Къде е истината за Истината?

Цитат :

Постоянен източник на илюзии е абсолютизирането на истината. Истината винаги е относителна и подвластна на времето: "Всичко тече, всичко се променя". А в повечето случаи причините са комплексни и многопосочни.

Това ли е вашата истина за истината ?Немога да забравя думите от книгата на Еко:

Цитат :

Истината е винаги по-средата?

Имали според вас абсолютна истина или тя е относителна и подвластна на времето?

О,това ми е любима тема!Ще я следя с интерес!

За първи път срещам такава теория

Цитат :

:всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини.

И още немога да я осмисля

Gti написа:

За първи път срещам такава теория

Цитат :

:всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини.

И още немога да я осмисля

Защо? Тук се говори за гледните точки, отново, доколкото разбирам. Това, което е истина за един е лъжа за друг, най-общо и грубо казано... За това обобщено са са ги нарекли "относителни" ... Така го разбирам аз.

Защото ,Фрина,авторът нямаше предвид различните гледни точки,а това:

Цитат :

Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина.

Gti написа:

Защото ,Фрина,авторът нямаше предвид различните гледни точки,а това:

Цитат :

Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина.

Ами, минало е време и сме си променили мнението ... Вече мислим друго ... Ох, не знам... Извън контекста, а и е доста завъртяно, наистина .... Ааааааа, сетих се... Вероятно имат предвид динамиката с която се развиват нещата и се променят... "Всичо тече, всичко се променя"...

Фрина написа:

Gti написа:

Защото ,Фрина,авторът нямаше предвид различните гледни точки,а това:

Цитат :

Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина.

Ами, минало е време и сме си променили мнението ... Вече мислим друго ... Ох, не знам... Извън контекста, а и е доста завъртяно, наистина .... Ааааааа, сетих се... Вероятно имат предвид динамиката с която се развиват нещата и се променят... "Всичо тече, всичко се променя"...

Знаетели,това много ме обърка,защото на този етап излиза ,че няма абсолютна истина.Обаче аз винаги съм я търсила.Всеки търси истината за въпросите ,които го интересуват.И аз винаги съм търсила.Излиза ,че истините ,до които съм стигнала, с много труд и....може би не са валидни или са валидни за мен?Какъв е урокът според вас от това?Може би ,че от тази "истина" станах доста по смирена.Нямам желание вече да споря ,да оборвам ,въпреки убедеността си,а това е страхотно за мен.А понеже нахлуват доста въпроси в мен ,смятам да пусна някои темички по тях и с огромно удоволствие ще чета.Благодаря ,че ви има.

Според мен, по-важен е въпросът,отколкото отговорът!
Истината в повечето случаи е субективна и много зависи от това,колко си пораснал...колко си готов да я асимилираш, да я разбереш...

[quote="Gti"]

Цитат :

Имали според вас абсолютна истина или тя е относителна и подвластна на времето?

Разбира се, че има абсолютни истини, но мнението ни за тях е подвластно на времето. От този факт (различни гледни точки обуславяни от времето) истината придобива различни отенъци и се създава илюзията за относителност! Например има ли жена в момента на раждане да каже: Ще си родя още едно!! Няма такава нали! Времето обаче променя истината за нещата и идва второто!
Има обаче и относителни истини, но тях времето ги променя тоест ние ги надрастваме!!
Истината абсолютна или относителна винаги е мерило за развитието ни! Щом относителните истини станат абсолютни то вече сме застинали!

Значи е някъде по средата,колкото е абсолютна истината,толкова е и относителна!

Може би да, може би не! Всеки сам създава истините си и сам си ги изстрадва!

Октиме, отново ми открадна мисълта! Точно! Истината трябва да я изстрадаме , да я почустваме сами, за да стане тя нашата истина!
От друга страна има Учители,които ни носят готова истина и е глупаво да отблъснем ръката, която ни я подава! Тогава я чувстваме!

По прочетеното по-горе стигнах до този извод...

Цитат :

Може би да, може би не! Всеки сам създава истините си и сам си ги изстрадва!

А това не е ли средата?

ШОКОЛАД написа:

Точно! Истината трябва да я изстрадаме , да я почустваме сами, за да стане тя нашата истина!
От друга страна има Учители,които ни носят готова истина и е глупаво да отблъснем ръката, която ни я подава! Тогава я чувстваме!

