Относно медитацията ...

За библията говорех.

Моето скромно менение и чувство е следното. Аз не приемам молитвата от първо лице единствено число като егоизъм. Напротив. Приемам го като признание, че си човек и имаш нужда от Божествена помощ. Молитвата е смирение… И още по-голямо смирение и признаване на Висшия Разум и Сила е в неформулирането в молитвата (за което писах по-горе)… Защото, Той знае!!!
А това, да се молиш за друг приемам като надменност и самонадеяност. Кой си ти да ходатайстваш за друга душа? Да се бъркаш в Божиите дела (един вид)… Да мислиш, че ти можеш да помогнеш на друг човек?
В Православието е силно застъпено именно смирението и признанието, че човек не може да направи нищо без Божията подкрепа и промисъл. Това, че човек не е Творец. Творецът е един!!! В Католицизма и особено в Протестантството е застъпена идеята, че човек може да създава…

Аз мисля, че всички можеме да помогнеме на друг човек и най вече на човечеството като цяло, защото, така или иначе сме едно цяло.

E да… Всеки според възмосжностите си … Иначе е много удобно, да си бездействаш…
По-скоро , мисълта ми беше , че не можеш да изключваш себе си от молитвата, сякаш ти самия нямаш нужда от Божията помощ… А да се молиш да друг конкретно…И съответно, да чакаш някой друг да се моли за теб …

Не знам дали имам право да се моля за друг, макар да го правя ?

А вие се молете така,
Отче наш, който си на небесата, да се свети твоето име; да дойде твоето царство; да бъде твоята воля, както на небето, така и на земята; дай
ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние
простихме на нашите длъжници; и не въвеждай ни в изкушение, но избави ни от лукавия, (защото царството е твое, и силата и славата, до вековете. Амин.)
Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесния ви Отец ще прости на вас. Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашия Отец няма да прости вашите съгрешения.
( Евангелие от Матея. Глава 6 : 5 - 15 )
Да, ако ти простиш, ще ти се прости!
Ако ти дадеш, ще ти се даде!
Ако ти надигнеш глас за нуждите на другите, Бог ще чуе и твоите - Той знае! Загриженоста ти за другите не е неугодно Богу
И по-горе написах: Боже помогни му/й/им, аз не мога!!! Каква надменност и самонадеяност има тук, когато признавам собственото си безсилие в ситуацията! Каква надменност и самонадеяност има в молитвата ми за децата на Хаити! Молитвата ми за децата с увреждания, и т.н. където съм безсилен ??? Аз имам ли тяхната нужда, не, за какво да моля тогава!

Не, не , не... не го приемай така... Аз за това казвам, различни религии, различен светоглед... Пък и в еднаквите уж религии, различни интерпретации...
Аз съм много далеч от вашия духовен напредък.. Само теория при мен...

Аз приемам нещата по следния начин... Мого добре си го казал, че човек трябва да забрави егото си, когато се моли...

аз, мисля, че човек трябва да се моли за душата, не за материалното си съществуване... Оттк идва и различието..

Добрите намерения молитва ли са? Съчувствието?
Трябва ли молитвата да се шепти с конкретни слова, за да бъде истинска?

Мдааа, много хубаво си го казала, Шоколад... Може би е молитва , все пак... А слова, не мисля че са нужни...

Човек трябва да забрави егото си завинаги и във всичко, иначе много лошо ...
А молитвата трябва да се изказва на висок глас, така поне ме е учил нашия поп.
Предполагам че това се отнася за наще молитви, при другите религии, сигурно е различно.

Аз питам сериозно! Мислите ли, че това са Божии изисквания ( как точно ще се молим) или църковни такива???

Marginal написа:

Човек трябва да забрави егото си завинаги и във всичко, иначе много лошо ...
А молитвата трябва да се изказва на висок глас, така поне ме е учил нашия поп.
Предполагам че това се отнася за наще молитви, при другите религии, сигурно е различно.

На висок глас? Това не го знаех ... А за егото, това мисля, че потвърждава това, че човек трябва да се моли за душата, не за земното се съществуване, не дори и за здраве?

