Смятате ли ,че все пак идва момент ,в който спираме да се развиваме?

Или това е също избор.Смятатели ,че ще дойде един момент ,в който ще се оставим на течението.Имах разговор с един човек ,който безкрайно уважавам и той ми каза ,че идва момент ,в който просто трябва да спрем и да се наслаждаваме,но мен това не ме удоволетворява.Искам да дерзая ,докрая на живота си просто да не спра да се развивам и самоусъвършенствам дали ще се получи?Никога няма да забравя думите на лечителя,незнам дали сте я чели тази книга и той казваше ,че човек започва да умира ,когато престане да бъде любознателен ,дали не е прав?Дали и аз наистина с възрастта бих могла дотолкова да се променя ,че всичко ,което казвам сега ,някога да ми изглежда като една красива мечта на младо наивно момиче?

Определенно в един момент спираме да се развиваме
и физически и духовно
Въпроса е да не е прекалено рано
Има много хора..най-вече жени след като създадат семейство ..деца
и спират развитието си
За тях най-важното е семейството
и са като кон с капаци
Не гледат настрани и за нови неща
което е жалко
Нормално е да спрем да се развиваме в една напреднала възраст-65-70 години
когато вече сме взели каквото можем от живота
и тогава е разумно да живеем
един спокоен живот в който почти няма предизвикателства

Духовно човек,ако не си сложи сам спирачки,няма как да спре
да се развива!
Не спирам да чета книги,да гледам документални и научно-популярни филми
да се интересувам от нещата,които ми харесват
и да следя за тяхното развитие и т.н.
така,че и на 60 да стана,и още 10 години да си стоя вкъщи
пак ще се развивам духовно
Професионално-всеки разбира сам по своему развитието!
ако от общ работник във фирма с работа,хъс,желание
стигнеш до много по-високи нива-да,развил си се,
но ако просто си смениш работата-от една фирма в друга,а длъжността ти е същата,
не виждам никакво развитие
Така,че не знам дали ще се оставя на течението,
но знам,че постоянно научавам нови неща и се уча на нови неща!

Аз мисля,че...трябва,не трябва,просто в един момент потокът спира! И това не е лошо! Дори е като слънце след дъжд! Ние не сме перпетуум мобиле,хора сме! А това ,че спираш да се развиваш,не изключва жаждата за знания и навика да мислиш!
Да го кажа така...толкова дълго време сме расли...грешили...падали,ставали...пробвали...докато постигнем вътрешен мир...хармония...защо в един момент просто не поседнем и не се насладим на постигнатото!
А може би спират само тези,които са си "взели изпитите"...

Спираме да се развиваме,ако сами позволим това,
не мисля,че човек,който си гледа детето в къщи е затъпял,
познавам доста хора,с добро образование,хубава професия и спрели до там,
незнаят елементарни неща извън тяхната сфера.

Radiana написа:

Спираме да се развиваме,ако сами позволим това,
не мисля,че човек,който си гледа детето в къщи е затъпял,
познавам доста хора,с добро образование,хубава професия и спрели до там,
незнаят елементарни неща извън тяхната сфера.

Абсолютно съм съгласна.
Това зависи напълно от нас!
Дори и на 60-70 години човек може да научава нови и нови неща.
Е, в по-малка степен, но пак може да се обогатява.
Стига да иска. Светът се развива и постоянно ни поднася новости.

Развитието,според мен,няма общо с любознателността...със знанието! Да се развиваш означава да растеш!

ШОКОЛАД написа:

Развитието,според мен,няма общо с любознателността...със знанието! Да се развиваш означава да растеш!

А развитието не изисква ли знание?

Разбира се,че изисква...но едно е да знаеш...друго е да действаш! Едно е да се информираш за новите неща,друго е да живееш с и според тях!

Мдааааааааааа, развитието е движениеееееееееееееее

Именно! Като знаеш ще действаш...стига да искаш!
Всичко е в наши ръце!

Фрина написа:

Мдааааааааааа, развитието е движениеееееееееееееее

О, да това е безспорно. Много ясно, че е движение.
Но без знание не става!

Друг е въпроса,че понякога дори знанието дърпа надолу...мислим си,че много знаем и се задоволяваме с този "факт"! Абе...нямаш ли вътрешно моторче,не става!

ШОКОЛАД написа:

Друг е въпроса,че понякога дори знанието дърпа надолу...мислим си,че много знаем и се задоволяваме с този "факт"! Абе...нямаш ли вътрешно моторче,не става!

