ПИЛЕШКА СУПА ЗА ДУШАТА

Интервю с Господ

Веднъж ми се присъни сън, че вземам интервю от Господ...

- Така, значи искаш да ти дам интервю? - попита ме Бог.
- Стига да имаш време... - казах аз.

Господ се усмихна.

- Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- С какво най-много те учудват хората?

И Господ отговори:

- Когато сте деца, искате да сте големи и бързате да пораснете,
а после мечтаете да станете деца отново...

- Това, че губите здравето си, за да печелите пари,
а после пилеете парите, за да възстановите здравето си...

- Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето
и така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето...

- Това че живеете, сякаш никога няма да умрете
и после умирате така, сякаш никога не сте живели...

Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:

- Мога ли да Ти задам още един въпрос?

Отговори ми с усмивка.

- Като наш баща, какво би искал да направят Твоите деца?

- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича.
Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани...

- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието,
и само няколко секунди, за да се разруши...

- Да научат, че най-важното в живота
не е "какво" имат, а "кого" имат до себе си...

- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите.
Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях...

- Да научат, че богат е не този, който има най-много,
а този, който се нуждае от най-малко...

- Да научат, че трябва да контролират поведението си,
в противен случаи то ще контролира тях...

- Да научат, че само няколко секунди могат
да отворят дълбоки рани у хората, които обичат,
и че после трябват години, за да ги забравят...

- Да се научат да прощават,
като се упражняват за това...

- Да научат, че има хора, които много ги обичат,
но не знаят как да показват чувствата си...

- Да научат, че с пари може да се купи всичко,
освен щастие...

- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени,
това не им дава право да разстройват и другите...

- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила,
а меко приземяване...

- Да научат, че истинските приятели са рядкост
и ако открият такъв - това е истинско богатство...

- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят,
а трябва и сами да си простят...

- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си
и роби на онова, което изричат...

- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели.
Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги,
ако посеят любов - ще бъдат щастливи...

- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си,
а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат...

- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение.
Те решават да са щастливи с това, което имат и което са,
или умират от завист и ревност, заради това, което нямат...

- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо
и да виждат съвсем различни неща...

- Да научат, че тези, които са честни пред себе си,
без да отчитат последиците, постигат много в живота...

- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат,
когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката...

- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат,
много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.

Замислих се. А Бог потъна в мълчание...

* * *

Струва си да се замислим над всичко това,
нали?

Нат,това е баналната истина,която повечето хора днес подминават...Подминават,не защото искат,а заради празните си глави! Пак ще кажа ,за кой ли път! Хората са мазохисти! Това,което сами си причиняваме с безхаберието си,никой друг не може да ни го стори...а после се питаме "Ама защо така? ?

И в момента се чувствам като господ,защото постоянно говоря на хората същите неща!

Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно!

Хорхе Букай!

ОСЪЗНАВАНЕ



Ставам сутринта.

Излизам от къщи.

На тротоара има яма.

Не я виждам

и падам в нея



На следващия ден

излизам от къщи,

забравям, че на тротоара има яма,

и отново падам в нея.



На третия ден

излизам от къщи

и опитвам да си спомня,

че има яма на тротоара.

Въпреки това,

забравям

и падам в нея.



На четвъртия ден

излизам от къщи

и опитвам да си спомня за ямата на тротоара.

Спомням си

и въпреки това,

не виждам трапа и падам в него.



На петия ден

излизам от къщи.

Спомням си, че трябва да внимавам

за ямата на тротоара,

и вървя,

гледайки надолу.

Виждам я

и въпреки това

падам в нея.



На шестия ден

излизам от къщи.

Спомням си за ямата на тротоара.

Търся я с поглед,

Опитвам се да я прескоча,

но падам в нея.



На седмия ден

излизам от къщи.

Виждам ямата.

Засилвам се,

скачам,

с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,

но не е достатъчно

и падам в нея.



На осмия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се скачам,

стигам до другата страна!

Толкова съм горд от постижението,

че празнувам с радостни подскоци...

И докато подскачам,

отново падам в рова.



На деветия ден

излизам от къщи,

виждам ямата,

засилвам се,

прескачам и продължавам пътя си.



На десетия ден,

точно днес,

разбирам,

че е по-удобно да вървя...



по отсрещния тротоар.