Зависи как ми я поднасят! Ако ми е поднесена като готова истина, подтекста е следвай ме!! Ако ми е дадена като съвет, значи ми е оставено правото на преценка! Никога не приемам първият вариант и винаги приемам вторият.
Ако следвам Христос ще бъда християнин, но никога Христос!
Ако следвам Буда ще бъда будист, но никога Буда!
Така, че никога няма да бъда последовател на нещо извън мене, защото съм убеден, че между мен и Бог не бива да има посредник!

Много често, когато се главоблъскам върху някакъв въпрос...сякаш невидима ръка ми подава книгата,която съдържа отговора...или ме среща с човека,който ще ми подскаже...
Разбира се, зависи как е поднесена,истината! Почувствам ли, обаче , че тази истина важи и за мен, склонна съм да я приема, без да я тествам !
Това е все едно да поемеш ръката ,която иска да ти помогне да изкачиш поредното стъпало!
Това имах предвид под "учители"!

Аз проверявам винаги даже стъпалото! Но нали сме различни?

" Съмнявам се, следователно съществувам",а?! Аз май съм наивна понякога!

Не, живота още не те е изпекъл!

Да,истината е относителна.Истината за мен не е истина за теб,а за друг може да е абсолютна лъжа.Дали се променя?Днес може да е лъжа,утре да е истина,не се ли променя всичко?Истината е уклончива,не е категорична.

Ако е така кой я прави променлива? Смяташ ли, че няма абсолютни истини!

[quote="октим"]Ако е така кой я прави променлива? Смяташ ли, че няма абсолютни истини![/q
Кой я прави променлива?
Човекът,времето,битието.
Има абсолютни истини,например това,че ще умрем.Каквото и да се променя,това е факт.

[quote="Пипилота"]

октим написа:

Ако е така кой я прави променлива? Смяташ ли, че няма абсолютни истини![/q
Кой я прави променлива?
Човекът,времето,битието.
Има абсолютни истини,например това,че ще умрем.Каквото и да се променя,това е факт.

Пипилота ти не си твойто тяло.Ами душата ти?Оставаш тялото си ,а къде отива душата ти?

Пипилота написа:

Има абсолютни истини,например това,че ще умрем.Каквото и да се променя,това е факт.

Смъртта е пример за типична относителност, може би най-характерният пример за относителност! Аз смятам смъртта и раждането за напълно равнозначни!

Има ли живот след...?

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
(По материали от Интернет)

А ТИ

[quote="Gti"]

Пипилота написа:

октим написа:

Ако е така кой я прави променлива? Смяташ ли, че няма абсолютни истини![/q
Кой я прави променлива?
Човекът,времето,битието.
Има абсолютни истини,например това,че ще умрем.Каквото и да се променя,това е факт.

Пипилота ти не си твойто тяло.Ами душата ти?Оставаш тялото си ,а къде отива душата ти?

Незнам какво става с душата.
Аз и невярвам,че има и друг "живот" след смъртта.

октим написа:

октим написа:

Пипилота написа:

Има абсолютни истини,например това,че ще умрем.Каквото и да се променя,това е факт.

Смъртта е пример за типична относителност, може би най-характерният пример за относителност! Аз смятам смъртта и раждането за напълно равнозначни!

Защо смъртта е относителна?

Какво мислиш за розговора на бебетата!

октим написа:

Какво мислиш за розговора на бебетата!

Аз мисля ,че е уникално сравнение,супер е ,благодаря ти октим,че го сподели с нас.

С безкрайно удивление наблюдавам, какво огромно количество хора си въобразяват, че много знаят, че вече всичко са изчели. Давате ли си сметка, дали това знание е променило нещо в съзнанието ви? Приближило ли ви е поне малко до Бога или все още сте толкова далеч от Него? Не е лошо да разберете най-после, че всичките тези знания са тежък баласт, който ви дърпа към дъното. А докато сте убедени, че знаете много, сте препълнен съд, в който не може да се вкара нищо ново. Изпразнете се от този товар - само усещането, че почти нищо не знаете ви прави достъпни за вътрешно ръководство. Защото, Господ ви казва: "Две и две е равно на пет". А вие: "Колко си глупав Господи, на всички им е ясно, че две и две е четири". Не си мислете, че ако не употребявате точно тези думи, не възразявате постоянно на вътрешното си ръководство. Хубаво е да имате много знания, за да имате предвид повече гледни точки, когато правите някакъв избор. Но докато смятате нещо за вярно, а друго за невярно, тези знания са баласт и само ви пречат, като не дават възможност да следвате промените. ВСИЧКО ЕДНОВРЕМЕННО Е И ВЯРНО, И НЕВЯРНО - направете това свое символ-верую и се изпразвате, спадате като изпуснат балон с въздух, защото това, което сте ценили толкова време, това с което сте се гордели толкова време, се обезценява. Тогава придобивате усещането, че нищо не знаете и преставате да се опъвате постоянно на Бога.Пак из "Философия на Ежедневието"

