Има значение какво правим! Има значение и какво НЕ правим!!!

Mdaaa< в живота не можем да бъдем само зрители... Дали правим нещо или се спотайваме... Бездействието е пак вид действия, ако мога така да се изразя... Със своето отражение...

Разбира се че има значение, но не толкова голямо, колкото какво мислим.
Ако не мислим за нещо, няма да го правим.
Не напразно, кармата се създава от мисълта, думите и действията (и от нищо друго).
Във вечерната си молитва казвам: "Господи ... прости ми каквото съгреших с думи, дело и помисъл".

Груб пример - виждаме човек да се дави, можем да плуваме... Не правим нищо... Това си е бездействие, което обаче има значение... Значи е и действие...с обратен знак... И има значение, и то голямо...

Какво искаме и не правим нищо,за да го постигнем! Какво ни липсва ,а дори не си мърдаме пръста ,за да променим нещата???

ШОКОЛАД написа:

Какво искаме и не правим нищо,за да го постигнем! Какво ни липсва ,а дори не си мърдаме пръста ,за да променим нещата???

Да, сега виждам сентенцията по друг начин...

МНого често в живота на хората царуват мързелът и страхът... Оттук примирението, самоуспокоението от бездействието, отлагането, търсене на оправдания... и още колко, колко...

Мързела ме кефи, ма страхът е ужас, бая вреден и не-помагащ на нищо с нищо ...

Будната душа не може да бездейства! Ако имаш съвест, ще се опитваш да промениш, да поправиш, да обгрижваш, да градиш...Ще си действие,а не предмет,който трупа само прах по себе си...

Съгласна съм с Шоколад...

Аз визирах обратното в писаното по-горе, поради масовостта на това състояние... Пълно ОБЕЗЛИЧАВАНЕ!!!

ШОКОЛАД написа:

Будната душа не може да бездейства! Ако имаш съвест, ще се опитваш да промениш, да поправиш, да обгрижваш, да градиш...Ще си действие,а не предмет,който трупа само прах по себе си...

А, не знам.
Тва с "будната душа" ми звучи точно като комунистически лозунг (99% от комунистическото не ме кефи).
Иначе, за променянето съм съгласен.
Та, това което сме най-малко е предмет.
Ние сме души и облицовката (тялото) е само материалното изражение на душите.
Та, за бездействане не е и ставало въпрос, ставаше въпрос за мързел.
Не ме кефи да работя "ангария" за да направя еди кой си шкембелия - богаташ.
Та, относно "будната душа", най е гот, като мозъка е в честотата Алфа, Тета или Делта ...
Тогава имаме възможност да се свържеме с други енергии в същата честота.

ШОКОЛАД написа:

Какво искаме и не правим нищо,за да го постигнем! Какво ни липсва ,а дори не си мърдаме пръста ,за да променим нещата???

Не е само от мързел,от тесногръдие ,от липса на начална скорост,от ограничение на психическа основа..........
Има хора,които сами са скочили в дупка,която продължават да си копаят,защото е по-лесно от набирането и изкачването до върха..или поне така си мислят..
Навикът-той гризе мнооого от желанието у хората.Заради него се поемат и толкова малко рискове,макар и пресметнати,заради него се търсят перманентните извинения,причини,оправдания....
Дълбока въздишка и последващ емоционален разказ за ГОЛЕМИТЕ намерения,но...малките възможности..
Искаме много,но даваме малко или почти нищо за да го постигнем,липсва ни ентусиазма,понякога един здрав бой и пример за да ни разтърси и опомняйки се да се хванем в ръце и да започнем да се катерим към върха....но понякога и това не върши работа-след кратък интервал от желание за прогрес се настанява трайно мързела ,водейки рутината със себе си...
Който успял-успял,който не...продължава да копае..

Съгласна съм ...

Сега, обаче си помислих нещо друго. Мисля си колко е важно човек да има правилна оценка за дадена ситуаця, както и за възможностите си... колко случаи има на амбициозни хора, които не притежават възможностите, но драпат "за нагоре"...

Пак казам, освен това, коеото си писала и с което съм съгласна... вметвам важността от себепреценката...