ШОКОЛАД написа:

Аз питам сериозно! Мислите ли, че това са Божии изисквания ( как точно ще се молим) или църковни такива???

Мисля, че човек трябва да го чувства... Как така на висок глас? Той те чува , ако дори си помислиш... Така мисля...

Мисля, че всички говориме сериозно.
Ми от къде да знаеме?
Мисля, че е който както го усеща - чувства.

Такааа, сега...
Маргинал, октим… много ще се радвам да споделите за вашите първи стъпки в медитацията. Вече стана ясно, че и при двамата е имало преломен момент… Оттук нататък… Първи спомени. Сами ли започнахте? Маргинал, ти казваш, че си странствал много. С какви най-духовни (така да се изразя) хора си се срещал? Октим, какви са твоите учители? При какви обстоятелства ги срещна? (разбира се, ако искаш да споделиш, ако не няма проблем) Каква религия изповядват? Разкажете какво усещане имате при медитация и дали то се променя от началото … Как се напредва…? Абе всичко, което се сетите ще е интересно…

Хей по-бавно! Много ми хареса дискусията, сега как да отговарям на въпросите от другата страница?
Как да се молим? Ако искаме да ни чуят околните и да ги убедим, че се молим - на висок глас!!
Ако искаме да ни чуе "Бог", трябва да се молим само в умът си и то толкова тихо, че молитвата да бъде просто неизказана емоция (да останем насаме с чуствата си да се слеем с тях - думи не са нужни! При всички религии е едно и също! Бог го слагам в кавички по простата причина, че ние хората нямаме директен контакт с него - контактуваме с божественото чрез учителите си (духовните)!!! И още нещо, духовният път към божественото (ирационолното) се извървява без посредници! Говоря за божествени изисквания, а не за църковни!
Трябва ли човек да се моли за душата си ? Може, но никой няма да го чуе или да му помогне! Кото израз на доверие Бог ни е дал феномена СВОБОДНА ВОЛЯ и това ни право даже Бог не нарушава по никакъв повод, така, че как ще моделираме душата си е наш проблим и наша отговорност, затова и кармата (съдбата) е строго индивидуална!
Нещо за Егото, то е много хубаво и полезно нещо, но само когато е насочено навътре! Насоченото навътре Его, подхронвано от достатъчно силен интелект, който същевременно и да го контрлира ЕГОТО може да напрови чудеса за духовното ни израстване!!!
Тук не влизам в противоречие с Маргинал, напълно съм съгласен с него за насоченото навън Его !!

Маргинал, имам чуството, че изпита ще бъде тежък, даже бих казал бесмилостен - дано го издържим!
През 1969г след един танц на смъртта тоест жесток побой с ножове, колове, боксове и други подръчни средства се разболях от епилепсия, влачих се две години като прокажен, отхвърлен от общество и близки, даже брат ми отказваше да излиза с мен! Сам!!! Ходех на училище на инат и тежко на оня учител който от сажаление ми завишеше оценката! Крал съм храна в порядъка на години само и само да завърша средно! Баща ми не ми даваше пари защото смяташе, че няма смисъл да уча в това състояние! Абе и да ви разправям няма да ме разберете!
1971г едно момиче ми заяви следното: " Къде си тръгнал бе, като знаеш какъв си стой си в къщи!" Беше ми станоло зле в крайно неподходящ момент! Предедох се - 3-4 дни кома в Пирогов и след като ме изписваха срещнах Човек! Психиатърка която ми даде първият тласък да бъда мъж! След месец не си спомням точно срещнах още една личност, поговорихме около половин час и тръгнах към себе си!

