Новини - Кино; театър

Асен Блатечки е наказан с общественополезен труд



Еднакво наказание за провинение в пиянство и за нарушаване на общественото спокойствие споделят трима от най-харесваните актьори: Асен Блатечки, Стефан Щерев - Чечо ("Шоуто на канала") и Алексей Кожухаров ("Пълна лудница"). С героите им, около които се плете убийствена интрига, имат проблем блюстителите на реда в пиесата "Жената над нас" от афиша на Хасковския театър. След премиерата на спектакъла в София се предвижда регулярното му гостуване и занапред на сцена "Сълза и смях" в Народния. Автор е Алексей Слаповски, който в началото на 2010-а беше в България и успя да посети две постановки по свои текстове. На наказанието да отработят 15 дни поправителен труд, наложено от милицията, всяко от лошите момчета реагира според темперамента си. Истински им се подпалва фитилът обаче след появата на една жена, отключила техните комплекси, еротични фантазии, съмнения и спомени. Защото "над" Паша, Дмитрий и Саша - не само в буквалния, но оказва се и в преносния смисъл - е Олга (Добриела Попова). Първия етаж тъкмо на нейната къща трябва да отремонтират тримата мъжаги, докато тя самата обитава горния. Изпомацана найлонова завеса символично разполовява сцената: на преден план е същинска строителна площадка с разхвърляни инструменти, стълби, кофи с боя. Второто, по-издигнато ниво е спалнята на самотната Олга, сиреч теренът, където тримата мъже последователно натискат копчето на фантазиите си с всички последици от това (сценограф Вечеслав Парапанов). Зрителят се наслаждава на "овкусен" с много жив хумор театър на въображението под стегнатата режисура на Иван Савов. И дали защото той самият се изявява повече като актьор (зрителите го помнят от филма "Козелът" на Георги Дюлгеров), публиката наблюдава изключително партньорска игра. Блатечки този път е леко встрани от традиционния образ на мачото с присвити очи и похотлива усмивчица. С присъщата си непринуденост той влиза в кожата на интелектуалеца Паша, изкушен от източни бойни изкуства и медитация, чийто живот се превръща в низ от помени и запои, след като жена му го зарязва. С неговия персонаж е свързан и неочакваният, а всъщност най-логичен финал на пиесата. Страховит е Чечо в ролята на човека от народа, грубоват строител, дресирал куче убиец, което да насъсква срещу враговете. Интересен образ гради и Алексей Кожухаров, чийто Саша е вдовец, пословичен с това, че "разсъждава мъгляво, но много интересно". "Жената над нас" е уж веселяшка комедия, но всъщност е опасно огледало за зрителя, заради това е и още по-любопитна.

