Потърси и узнай!

Не знам дали има такава игра тук, не съм срещала и в другите форуми, но не съм се и ровила много. Дано ви допадне!
Нека поиграем така - аз питам нещо, който прочете поста ми, търси в нета, ако не знае отговора, дава любопитната информация и на свой ред пита следващия.

Моят въпрос е - как се казва кралицата на Холандия?

Името й е кралица Беатрикс, забравила съм...


Колко е населението на Единбург?

Единбург (на английски Edinburgh, произнася се [ˈɛdɪnb(ə)rə], Единбръ и Единбъръ, на гаелски Dùn Èideann, произнася се [tuːn ˈeːtʃən], на български получава произношението си от немски) е столицата и вторият по големина град в Шотландия. Градът носи името на своя основател принц Един.
Разположен е на северния бряг на залива Фърт ъф Форт. Единбург е една от големите световни туристически дестинации с 13 милиона посетители годишно. Той е голям жп възел, има аерогара на 11 км. Население 457 420 жители от преброяването през 2004 г. [1]
дано отговорих

Кои реки преминават през с. Ваксево, обл. Кюстендил

Браво, Бубе, наистина не знаех

Ваксево е дума от турски език, която в превод означава „Църковна Земя“, според предания по време на турското владичество във Ваксево е имало осем църкви.
През селото минава река Елешница, приток на Струма. В горната част може да се лови пъстърва и мряна, а в долната част се намира и клен.



Паякът не е насекомо, какво е тогава?

са разред безгръбначни хищни животни )))))))))

Някой друг да зададе въпрос вместо мен, аз не знам какво любопитно да ви питам (((((((((

Готина игричка Ето го и моят въпрос:
Защо делфинът не е риба?
Често се налага да споря по този въпрос с разни хора.

Защото търси и той цицата, не е глупав
А паяците са ракообразни според някои нови мнения, не насекоми.
Уики казва:
Делфините (Delphinidae) са семейство морски бозайници от разред Китоподобни. Думата делфин идва от гръцкото δελφίς, което ще рече с утроба, т.е те не са риби, а бозайници, чието самостоятелно развитие е започнало преди около 10 милиона години, през периода на Миоцена.


Как, според непотвърдени легенди, е умрял Иван Вазов?

ееееее, това го знам и без да търся из нета : Умрял е според легендата от инфаркт по време на секс
Всъщност не знам дали точно инфаркт,ама легендата е такава- че е бил секс зор.
Ще ви попитам от къде идва името на София? (аз не знам ама това ми хрумна отръки)

От майката на Вяра, Надежда и Любов.
Това го пиша на примависта. Отивам да си го проверя

само, че това ще стане по-късно, че малката ме викааааа

Църквата “Св. София” дава името на града. Това е най-старият храм на Балканския полуостров. Датира от 4-5в. Била построена като пазител на най-големия некропол на Сердика - източния. И до днес не е известно дали е изградена по желание на някоя си принцеса София от семейството на Константин Велики, или е издигната от Юстиниан I . Има няколко легенди.
1. Принцеса София е наредила изграждането на храма и че дори нейният дух се явявал нощно време.
2. Смела мома от Пловдив на име София събрала войска от 150 души и завладяла града, който по-късно бил наречен на нейно име.
3. Някога много отдавна, когато София била малко селце, в него имало много красива църква "Света София". Хората от цялата област идвали да се черкуват в нея. Когато град София паднал под властта на турците, те не посмели да превърнат църквата в джамия......Тук пише повече

Баси му са колко неща прочетох....През цялото време съм занела, че София е кръстена на св. София - майката на Вяра, Надежда и Любов. Ревностна християнка. Запазила силата на вярата въпреки мъченията на римският император Адриан

Ето го и моюто въпросче.

Кои са Плеядианците и какво знаеш за тях?

Ние сме вашето древно семейство. Идваме от звездната система Плеяди. Наричаме се Плеядианци и преди бяхме ваши роднини. Вие сте търсени, защото сте величествени същества. Ние ви казваме, че сте безценни и всичко зависи от вас. Грабнете силата вътре в себе си и помете отговорност за тази планета. Отидете отвъд мястото, където ви казват да не ходите, и ще започнете да виждате това, което преди не сте виждали, ще осъзнаете своята висока стойност и своята способност да създавате най-мощните вибрации. Всичко което искаме от вас, е да останете отворени за тези възможности и да следвате сърцето си. Идваме при вас с ЛЮБОВ.

Какво е Бастет?

Ужасно интересно ми става, колко нови неща научавам от вас!

Баст (наречена по-късно Бастет) е богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени в египетската митология. Също е въплъщавала животворната и лекуваща сила на слънцето, за разлика от Сехмет - символ на изпепеляващата му сила. Вярвало се, че лекува болните и помага на реколтата да узрее. Изобразявана е като жена с глава на котка или лъвица, с кошница в ръце. Понякога е изобразявана просто като котка. Дъщеря на бога на слънцето Ра. Покровителка е на Бубастис – града, където е почитана. През гръко-римския период в Древен Египет е бил разпространен култ, в чийто център е стояла Бастет: жертването на мумифицирани котки. Жреците на богинята Бастет събирали котки и ги предлагали на населението за жертвоприношения. Когато някой вярващ си изберял котка, обичайно след това тя била умъртвявана от жреца, чрез извиване на врата ѝ. Само много големите котки били умъртвявани с удар. Мъртвата котка била подлагана след това на традиционния процес на мумифициране, прилаган и за хората. Според това колко бил заплатил купувачът, получавал след това мумия на голяма или по-малка котка и полагал тази мумия в специално изготвена за приношение на котки погребална камера.

Ако поклонник искал да принесе на богинята Бастет специална жертва, купувал котки на едро. Рентгенови снимки на стотици котешки мумии, намерени в Долината на царете показват обаче, че в около една четвърт от случаите котешките мумии са или съвсем празни или съдържат само отделни костици от котка. Дали жреците са мамели съзнателно или става въпрос за недостиг на котки, днес не се знае.

Същевременно котките (става въпрос за котките от породата Египетска мау, познати днес далеч извън пределите на Египет) са били защитавани от закона – ако човек убиел котка, дори и неволно, го чакало смъртно наказание.

Питам - каква е височината на волейболната мрежа при мъжете?

