ЗА ИЛИ ПРОТИВ КРИТИКАТА?

ШОКОЛАД написа:

Айде кажи първо ти

За! Критиката е развитие - градивната, обаче!
И само от правилния човек в точното време!

За! Много обичам да критикувам
Да ме критикуват естествено не ми е приятно, но ако е направено по правилния начин нямам нищо против
Има хора, които колкото и да ме критикуват могат само да ме размеят

Обичам критиката, но когато е отправена към мен.
Винаги има някаква поука, която да си извлека от нея.
В първия момент може да се засегна, но после винаги се замислям затова, с което съм направила лошо впечатление у някого.
Аз не обичам да критикувам.
Според мен всеки е свободен да взима каквито си иска решения, стига на мен да не ми се пречка.
Ако са ми близки хора или роднини, тогава - да. Критикувам! Но иначе - не!

Аз съм ЗА!
Аз лично рядко критикувам. Но когато имам отправена критика към мен, е разбирасе от правилните хора, определно се замислям и се опитвам в дадена ситуация да се поправя.

За критиката съм.
Аз често го правя,но ако е към мен

Приемам критика за действията си и то най-вече от някой,който е преживял същото,който може да ме разбере,да се посттави в същата ситуация и да погледне реално на нещата,а не само да си приказва кое е редно и кое не
От критиката може да излезе нещо добро
съгласна съм с Шоколад - от правилния човек,в точното време

AVAna написа:

За! Много обичам да критикувам
Да ме критикуват естествено не ми е приятно, но ако е направено по правилния начин нямам нищо против
Има хора, които колкото и да ме критикуват могат само да ме размеят

Даже понякога търся критиката, погледът отстрани е важен, стига да е честен и добронамерен!

И тук е важно човек да е премерен. И не само да мисли за това какво казва, а и как го казва...
Погледът отстрани е важен за всеки, който се интересува какъв образ има в чуждите очи и който иска да се променя.
Много важно е да разберем, че истината не винаги е единствена и еднаква за всички. Че не ние сме мярата за другите хора. Размахването на знамето на истината цели да заглуши собствените ни угризения за чувствата на другия човек. От друга страна, чуждите чувства често стават оправдание за лицемерието ни, за съжаление...

BilyAna написа:

чуждите чувства често стават оправдание за лицемерието ни, за съжаление...

Точно така е! Сега се замислих сериозно за лицемерието и оправданията ни....

ШОКОЛАД написа:

BilyAna написа:

чуждите чувства често стават оправдание за лицемерието ни, за съжаление...

Точно така е! Сега се замислих сериозно за лицемерието и оправданията ни....

О ,опрвданието мила е като задника,така казваше един мой преподавател ,навсякъде си го носиш.

да!

изключително "ЗА". И не понасям тънкообидни хора. Аз лично освен че съм много самокритична винаги съм приемала критика от всички хора. Естествено като във всички има едно НО... тази критика трябва да е градивна, да се основава на нещо, а не някакви празни приказки изсмукани от пръстите...

За.

Божествена написа:

За! Критиката е развитие - градивната, обаче!
И само от правилния човек в точното време!