Източник: Segabg.bg

В "Сълза и смях" омесват политически заговор



Хората на изкуството са като апендикса - когато са в спокойно състояние, са безвредни, но започнат ли да се обаждат, се налага да ги изрежат. Колкото и да го докарва на лозунг от неотдавнашния протест на нашите кинодейци, това е квинтесенцията на една театрална премиера. Става дума за първата постановка, която "Иван Вазов" представя на сцена "Сълза и смях" - "Убийството на Гонзаго". Авторът Недялко Йорданов, който е и режисьор на спектакъла, прави опит да се вклини в текста на Шекспировия "Хамлет" и да "донапише" епизода с актьорската трупа, изнесла поръчково представление в Елсинор. Пиесата се фокусира върху преживяванията на шестимата актьори, които биват въвлечени в дворцови интриги и в резултат - принудени да поставят текст с явен политически ангажимент. Най-вероятната последица: главите на дръвника. Чарлз (Димо Алексиев) е директор на пътуващата трупа, човек на идеала; Елизабет (Виктория Колева) - бивша овчарка, понастоящем негова съпруга; Амалия (Александра Василева), преди да попадне сред актьорите, заработва с прелести в кръчмата "Трите голи жаби" и много изненадващо се оказва близка познайница на кралския съветник Полоний (Кирил Кавадарков); Бенволио (Павел Попандов) е актьор ветеран, загубил баща си при аналогични обстоятелства... Постната сценография, акцент в която са устройствата за подслушване в стаята, отредена за актьорите и скромния им реквизит, се компенсира от смелите бутафорни костюми (Чайка Петрушева). Бедата е, че се изговаря огромно количество текст на сцената. Така постановката става въздлъжка и съответно - малко тегава (трае около три часа). Успоредно се проследяват две истории, взаимно преплетени. Участници в едната са Офелия (Теодора Духовникова), враговете на Хамлет и той самият, без обаче да присъства осезаемо на сцената. Във втората са актьорите наемници с техните тайни страсти, противоречиви принципи и разногласия. Диалогът поддържа динамиката, разбира се, но понякога и той се уморява... Самият Йорданов все пак има силен коз - богатия афористичен език, който използва и съчетава находчиво с мъдростта на вечните - Овидий, Сенека, Плавт, Сократ, Софокъл... ("Който мълчи, когато е сгрешил, е мъдър; който мълчи, когато е прав, е съпруг", "Малките хора винаги стават големи, когато големите се свършат", "Артистите сме пионки в ръцете на управляващите"). Като цяло спектакълът е успешен - висока драматургия с подчертана политическа острота; театър на активното слушане. Нещо като "папарашка снимка" на силните на деня, изловени в конфузната поза да се самообслужват с артистите, сбъдвайки лични фантазии.

Източник: Segabg.bg

Скъп експонат укриват в театър "Възраждане"



Със салам от втората половина на XVII век са свързани напоследък вълненията в театър "Възраждане". Събитията датират от наскорошната премиера на спектакъла "Ало, ало!", а подклажда интригата режисьорът Роберт Янакиев: "Страшно се изненадах, когато разбрах, че преди сценария на филма Дейвид Крофт и Джеръми Лойд пишат пиеса със същото заглавие. Всички в екипа бяхме единодушни, че ще я направим", каза той за вестника. Резултатът е - една от най-качествените комедии на родна сцена за последните години. Сценографката Невена Белева буквално е превърнала камерното пространство на театъра в разтегателно. Обстановката в популярното "Кафе при Рене" в малкото френско градче Нувийон е пресъздадена повече от автентично - от интериора до дрънкулките по тоалетите на дамите. Тъкмо тук по време на Втората световна война собственикът на заведението укрива по нареждане на немците скъпата картина "Грешната Мадона с големите бомби", завита в специален салам със свастика. Зрителските места са така пренаредени, че е освободено място за действие и по десния "фланг" на салона. Оттам публиката надниква ту в спалнята на Едит и Рене, ту в гестаповската квартира. Едва ли е възможен по-добър подбор на актьорите за всяка от ролите. Симпатията, която в самото начало Рене на Свежен Младенов буди у зрителя, прераства в почти любовна привързаност. Много дават от себе си и Мира Върбанова като съпругата Едит; Ивет Радулова и Филипа Балдева - двете сервитьорки и любовници на Рене; Надя Конакчиева като Мишел, шефка на комунистическата партия; Даниел Цочев в образа на Крабтрий; Йосиф Сърчаджиев, който специално за ролята си на генерал Щмелинг се е подстригал нула номер, и др. Комичните ситуации са навървени една след друга подобно вурстчетата в склада на Рене. Много на място режисьорът Янакиев е привнесъл две музикални изпълнения. Зрителят остава без дъх, когато пред очите му барабар със сервитьорките в ритъма на нетрадиционен канкан започват да кълчат тела и есесовците. И после, когато в квартирата на Хер Флик (Георги Златарев) Хельга (Донка Аврамова) му спретва умопомрачителен стриптийз, чак докато не й се лъсват гестаповските шортички. Всичко това на фона на страстното парче на Джо Кокър от филма "Девет седмици и половина" - You Can Leave Your Hat On. Доверявайки се на старата истина, че много по-трудно е за един актьор да разсмее публиката, отколкото да я разплаче, несекващият смях в салона на театъра е най-красноречив за ефекта от превъплъщенията на бг актьорите в героите от любимия сериал. Снимка: Архив театър "Възраждане" Текст под снимки: 1. Героят на Йосиф Сърчаджиев пристига в кулминационния момент, за да сложи ред в нещата. 2,3. Рене предпочита вместо да "прави" история, просто да я чете.

