Ревността..изразяване на чувства или болестно състояние..?

Едва ли има човек, който някога да не е изпитвал ревност.
Някои я усещат като разяждащо чувство в стомаха,
други в стремежа си да я прикрият се превръщат в истинско кълбо от нерви.
Понякога тя е временна, но има случаи, в които ревността
не е нищо друго освен психическо заболяване.
Различават се различни видове ревност в зависимост
от културата на човека, от обичаите му и най-вече от неговия характер.

Гняв - Това е ярост, изстъпление и е най-фрапираща и най-честа. При нея няма ниско самочувствие и лоша самооценка.
Напротив засегнатият е твърде убеден, че има всички качества,
че го отблъскват незаслужено, че е ощетен, онеправдан и подигран.
Затова той е готов да се бори с всички сили и средства.

Страх - Страхово-скръбната форма е характерна за хора със слаб тип нервна система,
крайният предел е самоубийство.
При нея на преден план са непрестанните опасения
да не бъде загубен любимият.
Ревността - страх често е свързана с ниско самочувствие,
с мисълта, че не ни обичат достатъчно и че не можем да задържим завинаги този,
когото обичаме.
Тази ревност е по-тиха, по-сдържана и по-възвишена.
Тя е фина ревност, която не се появява навън, тя е скрита ревност,
която може да се проявява с мъка, чезнене и дълбока горест.

Тщеславие - Този вид се среща предимно у мъжете.
Не тревожи толкова загубата на любимата, колкото присмеха на околните.
На преден план изпъква криворазбраното чувство "за чест"
и за "поругано достойнство".
Истината е, че мъжката ревност е по-груба, по-свирепа, по-брутална.
Но и женската ревност не е по-добра, тя е изпълнена с придирчивост,
дребнавости и злобни намеци.

Патология - Трудно е да се каже къде свършва нормалното
и къде започва патологичното при ревността.
Неслучайно се говори за болезнена ревност и за "безумна" ревност.
Появата на ревността винаги трябва да се свързва
с физиологични и психични отклонения или заболявания.
В медицината се описват немалко случаи при понижена потентност,
но запазено влечение към полов живот да се появи "налудност за изневяра".
При сексуална недостатъчност при много мъже винаги се довежда
до мъчителна и прогресираща ревност,
която задълбочава неговата слабост, получавайки се един порочен кръг.
Проф. Димитър Петров
в-к" Стандарт"

КАКВО МИСЛИТЕ ЗА РЕВНОСТТА,ВИЕ РЕВНИВИ ЛИ СТЕ?
ХАРЕСВА ЛИ ВИ ДА БЪДЕТЕ РЕВНУВАНИ
ИЛИ ГО СМЯТАТЕ ЗА ДОСАДНО И ПОДТИСКАЩО?!?!

Ревността е тормоз и за двамата. Ревнивият редовно шпионира, контролира своя партньор и търси несъзнателно поводи за подозрение и разправии. Той иска да знае във всеки миг къде е партньора му, какво прави и с какво се занимава, а накрая търси доказателство, че той или тя не изненеряват. Това е същото поведение като на малкото дете, което иска да е сигурно, че майка му наистина го обича и няма да го изостави. В тази връзка ревнивият има подозрение, че в живота на партньора му има друг или друга. Той се опитва да чете писмата, дневника, е-майловете и SMS-ите на партньора си, да подслушваат телефонните му разговори и развива истинска шпиономания..

Ревнивият винаги фантазира най-лошото и най-неприятното и все се опитва да го докаже. Никога не може да повярва, че причината за ревността е в самия него, а не в партньора му. Ревнивият не може да се освободи от ревността си и страда от това. В проявите на ревността има голям диапазон - от проста ревност до налудности и истинска психоза.

Проучванията върху ревността показват, че половината от пациентите са невротични и психопатни, една трета имат психични симптоми, а останалите имат органични проблеми и алкохолизъм. Към ревността трябва да се отнасяме като към детска травма. За да се освободи от тези затормозващи чувства и мисли, е нужна квалифицирана психологическа намеса.
Алекс Шамлу
www.rozali.com