Да, за съжаление често със натрупването на знания човек, вместо да става по-умен, просто става надменен… Знаещ всичко… И така се затваря и отдалечава от Бог… Да, съгласна съм.

Не четете! Не се образовайте! Знаейки много, ще бъдете неугодни Богу и на хората които ги мързи да прочетат дори една книга, на хората които не понасят научнообразователните предавания, а нета е нещо свързано само с порното! Не четете, нищо, че използваме около 7-8% от мозъка си!!!!
Никое знание не води до надминност, просто се усеща нивото и е по-лесно да обвиниме знаещия отколкото да го догоним па макар и по една единствета тема!

Надменността не зависи от знанието или от незнанието, според мен! Зависи от душата!
Срещам хора, които наистина ги мързи и една книга да прочетат, но си мислят че всичко знаят! Знам и такива, които много четат и все повече искат да учат!
Хора всякакви, различни! Лично аз не мога без книжките! С тях си почивам, с тях се забавлявам, с тях пътувам, мисля...Жаждата за знание, четенето , не би трябвало да е досада и тегоба, а удоволствие!

Много хубав коментар, Шоколад. Съгласна съм. Знанието не може да бъде причина за надменност само по себе си. То е богатство и с правилния прочит, път към Бога...
За съжаление, обаче какво е станало с Ангела, превърнал се в Дявол? Нали това... Не са страшни мързеливите и незнаещите, моито си мислят , че много знаят. Това за мен не е точно надменност. Не знам какво точно е . Надменността се появява тогава, когато човек се почувства Богоравен. Тогава идва страшното ... за това говоря... Така го разбирам....Само по себе си знанието е богатсво ... Защото, наистина има хора , които са достойни за възхищение и със знания и мисъл... НОооооооо....

Фрина написа:

За съжаление, обаче какво е станало с Ангела, превърнал се в Дявол? Надменността се появява тогава, когато човек се почувства Богоравен. Тогава идва страшното ......

Причината Ангел да се превърне в Дявол не е знанието, а амбицията за власт неподплатена с възможности и разбиране за същноста на власта! Що е то власт - възможност да се грижиш за другите! Неправилното разбиране същноста на власта води до надменност - гавра с зависимите! Пример за това е еманципацията, защото притежаващият ум и способности получава свобода на действие, докато при обратното - липсата на достатъчно интелект - води до силово налагане на Власт, което е неприемливо!
Точно сега кусам попарата на един който се смята за повече от Бог!

"Давате ли си сметка, дали това знание е променило нещо в съзнанието ви? Приближило ли ви е поне малко до Бога или все още сте толкова далеч от Него? Не е лошо да разберете най-после, че всичките тези знания са тежък баласт, който ви дърпа към дъното. А докато сте убедени, че знаете много, сте препълнен съд, в който не може да се вкара нищо ново. .."


Това е, което коментирах. .. Разбирам Отким за какво искаш да говориш и използваш казаното от мен от контекста... На всичкото отгоре съм съгласна.. Не виждам какво друго да коментирам...

А, относно Падналия ангел... Кой би го допуснал да си помисли изобщо за власт, ако не беше достатъчно близко до Бог... Ако не беше достатъчно "знаещ"...Именно!!!! Голяма е опасността да си близо до Бог, защото много бързо можеш да се отдалечеш... Много точна беше вметката на Шоколад за душата и надменността... Тук ще кажа, душата и знанието... За това мисля става въпрос...


ПОздрави

С цитата изобщо не съм съгласен, за какво задръстване става дума като използваме толкова малка част от възможностите си!

Човек е истински мъдър тогава, когато знае, че не знае нищо. Сократ

Мъдростта на един ум не се измерва по струпаните от него знания, а по способността му да открива нови истини. И. Иванов

Нашето знание е ограничено, а нашето незнание - безгранично.

Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад. Аристотел

ИМЕННО! е ЗА ТОВА ГОВОРИМ ВСИЧКИ