Социалните влияния - Експеримента на Джоунс

Експеримента на Джоунс
Бихте ли станали член на Нацистка партия? Бихте ли участвали в масови митинги и преследвания?
През 1969г. учителя по история Рон Джоунс провежда един социален експеримент със своите ученици в гимназията Kибърли, Пало Алто, в щата Калифорния.
Учениците на Джонс били категорични, че не биха се включили в движението на нацистите преди и по време на Втората Световна Война при каквито и да е обстоятелства. Пред своя професор всички студенти заявили, че щели категорично да устоят и да не участват в подобно движение.
Джоунс решава да помогне на своите ученици да разберат по-добре социалните влияния, които са съществували по времето на Нацизма. Професорът организира и провежда един кратък експеримент, чийто развитие дава изненадващи резултати.
Професорът по история създава условия, които симулират някои от нацистките социални условия за периода от пет дни сред своите ученици. До края на експеримента студентите му не осъзнават какво става.
За ужас на Джоунс престорената игра става доста реална. Пред очите му учениците изграждат една система с вярвания аналогични на тези от нацистката система, включващи подобни методи за контрол, дисциплина и обединение.
Джоунс подава определени вербални стимули и въвежда строг модел на поведение.
Историкът прави няколко прости неща:
• Първо ограничава всички отговори в клас до изречения от три или по-малко на брой думи - това води и до определянето на нови "невербални" лидери;
• Въвежда се използването на поздрав - неслучайно поздрава бил подобен на този, който бил използван от нацистите;
• Въвеждат се девизи като "сила чрез обединение", които трябва да се извикват от учениците - членове на новото общество - в един глас;
• Изработват се плакати, избират се и нови членове от другите класове и се въвежда задължителна стойка при седене в час;
• Джоунс дава името "Третата вълна" на новото движение;
• Групата нараства до 100 членуващи ученици и последва издаване на членски карти;
• Всеки, който изказва несъгласие с установените стандарти от групата просто бива изключен;
Джоунс си позволява да отиде още по-далеч като обявява, че кандидат президент на САЩ ще направи посещение за да обяви формирането на Третата Вълна. Учениците са поканени в аудиториума за да гледат събитието, което ще се излъчи по телевизията.
На следващия ден около 250 ученици пристигат в аудиториума носещи своите специални униформи и значки. Те вярват, че са на път да станат част от национално движение.
Докато всички стоят и чакат излъчването, Джоунс пуска запис на нацистки митинг и историята на Третия Райх. Учениците стоят втрещени постепенно осъзнавайки, че виждат своето отражение на екрана.
Самият Джоунс споделя, че сам се учудва на това колко бързо учениците възприемат правилата за дисциплина. Той въвежда успешно идеите за сила чрез обединение, сила чрез действие и сила чрез гордост.
За пет кратки дни здрави и нормални ученици от гимназията Къбърли, Калифорния, сформират група, прочистват "интелигенцията" си и са готови да последват национален лидер. Изпитват гордост от факта, че разчитат на принудата и дискриминацията като средство за организация.Тези ученици едва ли ще получат по-добър урок по история и социална психология.
Самият Джоунс напуска работата си.
Експеримента остава в тайна дълги години. В крайна сметка Джоунс описва всичко, което се е случило в една от 30-те си гниги "Лудостта няма заместител", доста след като е вече приключил с преподаването.
Направени са пиеса и филм по разказите на Джоунс.

Описания на целия процес, всички методи и разсъжденията на самия Джоунс може да прочетете на следната уеб страница: http://www.vaniercollege.qc.ca/Auxiliary/Psychology/Frank/RJmore.html

Хронология на експеримента според Рон Джоунс
Ден 1 (Понеделник): Дисциплина
След интензивни упражнения за поддържане на правилна стойка на тялото, бързина на движенията и отговорите, концентрация и енергичност, унифицираният начин на реагиране на заповеди и въпроси на учителя става по-важен от съдържанието.
Резултат: вниманието на учениците е по-фокусирано от обичайно, повече ученици вземат участие в часа.

Ден 2 (Вторник): Общност
Двама ученици трябва да повтарят свързани с темата лозунги, след което, постепенно се включва целият клас. Разучават поздрав с ръка, който да се изпълнява когато учениците се срещат и извън класната стая.
Резултат: учениците се забавляват и се чувстват съпричастни към заниманието и групата.

Ден 3 (Сряда): Действие
Учителят издава членски карти на всички, които искат да продължат участието си в експеримента. Всички ученици остават. Към тях са се присъединили още тринайсет.
Учениците получават различни индивидуални задачи: да докладват за членове на общността, които нарушават правилата; да направят проект за знаме на движението; да не позволяват на ученици, които не са членове на общността да влизат в класната стая; да научат до следващия ден имената и адресите на всички членове; да убедят в полезността на правилната стойка и да обучат двайсет ученици от съседната прогимназия; да прочетат брошура и да докладват за съдържанието й пред класа. Всички получават задача да дадат името на доверен приятел, който би искал да се включи в Третата вълна.
До края на учебния ден в организацията се включват 200 ученици.
Резултат: Посредствени непопулярни ученици, които до този момент са били пасивни, са мотивирани и се включват активно. Някои от най-интелигентните, уверени и популярни ученици участват вяло и не се чувстват стимулирани.

Ден 4 (Четвъртък): Гордост
В часа по история присъстват осемдесет души.
Учителят съобщава, че заниманията не са експеримент, а част от национална програма, в която са се включили хиляди ученици, които искат да работят активно за политически промени. Присъстващите са специално подбрана група, която да представлява региона. В нейни ръце е бъдещето на страната. Членовете на организацията са поканени на събрание, което ще се проведе на следващия ден. Предстои официалното учредяване на националната младежка програма.
Резултат: Учениците са ентусиазирани.

Ден 5 (Петък): Събранието
Учителят съобщава, че не се учредява национална организация и обявява приключването на експеримента. След излъчването на филм за Третия Райх, той заявява, че поведението на участниците в екперимента е било подобно на това на жителите на нацистка Германия и споделя изводите си, че всички хора, попаднали в подобна среда, биха могли да се държат по подобен начин, тъй като вярват, че човешката природа е изначално зла и хората не биха могли да поддържат социален ред без силен лидер.