Източник: Segabg.bg

Деян Донков с глава в стената



Героите на пиесата са психокерамиката на човечеството, а пък след едни много специални "сеанси" направо се превръщат в електроцентрали с мощност да осветят цяла Аляска. С такава самоирония говорят за себе си Вожда, Мартини, Полковника, Чийзкейка, Били и сие, на чиято групова терапия присъстват зрителите на Народния театър. Става дума за много очаквана премиера за сезона, с която след няколкогодишно затишие Александър Морфов се завръща на родна сцена - спектакъла "Полет над кукувиче гнездо" по Кен Киси. Какво може да осмисли три часа и половина престой в салона на театъра, нещо по-скоро нетипично за българската публика? Евентуалният отговор: случващото се между първа сцена на "Полетът", когато Рандал Макмърфи (Деян Донков) влиза с гръм и трясък в психиатричната клиника, и могъщият финал поанта, с какъвто обикновено са увенчани творбите на Морфов. Желязно-стъклената сценография на Елена Иванова следва идеята на Киси за затвореното пространство на лудницата като умален модел на външния студен, нехармоничен свят. Вдясно на сцената е стъкленият "нюзрум" на старша сестра Рачид (Рени Врангова) и нейните колеги, строители на "демокрация, но по график". Отзад: тежки решетки, хора с усмирителни ризи и в инвалидни колички - жертва на електрошоковата революция. На преден план са Зайците - друга категория ненормалници, с които се сдушва идващият от затвора Макмърфи (в образите на комплексираните, феминизирани мъже са Стоян Алексиев, Иван Бърнев, Руси Чанев, Стефан Къшев и др.). Деян Донков е непоклатим в ролята на силния човек, бунтаря, одързостил се да опита пробив в системата. Разбира се, спектакълът има и противници - за някои нецензурното, което Макмърфи не спира да бълва, не винаги е ефективно от гледна точка на сценичната логика, а за други новата постановка не казва кардинална новост след адаптацията на Дейл Васерман, за да е обоснован такъв нов прочит на класиката. Все пак - и най-предубедените зрители, дори сред почитателите на Джак Никълсън, превъплътил се в Рандал в едноименния филм на Милош Форман, изпълнението на Донков не буди снизходителна усмивка, а уважение. Забележителен е и Иван Бърнев в ролята на Били. А че Морфов умее да прави театър, това не буди спор, макар времетраенето на спектакъла да не е по някои зрителски стандарти.

