За доверието...

Крис написа:

Мислите ли,че вие сте човек,
на когото може да се има доверие? [/font]

това трябва да се каже от другите хора
сетих се за един израз
Аз пазя тайна..но като я кажа на друг той не пази

„Безкрайно по-добре е десет пъти да бъдеш измамен,
отколкото един път да загубиш вяра в хората."
Йохан Шоке
Мдаа... Ами то си има причнно - следствена връзка тук... Както е казано, количествените изменения водят до качествени промени... при определени брой пъти, в които са те измамили, ще загубиш вяра в хората...


Да го погледнем по друг начин... от погледа на оптимиста или на наивника, не знам ... Десет пъти биваш измамен от различни хора и все пак, единайстия човек го приемаш пак с доверие, просто защото всеки има право на шанс ... Т.е. това не е предпоставка да загубиш вярата си в хората, като цяло

Цитат :

Да го погледнем по друг начин... от погледа на оптимиста или на наивника, не знам ... Десет пъти биваш измамен от различни хора и все пак, единайстия човек го приемаш пак с доверие, просто защото всеки има право на шанс ... Т.е. това не е предпоставка да загубиш вярата си в хората, като цяло

...Да Фри,явно съм наивна ,
но предпочитам да дам шанс,на човека..пред това,
да затръшна пред него вратата,без дори да е отворена изцяло...
Често дори се предоверявам на хората..
дали това е в мой плюс или минус..не знам,
все още се чудя

Крис написа:

Цитат :

Да го погледнем по друг начин... от погледа на оптимиста или на наивника, не знам ... Десет пъти биваш измамен от различни хора и все пак, единайстия човек го приемаш пак с доверие, просто защото всеки има право на шанс ... Т.е. това не е предпоставка да загубиш вярата си в хората, като цяло

...Да Фри,явно съм наивна ,
но предпочитам да дам шанс,на човека..пред това,
да затръшна пред него вратата,без дори да е отворена изцяло...
Често дори се предоверявам на хората..
дали това е в мой плюс или минус..не знам,
все още се чудя

Mдаааа... И аз така Всеки има право на моето доверие ... Аз не се чудя... Това е моят избор. и фактът, че не съм била наранявана много говори, че съм на правилна посока... Каквото повикало, такова се обадило. ако подходиш с любов и доверие, и към теб ще се отнесат така...


мдаааа, наивни сме

Да,мисля че съм човек на когото може да се има доверие.Доказвала съм го,а и съм убедена в това.Близките ми разчитат на мен,знаят,че когато кажа нещо е наполовина свършено.

Изключително много съм се раздавала откъм доверие в живота си.
Откакто се опарих няколко пъти съм много по-предпалзива.Болезнено е,а моят праг на поносимост на болка е нисък.
Научих се да проверявам,преди да доверявам и оттогава нищо не ме боли!Ограничила съм се в кръг от хора,които наистина заслужават доверието ми.
Втори шанс не давам и не искам да ми дават-това ми е кредо,счупи ли се чашата веднъж трудно се отпива от нея!
Дали на мен може да се има доверие?Съдейки по мнението на заобикалящите ме-да,останалите не ме интересуват.

Ms SMITH написа:

Изключително много съм се раздавала откъм доверие в живота си.
Откакто се опарих няколко пъти съм много по-предпалзива.Болезнено е,а моят праг на поносимост на болка е нисък.
Научих се да проверявам,преди да доверявам и оттогава нищо не ме боли!Ограничила съм се в кръг от хора,които наистина заслужават доверието ми.
Втори шанс не давам и не искам да ми дават-това ми е кредо,счупи ли се чашата веднъж трудно се отпива от нея!
Дали на мен може да се има доверие?Съдейки по мнението на заобикалящите ме-да,останалите не ме интересуват.