Само ще кажа, че техните добри намерения са постелката към Ад ама не ме питайте от де го знам

Баст или Бастет е едно от най-почитаните божества на Древния Египет. Богиня изобразявана с котешка глава. Дъщеря на бога на слънцето Ра. Покровителка на бременните(временните - както викаше детето) жени в египетската митология. Първоначално образът на Бастет се свързвал с войната. Едва по-късно тя е почитана като богиня на Слънцето, плодородието, веселието. От тук идва и култа към котките.
Легендата разказва, че през 525 г. пр. Хр. персийският цар Камбиз решава да превземе долината на река Нил. След като войските му претърпели поражение пред стените на град Пелусия, на Камбиз хрумнала стратегическа идея: всеки от воините прикрепил към гърдите си жива котка. По този начин, защитени от живия щит, воините на Камбиз завладели египетското царство и поставили началото на 27-ата династия.
Център на култа към богинята Бастет бил древногипетския град Бубастис, pазположен на изток от делтата на река Нил.
Кръстьо Мутафчиев изказва хипотезата, че след смъртта на Бастет, тялото й било пренесено в Странджа по море. Според него Бастет е фараон/ка, а не божество, което обяснява и физическата й смърт.

Бебчо ме е изпреварил ама и аз да си кажа иначе за кво си загубих времето в писане

А това с мрежата ме уби де да знам отивам да чета

Ама ти си писала??? Браво, аз пък нищо не знаех и направих копи-пейст

Височината е 2,43 м за мъжете

Няма зададен въпрос, но ще направя едно допълнение към поста на Бебсъна по моя въпрос. Имало е и все още ги има църквите във Ваксево, но действа една единствета. По време на турското "присъствие" (нали е забранено да се казва робство и иго), та тогава самото село е било разделено на две - едната част е била Коняво, дрегата Ваксево. Границата на двете села е реката - Речица - втората река минаващ през селото, не е само Елешница. По някое време вече не знам защо не помня са събрали двете села под обощо име Ваксево.
Ако някой може да намери нещо (това е моята задача), ако не аз ще ви разкажа за мома Русалена. Ето го и въпрса

и аз копвах, и писах и четох. Слабост ми е. Кво да направя. Има и още инфо ама нямам време.

Въпросчето:

Кажи ми какво знаеш за Александър Велики Македонски

Ох, Кенга, не мога да се въздържа - "знам, че е "бил" "македонец"""""....... нали всички са македонци! ;р хахаах

Александър III Македонски или Александър Велики (на гръцки: Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών ; Александрос III о Македон или Μέγας Ἀλέξανδρος ; Мегас Александрос) е владетел на Древна Македония, управлявал от 336 пр.н.е. до смъртта си през 323 пр.н.е.. Един от най-успешните пълководци в историята, той ръководи завладяването на градовете на Древна Гърция още при управлението на баща си, Филип II. В рамките на 12 години той завладява Персийската империя, Египет и множество по-малки държави в Близкия Изток. При смъртта му през 323 г. пр.н.е. държавата се простира от Гърция до днешните
[1] 356 г. пр.н.е. в град Пела, тогавашната столица на Древна Македония. Негов баща е цар Филип II, а негова майка царица Олимпия. Самият Александър по традиция води рода си от митичния Херакъл чрез царете на Аргос, от които, според легендата, произлиза първия македонски цар Каран.

Плутарх описва неговата външност така:„ «Външността на Александър най-добре е предадена от статуята на Лизип, и самият той счита, че само този скулптор е достоен да вае неговото изображение. Този майстор е съумял точно да възпроизведе това, на което впоследствие подражават много от приемниците и приятелите на царя, — лекия наклон на шията наляво и морния поглед. Апелес, рисувайки Александър в образа на гръмовержец, не предава свойствения на царя цвят на кожата, а го изобразява по-тъмен, отколкото е в действителност. Както казват, Александър е бил много светъл, и бледостта на кожата му на места преминавала в червенина, особено на гърдите и лицето. “

—Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски
Още от ранните си години Александър е подготвян за дипломация, политика, война. Негови възпитатели и наставници са били: родственика по майчина линия Леонид, към когото съхранява дълбока привързаност до зряла възраст, въпреки строгото спартанско възпитание в детството; шута и актьор Лизимах; а от 343 пр.н.е. — великия философ Аристотел, под чието ръководство Александър получава класическо гръцко образование — риторика, литература, естествени науки, медицина и философия. Аристотел дава копие от Илиада и нож, който Александър винаги крие под възглавницата си.

Още като дете, Александър се отличава от връстниците си — равнодушен е към физическите забавления и им се отдава доста умерено; за сметка на това, честолюбието му е безгранично. Равнодушен към богатството, той неистово завижда на славата на баща си и мечтае за блестящи подвизи. Любимата му книга е героическия епос „Илиада“ на Омир, макар че, под влиянието на Аристотел, цени и уважава древногръцките философи и се интересува от гръцка литература. Като юноша не проявява интерес към жените, но затова пък на 10-годишна възраст успява да укроти Буцефал — жребеца, заради чиито опърничав нрав се отказва самия цар Филип.

Плутарх пише за характера на Александър:„ Филип видял, че Александър по природа е упорит, а когато се разсърди — не отстъпва пред никаква сила, но затова пък с разумни слова лесно може да бъде склонѐн за приемането на правилното решение; ето защо бащата се старал повече да убеждава, отколкото да заповядва. “

—Плутарх. Успоредни животописи: Александър Македонски


На 16-годишна възраст, Александър е оставен да царува в Македония, когато Филип обсажда Византион, и жестоко и безпощадно смазва въстанието на тракийското племе меди. След две години, през 338 пр. н. е. в битката при Херонея, Александър показва лично мъжество и пълководни умения, водейки лявото крило на македонската войска, пред погледа на опитните военачалници.

Александър демонстрира склонността си към авантюри още в юношеството си, когато без волята на баща си, иска да се ожени за дъщерята на Пиксодар, владетеля на Кария. През 339 пр.н.е. Филип се жени за пети пореден път за Клеопатра от Македония (нека не се бърка с някоя от египетските владетелки Клеопатра, нито със сестрата на Александър, която също се казва Клеопатра). Гръцките екскурзоводи казват, че сестра му се е казвала Тесалоники и град Солун е кръстен на нея. Тъй като майката на Александър, Олимпия, е родом от Епир, а мащехата му Клеопатра е истинска македонка, това води до спор за наследяването на престола от Александър. Скоро след като Александър се скарва с баща си по този повод, двамата се помиряват и Александър се завръща у дома за сватбата на родната си сестра с епирския цар Александър I.
Възкачване на престола [редактиране]

По време на сватбените тържества, Филип е убит от своя телохранител Павзаний. [2] Наследници на Филип са само Александър, син на Олимпиада, и Аридей, незаконен син от любовницата му Филина. Макар, че жената на Филип, Клеопатра, ражда точно преди убийството дъщеря, нейните влиятелни родственици биха могли да поддържат друг кандидат за трона, от които реален претендент е Аминт, син на македонския цар Пердика III и братовчед на Александър. В действителност, Аминт вече е бил цар като малък, но неговия опекун — Филип, сам заема трона, в качеството на компенсация на женитбата на Аминт с дъщеря си Кинана.

