Ще напиша и ще споделя ...

Ако имате желание,тук можем да споделяме свои стихове.
Стихове,които са излезли от душата и са прелели, върху белият лист хартия.
Нека ,да ги споделим..,защо пък не..?
Повечето от нас ,са имали такъв период от живота,
в който са преживели радост или тревога ..
Решили са ,да я претворят в стих и да го запазят за себе си.
Ако смятате ,че си заслужава и ние да му се порадваме..СПОДЕЛЕТЕ ГО!

Много ще се радвам ,ако темата стане едно приятно място,
в което ще се радваме на написаното преживяно
или пък просто така написано..без повод.

Започвам първа Very Happy

СЪН

До прозореца стоя сама,
прегърнала със длани самотата.
Опитвам права да стоя,
но сякаш падам на земята...

От очите цялата тъга,
напира..иска да излезе..
И болката и тишината,
която в душата ми навлезе...

Гледам към луната бяла,
споделям мойта тайна..
Съвет не искам ,нито разум,
наслаждавам й се..
тя е тъй омайна.

И тя затвори ми очите,
дари ми сън прекрасен.
Заспала съм..забравих всичко
и теб и спомена ужасен!!!

АНГЕЛСКО ЛИЦЕ..ОЧИ НА ДЯВОЛ

Ангелско лице,очи на дявол..
вперила си в мойта плът.
Забиваш нокти здраво,
не жалиш..пускаш кръв.

Сърцето ми на късове раздираш,
боли,крещя ,а нямам вече глас..
Не се замисляш и убиваш,
без любовта ти..бавно си отивам аз.

А бяха дни вълшебни,мигове прекрасни,
красота..
Очите ангелски тогава бяха
и от тях струеше топлина.

Сега е пусто,тихо и дори сърцето ми замря ,
без теб не иска то да бие,
туптеше страшно бавно..накрая даже спря!

ПРОСТИ МИ

На леглото до тебе,тихичко присядам,
с посърнало от плач лице..
Моля те, да ми простиш,но не прощаваш
и плаче безутешно моето сърце...

Толкова ли много съм сгрешила,
та страдаш мълчешком и ме виниш?
Че не вярваш в мен и ме проклинаш,
сълзи проливаш и тъжиш...

Наистина ли съм виновна,
че звезди не виждам... в твоите очи?
Че раздялата е неизбежна,
а една мечта се разруши...

Прости ми ,пак те моля,
нали затуй сме хора и грешим!!
Ръка в ръка да тръгнем двама,
и болката ,в любов да претворим!

ПРОЛЕТ

С тихи стъпки тя пристигна
и обгърна всичко с красота..
С топъл дъх тя клоните погали
и потънаха в зеленина.

Бавно с пръсти,цветето разтвори
и поръси го със аромат..
С нежни думи заговори,
..овошките дари със благодат.

Тръгна по тревата боса,
стъпваше едва..едва..
И слънцето й се зарадва..
дошла е вече пролетта!!!

МАЙКА

Колко лесно е да бъдеш майка,
да обичаш,страдаш и гориш..?
Можеш ли безкрайно да прощаваш
и от мъката ,тържество да сътвориш?

Вярваш ли ,че всичко важно,
в живота редом с тебе ще върви..?
Че можеш истински да се зарадваш,
а да виждаш,как сърцето ти кърви?

Да се усмихваш и целувка да даряваш..
вярвайки ,че правиш най-добро,
а всъщност някой там да те упреква..,
че сърцето ти е от дърво?

Майка можеш ли да бъдеш,
опора,в трудни времена..?
Сълзите, можеш ли да ги попиваш,
да превръщаш мрака в светлина?

Майката ..е име свято!

Крис, не си ли мислила да издадеш стихосбирка? Много хубава лирика пишеш.

Аааа ,моля те... Laughing

чак пък стихосбирка..
Това ,са просто аматьорски стихчета.. Very Happy

Ти знаеш ли колко аматьорски стихчета събрани в стихосбирка има на пазара? Представи си, че точно твоите се харесат много на аудиторията! Човек трябва да опитва, защото не се знае откъде ще изскочи зайчето, а ти имаш потенциал, според мен поне. Very Happy

Благодаря ти !
Знаеш ли тези няколко ,ги написах за няколко минути..
без да ги мисля предварително,да пиша чернови..и тъй нататък.
Просто седнах и ги написах направо ..
Имах една тетрадка,като ученичка..бях я препълнила с такива писания.
Обаче не я пазя,за жалост.

ХАЙДЕ ДЕ,няма ли други,които да са опитвали да пишат?