Октим, ако наричаш душата (в Йога се казва АТМАН) его, става, иначе не съм съгласен.
Та, относно моя личен опит в медитацията.
След като претърпях поредното голямо "отрицателно" събитие в живота си, започнах яко да се замислям върху защото и каквото на живота.
Вече не ми бяха толкова интересни заниманията като правене на пари, пъчене пред другите с това което имам или това което съм постигнал, защото, на първо време ми стана ясно че това са преходни неща и могат да изчезнат за един миг и само спомена за тях да остане, за разлика от душата която е вечна и дори и смъртта не я заличава.
Прииска ми се да разбера какъв е смисъла на живота и почнах да чета съответната литература.
Тука искам да подчертая, че Йога не е религия.
Както вече съм казвал, аз съм и бях прекалено претенциозен човек, търсех нещо в Йога което да е измама или неверно, но и до сега (8 години по късно) не съм успял да намеря такова.
Та, реших че това ще ми е основния път.
Не че не практикувам религии, но Йога ме кефи най много.
Основните правила в Йога са че: нищо не е случайно, каквото виждаш си (в смисъл, че каквото и да виждаш, ти си го правил преди и сега те слагат от другата страна, за да видиш и изпиташ какво си направил преди на другите и, каквото мислиш става (зависи все пак до каква степен и кой и какъв си), в смисъл, че ако мислиш за хубави и положителни неща, хубави неща ще се случат и обратното.
Медитацията ми помогна да се опозная, докато преди това, се опитвах да опозная околните, а в това няма никакъв смисъл, тъй като те отразяват моето състояние на духа и мойта карма.
Научих се да прощавам, както ме учеше един приятел, който ме въведе в Йога (тука на бързо да отговоря на въпроса на Фрина, с какви най духовни хора сме се срещнали, този човек не беше известен духовник, но беше твърдо решил да се изчисти и много внимаваше какво прави, мисли и говори, всичко това в следствие на семейна трагедия, жена му решила да спи с целия град, направила го и после за награда, взела че умряла от рак), лошото (както и всичко останало) не се губи, то само ходи от едно място на друго.
Като злобееш и гледаш да го върнеш на тоя който ти го е направил, ти само подържаш огъня и го връщаш при себе си.
Ако напротив, простиш, то отива при тоя който ти го е пратил и той почва да си блъска главата с него и да се мъчи и чуди как да се отърве от него.
Твоя проблем свършва тук.
Та, почнах постепено да съзерцавам, да се вглъбявам, да усещам дишането си, тялото си и най големия кеф и най голямото постижение, беше, събуждането на Кундалини.
Не съм сигурен че не е било будно и преди това, но така или иначе, почнах да практикувам движението му редовно от тогава и мисля да не спря никога.
То прави чудеса, след него всичко и всички изглеждат различни и "проблемите" които сме имали преди, изглеждат много смешни.
Има голяма сила и не напразно преди се е пазела в тайна процедурата по събуждането му и използването му, но в днешно време с интернет, тайните почти са изчезнали.
Та, относно първите стъпки в медитацията, най е важно дълбокото коремно (диафрагмено) и осъзнато дишане (пранаяма в Йога), после е лесно ...

Октим, чела съм и други неща, като си споменавал от живота ти... Много изпитания на живота, много нещо... Мога само да ти се възхитя на силата...



Маргинал, написаното от теб звучи толкова спокойно, леко и нежно ... МНого ми хареса

Най важното е, да е спокойно, иначе не става нищо, само проблеми носи ...

Три години се занимавах с йога, пълна програма!!! След това разбрах, че живота на аскет ми е чужд! Оставих си релаксацията и дишането, тогава се появиха духовните ми водачи, те са души не са хора! Хора учители не съм имал всичко което съм е осъзнат личен опит! Веднъж ги попитах защо аз - човек с ограничен интелект и умствени възможности трябва да имам тази чест! - Отговорът бе: Защото ти си достатъчно силен да останеш винаги трезвен! Оттогава винаги съм се боял само от това да не се възгордея! Другото е дрреболии защото имам кого да питам, не, че винаги отговорите са ми харесвали, винаги са били отрезвяващи, но това е друга история! Важното е, че знам защо живота ми е труден и защо такъв ще остане до сетният ми дъх!
Моят смисъл за живота е: Живей така, че да оставиш хубави спомени след себе си!!!
Маргинал говоря за Егото не за душата, ако издържиш достатъчно дълго ще разбереш, че Егото, егоизъма, гордоста могат да се променят така, че енергията им да се използва за нещо позитивно!