Македонската войска, която добре познава Александър и видяла го вече в сражения, го провъзгласява, тогава 20-годишен, за наследник на престола и нов цар на Македония.

При встъпването си на македонския престол, първият ход на Александър е да се разправи с предполагаемите участници в заговора и убийството на баща му и, по македонска традиция, с възможните претенденти за трона — нарежда Аминт да бъде екзекутиран, правейки по този начин сестра си Кинана вдовица. Аристокрацията и народа привлича на своя страна, отменяйки данъци.

След това Александър организира конгрес в Коринт, на който гърците са принудени да подтвърдят съюза си с Македония. Имайки за гръб все още спокойната Гърция, наблюдаваща действията на новия цар, през есента на 335 пр.н.е. той тръгва на поход срещу тракийските и илирийските племена, въстанали при вестта за смъртта на Филип. В редица сражения племената са разгромени, а останалите предпочитат да встъпят в съюз с Македония. Докато Александър урежда делата си на север, на юг, в края на лятото, под влиянието на лъжливия слух за смъртта на Александър, избухва въстание в Тива, най-пострадалия от Филип гръцки град. Жителите на Тива призовават на въстание цяла Гърция, но гърците, на думи изразявайки солидарност с тиванците, предпочитат да изчакат, наблюдавайки отстрани развитието на събитията.

В напрегнатата ситуация Александър не губи време и със стремителен марш придвижва армията си от Илирия до Тива. Обсадата продължава няколко дни. Градът е завзет със щурм, разграбен, а цялото население — отведено в робство. Цяла Гърция е поразена както от съдбата на древния град, един от най-големите и силни в Елада, така и от бързата победа на македонското оръжие. Жителите на градовете сами предават на съд политиците, призоваващи към бунт против македонската хегемония.

Сега политическата обстановка позволява на Александър да осъществи замисъла на баща си Филип (и въобще на много гърци) за завоевателен поход против Персийската империя.
Период на завоевания [редактиране]

Походът на Александър Македонски в Азия
Завладяване на Мала Азия и Сирия [редактиране]

Империята на Александър Велики

През втората половина на IV век пр.н.е. Персийската империя все повече отслабва. Персийският цар Артаксеркс III се опитва без успех да укрепи централната власт. Главната военна сила са гръцките наемници, а не местните войски. През 338 г. пр.н.е. Артаксеркс е убит. След двегодишни безредици, които още повече отслабват държавата, на престола се възкачва Кодоман, който приема името Дарий III. Убийството на Филип II забавя началото на похода срещу Персия, който трябва да бъде свещено наказание, отмъщение, заради разрушенията в Древна Гърция и светотатството с гръцките светини по време на похода на Ксеркс I през периода на гръко-персийските войни. Назначавайки Антипатър за свой наместник в Европа и оставяйки му 12 хиляди пехотинци и 1500 конници, през пролетта на 334 пр.н.е. Александър, начело на съединените сили на Македония, Гърция и съюзните тракийски племена, преминава Хелеспонт с над 30 000 пехотинци и 5 000 конници в района на легендарната Троя.

Античният историк Диодор Сицилийски дава състава на войската му, подтвърден като цяло и от други източници:
Пехота — всичко 32 хиляди — 12 хиляди македонци (9 хиляди в македонската фаланга и 3 хиляди в отрядите на щитоносците), 7 хиляди съюзници (от гръцките градове), 5 хиляди наемници (гърци), 7 хиляди варвари (тракийци и илирийци), хиляда стрелци и агриани (пеонийско племе в Тракия).
Конница — всичко 5100 — 1800 македонци (хетайри), 1800 тесалийци, 600 гърци, 900 тракийци и пеонийци.[3]

Персийският флот не попречва на прехвърлянето и това е първата сериозна стратегическа грешка на персите. Начело на гръцките наемници на персийска служба е Мемнон, талантлив гръцки военачалник от Родос. Той предлага на персийския цар обмислен план за съпротива срещу Александър, но този план е отхвърлен и е взето решение да се даде ход за решителна битка. Персийската армия, състояща се от 40 000 войници, половината от които гръцки наемници, се разполага на високия десен бряг на река Граник, която се влива в Пропонтида. Гръко-македонските войски начело с Александър и Парменион преминават реката, където започва битката. Лошото командване на персите е причина те да бъдат разбити. Отрядите на сатрапа, предимно конни (до 20 хиляди), са разпръснати, персийската пехота се разбягва, а гръцките хоплити-наемници са обкръжени и избити. Останалите живи 2 000 наемници са взети в плен, и изпратени в Македония като роби.

След победата при Граник, Александър Македонски тръгва на юг по малоазийското крайбрежие на Егейско море. По-голямата част от малоазийските градове доброволно отварят вратите си пред победителя, в това число Сарди и Гордий, столици съответно на Лидия и Фригия. Единствено крайбрежните градове Милет и Халикарнас, в които се намират силни персийски гарнизони и където се оттеглят оцелелите при Граник войски, оказват съпротива. Особено дълго и упорито се съпротивлява Халикарнас, но след няколко щурма е изоставен от гарнизона.

Александър Македонски в битката при Иса, детайл от мозайката в гр. Помпей

В края 334 пр.н.е. и началото на 333 пр.н.е. той завладява голяма част от Мала Азия. По същото време, персийския цар Дарий III събира и подготвя голяма армия. В средата на 333 пр.н.е. той потегля с нея в Северна Сирия за среща с Александър. Срещата между двете армии става през есента на 333 пр.н.е. при град Иса. Битката завършва с победа за Александър — огромната персийска армия се оказва притисната в тясната низина между морето и планината. Дарий III избягва, а Александър Македонски взема голяма плячка — целия богат персийски лагер с походния дворец на Дарий. Сред пленниците са майката, жената и двете дъщери на Дарий III. В Дамаск е пленена част от царското съкровище, както и голям брой знатни пленници.

