Трябва ли да си мълчим????????

Трябва ли,наистина? Нужно ли е да премълчаваме истината...Кога?...Защо?...

Хубава тема. Засега мога да кажа само, че е трудно да се обобщи. По-късно ще пиша надълго...

Старая се ,да премълчавам истината ,само когато знам,
че някой ще бъде дълбоко наранен от нея.
Обичам да съм на ясно с нещата и смятам ,
че не е нужно да премълчавам ,само за да не нарушавам нечие спокойствие.
Искам да е така,защото смятам ,
че поговоркота "От истината боли"
не във всички случаи е вярна.
В повечето случаи тя помага,да се погледнем през очите на хората и да оправим това,
което е не толкова лицеприятно.

Не спестявам нищо на най-близките около мен.
Казвам всичко в очите,искам по същия начин да се отнасят с мен.Виж,с непознати или малко познати хора не съм такава,
тогава мога и да премълча истината,защо да отварям тема,която не ме касае по никой начин.

Когато ще загубим само от обратното,и ще загазим лошо ,иначе истината и само истината.Аз винаги мълча ,когато чуя някой друг да говори за трети,винаги мълча ,дори и третия да ми е приятел.
На хората които обичам не им премълчавам,казвам им всичко,по-добре да не се насабира и всичко да е ясно.
А сега като се потопих в подробности мога да заява,като не обичам да изпадам в крайностти да трябва.

Много относително.Ако засяга чужди интереси,самочувствие,авторитет бих обмислила сериозно нещата.Чии са те е не по-малко важно.Има моменти,в които е препоръчително да си държим езика зад зъбите,смятам че имам усет за мярката.Но пак казвам-спрямо ситуацията и действията.По принцип никога не съм била от хората,които мълчат,независимо от последствията.Благодарение на това съм събрала прекрасна колекция от приятели и неприятели ,но смятам че все пак е по-градивно да съм от хората,които говорят за истината на висок глас,отколкото от онези,които я премълчават.Не обичам воденични камъни около врата си,тежат ми. Ако ситуацията е комплексна и няма реално сериозна причина ,която да ме спре мълчанието се превръща в бреме.Тогава такта не е такт.

Преди няколко дена ми се наложи да се замисля точно върху това-да си мълча ли или да кажа това,което другата страна си проси.Говоря за човек,когото "познавам" само виртуално.Избрах да прекъсна контактите с него и да запазя за себе си чудесните и цветисти реплики,които ми идваха наум.Трудно,адски трудно ми беше да отвръщам на провокацията с мълчание,на иронията с емотикон.
Казват,че мълчанието е злато аз това никога не съм го разбирала,но уви..