Източник: Segabg.bg

В Сатирата проверяват как се надяват юзди на човек


Откъде у човека това понякога неистово желание сам да си надене юздите, да се окопае в своята панелна вселенка, да се институционализира? Около подобно питане кръжи най-новата пиеса на Елин Рахнев "Тест" с премиера в Сатирата. Режисьор е Марий Росен, а двете роли са поверени на надеждните попълнения в редиците на театъра - Явор Борисов и Петко Каменов. Героят на първия е млад мъж, разделил се с илюзиите да стане бас китарист и решил да се пробва като служител в просперираща компания. За целта се явява на мъчително интервю, водено от човек с неестествено буйни къдрици, пристегнат във фрак, с бяла папийонка и въоръжен с молив в човешки ръст. Мястото на действието е бяла стая с два "стола", които напомнят конструкции за скачане в басейн. Едната "седалка" е предназначена за Антон, а другата - за черна картонена фигура. Добре изнамерено от Татяна Димова сценографско решение. Още в началото на теста е направена уговорката, че за по-голяма обективност между двамата събеседници няма да се допуска никакъв контакт с очи. Този е моментът, маркиращ зареждането на "пушката", която ще гръмне в края на спектакъла. Отговаряйки на въпрос след въпрос, Антон бива осведомен какво ще трябва да пожертва, за да стане един от Компанията: като се започне от потните жлези, възрядката коса, речниковия запас, част от теглото, зъбите, усмивката, ерекцията, та до приятелите и възрастните вече родители, които само ще "ядат времето" на служителя. За сметка на това Компанията му предоставя услугите на щатен лекар, психолог, филолог, перукер, както и парцел в частното гробище, ако реши да се самоубие. Дотук "Тест" може да бъде разчетена донякъде и през "Приказка за стълбата" на Смирненски. Развръзката пък е замислена в духа на античната трагедия, където неочакваният обрат трябва да доведе зрителите до катарзис. Актьорите играят всеотдайно, особена надежда се възлага на момента с узнаването, когато Антон най-после поглежда интервюиращия. Търси се ефектът с Едип цар, узнал, че е станал участник в кръвосмешение. Постига ли се търсеният абсурд? Ако ги нямаше рефлексиите, щеше да е по-добре. "Тест" удържа вниманието на публиката най-вече заради доста концентрираното действие и отдадената актьорска игра. Пиесата може да се разглежда и в ключа на възможна перифраза от Бърнард Шоу - "свободата означава отговорност, затова мнозина се боят от нея". Някои моменти обаче - особено в сцената с откровенията между баща и син, изненадват с излишен юношески патос.

Източник: Segabg.bg

Нети ръководи школа по степ танци



Антоанета Добрева - Нети и компания се опитват да надцакат страхотните момчета на Владимир Люцканов от едноименния спектакъл под негова режисура. А кой кого, преценяват зрителите на премиерния мюзикъл на Младежкия театър "Стъпка напред" (по Stepping out oт Ричард Харис). Историята напомня тази във филма "Ще танцуваме ли?" с Ричард Гиър и Дженифър Лопес. Непретенциозна, тривиална, но пък искрена и затова, опознавайки героите, публиката ги чувства все по-близки. Един мъж и шест жени са открили в ръководената от г-ца Търнър танцова школа своя оазис в живота. Много симпатични в странностите си са вдовецът Джефри (Светослав Добрев), който разпуска с плетиво в почивките; дебеланката Силвия (Цветомира Даскалова) с неподражаемо чувство за самоирония; фамозната Вира (Гергана Христова), която влудява всички с манията си постоянно да хигиенизира пространството; Анди (Мая Бабурска), която по грешка записва автомонтьорство вместо курс по автотренинг; Дороти (Анна Петрова) и мечтата й да си купи нова помпа за колелото; Максин Голямата уста (Силвия Лулчева), която не пропуска възможността да завърти търговийка в школата; самата г-ца Търнър (Нети), която бедите спохождат една след друга... В ритъма на степа отекват личните проблеми на всеки от героите, а между двама от партньорите в танците припламва любовна искра. През повечето време сцената е полупразна, само с една закачалка и пиано в левия край. Тази най-обикновена обстановка, в която курсистите репетират, правдиво отразява неблагоприятното социално положение на г-ца Търнър. Не стига, че едва свързва двата края, ами трябва да хрантути и безхаберния си приятел. Затова пък в кулминационния момент, когато танцьорите се представят със свой номер пред публика, зрителя го очаква голяма изненада. Бляскавата сценография и костюмография на Елица Георгиева във финала на мюзикъла са пиршество за сетивата. Не е хвърлен на вятъра и трудът на актьорите, които два часа и половина неуморно радват зрителите с песни и танци (музика Денис Кинг; хореография Антоанета Добрева - Нети; степ танци Веселин Ранков). До момента това е май ролята, в която Нети оптимално се изявява и на трите поприща - като глас, актриса и кръшна танцьорка. Малко разточителен във времето, режисьорът Андрей Аврамов все пак е създал достойна реплика на "Страхотни момчета", като каквато е замислен мюзикълът. На самата премиера имаше и друга изненада: в нещо като "епилог" на сцената ненадейно излязоха три от въпросните страхотни момчета - с цветя, да приветстват не по-малко страхотните момичета.

Източник: Segabg.bg