Побесата при Иса открива пътят на македонците на юг. Александър,обхождайки крайбрежието на Средиземно море, се отправя към Фитникия, с цел да покори крайбрежните градове и да лиши персийската флота от бази. В резултат на победата, финикийските градове признават доброволно властта на Александър. Само град Тир, разположен на остров, не отваря вратите си на македонската армия. След осеммесечна обсада, през 332 пр.н.е. Тир е превзет, ограбен, а населението му поробено. С неговото падане, персийският флот в Средиземно море престава да съществува.

След поражението и изгубването на семейството си, Дарий III започва преговори за мир с Александър. Персийският цар отстъпва цялата персийска територия до Ефрат, голяма контрибуция, вечен съюз на Александър и една от дъщерите си за жена на македонския цар. Парменион посъветва да приеме тези условия и да се откажат от свързания с голям риск по-нататъшен поход на изток. Но младият цар отказва. По време на преговорите Александър за пръв път заявява намерението си да завоюва цялата персийска държава. След превземането на Финикия, Александър Македонски продължава пътя си към Египет през Палестина, където съпротива оказва град Газа, но и той е превзет след двумесечна обсада.
Завземане на Египет и Вавилон [редактиране]Александър (името на царя) с йероглифи













През 332 пр.н.е. персийският сатрап на Египет тържествено посреща и предава властта и хазната в ръцете на Александър Велики без съпротива -— египетските отряди са унищожени в битката при Иса. Александър не посяга на местните обичаи и религии, като цяло съхранява системата на управление на Египет, поставяйки македонски гарнизони. В Египет той прекарва половин година — от декември 332 пр.н.е. до май 331 пр.н.е.. Малко преди пътуването си до Сива, през същата 332 пр.н.е. в делтата на Нил, той основава град Александрия, който става най-големия икономически, културен и политически център на Източното Средиземноморие. Тук Александър започва да разпространява за себе си слух, преди всичко за местното население, за това, че е син на Зевс, главния бог.

През пролетта на 331 пр.н.е. започва вторият етап от завоевателния поход. Александър тръгва от Египет на североизток в Азия по посока към Северна Месопотамия. Войските му преминават реките Ефрат и Тигър, и се озовават пред Мидия, сърцето на Персийската държава. На голямата равнина край селцето Гавгамела (на територията на днешен Иракски Кюрдистан), специално подготовена за действия на големи маси конница, македонците очакват цар Дарий. На 11 октомври 331 пр.н.е. тук се състои решителната битка. Войската на персийския цар е разбита, а самият той избягва. Въпреки че македонската конница изминава 80 км през нощта, не успява да го залови. В битката при Гавгамела персийската империя губи главните си военни сили.

Александър се придвижва на юг, където древния Вавилон и Суза, една от столиците на Персийската империя, отварят пред него вратите си. Персийските сатрапи, загубили вяра в Дарий, започват да преминават на служба към „царя на Азия“, както започват да величаят Александър. Вавилонските жреци го провъзгласяват за цар на Вавилон. По заповед на Александър е възстановен храма на Мардук (разрушен от персите). В Суза Александър заграбва огромни съкровища и част от хазната на персийския цар.

На изток от Суза започва коренната територия на персийската държава - Персида. През планинските проходи, Александър се отправя към Персеполис, център на изконната персийска земя и столица. След неуспешен опит да завладее града в движение, Александър, с част от войската си, обгражда отрядите на сатрапа на Персия Ариобарзан, и през януари 330 пр.н.е. Персеполис е завладян. Дворецът на Ксеркс I, a впоследствие и целият град, са изгорени като отмъщение за разрушаването на акропола в Атина по време на гръко-персийските войни. Голямата хазна на Дарий, която се намира в Персеполис, също попада в ръцете на Александър.

Македонската армия отпочива в града до края на пролетта. По знаменитата легенда, пожарът на града е организан малко преди потеглянето на войските, от хетерата Таис от Атина, любовница на военачалника Птолемей, която подстрекава пияната компания на Александър, по време на един от пировете.

През 330 пр.н.е. македонската армия тръгва от Персида към Мидия. В Екбатана - древната столица на Мидия, по това време се намира Дарий III. Когато научава за приближаването на Александър, той отстъпва на изток с останалите му още верни войски — към Партия.

По време на бягството си на изток, през юли Дарий е лишен от властта си и пленен от средноазиатските сатрапи, които организират заговор начело със сатрапа на Бактрия Бес, който убива Дарий. Бес се обявява за новия цар на Персийската империя, под името Артаксеркс. Той се опитва да организира съпротива в източните сатрапии, но е заловен от съратниците си и предаден на Александър през юни 329 пр.н.е..

След смъртта на Дарий III, Александър също се обявява за законен наследник на персийския цар, а също и за отмъстител за неговата смърт. Започва новата елинистическа епоха в историята на източните държави.

Обявявайки се за наследник на персийските царе обаче, Александър изостря тежкия конфликт с македонската аристокрация, която е против подражаването на източните обичаи от него.
Цар на Азия [редактиране]

Александър Македонски пирува с хетери в завладения Персеполис.

Ставайки владетел на Азия, Александър се променя. Той престава да гледа на персите като на покорен народ и започва да се стреми да изравни победители и победени и да ги съедини в една монархия. Приетите от него мерки отначало включват външните форми като носенето на източни одежди, създаване на харем, персийски придворни церемонии. Александър иска да живее с персите така, както техните предишни царе. Първите оплаквания се появяват към есента на 330 пр.н.е. Бойните съратници, привикнали на простота на нравите и дружеските отношения между царе и подчинени, започват да роптаят, отказвайки да приемат източните привички, в частност проскинезата — нисък поклон, последван от целуване на краката на царя. [4]. Близките приятели и придворните ласкатели без колебание застават зад Александър.

Македонската армия е уморена от продължителния поход, войниците искат да се върнат по домовете си и не споделят целта на царя си да стане господар на целия свят. В края на 330 пр.н.е. е разкрит заговор против Александър на няколко обикновени войници (известно е само за двама участника). Все пак последствията от неудачния заговор се оказват повече от сериозни, заради междуособните борби в обкръжението на Александър. Един от водещите пълководци, командира на хетайрите Филот, е обвинен в пасивно съучастие (че е знаел, но не е казал). Даже при мъченията, Филот не се признава за виновен, но е екзекутиран по решение на съда и настояването на другите военачалници. Бащата на Филот, пълководеца Парменион, е убит без съд и без никакви доказателства за вина — само поради нарастващата подозрителност на Александър. По-малко значими офицери, за които също така има подозрения, са оправдани.