Едно местенце в гората...(Хорхе Букай)


В тази история се разказва за един прочут хасидски равин: Баал Шем Тов.

Баал Шем Тов бил много известен в общността си, защото всички казвали, че е толкова милостив човек, тъй добродушен, непорочен и чист, че когато говорел, Бог се вслушвал в думите му.
Бил възпитан в традицията на родното си място, според която всички, които имали неизпълнено желание или се нуждаели от нещо, което не били успели да постигнат, отивали при равина.
Баал Шем Тов ги събирал веднъж в годината, в нарочен ден, който сам избирал. И водел тези хора до едно определено място насред гората, което познавал.
Легендата разказва, че като стигнели там, Баал Шем Тов запалвал огън от съчки и листа по много особен и красив начин, след което много тихо, сякаш сам си говорел, произнасял някаква молитва.
И разказват...
Че Бог толкова харесвал думите, които изричал Баал Шем Тов, бил толкова запленен от огъня, запален по този начин, така възлюбвал хората, събрани на онова място в гората...че не можел да откаже на молбата на Баал Шем Тов и изпълнявал желанията на всички, които се намирали там.

Когато равинът умрял, хората осъзнали, че никой не знаел думите, изричани от Баал Шем Тов по време на общата им молитва.
Но познавали мястото в гората и знаели как да запалят огъня.
Веднъж в годината, следвайки традицията, установена от Баал Шем Тов, всички, които имали някаква нужда или неизпълнено желание, се събирали на същото място в гората, запалвали огъня по начина, който били научили от стария равин, и понеже не знаели думите на молитвата, изпявали някоя песен, рецитирали псалм, или просто се гледали и си говорели за разни неща на същото онова място около огъня.

И разказват...
Че Бог толкова харесвал запаления огън, мястото в гората и събраните хора... че макар никой да не казвал подходящите думи, пак изпълнявал желанията на всички, които се намирали там.
Времето минавало и от поколение на поколение мъдростта постепенно изчезвала...

И ето ни нас.

Ние не знаем къде се намира онова място в гората.

Не знаем кои са думите...

Не знаем дори как да запалим огъня по начина на Баал Шем Тов...

Въпреки това, знаем нещо друго.

Познаваме тази история.

Познаваме тази приказка...

И разказват...

Че Бог толкова обича тази приказка,
толкова обича тази история,
че стига някой да я разкаже
и някой да я изслуша,
и Той, зарадван,
ще зачете всяка нужда
и ще изпълни всяко желание
на всички, които споделят този момент...

Така да бъде...

Браво ШОКО!!!!
Тук и аз ще се включа!Поздравления за темата,ВОДНА!

Ms SMITH написа:

Браво ШОКО!!!!

Браво ,че я прочете! Тази приказка е сякаш пожелание! Затова я пейстнах тук! ПРОЧЕТЕТЕ ЯЯЯ!!!

Две бири или философията на живота вселената и всичко останало

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха. Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита: "А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

"Понякога животът е голям скъперник - човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отвори някоя врата, през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем
Паулу Куелю, " Единайсет минути"

" Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново,
първо трябва да се сбогуваш с него. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота." Ричард Бах, "Илюзии"

От едно от най-известните есета на Ралф Уолдо Емерсън „Самоувереност“ :

"В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е.... Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило.... Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното. „А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран.... Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията.... Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света. Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят, с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици.... Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота."

Един наш приятел скитал по безлюден мексикански плаж на залез слънце. Както се разхождал, в далечината съзрял друг човек. Приближавайки към него, забелязал, че местният жител постоянно се навеждал, вземал нещо и го хвърлял във водата. Отново и отново той запращал нещо в океана.

Когато нашият приятел стигнал недалеч от него, той забелязал, че човекът вземал една по една морските звезди, изхвърлени на брега от вълните, и ги връщал във водата.

Нашият приятел недоумявал. Приближил се до човека и рекъл:

— Добър вечер, приятелю. Чудех се какво ли правиш…

— Хвърлям морските звезди обратно в океана.

Сега има отлив и те са останали на брега. Ако не ги върна във водата, ще умрат тук от недостиг на кислород.

— Е, това е вярно — отговорил приятелят ми, — но по пясъка трябва да има хиляди морски звезди. Невъзможно е да спасиш всичките, страшно много са. Нали ти е ясно, че това сигурно става по стотици плажове на този бряг. Не разбираш ли, че не можеш да помогнеш?

