УЧИЛИЩЕТО

Какво му харесвате и какво не?
Кое според вас трябва да се промени в бг училището?
До каква степен разчитате на него за образованието и възпитанието на децата ви?
А учителите? Какво е мнението ви за тях? Доволни ли сте или хич ги няма, горките...

Много ми се ще да се получи една хубава дискусия на тази тема - УЧИЛИЩЕТО!

А родителите къде остават? Този въпрос забравих да задам в горния си пост...
Ще пиша, но по-късно, като си легнат децата.

Не, аз не казвам специално за твоето дете, Крис! Аз също говоря за масите.
Все още нямам поглед какво се случва след 4-ти клас в училищата, защото сина ми е във 2-ри и ще си бъде все при тези учители до 4-ти, а аз съм много доволна от тях. Правят се състезания по математика и други предмети между училищата от страната, където децата участват, правят се Коледни базари или базари за стари книжки и после събраните парички отиват или за класа или за българската Коледа, както беше тази година на Коледния базар.
Връзката учител-родител я има постоянно, и по телефона се чувам с учителките, и в училище се виждам с тях, стига да имам желание за това, разбира се. Така или иначе синът ми е от кротките деца засега и не ми създава кой знае какви проблеми.
По-натам, когато сменим училището и учителите съответно, може би мнението за тях ще ми се промени /дано не е така/, но за сега съм с много добри впечатления от училището на сина ми.

Вие, Крис родителите на учениците от класа говорили ли сте с учителите за нещата, които ви притесняват, за бележниците, отсъствията...

Колкото за самоуважението на учителите го нямат първо, защото ученичката от 11-ти клас е с последна мода ботуши,а тя се чуди кои боти да сложи от миналата или от по-миналата година и все в този дух неща - материални.
От друга страна все си мисля, че и у дома трябва да се говори с респект към учителя, а не тая по математика и оная по пеене к`во искат още и т.н.

Не защитавам учителите и не нападам родителите, но оставам с впечатлението, че ние като родители все търсим причината в учителите, че нещо не е както трябва, а може би вината е обща.
Дано се включат и други майки или учителки в дискусията!

Аз си мисля Водна ,че материалното благополучие ..всъщност не играе толкова голяма роля..
Учителя е БУДИТЕЛ,той учи,възпитава и променя!!!!
Как да не уважава себе си,само заради едни стари ботуши ..,
не ми се вярва това да е причина ,за ниско самочувствие.
Учителя ,трябва да си знае мястото в училище,да знае ,какво трябва да се допуска в училище,за кое да се прави компромис и кое да се наказва.
Освен това,има много родители ,които са ужасно заети ,разпъват се на сто места..
трудно се оправят с буйните си деца,колкото и да имат желание..не им се получават нещата.
Не трябва ли да има контрол и в училище,
да се следят нещата
от класния ръководител..
Да се уведомяват при нужда родителите на "прегрешилите" деца..,
за да се вземат навреме нужните мерки?!?!
Не сме говорили ние родителите ,с класния за бележниците и други подобни..
Всъщност ,колко от родителите ходят редовно на родителските срещи?
А ,ако случайно се съберем повече от пет човека..всички мълчат..
сякаш неми стават!
По-приятно е вкъщи ,след работно време..,на масата с аперитивчето...

