Любовта е винаги взаимана. Несподелената ЛЮБОВ, НЕ Е ЛЮБОВ...

Любовта ни е дадена,за да бъдем по-добри...
Сродните души...много обичам митът на Платон За любовта...Намерим ли сродната си душа , ставаме богоравни...

Шоколад защо не подълбаеш малко по надълбоко?

Въртим, въртим и все до сродни души стигаме.
Любовта не ни е дадена. Любовта е извоювана и заслужена. По пътя към нея ставаме добри, лоши, прави, криви, щастливи... Понякога и само сини сливи.
Не вярвам в сродните души като нещо КОЕТО Е или като нещо само и единствено в любовта. Ако е така, то 99.99% от хората няма да ги срещат, защото ще са на другия край на Земята. Не искам да вярвам, че сродната ми душа е зноен чернокож от Намибия. Не искам да вярвам и че сродната ми душа е само една. Срещаме хора, къде случайно, къде не толкова.... и те СТАВАТ наши сродни души. Дали приятели, познати или възлюбени. Стават такива, защото докосват струни от душите ни. Дали ще останат зависи от всичко между нас, не от предначертаното. Сродните души срещаме където сме.
Ей туй си мисля пред чаша кафе с мъркаща писана в краката... И тя ми е сродна душа!

ШОКОЛАД написа:

Сродните души...много обичам митът на Платон За любовта...Намерим ли сродната си душа , ставаме богоравни...

Не шоколад, ние раздавайки любов създаваме сродните си души и така чрез тях променяме кармата си. Така се променя карма приживе: Положителните - хубавите спомени за нас съхранени в душите на другите това е енергията която ни прави праведни и ни издига в божествената иерархия!! Това е смисъла на живота - да оставим хубави спомени!!!

ФАРФОЛИНКА написа:

Въртим, въртим и все до сродни души стигаме.
Любовта не ни е дадена. Любовта е извоювана и заслужена. По пътя към нея ставаме добри, лоши, прави, криви, щастливи... Понякога и само сини сливи.
Не вярвам в сродните души като нещо КОЕТО Е или като нещо само и единствено в любовта. Ако е така, то 99.99% от хората няма да ги срещат, защото ще са на другия край на Земята. Не искам да вярвам, че сродната ми душа е зноен чернокож от Намибия. Не искам да вярвам и че сродната ми душа е само една. Срещаме хора, къде случайно, къде не толкова.... и те СТАВАТ наши сродни души. Дали приятели, познати или възлюбени. Стават такива, защото докосват струни от душите ни. Дали ще останат зависи от всичко между нас, не от предначертаното. Сродните души срещаме където сме.
Ей туй си мисля пред чаша кафе с мъркаща писана в краката... И тя ми е сродна душа!

Много хубав и точен пост, но най ми хареса емоционалноста!! Мога ли да те наричам Фаро?

Ако ме чувстваш като Фаро - заповядай Не съм била там....

Аз не знам някъде в теориите за сродните души да се говори за такива, само в ЛЮБОВТА... Сродни души можеш да срещнеш в някой живот като свой приятел, майка... а в друг, като любим... Може и въобще да не срещнеш някоя сродна душа в конкретния живот... Да, може да е в Намибия в този живот и да не се срещнете ... Но, ще се срещнеш с други сродни души, с които си решила преди да се родиш... Има Кръг от сродни души...


Така го разбирам