При мен нещата са горе-долу същите. Някога приемах всичко като чиста монета. Вярвах безрезервно на хората. След поредица "предателства" се превърнах в Тома Неверний. Станах предпазлива. Почти всичко подлагам на съмнение. Винаги имам едно на ум. Често това ми пречи в контактите ми с хората, но и ми спестява болката от последващо разочарование. Изградила съм си нещо като защитна обвивка. Малцина са хората, които успяват да я пробият. Оставям ги сами да докажат/ спечелят моето доверие.

Много хора ми вярват и знаят, че могат да разчитат на мен в труден момент. Друг е въпроса, че понякога аз самата не си вярвам.

Хубаво е да вярваш на хората! Хубаво е да вярваш в доброто, защото така го храниш! Това е енергия! Позитивна , силна! Въпреки болките (напоследък се справям с една такава...и още не съм успяла), няма да се откажа! Болката е част от живота!!!
На никого не налагам мнение! Но ви умолявам! Всеки един от нас е важен и нужен! За един по-добър свят трябва да сме за пример! Нямаме нужда от още затвори!
"Виж ти, как хората живеят тук, в големи квадратни кутии, които наричат къщи, за да се подслоняват от “дъжда” и “снега”, с дупки по стените, за да могат да виждат навън. Движат се в по-малки кутийки, боядисани в различни цветове, с колела отстрани. Те се нуждаят от тази кутиена култура, защото всеки възприема себе си като затворен в кутия, наречена “тяло”, с ръце, крака и пръсти, с които да държат моливи и инструменти. Те владеят езици, защото са забравили как да общуват помежду си, имат очи, защото са забравили да виждат. Странна малка планета. Приятно ми бе да те посетя. Скоро се връщам у дома..."

Преди време се разболях от нещо. Прекарах един месец в болница борейки се със себе си, с болеста, борейки се за живот. Бях много зле. Лекарствата не помагаха. Докторите се чудеха какво да ме правят. Самите те не знаеха ще ме бъде или не. До последно не разбраха какво бе това чудо, което съсипа за нула време целият ми организъм. Що за нещо бе това, което не се повлияваше от купищата лекарства, които ми даваха.

Лежейки там в полубудно състояние си дадох сметка за много неща. Неща, които до този момент не ми правеха впечатление. Осъзнах, че имам очи, но съм "сляпа". Че имам уши, но съм "глуха", че имам сетива, но съм ги "приспала". Реших, че е крайно време да започна да променям начина по който възприемам света. Да променя начина си на мислене. Това се оказа много трудно. Осъзнах, че трябва да използвам преживяната болка за да се опитам да разбера другия и ако мога да му помогна, но без да го съдя. "Болката кара човек да обръгне. Отваря сетивата за болката на другия."- така ми каза един приятел. Казва също, че "...там където видиш, че можеш да помогнеш, не се прави, че не си видял...". В тези простички думи видях за себе си дълбок смисъл.

Не мога да започна да вярвам в хората, така както го правех преди. Страх ме е, но се старая по всякакъв начин да се опитвам да отключа у тях онази частичка добринка, която всеки носи в себе си. Старая се. Понякога успявам, друг път - не. Оказа се много трудно да накараш човек да се усмихне на жарещото слънце, вместо да се оплаква. Да посрещне задаващата се буря спокойно, вместо да се крие в черупката си.

п.п. Май се отплеснах от темата, за което се извинявам.

Шоколадче, благодаря за цитата! Напомня ми на един автор, когото аз много харесвам.

Цитат :

Хубаво е да вярваш на хората!

Дали?
До каква степен ?
Дори ,когато си наранен ,няколко пъти ли?
Знаеш ли и как всъщност ,да разбереш ,
до къде точно е границата...на доверието,
което трябва да проявиш спрямо околните?
Понякога ...предоверяването е болезнено,
малко хора ,превъзмогват болката и продължават
да се отнасят доверчиво към хората.

Цитат :

Но ви умолявам! Всеки един от нас е важен и нужен! За един по-добър свят трябва да сме за пример!

Така е!!!!