До колкото знам, аскети има само в една Йога, забравих коя беше, мисля че беше Шива Йога, ходят окъсани, одърпани и почти не се хранят, но не съм сигурен.
В другите Йоги си почти като обикновен човек.
Верно е, че в Йога ни учат да не притежаваме нищо, ма това може да го прескочиме :-).
Относно егото, не съм съгласен, ма както и да е.
Да му обръщаш внимание, значи да се съгласиш, че си отделен от цялото което съставлява човешкия род.
Иначе, за гордостта си абсолютно прав, много страдат и още повече ше страдат горделивите.

Marginal написа:

В другите Йоги си почти като обикновен човек.

Относно егото, не съм съгласен, ма както и да е.
Да му обръщаш внимание, значи да се съгласиш, че си отделен от цялото което съставлява човешкия род.
Иначе, за гордостта си абсолютно прав, много страдат и още повече ше страдат горделивите.

Да йогата е "обикновен" човек, но храненето е строго определено, начина на мислене също и още и още, а това !
За Егото, то милото има една единствена цел да ни помага да постигнем целите си и не е виновно, че ценностите които му задаваме, после отчитаме като погрешни и го обвиняваме!

Октим, ти при какви обстоятелства се срещаш с твоите духовни водачи?

Маргинал , ти срещал ли си се с "души" ? И това характерно ли е за медитацията...?

Малко е смущаващо за мен...Признавам си...

С души съм се срещал, но това няма нищо общо с медитацията, както вече казах, медитацията е насочена навътре.
Най-висшата степен на медитацията е достигане на връзка с душата, твойта душа, а не другите.
Тя е това което никога не се е родило и никога няма да умре.
Всичко останало като име, пол, цвят на кожата, епоха в която живееме е преходно и съответно без никакво значение.
Утре например, ако ни смачка кола, всичко това заминава завинаги, а душата остава и според това какъв живот сме водили, почва да чертае следващото си превъплъщение.

При какви обстоятелства, Маргинал си се срещал с души? Търсено и желано ли е било?

Нили разбирате, че съзнанието ми (както на повечето ) е моделирано по определен начин. Знаете много добре как се нарича от медицината срещата с души...

За това питам вас...

Как разбирате, че е истинска среща, ане плод на въображение? Как разбирате, че не е Шизофрения? И какво е Шизофренията? Дали непременно е болест? Или е наречено болест от обществото , защото не може да се разбере... Или има разлика?

Искрено се надявам да не ме разберете правилно и да не съм ви обидила... Знам , че много неща не могат да бъдат обяснение... Необходима е определена сензитивност... И за етикетите на обществото...

За това искам мнение точно от вас...

Срещата е била желана в някои случаи, в други е била нежелана.
Конвенционалната медицина не става почти за нищо, помага само в краен случай, при операция, положение до което се е стигнало в много случаи благодарение пак на нейната намеса.
Не мога да се изказвам по медицински въпроси, какво е или не е шизофренията, така или иначе, не вярвам в тая медицина и то далече не само в раздела и - психиатрия.
Иначе, относно това дали нещо е истинско или не, ако го чувстваш е истинско, ако ти го наливат в главата с фуния и не го чувстваш, не е.
+ това, от нас зависи много дали ще е истинско, ако го поискаме, то става истинско.
В Йога се казва, че си създаваме бъдещето (до колкото може да има такова).

Marginal написа:

С души съм се срещал, но това няма нищо общо с медитацията, както вече казах, медитацията е насочена навътре.
Най-висшата степен на медитацията е достигане на връзка с душата, твойта душа, а не другите.
Тя е това което никога не се е родило и никога няма да умре.

За да се срещнеш с ирационалното (божественото), е нужно да достигнеш дълбоко ниво на медитивно състояние!
Имам един въпрос - Душата с какво саздава връзка???
Да душите не се раждат те се създават?


--------------------------------------------------------------------------------
Фрина
Как разбирате, че е истинска среща, ане плод на въображение?
.....................................................................................................................
Пример - Утре ще катастрофираш! На другият катастрофа, колата на хармоника, а по мен нито драскотина!

За медицината напълно съм съгласен с Маргинал

За това дали се създават душите или не, не знам.
Казвам това което пише в Йога.
В какъв смисъл с какво създава връзка душата?

Marginal написа:

Най-висшата степен на медитацията е достигане на връзка с душата, твойта душа, а не другите.
.

