Усмихнати хора!

Днес чух Део да цитира баща си и репликата ми се заби в съзнанието! Дали би могло да ни стане като мото...
" Някои хора срещаме за 15 секунди в живота си! Нищо не ни пречи да се държим добре с тях през това време!"

Много често се сблъскваме с намръщени хора! С такива,които сякаш са излезли ,за да се скарат с някого! Сякаш това е единственият начин да се разтоварим!Сякаш всички трябва да разберат за проблемите ни и да ни оправдаят!...

Аз по скоро бих казала почти не срещам усмихнати хора... Толкова е депресиращо... излизаш навън и те заобикалят само намръщени физиономии гледайки те все едно са им потънали гемиите. Пък в крайна сметка всеки човек си има проблеми... били те големи или не толкова ама нужно ли е да си го изкарваме на света?! Не според мен... И наистина животът би бил малко по позитивен и усмихнат ако се държим добре дори с хората които не са ни толкова приятни...

Обичам да съм усмихната!
Това ми дава самочувствие и вътрешен мир.
Усмихвам се даже и на намръщените хора,
някои даже ми отговарят със същото.

Аз пък съм винаги захилена!
Ей така на пук на всички намръщениииииии

Не съм чула тази реплика от Део, но много ми напомня на нещо, което казваше баба ми
Когато срешнем някой вместо да го обиждаме и да го натоварваме с проблемите си или да го критикуваме да прическата му, за дрехите му и други подобни... по добре да му кажем нещо мило, което да стопли сърцето му
Това е моята версия де
А иначе нейните думи бяха
Кажи му Аго, да му стане драго!

Кажи му Аго,да му стане драго! Спомних си и аз!

ШОКОЛАД написа:

Кажи му Аго,да му стане драго! Спомних си и аз!

Ай да видим ШоколадКе дали си си спомнила

Treli_kardia написа:

Аз по скоро бих казала почти не срещам усмихнати хора... Толкова е депресиращо... излизаш навън и те заобикалят само намръщени физиономии гледайки те все едно са им потънали гемиите. .

Това е напълно вярно за съжаление.
Аз пък за сметка на това съм винаги ухилена..
Ми такава съм...дори и когато ми е тежко,пак намирам начин да се усмихвам.

рядко вече може да се срещне усмихнат човек
аз правя всичко възможно да съм усмихната и позитивно настроена
към всички , били дори и непознати.

Аз лично се старяа да оставям домашните си проблеми в къщи,служебните в работата.Гледам да не товаря хората с негативизъм.Усмихвам се,често на децата по улиците,а особено където живея поздравявам с усмивка всеки познат когото видя.Прави ми впачатление,че по улицата по-често можеш да чуеш псуващи се или каращи се хора отколкото смях.Тъжно е,но е факт.
Забелязала съм,че когато съм усмихната и добра схората и света е усмихнат към мен

А аз съм забелязала, че човек заразява хората с настроението си.
Например, влизайки в магазин, се усмихвам широко и срещу мен човека веднага се усмихва също.
Естествено не се случва във всеки един случай, но според мен, вместо да чакаме на нас да се усмихват тези намръщени хора, по-добре ние да им се усмихваме.
Може би те имат нужда от това!

Jiorjita написа:

А аз съм забелязала, че човек заразява хората с настроението си.
Например, влизайки в магазин, се усмихвам широко и срещу мен човека веднага се усмихва също.
Естествено не се случва във всеки един случай, но според мен, вместо да чакаме на нас да се усмихват тези намръщени хора, по-добре ние да им се усмихваме.
Може би те имат нужда от това!

Напълно съм съгласна с теб!

Обичам да се усмихвам и го правя постоянно.
Дори на непознати на улицата,на влюбена двойка
или на бременна жена
И на усмивката винаги отвръщам с усмивка

Все повече се усмихвам,виждам че така деня ми минава по приятно.
вече не обръщам внимание на темерута срещу мен,
не му позволявам да развали и моето настроение.

Имам напредък

Така и трябва! Пък то е и заразно! И едното и другото! Така че, по-добре да се хилим!

