Така...пак е късничко за откровения тук,но съм седнала с чаша винце и съм на кеф да споделям
Та на въпросите-
Страдали ли сте от сбъднатите си мечти? -Да,но няма да напиша "за жалост".Така трябваше да се случи ,и така стана.Незнам какво визираш под "мечти",но аз имам предвид неистовия стремеж да се добереш до нещо с нечовешки висока цена ,да се бориш със зъби и нокти за него -с всички сили-физически,умствени,всякак .Да го държиш в ръцете си НЕЩОТО и да те боли от него зверски ,след кратката наслада от "победата"ти...
Да се разтапяш от удоволствие и агония едновременно...няма как да се опише.
Давате ли си сметка за цената на желанията си?-Понякога дори не се замислям колко ще струват,признавам си..но не е ли именно в това тръпката да затвориш очите си със следващото желание?Или да го изкрещиш,или да си го намислиш,да го осъществиш,а после да забравиш..
за да дойде отново момента,в който се замисляш за цената му,ако се наложи...тя -цената те подсеща за него.
До къде стигате,за да се домогнете до целта?-Докъдето мога-целта ми е била винаги най-висшия прерогатив,стига да е живо предизвикателството и
желанието.Всичко забранено е позволено и обратното,така че...да живее експеримента (и елегантния подход
)
Колко дълбоко трябва да потънем,за да стигнем върха???-Дотолкова,че да извадим крака си над калта,за да продължим да се изкачваме.
ИЛИ:
Да сме добри плувци,за да не потънем толкова,че да не успеем да стигнем повърхността,а оттам и върха.Което е почти невъзможно за хората.
Колко струват мечтите ни?
-Колкото и нервите ни,амбициите ни,просперитета ни,разтежа ни,лишенията,волята ...еднакво тежат на кантара.
Понякога можеш да размениш някоя мечта за откраднат миг или благодарност,пакет пуканки,но.....не винаги се случва..
Не трябва да спираме да растем-колкото ние,толкова и мечтите ни,имаше тъв лаф.