Този израз не ми е ясен!

Значи да се съсредоточиш само върху душата си и всичко останало да не съществува в момента.

В нирвикалпа самадхи привързаността към материалния свят и цялата минала карма се унищожава.
Никой човек не е в състояние да се самоосвободи от орисията (кармата) си, камо ли да я унищожи! Заличената карма значи заличена самоличност, а това е изключително в прерогадивите на Бог или на негово проявление..... и на никой друг!!!!!! Има САМО един начин да променяш орисията си и той е: Остявяй хубави спомени след себе си, нека доброто ти бъде сянка!

Съзнанието постепенно се оттегля от физическото, астрално и каузално тяло докато не се постигне себереализация, единение с душата. По време на този процес дишането и сърцето спират.
Това се нарича временна (мнима) смърт, за да постигнеш това състояние волево са ти нужни години тренировки и живот на аскет! И защо е необходимо това щом ще го разберем след време независимо дали го искаме или не! Никъде не се съобщава човек в такова състояние да е общувал с Бог!

Функционирайки напълно нормално в света, той/тя остава в досег с божествената реалност.
Ето това е моето разбиране за високо ниво на развитие!

Всяка крайност независимо дали е в спектъра на доброто или лошото е проявление на Егото! Само в баланса няма Его!

Първия коментар не го коментирам.
Относно втория, това за годините, тренировките и начина на живот, го пише и в Йога.
Необходимо е, за да се отърсиме от тинята на тоя живот.
Общуването с Бог в такова състояние се споменава, може би не в тоя конкретен текст, но в много други.
Това е и целта на дълбоката медитация, Бог е във всички нас, не е отделене както в християнската религия.
По третия ти коментар, няма никъде крайности, крайността е "Маа Самади" както бях споменал преди.
Маа Самади е смъртта която си я налагат те самите, но само след като са сигурни, че са свършили всичко, за което са били на тоя свят.

Marginal написа:

Срещата е била желана в някои случаи, в други е била нежелана.
Конвенционалната медицина не става почти за нищо, помага само в краен случай, при операция, положение до което се е стигнало в много случаи благодарение пак на нейната намеса.
Не мога да се изказвам по медицински въпроси, какво е или не е шизофренията, така или иначе, не вярвам в тая медицина и то далече не само в раздела и - психиатрия.
Иначе, относно това дали нещо е истинско или не, ако го чувстваш е истинско, ако ти го наливат в главата с фуния и не го чувстваш, не е.
+ това, от нас зависи много дали ще е истинско, ако го поискаме, то става истинско.
В Йога се казва, че си създаваме бъдещето (до колкото може да има такова).

Мдаааа... Не е шега работа... Това е много много голяма отговорност... Човек трябва да е много подготвен и силен за подобни срещи...

Да, в каквото вярва човек, това е истина... Съгласна съм.. Това е също голяма отговорност... В какво ще решиш да вярваш...

Знаете ли какво ме притесниява... Аз далеч не съм подготвена и запозната нито с официалната психиатрия, нито с ирационалните схващания... Мога да допускам само различните възможности... (Лично на мне ако ми се случи подобно нещо, именно защото не съм подготвена на този етап, определно ще ида на психиатър и ще си пия хапчетата)... Защото макар и да е истина, аз не съм подготвена за подобни срещи...

Така, мисълта ми беше друга... Какво ме притеснява... Добре... Срещаш се с подобни души, които са много над твоето ниво, примерно. Приемаш ги като твои учители и им вярваш безрезервно... Но човек не знае на каква душа е попаднал... Ами, ако след като вече безрезервно вярваш, тя вземе , че ти каже да вземеш да убиваш или да вършиш злини... Ужасно е... За колко подобни неща слушаме по телевизията ... Това е толкова опасно...