Този заговор не е последният. През лятото на 327 пр.н.е. е разкрит „заговорът на пажовете“ — знатните юноши при македонските царе. Освен непосредствените виновници е убит и Калистен, историк и философ, който единствен се осмелявал да възрази на царя и открито да критикуват новите придворни порядки. [5]. Тенденцията за развитие на деспотизма при Александър особено отчетливо се проявява в смъртта на Клит, командир на царските телохранители, който е убит от Александър в резултат на пиянска свада през есента на 328 пр.н.е.
Поход в Средна Азия (329—327 г. пр.н.е.) [редактиране]

След смъртта на Дарий III, местните управители в източните сатрапии на разпадащата се Персийска империи, се чувстват самостоятелни и не бързат да покажат верността си към Александър. Бес е само един от сепаратистки настроените лидери. Александър, който мечтае да стане цар на целия известен дотогава цивилизован свят, се оказва въвлечен в уморителна кампания в Средна Азия, с продължителност 3 години (329 — 327 пр.н.е.).

Тази война не напомня предните сражения на големи армии. Местните племена действат с партизански методи, набези и отстъпления, въстания избухват на различни места, и на македонските отряди, разпратени от Александър, се налагало да унищожават цели селища. Бойните действия се водят в Бактрия и Согдиана (на територията на съвременните Афганистан, Таджикистан и Узбекистан).

В Согдиана Александър нанася поражение на скитите, считани за непобедими. За целта му се налага да премине река Яксарт (сега Сърдаря). Александър не продължава по-нататък на север, местата там са пустинни и по представите на гърците — слабонаселени. В планините на Согдиана и Бактрия местното население, при приближаването на македонците, се оттегля в непристъпни поради природата планински крепости, но на Александър се удава да ги завладее — ако не с щурм, то с хитрост и настойчивост. Бес, който преди това се провъзгласява за нов цар под името Артаксеркс IV, като продължител на династията на Ахеменидите, е заловен в Бактрия и убит в Екбатана. Александър Македонски успява да завоюва бактрийската столица Бактра и столица на Согдиана - Мараканд.

Гръко-македонските войски завземат също Хиркания, Партия, Ария, Дрангиана и Арахозия. В движението си на изток Александър строи градове-крепости, в които оставя македонски гарнизони. В Согдиана Александър основава град Александрия Есхата (съвр. Худжанд). В Бактрия, върху древни развалини основава Александрия в Арахозия (съвр. Кандахар). В желанието си да се сближи с местната аристокрация, Александър се жени за Роксана, дъщерята на най-силния от бактрийските управници Оксиарт.

Към 326 пр.н.е. останалото население на Согдиана и Бактрия се подчинява на Александър. По-нататък на пътя на завоевателя на изток е Индия. Умората на армията и промяната в личния ѝ състав обаче се отразява върху по-нататъшния поход.
Нахлуване в Индия [редактиране]

След приближаването си до северозападната граница на Индия и след като чува за богатствата на този край, Александър решава да завоюва Индия. В началото на 327 пр.н.е. той използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия.

Край река Хидасп, където става решителната битка с индийския цар Пор, Александър основава два града - Никея (град на победата) и Буцефалия (на името на неговия кон Буцефал), след което тръгва по-нататък на изток. Армията се приближава до река Хифазис, и тук войските на Александър въстават и отказват да продължат по-нататък.

Александър е принуден в 326 пр.н.е. да прекрати похода, който продължава повече от осем години. В началото на 324 г. пр.н.е. сухопътната армия и флотът на Александър стигат до Месопотамия. През първата половина на 324 г. пр.н.е., Александър се намира в Суза, където се заема да организира и укрепи империята си. Възникнала в резултат от завоеванията, огромната държава се простира от западното крайбрежие на Балканския полуостров до Индия. На север се приближава до река Дунав и Черно море, на юг стига до Индийския океан, Арабския полуостров и включва Египет, Либия и Киренайка в Африка. По своята големина тя надвишава персийската държава.
След покоряването на Индия [редактиране]

През 323 пр.н.е., Александър пристига във Вавилон, разположен приблизително в центъра на неговата империя. Този най-голям древноизточен град той прави своя столица. През лятото на същата година по време на пир Александър се почувства зле и след няколко дни умира на 33-годишна възраст.
Смъртта на Александър Велики [редактиране]

Астрономически дневник (ок. 323–322 пр.н.е.) записал смъртта на Александър (Британски музей, Лондон)

На 10 или 11 юни 323 пр.н.е. Александър умира в двореца на Навуходоносор II, във Вавилон на 32 години.[6] Плутарх отделя голямо внимание на обстоятелствата около смъртта му, които са повторени (без потвърдени дати) от Ариан. Около 14 дни преди смъртта си, Александър празнувал със своя адмирал Неарх, и после, вместо да поспи, прекарал нощта и следващия ден пиейки с Мидиос от Лариса.[7] След това на 18 десий (месец по македонския календар) той развил висока температура.[8] На 25 десий, той вече не бил в състояние да говори.[9] На 26 десий, повечето войници се притеснили за здравето му или мислели, че е вече мъртъв. Поискали да го видят, и генералите на Александър позволили. [10] Войниците бавно минавали покрай него, докато Александър ги поздравявал с вдигната ръка, все още неспособен да говори.[11] Два дни по-късно, на 28 десий (въпреки, че Аристобул казва, че е било 30-ти десий), Александър е мъртъв.[12] От своя страна, Диодор разказва, че Александър е бил повален от болка след като е изпил голяма купа вино в чест на Херкулес и (малко мистериозно) умрял след известна агония [13] което е също отбелязано като алтернатива при Арина, но Плутарх отрича това твърдение. [14] След смъртта му започват спорове между пълководците и велможите, които продължават 7 дни, през което време тялото на Александър не е погребано. След това го балсамират и полагат в златен саркофаг. По пътя към Македония, траурният кортеж е пресрещнат и отклонен в посока Мемфис (Египет) от Птолемей I. Години по-късно, тялото му е пренесено в Александрия.
Вероятни причини за смъртта [редактиране]
Отрова [редактиране]

