Вярвате ли,че всеки човек си има призвание?

Дхарма от санкритски значи цел на живот.Дхарма се основава на древен принцип ,според който всеки от нас ,докато ходи по земята ,има героична мисия.На всеки от нас е дадена уникална комбинация от дарби и таланти ,с която лесно може да осъществи делото на живота си.Ключът е в това да ги откриеш и в този процес да откриеш и основната цел на живота си.
Какво ще кажете вие?
Търсители или може би сте открили вашата комбинация от таланти и дарби .?

Вярвам,че дарбите и талантите са нашето призвание!!! Делото на живота ни е в харектера-как живеем,какво правим,дали вървим напред или тъпчем на място!
Някои хора,таланти,изпъкват,другите са сивия фон зад тях!!!
Пак ще се включа...малко ми е трудно да формулирам мисълта си сега...

Абсолютно !Всеки има призвание и талант,но не всеки има компас за тях!
И да не успееш да го развиеш в гигантски мащаби поне можеш да стигнеш до него,ако следваш посоката и имаш нюх за това..
Ключът е не дарбата и призванието, а откритието им.Стимулът.
Моите са ми най-голямата слабост и сила.
Призванието ми е да сплотявам ядра ,дарбата е лекотата,с която ми се удава,езиците -начинът.А без осезаемост и присъствие на дух всичко изброено губи смисъл.Нишката е прекалено фина,за да се изпусне бод..разпада се умението и се загубва излъчването ...Ставаш просто машина за делата си.Без грам наслада.Като навита латерна с отброени минути докрая ...така живота изтича много по-бързо между пръстите,а сладостта остава затисната под ръчката на латерната...

Аз пък мисля, че всеки човек трябва да си постави за цел начинът му на живот да се превърне в призвание, а не да го търси за да го следва после. Дали ще помогне на някого, дали ще се грижи за нещо, дали ще накара някой да се усмихне или ще го "зарази" със жажда за знания(без значение дали научно или сакрално) и т.н. Човек сам избира пътя по който да върви, а това с призванието (да го търсиш, откриеш и следваш) ми е малко ограничаващо.

Кенга, а нима начинът ни на живот не се определя от личните ни цели и призвания?! Освен това Талантите ни понякога не са на първо място в ежедневието ни, не са начин на живот , а бягство от рутината...Понякога трябва да им дадем шанс да се развият! Да, човек сам избира пътя си (съзнателно или не), а призванието е част от избора, един от вариантите!

освен това в младежките си години човек е много объркан от всичко... един голям хаос... и тогава започва да търси себе си и призванието си. Според мен изобщо не е ограничаващо. Никой не поставя някакви рамки на търсенето.

Много са обстоятелствата, които ни формират и ни насочват по пътя по който да поемем.
Аз таланти или скрити заложби нямам и за това не ги и търся. Призвание....не се сещам какво би могло да бъде. Имам обаче цели. След тях тичам. В преследването се появяват и други, нови цели, които изместват старите или ги допълват. С две думи искам да кажа, че имам нужда да се стремя към различни неща. Не се концентрирам върху това да търся призванието си . Точно поради тази причина то за мен се явява като нещо ограничаващо ме. Ако все пак го срещна някога по пътя си ще се постарая да не го подмина.