В неведение ,но щастлив или знаещ ,но нещастен?

"Понякога просто така "не се случва според мен Крисане.. ,със сигурност ако някога кривне партньора от правия път ще има основателна причина-някоя дупка,табела с похотлив надпис,картбланш...и все в този смисъл.
Казусът не звучи много стряскащо за хора,допускащи и повече от тези две възможности,така че аз съм пас.

АЗ ЛИЧНО ПРЕДПОЧИТАМ ,В НЕВЕДЕНИЕ ,НО ЩАСТЛИВА .ЗАЩО МИ Е КРИС ДА ЗНАМ ,ЧЕ МИЛОТО Е КРИВНАЛ ОТ ПРАВИЯ ПЪТ .ТОВА УЖАСНО ЩЕ МЕ НАРАНИ .ДОРИ И ДА МУ ПРОСТЯ НЯМА КАК ДА ЗАБРАВИШ ТАКОВА НЕЩО.ЗНАНИЕТО МИ ЗА ЕДНО ЕВЕНТУАЛНО КРЪШКАНЕ ЩЕ УВЕЛИЧИ ОПРАВДАНИЕТО МИ ЗА ТАКОВА ЕВЕНТУАЛНО ОТ МОЯ СТРАНА.Е НЯМА НУЖДА .АКО МУ СЕ СЛУЧИ, ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ ,ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ ЗНАМ .НЯМА НУЖДА.

Ms SMITH написа:

"Понякога просто така "не се случва според мен Крисане.. ,със сигурност ако някога кривне партньора от правия път ще има основателна причина-някоя дупка,табела с похотлив надпис,картбланш...и все в този смисъл.
Казусът не звучи много стряскащо за хора,допускащи и повече от тези две възможности,така че аз съм пас.

Абсолютно съгласна!
Крис, няма нищо "просто...", а това че хората не се замислят...ами жалко, защото после се вайкат и се чудят "ама защо на мен...?", но нямат очи да видят! Затова ще повтарят трето отделение, докато "простото" им излезе през носа и видят, че то не било чак толкоз просто, бря!

Аз искам да знам! Винаги искам да знам!

Ако такова нещо се случи, нама как да не разбера... То просто няма да се случи "просто така"... Ако се случи, то искам или не, ще разбера...

Ами честно казано не мога да бъда сто процента сигурна, но май предпочитам да остана в неведие, защото като се познавам бих искала да отмъстя и така отиваме точно никъде. Както не бих искала моя мъж да узнае за моето криване. Винаги му казвам, че искам да знам ако има нещо, ама май само така си говоря

Ако е еднократна забежка, не искам да знам. Ако в сърцето си усеща, че това е нова и голяма любов - то нека разбера преди всички, а не както обикновено става - последна...
Не ми се е случвало да ми кажат досега за изневяра. Не че не се е случвало, но не са ми признавали. Всъщност нямам идея как ще реагирам.

Аз пък си мисля,че ако криввне ще искам да знам на 100% Чисто и просто да се разберем,щом работите не стават- окей Всеки там от където,няма да търпя аз и да прощавам и такива глупости,щом един път е станало,значи пак ще стане. Или си разделяме пътищата или ще живеем като съквартиранти
Ама да ме праят на луда и да не знам.... по-добре да ми каже в очите,отколкото после да науча и да му счупя главата..

Ох, че ми е трудно да свикна с тази моя нова визия , чета собствения си пост и си казва - брей, тази пък мисли точно като мене

Таласъмче, значи смяташ, че дори едно кръшване значи край?
Помисли какво би направила, ако ей сега да речем той дойде и ти признае.
Ще си хванеш ли багажа и детето? Или?
Аз знам, защото преди време мислех, че ще чуя такова нещо. Е, не го чух, слава богу, това не значи, разбира се, че не е станало.
Но едно е да имаш подозрения, друго е да ти го кажат без да можеш да мръднеш от истината.
Много кофти тема, къде се забихме и ние

Предпочитам да ми каже, сериозно, не искам да не знам. Искам да знам, ако е направил нещо... Пък багажа няма да си го събера,чакай климатика д асложат. Майтапа настрана,ако ми се случи така ще се разберем сега какво ще правим така,че да е възможно най-изгодно за детето. Ние не сме скандалджии, няма да се скараме,сигурна съм. Просто ще си теглим една тихомълком.. и ще се нагодим според ситуацията. Ако сега дойде и ми каже,че ми е изневерил ще му кажа да спи в другата стая и да си спи с която си иска, и то без да ми мигне окото ще му го кажа, аз такива неща не прощавам. Може да живеем после заедно заради малкия,ама няма му дам и да ме помирише )))) разбра ли ме кво казвам? :Р

Аз познавам семейство, в което жената вече изцяло е загубила страстта си към секса, ако изобщо я е имала. Децата и кариерата поглъщат цялото й време.
Тя е наясно, че мъжът й има паралелни връзки - това е от години. Една часто от нея страда, че има "друга", но същевременно е облекчена, че не й се налага да се чувства като изнасилена в леглото. Решението да спрат да водят полов живот е нейно. Мъжът й няма избор, освен да търси секс извън семейството.
Има всякакви хора и всякакви отношения. Всеки инстинктивно усеща кое е най-подходящото за него.

Предпочитам да знам вместо да живея в лъжа. Истината ще ме нарани, но и ще ме накара да си задам въпроса: "Защо се стигна до тук?". Мисля си, че в повечето случаи мъжете, а и жените правят крачка в страни ако нещо им липсва-отношение, внимание, секс...Преди да започна да съдя ще направя преоценка на собственото си поведение. Сигурно има нещо, което съм пропуснала. Нещо, което съм омаловажила, а за човека до мен е било важно. Не съм съвършена. Няма как ако не полагам усилия, човекът, който е до мен да ме гледа с едни и същи очи както в началото така и сега. Вярвам, че нищо не се случва просто така. Всичко е в резултат от нашето действие или бездействие. Друг е въпроса, че не знам как ще реагирам научавайки подобна новина. Представа нямам дали бих могла да простя. Да забравя...дума не може да става. Мога само да се моля да не ми се случи.

Ако предпочета да не знам, то лъжата рано или късно ще блесне и предполагам, че би ме наранила в пъти повече.