Усещате ли да сте се променили в извесно време?

Аз имам чувството,че съм се прменила супер много в последните 2 години,а като се сетя преди време какви съм ги вършела си викам как съм могла?А се сетих друг въпрос -чувстватели се още деца?

Променила съм се много в последните години,
и продължавам да се променям,
с което много се гордея

Крис написа:

Промених се от дете във възрастен още в момента,
в който родих голямата си дъщеря.
Почувствах,че трябва да стана по-отговорна и
по-здравомислеща .
Сега,когато се роди и синът ми,се промених още повече.
Знам обаче,че детето в мен не е изчезнало напълно...
понякога се хващам ,колко по детски наивна съм,в даден момент.

И аз така,мен дори можеш да ме видиш как се люлея на някоя люлка.Детето в мен не само не е изчезнало ,но аз се и боря това да не стане.

Дали съм се променила-ДА,определено!
Продължавам да се променям-особено в една посока,
целенасочено се стремя,а именно да не се изнервям за глупости,
на моменти мога да избухна за нищо!
Успявам-по мое усмотрение!
Наред с това се хващам,че съм се променила и в други отношения,
като начин на мислене или възприемане на нещата от живота!
Наскоро ми се случи нещо много тъжно и болезнено,
което също промени мирогледа ми до известна степен!

А за това-дали съм запазила детското в себе си-Даааааааааа!
Старая се и в детето ми,което е на 7 години да го запазя максимално дълго
виждам деца на тази възраст,които се държат буквално като
възрастни хора-е не ми допада и не ми харесва!

Чувствам се дете,да
А за промяна,промених се да съм по отговорна и да мисля за неща,които преди не се е налагало.
Преди ги вземах с насмешка,сега не.

Аз много съм се променила.
Преди ми харесваше да си стоя вкъщи ,да готвя едно друго.
Сега съм луда луда ходя по дискотеки ,излизам и ми е много забавно

Променям се постоянно,слава богу! И в същото време мисля,че успявам да се съхраня! Държа на ценностите си,но съм отворена и за новите за мен неща!
Хората,които ме промениха най-много са съпругът ми и синът ми!

променила съм се много последните 2 години
и мисля че не е нахубаво
станала съм нервна,дребнава ,нетърпелива
ах майка ми казва че имам нужда от професионална помощ

Ми то май постоянно се променям. Ден с ден няма, само като влеза в отрицателна серия е лошо. Има някаква права линия за ориантир и около нея си вия спиралите и кривите.

Променила съм се страшно много в последните 4 години. Детското съм си го запазила, все още на моменти съм си истинско дете, но опредлено в последните години много съзрях.

И да и не.Откакто станах майка забелязвам,е се промених,но до толкова,че съм по-отговорна,не живея и не мисля само за себе си.Станах и по-предпазлива...забелязах го от намалената скорост на движение по пътищата.Не се промених и мисля,че никога няма да променя в себе си импулсивността си,ината,наивността.Продължавам да съм си същата,като преди години-едно пораснало дете,което го радват нещата,които не се купуват в магазина,човек обичащ да тича под дъжда и да си слага венци по главата,емоционална,непринудена и весела

определено,особено от както родих и аз не се познавам

Трели кардия,все искам да те питам откъде ти е този ник и гледам,че и аватара и подписа ти са Гърция...

Крис написа:

Непрекъснато се променям..преди правех много компромиси,
сега вече не .
Отстоявам своето ,независимо от всичко.Стига да си заслужава разбира се.

И аз напоследък забелязвам това у себе си... Преди правех много компромиси, сега вече почти не... Но си мисля, че смяната на политиката определено е по вина на "приятелите" ми... които вече не са това което бяха (поне една част заради която спрях с компромисите)

П.П.

Фифи перото написа:

Трели кардия,все искам да те питам откъде ти е този ник и гледам,че и аватара и подписа ти са Гърция...

Ами на гръцки е Обичам Гърция и затова подписа и аватара са ми такива

Прменям се....и многоооооооо се промених
в последните три месеца
дано да е за добро

Treli_kardia написа:

Крис написа:

Непрекъснато се променям..преди правех много компромиси,
сега вече не .
Отстоявам своето ,независимо от всичко.Стига да си заслужава разбира се.

И аз напоследък забелязвам това у себе си... Преди правех много компромиси, сега вече почти не... Но си мисля, че смяната на политиката определено е по вина на "приятелите" ми... които вече не са това което бяха (поне една част заради която спрях с компромисите)

П.П.

Аз пък обратното станах по- толерантна и по-търпелива,готова съм на повече компромиси,това защото можеби допуснах ,че всъщност наистина всички сме едно цяло.Той/тя е моето друго аз.И разбрах всъщност каква голяма истина се съдържа в следващите мисли:"Ако знаехме скритата история на враговете си,ние бихме плакали за тях!"
"Погледни с нова вяра към човешката доброта ,независимо какво ти се е случвало до сега.
Това е шансът ни за по-добро бъдеще."