Човекът се усмихнал, навел се, взел още една морска звезда и докато я хвърлял в океана, отвърнал:

— Е, поне на тази успях да помогна!

Джак Канфийлд и Марк В. Хансен

МОЯТ ТАТКО ,КОГАТО БЯХ НА...


4 години: Моят татко може всичко.
5 години:Моят татко знае страшно много.
6 години:Моят татко е по-умен от твоя.
8 години:Моят татко не знае съвсем всичко.
10 години:В онези древни нремена,когато моят татко е бил малък,
нещата са били доста по-различни.
12 години:Е,естествено,моят татко не разбиранищо от тези неща.Вече е твърде
стар,за да си спомня детството.
14 години:не обръщайте внимание на моя татко.Той е толкова старомоден!
21 години:Кой?Той ли?Господи,та той е такава отживелица!
25 години:Татко разбира от някои неща,но това е съвсем естествено,след като е живял толкова дълго.
30години:Може би трябва да се посъветваме с татко.В края на краищата,той е човек с опит.
35години:Нищо няма да предприема без да съм питал татко.
40години:Чудя се как ли се е справял татко.Той е толкова мъдър и има богат
жизнен опит.
50години:Всичко бих дал татко да е тук,за да обсъдя въпроса с него.Колко жалко,че не осъзнавах колко е умен.Можех да науча много от него.

Ан Ландърс

Всеки път, когато срещнем някого, чието отношение към света е по-различно от нашето, от моето, от твоето, решаваме, че е луд. Ако не мисли, действа и вярва като всички, очевидно е луд. Луд като Колумб, като Галилей, като Коперник, като Исус и – макар дума да не може да става за сравнение с всички тях – като мен.


Вярно е, че съществува:

Приятна лудост и страшна лудост.

Любовна лудост и омразна лудост.

Очарователна лудост и зловеща лудост.


Най-важното - има лудост, която ни прави по-богати, и за съжаление, лудост, която ни ограбва.


Каква ли е моята? Не знам!

Хорхе Букай

„…Най същественото е невидимо за очите.“

ПРИТЧИ ОТ ПЯСЪКА – 3

КАКВО СЪНУВАТ...

Край града беше отседнал Абдуллах Убайда, писар на халифа и много добър приятел на Учителя Антарах. Беше разпънал шатрата си в пясъците от подветрената страна на една скала. Сякаш бяла птица, кацнала сред жарта на пустинята близо до реката и търсеща от Майката на всички потоци утоляване на жаждата и закрила...
Стигнахме малко преди обяд, когато пещта на Сахара започваше да се открехва. Наближихме бавно памучните дипли на везирската палатка. Никъде не се забелязваше и най-малкото раздвижване. Само табор тънкокраки арабски атове лениво потропваше с опашки и копита под разпънатата за тях тента недалеч от стопаните си.
Почти на входа на шатрата едва не се спънахме в тялото на тъмен абисинец с жигосано от робска тагма чело. Беше заспал блаженно и в съня си се усмихваше. Лицето му беше безметежно и умиротворено. Учителят постави пръст пред устните си и прошепна:
- Как мислиш, какво сънува роба?
- Може би това, което му липсва най-много – свободата! - отвърнах му шепнешком и аз.
- Да, робът сънува свобода! – после ми махна с ръка да го последвам вътре.
Отметна дантелата, която закриваше входа и влезе.
А вътре, в средата на шатрата и под балдахин от фин памук и коприна са беше изтегнал писара на халифа – Абдуллах Убайда. Двама здрави етиопци, голи до кръста размахваха край леглото огромни ветрила и разклащаха примрелият въздух.
Везирът беше огромен – към два метра и сигурно поне 150 килограма тежък. Спеше по гръб. На месестото му, бледо лице бе изписан панически ужас. Ръцете му бяха върху гърдите и с длани, нагънати в юмруци като самуни хляб. Възглавниците, разпръснати около главата му, заедно с намачканите завивки образуваха неспокойно бяло море от тревога.
Учителя Антарах посочи с брада към него и попита шепнешком:
- А какво сънува везира?
- Не знам учителю какво точно, но със сигурност е кошмар!
- Запомни – РОБЪТ СЪНУВА СВОБОДА, А ГОСПОДАРЯ – ЧЕ ДАВА СВОБОДА НА РОБИТЕ!



ANTARAH
http://boyanwizard.blogspot.com/