Като се има предвид склонността на македонската аристокрация към убийство,[15]едва ли е изненадващо, че има предположения за намеса при смъртта на Александър. Диодор, Плутарх, Ариан и Юстин всички отбелязват теорията, че Александър е отровен. Плутарх отхвърля тази идея като измислица,[16] но и Диодор и Ариан казват, че я отбелязват в интерес на пълнотата на историята.[13][17] Въпреки всичко описанията посочват Антипатер, наскоро отстранен от позицията на македонски вицецар, и неговите противоречия с Олимпия, като глава на предполагаемия заговор. Може би приемайки своето повикване във Вавилон като очакване на смъртна присъда,[18] и виждайки съдбата на Парменион и Филот,[19] Антипатер изпраща сина си Йол, който е виночерпец при Александър, да го отрови.[16][17][19] Има дори предположение, че Аристотел участва в заговора.[20][17] Обратно, най-силният аргумент срещу теорията с отравянето е факта, че минават 12 дни между започването на болестта му и неговата смърт. В древния свят толкова дългодействащи отрови вероятно не е имало.[21]
Естествени причини [редактиране]

Има и няколко болести, за които се предполага, че може да са причинили смъртта на Александър; малария или коремен тиф са очевидните кандидати. През 1998 статия в New England Journal of Medicine твърди, че неговата смърт е причинена от коремен тиф, усложнен от чревна перфорация и нарастваща парализа [22] докато други по-скорошни анализи предполагат спондилит (възпаление на гръб.стълб) или менингит.[23] Сред другите болести, които могат да бъдат причина са остър панкреатит или Западнонилски вирус.[24][25][26] Теориите за естествени причини за смъртта на Александър подчертават, че здравето му може да не е било добро след години на много пиене и след няколкото наранявания (вкл. едно в Индия, което едва не му коства живота) Освен това, мъката която Александър чувства след смъртта на Хефестион може да е допринесла за влошаване на здравето му. [22]

Най-вероятната причина за смъртта на Александър е резултатът от предозиране с лекарства, направени от Кукуряк, смъртносен с големи дози. Малкото неща, които знаем днес за неговата смърт, могат да бъдат обяснени само с непреднамерено отравяне с кукуряк. [27][28]
Разпадане на империята [редактиране]

Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен Филип II Аридей - полубрат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също e обявен за цар, но реалната власт е в ръцете на авторитетния военачалник Пердика. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както преди, си остава Антипатър.

Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия против наместника Антипатър. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър - диадохите, а след това между техните наследници - епигоните. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердика се опитва да се противопостави на диадохите. Египетският сатрап Птолемей задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на 321 пр.н.е. Пердика е убит от подчинените си.

След това убийство, диадохите разделят помежду си управлението на сатрапите, обаче мир не настъпва. Точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По-това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му, назначеният за царски регент Полисперхон, изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на Касандър, също претендиращ за регентство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на Пердика, най-могъщ се оказва Антигон Едноокия. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на Тракия, диадохът Лизимах, в Месопотамия се утвърждава диадохът Селевк. През 309 г. пр.н.е. междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.

Аз пак си повтарям въпроса от предния пост

Бубе, я си формулирай въпроса, че нещо не го разбрах. Искаш да ти намерим нещо свързано с историята на Ваксево ли?

Страхотна игра!!!

ШОКОЛАД написа:

Страхотна игра!!!

Хайде тогава скачай и ти в отбора на питащите и търсещите.

Да, да! само да ви прочета! и с удоволствие!!!

има легенда за мома Русалена и понеже е много интересна моето предизвикателство е да намерите легендата

Настръхнах, докато четох!



Кървава вършитба

Русалена - девойката, не предала вяра и чест

Запазено е предание за Русалена, най-хубавото и лично девойче от с. Ваксево. Наричали я "Русата", заради русите й къдрави коси и особената сила, която излъчвала. Имала стройно тяло, сини очи и строг поглед, който респектирал и най-лудите момчета от селото и района, когато вършели щуротии.
Русалена се родила и израстнала в бедно семейство. Името и дал местният свещеник, който предложил на родителите й да носи името Русалена, което да съчетае красотата на баба й Руса и твърдостта и силата на другата й баба Лена.
Благословията на свещеника се сбъднала и Русалена раснала и пораснала хубава, здрава и пъргава. В работата нищо не й устоявало. Дошло времето за нейната женитба. Тогава в долината на река Струма дошъл турски табор, предвождан от унгарски ескадрон. Неканените гости не били приети много радушно от хората на селото, които до този момент не познавали жестокостта на турци и черкези.
Владимир Кавалджиев - "За народна свобода - Търново, 1876"

Всичко започнало една сутрин, когато брадат черкезин извикал на своите: "Какво гледате, покажете им какво можем - колете, бесете и всичко усмирете!" и започнал да тъпче с коня си беззащитните селяни. Последвали го и останалите, гладни и жадни за плячка.
Няколко по-здрави и смели селяни решили да се защитават. С тояги и брадви те повалили на земята няколко от черкезите. Но пушките и ятаганите помогнали на нападателите, да започнат кървава разправа с опълчилите им се селяни. Настанала страшна сеч на старци с побелели коси, които напразно се кръстели и викали Бог на помощ. Гърмели по мъжете, дръзнали да им окажат съпротива, тъпчели с конете си жени и деца. Жертвите от тази страшна вакханалия били хвърляни като кучета в близкия дол.
Невинните хорица мислели, че "някаква прокоба е дошла и е предизвикала тази кървава вършитба". Затваряли очи и угасвали с ужаса от самоволните и безнаказани действия на неканените главорези. Картината била страшна - млади момичета и невести пищели и викали за помощ докато имали глас, а после замлъквали...
Турците не пощадили и малкия дом на семейството на Русалена. Първо посекли баща й, а после стъпкали с конете си майка й, която плачела и ги молела за пощада. Двама от тях нахълтали в малката къщичка, където била Русалена. Тя успяла да ги отблъсне и да се измъкне от мръсните им ръце. Побягнала навън, но те я настигнали, като единият я хванал здраво през кръста, а другия - стискал русите й коси. Насилниците я гледали с кървясали очи...
Единият от тях се опитал да разкъса червената й забрадка, но здравата, силна и пъргава девойка се мятала, удряла ги, плюела ги и викала: "Няма да ви се дам, мръсни гадове..."
В тази покъртителна драма, смелата българска девойка защитила своята чест и достойнство. Уморените от съпротивата й похитители, след като не успели да я укротят, решили да я поделят по турски. Завързали по един крак на девойката за седлата на конете си, шибнали с камшиците си и тръгнали в галоп.
Така трагично загинала Русалена, тази непреклонна българка, която нито приела турската вяра, нито посрамила честта си и българския род.
От поколение на поколение в селото и района се разказва, че в ливадата, където турците отсекли въжетата и захвърлили безжизненото тяло на Русалена, от кръвта й поникнали макове. Девойката напуснала земния свят и се пренесла в небитието. От мъртвите клепачи се отронили няколко капки сълзи, от тях по-късно поникнали незабравки, за да не се забравя от следващите поколения.
Днешните жители на с. Ваксево твърдят, че в ромона на рекичката все още се чувал шепота на Русалена, в маковете просветлявала нейната червена забрадка, а сред незабравките - нейните сини очи.
Неизвестен автор от народа сътворил баладична песен за Русалена:

