Стигали ви времето?

Цитат :

Завиждате ли на хората, които имат време за всичко? На хората, които винаги успяват да са там, където искат? Случвало ли ви се е да се чудите как хора с ангажименти, подобни на вашите - семейство, деца, котка и т.н. - успяват с всичко, а вие все не? Случвало ли ви се е да ви поканят на кънки в неделя, на танци през седмицата или другаде и вие да кажете „Искам, но нямам време”? Ако ви се е случвало, значи нещо в личната ви организираност сериозно куца.

За щастие, организираността е нещо, което човек може да научи, стига да иска. За да ми стига времето да правя всичко, което искам, а то не е никак малко(!), спазвам едно много просто правило. Ще ви го кажа след малко.

Да спазвам правилото се научих лесно. По-трудно ми беше да се науча да правя малките компромиси, които сега го допълват чудесно. Преди време и аз, както много други жени, бях роб на дома си - смятах, че съботата и неделята са дадени не за почивка и разходки, а за пране, чистете и гладене. Вече не!

Другото трудно беше да си дам сметка, че досега никой не е чул мръсна чиния да се оплаква, че не е измита моментално или дреха, че не е изгладена, преди да влезе в скрина. Нито пък прозорец, че не е измит тази събота

Всяка жена си има своите дребни нещица, които й гълтат времето - намерете ги, анализирайте ги и се справете с тях - не е трудно. Говоря в женски род, защото на жените се пада огромната част от домашни занимания за СЛЕД работа - чистене, готвене, гладене, простиране, деца, домашно, приготвяне за училище, разговори и общуване, възпитание, четене на приказки и т.н. Не се опитвайте да отричате - сами си го признахте вече

По-интересно е основното правило. А то е: НЕ ПРАВИ ИЗЛИШНИ ДВИЖЕНИЯ!

Още като дете се дразнех, че майка ми прави много излишни движения - по четири-пет пъти ходи до кухнята за едно и също нещо, слиза до магазина, после пак за друго, защото не е погледнала добре (или изобщо) в шкафа или в хладилника и т.н. Това затормозяваше нея, но и нас, защото тя не успяваше да се справи със задачките си и се налагаше аз да гладя цяла събота и неделя, вместо да съм навън с връстниците си. (мразя да гладя )

Тогава си създадох това правило и си обещах да го спазвам винаги. И започнах да тренирам. Най-лесно се започва от домакинската работа:

Ако ще ходите до другата стая, не ходете с празни ръце - винаги има нещо, което не си е на мястото и трябва да се премести.

Сложете най-често употребяваните вещи на място без навеждане - това освен време, пести и сили.

Винаги правете още нещо! Всеки път, когато бършете прах, измивайте и по един прозорец, врата, част от шкафче или нещо друго, което по принцип стои в графа „основно пролетно/есенно почистване”. Така, като посвикнете с този маниер на поддръжка на дома, ще видите как основното почистване се е ограничило до прането на пердетата и толкоз.

Вероятно забравям много от възможните примери, но съм сигурна, че всеки може да си ги допълни сам. Когато свикнете с този начин на мислене, ще се подобри организираността ви и в работата. Там ползвам същото правило, но не мога да дам конкретни примери, защото всеки си има своята специфична професия и работа. Но като цяло - може да се съвмести излизането за кафе със занасянето на документи на някой колега. Ако някой ще ходи за кафе, помолете го да вземе и за вас, примерно. Сигурна съм, че и в работата, както и у дома, има стотици действия и движения, които могат да се спестят. Открийте ги и ще се радвам, ако ги споделите с мен.

Всекидневното ходене на пазар е абсолютна загуба на време. Същото може да се купи наведнъж и на същата цена в избран ден от седмицата.

С плащането на сметките вече е лесно - благодарна съм на epay, че ме спасиха от опашките за плащане на вода, ток, телефон, парно, данъци…

Приятни тренировки

——

П.П. Тази статия е в чест на всички, които се опитах да „замъкна” на танци или на кънки, или в Сопот, или където-и-да-било-другаде и не успях , защото те все нямат време

Posted by LeeAnn as Мисли и чувства, Нашите деца и ние!

И на мен времето ми стига
може би защото съм организирана и като трябва да свърша нещо
го върша на момента
Определенно ми стига...че и понякога ми идва в повече и се чудя какво да правя
Но това е защото детето ми ходи на ясли а аз не робатя
но като започна работа сигурно няма да ми стига време
да и обърна достатъчно внимание
Няма да ми стига време за бездействане като в момента

Не не ми стига.Никога за нищо.Искам още поне два живота.
Времето...то трябва да стигне за едно доказано"Обичам те" за да го превърне в казано.
За последен очерк на развитието ни..преди да минем в друго време
за трайна наслада от смеха в очите на децата ни,защото те са акумулатора в безвремието...
За една революция не ми стига дори...какво остава за друго..

КРУПИЕ написа:

Не не ми стига.Никога за нищо.Искам още поне два живота.
Времето...то трябва да стигне за едно доказано"Обичам те" за да го превърне в казано.
За последен очерк на развитието ни..преди да минем в друго време
за трайна наслада от смеха в очите на децата ни,защото те са акумулатора в безвремието...
За една революция не ми стига дори...какво остава за друго..

Прекрасно казано!!! Браво!

ми стига ми
успявам да се справя

сега за сега ми стига даже ми и остава
когато се прибера при мъжо обаче знам,че няма да ми стига

в момента имам цялото време на света