Практикувах си учителската професия само две години, но ми бяха достатъчни да оформя мнение за положението в милото ни родно образование. Не е обективно, дори никак - фактът, че ме изхвърлиха на улицата бременна само и само да не се наложи да ми направят договора постоянен, ме лишава от обективност по тази тема.
Учителската стая е мястото, което най-успешно конкурира гнездо на оси по брой хапещи и жилещи персони.
Не искам да се огорчавам със стари спомени, но интригите, враждуващите лагери, злостните хули и нападки не съм виждала на друго място. Те всички се борят за признанието на един и същ контингент - учениците, и всеки, който получи малко ученическа обич или уважение, бива натикан в казана. Освен това има и люта битка между старите и младите - старите със своя опит срещу младите с енергията и ентусиазма си. Помислете кой печели - не, не са младите. Учителите пред пенсия със своя страх от съкращение точно преди пенсия и невъзможността да си намерят някаква работа - това е най-подмазващото се, най-ковящото интриги общество. Истината е, че един учител не може да работи почти нищо друго, ако е даскалувал 20-тина години. Имам трима учители в семейството освен мен, знам какво говоря. Съзнанието се изкривява, малко или много, и е ужасно лесно да познаеш даскала дори по външния вид. Говоря за средностатистическия даскал в провинцията. Има и възрастни учители, които са с ума си, които не са се предали, които имат какво да дадат на учениците си - това са хората, пред които се прекланям, които ми дадоха вдъхновение да се посветя на тази професия, към която може би ще се завърна след време.
Но такива хора са рядкост вече.
В учителския колектив на пръв поглед всичко е хармонично и колегиално. След месеци може да разбереш, че си станал обект на подигравки, задето, без да знаеш, си седнал на мястото на някой друг. Да, всичко е строго диференцирано. Не може да се сприятелиш с един учител, ако останалите от кръга му не те харесват, защото ако се сближи с теб, рискува да бъде отлъчен от групата си. Толкова подводни течения, че се чудя как някои оцеляват. Във всеки колектив ги има, но в даскалския са особено остри, защото има какво да се дели - званието "уважаван учител" - и то не само заради уважението, а защото това е титла, която носи дивиденти, има тежест, така че на учителските съвети може да се прокарват идеите на съответния човек. Като в парламента, има лобиране и подкупи - не парични, но в друг смисъл - "Аз ще ти поема часовете, ще те покрия да отидеш да си платиш тока, и т.н. и т.н."
Така... стигам до въпроса за нивото на учителите. Моите наблюдения сочат, че кадърните учители не се задържат дълго. След като осъзнаят, че не могат да променят системата и се сблъскат с реалността, свиват платната и бягат. Качествените учители са или стари кадри, или млади, но изключително силни по душа - и са малко. МОже би все още има училища със свестни колективи - но вероятно в големите градове, където има голям избор на кадри. Защото в малкия град - как да избереш най-доброто, като няма наличност? И вземаш това, което има в момента.
От другата страна са претенциите на учителите към родителите - в първи клас идват деца без елементарно възпитание, без изградени никакви ценности, деца, израсли като плевели без капка грижа. Е, как да стане? Съберете такива деца с обгрижвани деца - какво ще се получи според вас? Добрите деца да дърпат дивачетата напред? Вярвате ли, че се случва наистина? Не, разбира се, целият клас дърпа назад или тъпче на едно място, или напредва, но като костенурка. Резултатът е, че в общия случай се затриват много способности, губи се ценна инерция, това е като да гледаш как киселинен дъжд вали над поляна с цветя.
Идва синдромът "пети клас" - от бебета, обучавани от 2 учителки, изведнъж стават "големи" - мислите, че някой, който прави програмите, ще съобразява с това, че един даскал, излязъл от час по физика в 12 клас, после влиза в 5 клас да преподава ...забравих как се нарича предметът в пети клас, май не беше чиста "Физика". За десетте минути на междучасието не може да си настроиш мозъка да слезе на ниво пети клас, не е лесно! И учителят влиза в пети клас, и изтърва думи и термини като за дванадесети! А малките патенца се кокорят и се чувстват тъпи, защото не разбират.
Основното занимание на учителя е да не изтърве ученик да премине в бройката на отпадналите - това им се набива в ушите постоянно, защото цялото училище е застрашено, ще се разбъркат всички системи, ако един клас отпадне и се слее с друг. Да се остави ученик на поправителен не говори много добре за уменията на учителя - това е твърде често срещано мнение, макар и погрешно. Затова се случва често целият клас да скучае, докато учителят обръща внимание на изоставащите - урокът остава непредаден, защото няма време, разчита се на съвестността на учениците, хихихи.
А въпреки, че всеки учител е длъжен да осигури време за консултации, то това или е недостатъчно, или тогава се дезертира.
Работното време, за което всички завиждат, е наистина добро, но психическите усилия да се справиш през това време не са за завиждане. Освен това има много часове, прекарани в писане на какви ли не доклади и справки, в изготвяне на годишни планове, проверка на контролни - това са усилия и време, които не се забелязват от външен човек.
Един съвет към майките на първокласници - не свиквайте детето си от първи клас да учите заедно с него! Просто няма да успеете до 12 клас да сте на негово разположение, а оставите ли го да учи само, след като е добило навика да учи с вас - то ще гледа да се скатае, нормално поведение, ако е свикнало да е под контрол. Нека има крайна инспекция - която включва не само изпитване и домашните, а и подредбата на бюрото и чантата, това е важно в бъдещата организираност на детето.
И един последен настоятелен съвет - положете всички усилия да научите детето си да пише ако не красиво, то поне четливо! Не се говори много за това, но грозно написаните класни и контролни отблъскват просто с вида си и учителят сяда да ги проверява с вече негативна настройка. Дори да е добре написано, съчинението губи заради вида си. Докато красиво написаното есе се чете с удоволствие дори и ако е твърде захаросано и локумено, а учителят е склонен да даде малко "отгоре" само заради липсата на усложнения при четенето. И как иначе - ако водите 5-6 класа и по едно и също време правите класни работи - я си представете да се приберете вкъщи със 150 ученически творения! От които 80 процента ще са в графата средна хубост, десетина ще са за чиста двойка и едва десет ще са истинските диаманти - това, заради което сте избрали тази благородна, но неблагодарна професия!
Цял ферман стана, но ми олекна.

Аз само като си спомня практиката ми в едно училище настръхвам... А то беше профилирано. не мога да си представя какво е в другите.
Аз лично хвърлям обвиненията към родителите които не са възпитали никакви ценности у децата си, никакво възпитание, тактичност... Както и към държавата, че не е осигурила подходящо заплащане на труда който полагат учителите. Защото на много хора отстрани може да им се стори много лека работа, но това е такъв психически тормоз... Особено с днешната младеж...
Сигурно и учителите имат някаква вина, че децата са се превърнали в идиотчета, но според мен не те са първопричината... още повече че след като децата не се интересуват от нищо... как можеш ти да им налееш акъл в главите. Повечето са едни апатични към всичко...
Едно време имахме уважение към учителите. Може да не сме харесвали онези лошите, но ги уважавахме всички. Не може да си млада учителка и вървейки по коридорите да чуваш "Ей ще те скъсам ма"...