Мдааа, едно е да знаеш, друго е да си мислиш че знаеш.
Но мисълта ми беше, че развитието без знание не може - друг е въпроса, дали само се заблуждаваме, че знаем, какво знаем, защо, къде и как да използваме знанието си!
Всичко опира до самите нас, дори и това как и в каква посока ще впрегнем знанията си!

Развитието спира само за няколко часа!! Раждаш се и почваш да учиш - умираш спираш да учиш за няколко часа докато се ориентираш и после пак учене докато се слеем с абсолюта!!!
Посочете ми пример за спиране на развитието.

Оооо,имам много примери,за съжаление!
Октим,нима не спираме развитието си с алчност?! Нима материализмът не убива стремежа?!...
Тъжно и страшно...защото е като водовъртеж...докато се усетиш и те завлича...докато само за малко спреш да си починеш...и те засмуква...
Освен ,че спира,понякога дори не ЗАпочва Развитието...
Сам виждаш, понякога не желаем да търсим сами пътищата,искаме да ни водят...
Според мен, да се развиваш, значи да си откривател! А не ПОТРЕБИТЕЛ!!!

Здравейте,
Права си, но не съвсем, ти разглеждаш нещата в много кратък отрязък от време. Забравяш и друго, чуствата които изброяваш са привнесени отвън, те не са присъщи на онази същност пренесла ни през безбройните инкарнации!! Пропускаш и факта, че алчноста жестокоста, и т.н. също са уроци и важното е не дали притежаваме силата и желанието да се борим с негативите! В предишния си живот съм убивал и то....Сега мога да съпоставям, но това е друга тема. Така, че каквото и да правиш - добро или лошо - винаги следва поука - неизбежно е!!!

Дълбок диалог сте повели..
Погледнато през обектива на философията за ментално-и не развилите се-ШОКО,има хора,които няма какво да развият,просто защото го НЯМАТ.Те не са виновни,че си носят гените.
Иначе глобално-няма спирка на развитието ни.Има отбивки по пътя за кратка почивка и после пак на педала! Впечатляващ е момента с повечето подаване на газ ,ако ме разбирате...

ШОКОЛАД написа:

Развитието,според мен,няма общо с любознателността...със знанието! Да се развиваш означава да растеш!

Задавала ли си въпроса: Защо когато имаме божият дар - свободна воля - се раждаме като можем и да не го правим?? Коя е онази сила която ни съблазнява да го правим?

Не си спомням защо съм пожелала да се родя...може би ,за да науча другите на нещо...
Разбирам какъв отговор провокираш в мен, но аз говоря и от наблюдения...
Понякога свободната воля ни позволява и от отказа от растеж! И аз го виждам! И му се дразня ,но е факт!
Мисълта ми е,че понякога трупаме знания, а не ги използваме! Развитието е да употребяваш знанията си, а не да ги складираш...

ШОКОЛАД написа:

Оооо,имам много примери,за съжаление!
Октим,нима не спираме развитието си с алчност?! Нима материализмът не убива стремежа?!...
Тъжно и страшно...защото е като водовъртеж...докато се усетиш и те завлича...докато само за малко спреш да си починеш...и те засмуква...
Освен ,че спира,понякога дори не ЗАпочва Развитието...
Сам виждаш, понякога не желаем да търсим сами пътищата,искаме да ни водят...
Според мен, да се развиваш, значи да си откривател! А не ПОТРЕБИТЕЛ!!!

Шоколад, само когато ни водят забавяме развитието си, защото тогава вървим по чужди пътища!
А ето това ни кара да се раждаме - любопитството и вярата, че можем да бъдем откриватели!
Любопитството и въображението това е първата стъпка, те се превръщат във вяра, вяра в себе си, тази вяра се превръща в знание, а знанието задължително в емпиричен опит. Това е първата врътка на спиралата, следващата е в същата хронология, но на по-високо ниво и така до ...... надявам се, че не до безкрайност!

Албер Камю е казал " Познаеш ли себе си докрай – значи да умреш."

Човешки стремеж е себепознаването и развитието... Това е заложено. Друг е въпроса, че може и да се деградира...

Идва такъв момент,ако го оставим да дойде.Ако стоим на едно място,не се интересуваме от нищо конструктивно,ако се пуснем по течението..

Пипилота написа:

Идва такъв момент,ако го оставим да дойде.Ако стоим на едно място,не се интересуваме от нищо конструктивно,ако се пуснем по течението..

Развиваме се даже и след смъртта, но докога не знам!

октим написа:

Развиваме се даже и след смъртта, но докога не знам!

Но за какво развитие става въпрос?

За духовното!