Отговорих с опцията-''Не мога да прецена''.
Понякога съм си казвала-да,по-добре този човек да спре да страда,
но пък като се замисля-кой всъщност дава правото на някой
да определи коолко ще живее ближния му,
не е ли вид убийство евтанзията?
Ще дам пример с наша роднина-здрава,права жена,един ден припада-
изследвания,скенер,резонанс-тумор в главата.
Операция в София,прибира се като лекарите казват-1 месец живот.
Втори месец живее жената,но как?
Обездвижи се,парализира се,не може да говори,
не може да преглъща,да пие и яде.
Има периоди по цяла седмица спи и не отваря очи,
а когато ги отвори гледа невиждащо,не познава никой!
Е кажете ми сега-това живот ли е?