Цитат :

Сега, обаче си помислих нещо друго. Мисля си колко е важно човек да има правилна оценка за дадена ситуаця, както и за възможностите си... колко случаи има на амбициозни хора, които не притежават възможностите, но драпат "за нагоре".

А какво става,когато животът не ти предоставя много време за правилна оценка?И като човек с възможности ти се наложи да рискуваш?!Говоря за лични качества-възможности,не за материални(така те разбирам).Амбициозните хора намират начин именно,защото са амбициозни,не търсят оправдания.Тези,които нямат материалната възможност обикновенно драпат повече и от другите за нагоре,или изобщо не се захващат...
Самооценката е важна,да категорично, освен нея се нареждат и куп други необходими качества като адаптивност,умение за реакция,гъвкавост,дисциплина...всички те зареждат пушката,която може да те изстреля в правилната посока.Добре е да знаеш кой си,откъде си тръгнал и какво ти е коствало да минеш "през"-за да стигнеш "до".
Много са ми интересни хора,които постоянно се оплакват от живота си,но не правят нищо за да го променят.Всичко ги дразни,но понеже така са свикнали да живеят и оплакването се е превърнало в част от ежедневието им.Всеки чака другия да предприеме някаква стъпка в положителна промяна,да стане чудо и пр.,но той самия не си мърда пръста в тази посока,което от своя страна го води към деградация...

"А какво става,когато животът не ти предоставя много време за правилна оценка?И като човек с възможности ти се наложи да рискуваш?!Говоря за лични качества-възможности,не за материални(така те разбирам).Амбициозните хора намират начин именно,защото са амбициозни,не търсят оправдания.Тези,които нямат материалната възможност обикновено драпат повече и от другите за нагоре,или изобщо не се захващат...

"

Да, разбира се не говоря за материални възможности. Относно амбициозността… Това е хубаво качество, когато е премерено. Казвам премерено, защото обикновено амбициозността се свързва с максимата „На всяка цена”. А този вид крайности аз не приемам и не харесвам... За това съм умерена в тази посока… Да, зависи от много неща… Вярно е, че успяват главно много амбициозните хора. Но, понякога нещата просто стават и не е нужно да се „минава през трупове”. Това, да… Крайната амбициозност приемам само, когато се отнася до някаква хуманна кауза, когато друг начин няма. Тогава приемем крайността, но не и когато се отнася до отделната личност…

Да, оправдания … Често ги има, когато човек не е деен и обича да отлага… Липсата на действия понякога, обаче е свързана с оценка на ситуацията, както и самооценка и решение в резултат на премерен риск…
Хубаво е когато човек с качества реши да рискува и да бъде премерено амбициозен … Но на мен вметката ми беше за хора без необходимите качества, на които често им е присъща сляпата амбициозност.


"Самооценката е важна,да категорично, освен нея се нареждат и куп други необходими качества като адаптивност,умение за реакция,гъвкавост,дисциплина...всички те зареждат пушката,която може да те изстреля в правилната посока.Добре е да знаеш кой си,откъде си тръгнал и какво ти е коствало да минеш "през"-за да стигнеш "до"."

Ок… Аз, обаче бих поставила самооценката след изброените качества. Именно това трябва да прецени всеки сам. Дали притежава тези качества. Не всеки може да направи всичко, именно защото за всяко нещо са необходими определени качества…
Прост пример: Чудесно би било ако шофирах. Аз, обаче дори не изкарах книжка именно защото прецених, че от мен приличен шофьор няма да стане. Аз дори трудно пресичам. Ако няма светофар някъде, почти е изключено да премина. Изпадам в силна тревожност в решителни моменти, нямам добра моментна реакция
и т.н. и т.н. Някои качества не могат насила да се вменят…

Самооценка по втората част-
напротив тя стои в началото-благодарение на нея си наясно(или не си) с качествата ,които притежаваш(или не).

Цитат :

Но на мен вметката ми беше за хора без необходимите качества, на които често им е присъща сляпата амбициозност.

Тези са си направо страшни,защото са способни на всичко за да постигнат целта си.

Казах, че слагам самооценката след изброените качества, иамйки предвид именно, че трябва да знаят качествата, на които ще правим самооценка... Всъщност обаче, не е важно как се изразяваме... говорим за едно и също