Какво знаете за егото?

Моля,поемам всякаква информация,благодаря!
Ето какво чета аз сега:
Поради едностранчивостта си, дуалистичното съзнание в продължение на хилядите години е създало енергийни шаблони (отъпкани пътечки от мисли и чувства – правила, стереотипи, традиции), които наричаме его. Егото е сбор от всички наши илюзии, които ни карат да се усещаме отделно от Бога.
За да е възможен този избор, трябва да имате обективна представа, от какво се състои егото, за да изоставите тези дълбоки коловози, които ви пречат да напуснете старите отъпкани пътища. Трябва да имате предвид, че тези отъпкани пътеки са милиони и е много трудно да бъдат изброени всичките, още повече, че при различните хора са изградени по индивидуален и неповторим начин. Но ако всеки един миг си задавате въпроса, дали това, което правите ви приближава или ви отдалечава от Бог, много бързо ще схванете принципа и ще започнете да различавате мисловните навици на егото от обективната действителност.
Основният ориентир – егото е производно на дуалистичното мислене, т.е. то е от вида или/или (две мнения няма) – крайни преценки, които изключват всякакви други гледни точки. Точно обратното – обективното мислене е в златната среда, където нищо не се изключва, а се преценява, кое е по-силно действащо за в момента, кое по-слабо – действа принципа и/и, т.е. и това е вярно, и другото също, а също и много други неща.
Основното местоположение на егото са енергиите на четирите низши тела. Егото в материалното ви тяло е бърборкото, който бърбори постоянно в главата ви.Този бърборко ангажира постоянно вниманието ни и егото си е въобразило, че ако престане да бърбори, престава да мисли и престава да съществува. Всъщност не е далеч от истината, защото точно мисловното бърборене отъпква тези ментални пътеки и създава коловозите на егото. Ако разберете, че за да мислите, нямате нужда от бърборкото, егото постепенно изчезва, защото няма кой да поддържа коловозите.
В астралното тяло, егото основно се състои от страхове – милиони страхове, притеснения и несигурност по най-различни поводи. Тези страхове са възникнали в резултат на наблюденията ни, че нямаме реална представа за действителността и следователно, са възможни грешки. Страховете определят поведението ни в много голяма степен. Другата съставка на егото са правилата, стереотипите и умствения багаж на металното тяло. Там са струпани всички тези неща, на които викаме мироглед и престава за действителността. И проблемът не е в това, че имаме мироглед, а че го смятаме за надежден и проверен, следователно, се съмняваме във всичко останало и много трудно заменяме надеждното с ненадеждно, и непроверено. Когато приемем нещо за доказано и надеждно, го фиксираме и то се превръща в илюзия, понеже го изваждаме от потока на вечното движение и престава да бъде актуализирано. Как тогава ще приемем, че сме единни с Бога, когато имаме натрупани толкова много убеждения, че сме отделно, че сме индивидуалност?
Друг атрибут на егото е Причинното тяло в душата ни. То се състои от коловози, които сме дълбали през различните въплъщения. Всяка крайност, в която сме се вкопчвали, докато сме били в материално тяло, е оставила своята следа, своя белег, който ни кара да се връщаме отново и отново към него, докато не го излекуваме и обезценим, и не престанем да го поддържаме като наливаме енергия в него.
Всичките тези коловози, и в четирите ни нисши тела, представляват енергийни натрупвания. И понеже са изграждани дуалистично, т.е. едностранчиво, те не са уравновесени, а са поляризирани и ни дърпат и привличат към най-различни неща в живота. Т.е., цялата суета и бягане, всичко, което ни кара трескаво да правим едно или друго, да се стремим към нещо или да избягваме друго, да се притесняваме и страхуваме, се дължат на тези поляризирани и неуравновесени енергии. Т.е., ако искаме да премахнем всичката болка от живота си, трябва да намалим големите енергийни пикове в телата си, а падовете да допълним. Но това е невъзможно с дуалистичния начин на мислене – той винаги противопоставя нещата едно на друго, т.е. може да създава само дисхармония. Трябва да изберем средния, златния път, т.е. да започнем да мислим без да противопоставяме нещата едно на друго, а да намираме техните допирни точки и това, което ги обединява. Това се нарича Христов или Свещен разум, т.е. разума и чувствата на висшите ни тела, които не се възприемат отделно от Бога и не са подвластни на дуалистичното мислене. А те съдържат много повече убедителни доказателства, че всичко е единно Цяло, от тези, които съставят мирогледа на менталното тяло.
Един от най-активните атрибути на егото, е убеждението ни, че непрекъснато сме жертва на нечия злонамереност. Ролята ни на жертва е толкова убедителна за съзнанието ни, че много рядко допускаме възможността самите ние да сме причина за лошото отношение. А както посочих по-горе, натрупаните поляризирани и неуравновесени енергии са причина да привличат подобното, което предизвиква конфликти и неприятни емоции. Въобразявайки си, че сме жертва, изключваме самокритичния подход, т.е. ние се защитаваме и натрупваме все повече дисхармония, докато накрая ни светне крушката, че е време да променим нещо, че самозащитата (защитата на егото) създава все повече проблеми.

Като оставим Бога настрана и още някои твърдения примерите са интересни,но само толкова.Егото не е ли АЗ-ът на личността?
Дисбалансът се нарушава по-скоро от егоизма ни,не от егото.То е хастара на дрехата,самочувствието на характера ни,доказателство за себезачитане и уважение.Поне за мен е така.Изобщо не го смятам за илюзорна съвкупност отделена от Бога..напротив!
Хубаво е да се позамислим по-дълбоко по темата-извън материалите из нета,ей така сами за себе си!Би се получила интересна дискусия предполагам!С две ръце подкрепям следващите редове!-
П.П.В отговор на въпроса ти по-конкретно,източника ми е неизвестен.

Цитат :

"Какво представлява егото или актуалното "аз"? Това, от една страна, е съвкупността от представи за света, идеите, концепциите, обичай­ните начини на поведение и реакции, а от друга страна, система от програми на подсъзнанието, регулиращи неговото поведение, възприемане, мислене и прочие. В егото можем да отделим три пласта: осъзнаван /представи, концепции/, полусъзнаван, и накрая - несъзнаван /подсъзнател­ни програми/. Вторият пласт е твърде важен, тъй като с него работи съзнанието. В дадени момен­ти съзнанието сякаш се докосва до полусъзнава­ните неща: ако върху тях се фиксира внимание­то, те, макар и частично влизат в съзнанието. Ако не се фиксира - отплуват в подсъзнанието. Тако­ва е, например, чувството за леко неудобство от собственото поведение в определена ситуация.

Съзнанието, външният свят и духът посто­янно въздействат на егото. Но то не е склонно да се променя, напротив, оказва съпротива на все­ки опит за промяна. Това е известно на всеки, който се е опитвал да се усъвършенства.

Главната функция на егото е да поддържа човека на определено еволюционно равнище. До­като той е нормално адаптиран във външния свят, егото не се променя, ако върху него не оказват натиск външната среда, съзнанието или духът.

Главната задача на духа се състои в посте­пенната трансформация на егото, в доближава­нето му до себе си, тоест - в развитието на акту­алното "аз" към потенциалното "аз". При това паралелно протичат следните процеси. Първо, съзнанието се разширява и човек започва да осъ­знава все повече както външния, така и вътреш­ния свят, а това означава, че съзнанието започва да контролира подсъзнанието. Второ, протича смяна на подсъзнателните програми: старите, примитивни програми се трансформират в по-сложни, диференцирани, някои умират, а поня­кога възникват и нови.