Майка плела Русалена,
ситно плела, люто клела:
- Леле, щерко Русалено,
како съм те ситно оплела
да би да те не разплитам,
були да те разплитаа,
турци да те чердосаа,
все на пушки и ножове.
Оти майка не послуша,
да не носиш бела руба,
да си криеш бледо лице,
че си щерко гюл убава,
гюл убава, гюл гиздава,
че те турци тебе аресват,
на пашата дар да носат...
Не минало малоу ногу,
куга било ден Великден,
турци Руса попления,
три недели я турчия.
Па се Руса не предаде,
па си вера не промени.
Проговаря клети турчин:
- Даваш ли си Русе вера?
Отговаря Русалена:
- Ой ти тебе, клети турчин,
я си давам руса глава,
мойта вера не менявам.
Разлютил се клети турчин,
па замахнал с ятагана,
та отреже руса глава,
глава пада и говори:
- Па си българка оставам!

В разказа има малка неточност, която е поправена от баладичната песен. Русата е била отвлечена, но не е умряла вързана за коня. Пашата я взел и я искал за жена, но тя казвала че си дава главата, но вярата си не променя. И всъщност при отсичането на главата вече от кръвта маковете, от сълзите незабравките. Ние на село всяка година юни месец правим събор русата, където се пресъздава сцената. Как майката плете плитките и говори на дъщеря си, как идват турците на конете и я отвличат. Продължението на историята е, че след години духа на Русата се появява и дава сили на останалите жители на селото. Какъв въпрос да задам друг. Нека помисля малко

Докато Бубето мисли, може ли и вас да попитам:
Какво е довело до гибелта на тракийската цивилизацията?

Хайде деее. Никой ли нищо не намери? Ще почакам още малко преди да пусна отговора на въпроса.

Не ми е там силата
Давай отговора в смляно състояние като за хора, които не обичат исторически факти

Ето и отговора....

Златото е станало една от главните причини за гибелта на цивилизацията на траките. Елините, които са били на много по-ниско ниво на културно и духовно развитие, но с по-развита материална култура и бит, по-рано са започнали да използват златото като средство за размяна. Научавайки за несметните богатства на траките, за златните им мини, те нахлуват по техните земи, завладяват някои от мините, (повечето мини обаче са били затрупани, за да не привличат повече агресорите), и разрушават тракийските селища. Тракийската култура започва да залязва. Тя е окончателно унищожена от римляните

Наред със златото, елините (отчасти и римляните) взимат и нещо друго – учението на Орфей. Орфей е бил един от Великите посветени на древността, можем да го наречем и Духовен учител на траките. Той е използвал изкуството като метод за развитието на човешката душа и като средство за връзка с космическите сили. Учението на Орфей става основата, върху която се развива впоследствие добре познатата ни древногръцката култура.

Дани, много интересно
Какъв ти е въпросът?

Какво е Кундалини?

ХАТА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ - КУНДАЛИНИ
"Кундалини е космичната сила в отделните тела. Тя не е материална като електричеството или магнетизма, а е духовен потенциал - Шакти, космична сила. Всъщност тя няма форма. Тя е навитата като змия спяща Божествена Шакти, дремеща във всички същества. Тайнствената Кундалини лежи с лицето надолу към отвора на Сушумна нади. Когато се събуди, тя засъсква като змия, и затова се нарича "силата на змията". Кундалини е богинята на речта. Всички я възхваляват. Когато йоги я събуди, тя му дарява просветление. Тя дарява освобождение и знание, защото Тя Самата е това. Наричат я също Сарасвати, защото е източникът на всяко знание и блаженство. Тя е самото чисто съзнание. Тя е Брахман. Тя е Прана Шакти, Висшата Сила. Благодарение на тази Шакти светът съществува. Сътворение, запазване и разрушение - всичко е в нея."
Свами Шивананда
"Кундалини йога"

Кундалини йога, или Лая йога, както понякога я наричат, е най-висшето медитативно изживяване на Хата йога. Тя е за напреднали ученици, които практикуват под ръководството на гуру. Изисква пълно познаване на психическото тяло и неговата структура, както и голямо пречистване на физическото и психическото тяло. Кундалини шакти е изначалната космична сила, с която човек не бива да си играе. Твърде ранните опити за издигането й без подходяща подготовка могат да нанесат сериозни нарушения върху умственото, физическо и психическо равновесие на ученика.
При кундалини медитацията божествената сила, скрита във всяко човешко същество, се издига нагоре през психическите центрове на тялото - чакрите. На върха на главата - седалището на най-висшето съзнание - индивидуалното и Абсоютното съзнание се сливат. Това се изразява символично като обединението на Шакти (Кундалини) с бог Шива.