Преди време една приятелка ми каза, „Ти поздравяваш всекиго така, сякаш само него си чакала да видиш”.
Вярвам в добронамереността и взаимността…
Вярвам в положителната нагласа и в...УСМИВКАТА

Откакто смених фасадата си от "А" до "Я' с металокерамика не пропускам случай да я покажа (вие не правите изключение)...
По рождение съм с диагноза,така че нямам проблем с разтягането на лицевите мускули ...

Напоследък ме натъжават много неща, които виждам всекидневно. Едно от тях е липсата на усмивка по лицата на хората. Намръщени лица, от които струи „не ме закачай”...

Фрина, горното сякаш аз съм го писала...
И се улавям, че заради това и аз капсулирам усмивката си и я пазя само за близките, за бебетата, които срещам на дългите ни разходки с моето бебе, за продавачките в магазините и за длъжностните лица.
Това не е добре, усмивките не се изхабяват и са безплатни, а толкова рядко вече се възползвам от дълбоката им сила!

Най-хубавото на усмивките е, че не са толкова за хората, колкото за нас самите! Когато се събудя в кофти настроение се насилвам да се усмихвам сама на себе си...Получава се! Нацупената физиономия се изпарява!

Радвам се за теб, аз имам нужда от нещо, което да ми повдигне тонуса - някое от децата или нещо хубаво в гледката навън.

Всичко ни е в главата...Особено децата ...те винаги са там! Просто затвори очи, представи си усмихнатото личице или последната пакост...Дишай, издишай...и готово...имаш усмивка!

аз пък не че се хваля де, ама почти винаги съм усмихната, дори и пациентите в кабинета все това казват. Най обичам да се хиля на хората, но почти винаги получавам учуден поглед и въпроса - ти добре ли си

Хвали се! Точно с такива работи трябва да се фукаме най-много! А учудените погледи...да отговарят сами за себе си!

ами наистина няма с какво да се похваля друго в момента (нали с детето то се знае), лошото е, че един от тези учудени погледи е този на мъжа ми. Опитвам се да му обясня, че е по лесно да се говори и общува с позитивен, усмихнат човек, ама не та не не вдява

"Лудите, лудите, те да са живи!"

Точно така, бай Марко!

Олекна ми
Щеше много да ми липсва хортуването с грамотни и начетени люде
Радвам се, че срещам и тук такива

Разполагайте се удобно, моля...Теми за сладки приказки, колкото искаш!

bubale4e написа:

аз пък не че се хваля де, ама почти винаги съм усмихната, дори и пациентите в кабинета все това казват. Най обичам да се хиля на хората, но почти винаги получавам учуден поглед и въпроса - ти добре ли си

И аз съм така.

Даже си спомням като работих в Германия... моето място беше точно до витрината. И аз все си се хиля... И хората които минаваха покрай витрината все си мислеха, че на тях им се усмихвам и започнаха непознати да ми се усмихват, да ме поздравяват, да ми махат... даже ако ме срещнат на улицата.

Смешното е, че когато си вървя ухилена тук... и много хора ме гледат смръщено... вместо и те да се усмихнат...

Винаги си струва...На десет намръщени, ако успея един да усмихна...после той да усмихне още един...да се прибере усмихнат в къщи, да се засмее на близките си , вместо да им сервира проблеми от злободневието си...Струва си...И вярвам в тази верига!

усмивката е заразна, само дето й требе повечко време...но пък си струва

Усмихвам се почти винаги: на децата ми, на хората около мен, на хубав филм или музика, на съвсем прости неща. Усмихвам се и сега

И аз се усмихвам, като падне една тежка грижа от раменете, става невероятно леко да си усмихнат!
И аз се усмихвам сега, хубаво ми е, леко ми е!

Старая се по-често да се усмихвам. Дори, когато ми се плаче....страх ме е от бръчки.

В момента съм мнооого усмихната. Даже глуповато нахилена. Детето ми след едночасов път е стигнало успешно в у-ще

и аз само се усмихвам,като олигофрен съм

Олиго Май Френд?!

башшшшшш

Олиго френдки
Бебсън ще взема да се усмихвам, като си получа моя дял