Нищо не е опасно.
Човек попада винаги на такива души, на каквито си е написал пътя да попадне.
Относно убиването и подобни, разрешението е много лесно, не убиваш и това е.
За това и трябва подготовка, както ти казваш.
В Йога се учи още в самото начало, да не се вреди на никой и на нищо, от там нататък, не виждам как може да ти дреме за последствията.
А хапчета пак няма да взимаш, защото хапчетата вредят.
Най-добрия психолог и / или психиятър е в главата ти.
Та, ако не си готова, не се занимавай с нищо от сорта, така или иначе, няма зор, + това, ще си избегнеш другите да те гледат като малоумна, че си взела да се занимаваш с такива практики и дисциплини, вместо да ходиш да правиш кариера или пари ...
Има едно писание, първото и най-официално за Йога, казва се: "Йога Сутри на Патанджали", там всичко е описано до най-малката подробност, какво може, какво не, какво трябва, какво не и т.н.
Аз разбира се не ги следвам 100%, дори и не 90%, но ме кефи яко и когато имам някакви съмнения, връщам се към текста и всичко става много лесно после.

Marginal написа:

Необходимо е, за да се отърсиме от тинята на тоя живот.
Маа Самади е смъртта която си я налагат те самите, но само след като са сигурни, че са свършили всичко, за което са били на тоя свят.

Маргинал, изглежда сме на диаметрално противоположни позиции! На мен лично това не ми пречи! Например живота край мен не е тиня, приемам го като действителност към която трябва да се приспособя, а не като нещо което трябва да променям спрямо моите разбирания! Това е изключително трудно, защото реалноста те мачка и унифицира, а аз искам да бъда личност със собствена характерна индивидуалност и успявам благодарение на медитацията! Да живота ми е труден, но интересен, битка след битка - различни но винаги емоционални! Ето сега например снахата ми е отворила фронт! Тя е изключително еманципирана, но прости й Боже тя не знае с какво се е захванала! Това го споделям защото искам да кажа, че живота който ме обкържава не го приемам като нещо от което трябва да бягам, или игнорирам, а просто като предизвикателство!

И аз мисля че сме на различни позиции.
Изключително еманципирани снахи и подобни, въобше се старая да не ги мисля.
Според мене, тоя живот го вижееме за да се отъсриме от тинята, мислене за такива личности като снаха ти с абсолютно нищо не помагат, напротив, създават лоша карма.
Както и да е, няма да се убеждаваме или учиме един друг.
А иначе, будизма ме кефи яко, точно поради теорията си, че всички страдаме, даже и Бил Гейтс 100% се е събудил някоя сутрин с ужасна болка в кръста или нещо подобно.
Болка, която може да продължи минута, но може да продължи и години.
Да не говориме за Майкъл Джаксън.
Иначе, живота край всички е тиня, има само такива които или не го забелязват, или се правят че не го забелязват.
На мене също не ми е цел да променям това, ако успея да променя себе си, достатъчно е.

Фрина написа:

... Защото макар и да е истина, аз не съм подготвена за подобни срещи...
Какво ме притеснява... Добре... Срещаш се с подобни души, които са много над твоето ниво, примерно. Приемаш ги като твои учители и им вярваш безрезервно... Но човек не знае на каква душа е попаднал... Ами, ако след като вече безрезервно вярваш, тя вземе , че ти каже да вземеш да убиваш или да вършиш злини... Ужасно е... За колко подобни неща слушаме по телевизията ... Това е толкова опасно...

Първата среща с водачите си осъществих благодарение на Библията - Матея 6:5-15! Никой не може да каже: Аз съм готов, те винаги идват неканени, когато най-малко ги очакваш, но подхода им е такъв, че да не те плашат, по скоро те успокояват! Никога не ти казват направи това, не прави онова, но кажат ли ти това ще се случи наистина ще се случи!
Никога не се доверявай, винаги проверявай!

Маргинал, не бъди черноглед, живота е нещо прекрасно, да го изживеем емоционално!

Не съм черноглед, просто, тоя живот тука не ме кефи.
Най якото е Кундалини, пранаяма, медитация, мудра и не на последно място жена ми, която ме кефи яко (макар в Йога да ни учат че не трябвало да има жена).
Тва физическото и материалното, факта че трябва да се мисли какво ше се яде не ме кефи.

Благодаря за отговорите !

Маргинал, особено много ми хареса последния ти пост с лирическото отклонение за жена ти ...

Изобщо, от постовете ти лъха спокойствие и топлина ...

Благодаря, дано това помогне на някой с нещо ...