Кундалини шакти
Равновесието във вселената се поддържа от противопоставянето на положително и отрицателно, мъжко и женско, статично и динамично. Каквото съществува във вселената - в макрокосмоса, това е и в човека - микрокосмоса. Пасивната мъжка основна сила - Шива - се намира в сахасрара - седмата чакра на върха на главата. Шакти - активното женско начало - е в основата на гръбнака. То е изява на космичната сила в тялото и е в спящо, потенциално състояние. Нематериална, шакти е първичната духовна и психическа сила в органичната и неорганичната материя. Поради спираловидното й движение нагоре когато бъде събудена, се нарича сила на змията, и иконографски се рисува като змия, навита в основата на гръбнака. Издигането на кундалини води до съюз с бога Шива. Това е състоянието на висше съзнание и духовно просветление.
Хата йога събужда кундалини чрез дисциплиниране на тялото, пречистване на надите - астралните канали, през които тече праната, и чрез контролиране на последната. Чрез физическите упражнения на хата йога се тонизира нервната система, за да може да издържи на издигащата се енергия. Хата йога регулира потока прана чрез МУДРИ и БАНДХИ. Крия - специалните очистителни техники - пречистват вътрешните органи на физическото тяло, а контролът върху дишането стабилизира ума. Но упоритата пранаяма, асаните и медитацията не са достатъчни. Умственото пречистване изисква безкористно служене, защото да виждаш Върховното във всички същества и да му служиш е най-важното за духовния напредък.
Кундалини и каналът, по който се движи тя, не са във физическото тяло. Всяка част от него има съответствие в астралното тяло, а двете са взаимосвързани на материално ниво. Седемте психически центъра - чакрите, и сушумна нади, през която преминава кундалини, се намират в астралното тяло и съответстват на нервните плексуси и гръбначния стълб.

Какво са максила и мандибула?

Мандибула е чифтна кост, подвижно съединена с черепа. Тя образува костната основа на устната кухина. Двете кости са съединени в предния си край посредством симфиза.

Максила е симетрична, чифтна кост. В нея се намира горночелюстна кухина.

Демек горна и долна челюст, съответно максила и мандибула.

Еее, супер игричка.

Кога и как гр. Троя е станал владение на Турция?

Моля, дай жокер, толкова много се рових, а не открих Много искам аз да задавам въпрос, имам страхотен въпрос за хора с добър английски, че моят не е на ниво, а инфото е много интересно

Ама ние тук трябва да задаваме въпроси, чийто отговор знаем ли?
Аз ако знаех нямаше да питам, Бебс!

Нямам нищо против да си задаеш твоя въпрос, моя нека си стои, някой пък може да ми разкаже.
Давай!

VODNA написа:

Кога и как гр. Троя е станал владение на Турция?

В какъв смисъл?

До колкото знам, Шлиман воден от творбата на Омир "Илиада" в търсене на Троя се е озовал на егейското крайбрежие - северозападна Турция. Търси Троя в Хисарлъка ( не голямо хълмче), което се издигало в равното поле на Анатолия. По време на разкопките се натъква на злато. Решил, че това е съкровището на цар Приам, но по-късно се оказало ,че не е така. Златото не било от времето на троянската война. Било много по-старо – поне с хиляда години. Шлиман обещал на турското правителство да не го изнася от страната, но не спазил обещанието си. Заедно с жена си тайно го изнесли.

Шлиман по случайност открил изгубена цивилизация. Открил не един, а девет града. Наслоявани един над друг, разграбвани и разрушавани. Деветте нива на Троя обхващащи период от почти 4500 години, но с трескавото си копаене разрушил голяма част от останките на културата, която търсел.

VODNA написа:

Ама ние тук трябва да задаваме въпроси, чийто отговор знаем ли?
Аз ако знаех нямаше да питам, Бебс!

Нямам нищо против да си задаеш твоя въпрос, моя нека си стои, някой пък може да ми разкаже.
Давай!

Не, не, не е задължително да знаем отговора, разбира се, просто мислех, че го знаеш, аз доста почетох, но не открих информация. Мислех, че по време на някоя война е станало. Няма да си задам въпроса сега, нека разберем за Троя повече
Дани, нали сега Троя е в Турция? Кога са завзели тази територия? Историята ми е гола вода

Бебсън написа:

Дани, нали сега Троя е в Турция? Кога са завзели тази територия? Историята ми е гола вода

По мои сведения (от книгите, които съм изчела до момента) Троя е в Турция

В онези времена е имало няколко преселения на народите по една или друга причина. Водели са се битки, завземали са се земи и т.н. Тук може би трябва да се проследи как и поради какви причини са дошли т.к. наречените турци по тези земи. Може би трябва се се проследи как се създава османската империя? Всички знаем, че Троя е тракийски град, а турците не са траки. Те са различни племена + тюрки. Материята е много обширна и ще ми е трудно с няколко думи да обобщя, но ще се опитам. Не гарантирам обаче, че няма да допусна грешка, заради което предварително се извинявам.

И така....
През 13 век Чингис хан вилнеел из цяла Азия и с небивала жестокост. Това предизвикало огромна бежанска вълна, която се понесла към незасегнати от татарите земи. Тези хора били от различни раси, говорели различни езици и проповядвали различна вяра - но все пак са били предимно тюрки. Насочили се към Мала Азия. По това време централна и източна Мала Азия били под властта на т.нар. Иконийски султанат. Та цялата тази маса от хора се стоварила отгоре му. Смазали иконийците и завзели земите им. Т.н. турци били скотовъдци и се нуждаели от пасбища. Започнали да нападат Византия и да отнемат от земите й. В същото време започнали да се оформят като народ. Създали си език и приели една религия. Това се е случило някъде към 13-14в. Малко по-късно с помощта на лодки турците започват да преминават протока и да извършват нападения в Тракия. След няколко годишни битки император Андроник ІІІ успява да ги отблъсне. След време във Византия избухва гражданска война. Противници в нея са законния император Йоан V Палеолог и узурпатора Йоан VІ Кантакузин. Именно Кантакузин вика турците да му помогнат срещу неговия претендент. На неговата съвест лежи пристигането на турците на балканите.Когато турците идват във Византия те грабят най безогледно и жестоко,като превръщат Тракия в истинска пустиня.

Водна, добър ли е отговорът?
Абе защо няма гушкащ емотикон?

Бебсън написа:

Водна, добър ли е отговорът?
Абе защо няма гушкащ емотикон?

Супер! Отговорът е увлекателно изчерпателен, Кенга. Много ти благодаря!
Имаш страхотни познания по история. Имам си още няколко въпросчета, но ще ги задам по-натам.

Бебс, за гушкащ емотикон можем да помолим фотошопците да измайсторят нещо.
Интересно ми е какво ще попиташ ти.

Кенга е страхотна!
Затова няма да ми се сърди, че я пререждам с въпроса
Моля някой да преведе малко повече за едни стъклени неща, известни като сълзите на принц Рупърт (Prince Rupert's Drop) - това, което четох в една книга, не ми даде ясна представа какво точно представляват. На български няма много инфо

Бебс, дай нещо друго за търсене и узнаване. Този принц не е по силите ни явно.