постигне велики неща.Ако бъде изпълнено с негативност,в най-добрия случай ще стане посредствен човек

Четох, разчувствах се, размислих се…
И ми стана болно…
Написаното съвпада напълно с начина , по който възприемам нещата. Съгласна съм, че най-доброто за едно малко дете е да бъде отглеждано от майка си, докато е готово. Аз искам да го направя, но битието не позволява този „лукс”. Чудесно е, че Маргарет Тачър се е грижила за децата си и ги е възпитавала и напътствала, когато са имали нужда от това. Но, от друга страна определено е имало кой да осигурява финансовата им стабилност…
Няма начин, няма как аз да не работя и да свързваме двата края. Жалко е, защото мъжът ми умен , способен. Изучил се е достатъчно (има две магистърски степени), прекрасен и добър човек е. Но в нашите услови, не може да ни издържа, ако работи само той. И в повечето български семейства е така. Аз не страдам от мания за кариеризъм (макар, като гледам , добре се справям ). Няма да се чудя какво да правя, ако си стоя в къщи (защото има жени, които просто „се задушават” и не могат да не работят. Липсват им и социалните контакти…)
Детето ми знае, че го обичаме много. И това е, което мога да направя за него… И Господ да го пази!!!

Gti, беше копирала в друга тема много интересен мисловен модел с положителни мисли, които майката казва за детето си , като молитва... Трябва да го правя...

Една молба!
Какво е мнението ви за последният пост в темата "Защо изневеряваме на стр. 6"

октим,колко съм ти благодарна за тази статия.Тя много ще повлияе на моя живот като майка сега.След като го прочетох три пъти ,чак,тогова осъзнах всъщност наистина каква огромна отговорност имаме ние майките.

Цитат :

В този смисъл ние като жени не оправдаваме ли чрез мними амбиции мързела си, гордостта си, а и фактът че да изграждаш и учиш качествено едно дете, а не да го „гледаш”, нито да го „пазиш”, е толкова трудно и ангажирищо. Затова се изисква 24-часови усилия в продължение на поне на 5 години; много творчество, ежесекундна мисъл, артистичност, способност да се говори и общува, умение да се представя света в най-добра светлина без викове, крясъци, нерви, критики и крайно отегчение от тази толкова второстепенна роля. Това е начинание за много търпение, висок интелект и безкрайна любов, които могат да имат само най-силните. Това е призванието на голям учител, възпитател и лечител. Иначе сълзите и разочарованията ще са винаги неизбежни.

Това много ме натъжи ,защото осъзнах и колко безценно време съм изгубила,примерно да вися на копма вместо да откликна на протегнатите детски ръчички А ме е и яд ,защото го знаех:

Цитат :

За своето развитие децата се нуждаят от нашата енергия постоянно и безословно

,но се провалих .Много е трудно.Благодаря ти,че все пак имах възможността да разбера това сега.Мъника ми е на три годинки и се надявам да променя нещата.Наистина мога да дам и да науча детето си на много неща.Все пак имам и педагогическо образование.Имам диплома за учител по физическо възпитание и съм била инструкторка по ски и по плуване.Мога да се опитам да вложа творчество.Много работа ме чака.Сега най-важното нещо в живота ми е да работя върху призванието ми да бъда майка.

Статията е много полезна, наистина, и аз ще си позволя да я копирам в самостоятелна тема, за да я прочетат повече хора и за да не се загуби между страниците!!!
БЛАГОДАРЯ ти, Октиме, че си толкова полезен!