Гневът - майката на всички грехове...???

Гняв
Алчност
Завист
Лакомия
Похот
Високомерие
Леност

Всички грехове вредят най- вече на нас самите...освен гнева...Той е лавина, която помита...и няма милост...

Как се справяте с гнева си? Как го контролирате? Кога го изпитвате? Кога го оставяте да вилнее...?

Трудно го контролирам,на моменти даже го изпускам от контрол.
Викам,беснея изкарвам целия си гняв на повърхността.

По темата чувствата и начинът им на изразяване получих един материал от гл.ас.по психология Галина Роглева ще го споделя и с вас ,защото аз лично научих доста неща ,надявам се и на вас да са ви от полза.Не мога абсолютно всичко да препиша,но ще гледам да извадя най-важното.Ще се радвам да коментира ме после.
Информацията относно вътрешните емоционални състояния и чувства почти винаги се обменя между хората,общуващи по между си ,макар че често това не се осъзнава от партньорите.
Потребността от емоционално изразяване е толкова широко разпространена и естествена ,както потребността от дишане или хранене.
"В търсене на самия себе си" обръщам внимание на разрушителните последствия от оценяващото отношение към собствените чувства и чувствата на другите .Смятам ,че опитите за маниполиране и за борбата със собствените чувства и с чувствата на другите представлява ирационална пречка в живота на човека и в съвместното съжителствуване.Те също са пример за неправилно насочване на усилията ,предприети с намерението да се подобри човешкия живот.Потискането и скриването на чувствата ограничава способността за рационално поведение в контактите между хората.Потискането и игнорирането на чувствата допринася за възникването на предубеждения и предрасъдъци по отношение на другите хора,деформира тяхната оценка и нарушава нашето поведение спрямо тях.Твърде вероятно е изразяването на потиснатите истаени чувства да създаде възможност за съвместно търсене на решения и за отстраняването на източника на гняв от сферата на взаимните контакти.Погрешно е мнението ,че чувствата могат да бъдат "болни","патологични","неморални"и т.н.Всеки човек има правото да преживява именно такива чувства ,които възникват в него и представляват реално съществуващ факт в неговия вътрешен свят.Конструктивния път в това отношение се изразява в преживяването на чувствата ,които вече са възникнали,без каквито и да било деформации .За това обикновено е необходима някаква форма ,в която те да се изразят.Ако пък човек не желае да преживява в бъдеще чувства от този род ,той може да вземе решения за промяна на собственото си поведение или да направи опит да промени външната ситуация и своето място в нея по такъв начин ,че да преживява поиначе ,отколкото до този момент своето собствено участие в заобикалящия го свят ,в контактите с другите.
Понякога преживяването на удоволетвореност от изразяването на неприятни чувства пред близко лице без отрицателни последствия,е също толкова ценно ,както и приятното чувство ,свързано с приемането на доброжелателност и симпатия.Нерядко съм срещал хора ,които смятат ,че между тези,които се обичат или са истински приятели ,не трябва да се появяват определени чувства.
В действителност хората имат трудност не само при изразяването на чувства ,които са неприятни ,но и на такива,които са приятни.
Съществуват такива форми на изразяване ,последствията от които оказват отрицателно влияние върху състоянието на контактите с хората и се превръщат в постоянен източник на неприятни както собствените ,така и чужди чувства.

Сред различните форми на емоционална комуникация можем да разграничим следните видове поведение :
-задаване на фиктивни въпроси
пр."Как смееш да ми отговаряш по този начин?","Кога най-после ще престанеш да закъсняваш?По същество въпросите от този род не се задеват за да се получи някакъв разумен отговор.Те изразяват възмущение,негудование,раздразнение и представляват опит за маниполиране на другото лице с цел да се предизвика у него няякаква определена реакция.
-даване на препоръки и формулиране на забрани
пр."Трябва веднага да ми се извиниш!","Недей да се държиш торкова свободно в мое присъствие!"По такъв начин лицето ,което разполага с някаква форма на власт над другите,се стреми да контролира това тяхно поведение,което може да предезвика чувства у него.Вместо "Не прави това ,защото то предизвиква в мен такива и такива чувства ,се казва "Не прави това ,защото не е разрешено"Разбира се ,действувайки по този начин ,можем да постигнем желаните резултати-промяна в поведението на някого ,но това няма да доведе до подобрение,що се отнася до обменянето на информация за взаимните чувства.
-ругатни и проклятия
Изглежда тази форма на експресиячесто доставя задоволство на хората ,които по този начин изливат навън натрупалите се в тях чувства на гняв и озлобление.
Ругатни като "Мързелив кретен" показват ,че разрушителната форма на изразяване се осъществява посредствум определения,които пряко нараняват другите хора,като ги унижават или заплашват.Даже и когато тази форма на изразяване носи на дадения човек временно облекчение ,тя предизвиква увеличаване на напрежението и допълнителни конфликти във взаимните контакти.
-упреци и претенции
пр."Пак си забравил ,че не обичам такава супа","Никога не мислиш колко ми е тежко"Тази форма на изразяване на собствените чувства много често е придружена от"обобщения"относно другот лице.Тезе обобщения ,които обикновено са свързани с думите "винаги ","никога","пак",служат за косвено задоволяване на собствените чувства.
Те имат пресилен характер и предезвекват реакция на протест от страна на партньора,който твърди,че всъщност нее става дума за "винаги",никога",а за понякога.
Много често упреците и претенциите се превръщат в нещо подобно на остатъчни чувства,които някога в миналото не са получили израз.
Често на упреците се отговаря с упреци,като това нерядко преминава в специфичан пинг-понг,"защото ти никога -аз винаги"
-ирония и злорадство
Обикновено непосредсвената цел на изказванията ,съдържащи ирония и злорадство ,е да предизвикат в техния адресант определени чувства на неудоволствие или срам.Намерението да се предизвикват такива реакции у другите хора обикновено се поражда от факта ,че тяхния автор преживява някакви неприятни чувства.Различните форми на самоирония са често използвон начин за замаскиране на собствените чувства и опит за откъсване или изолиране от това ,което човек действетирно преживява.Насочената ирония към себе си ,макар и да не представлява ясно разбираемо съобщение за собствените чувства ,може да не помогне да се справим с трудна емоционална ситуация.
-похвала и порицание
Похвалата и порицанието винаги съдържат някаква забележка по отношение на другото лице,някакво мнение за него.В същото време обаче те представляват и форма за изразяване на чувствата ,макар и само косвена.Поради това тези мнения нерядко съдържат в себе си предубеждения и преувеличения.Това разбира си неозначава ,че изказването на похвали и порицания във всекидневието е нещо неправилно или вредно.Смятам обаче ,че в много си заслужава да се обърне внимание на това ,дали похвалите и порицанията не са се превърнали в единствената или доминираща форма за изразяване на чувствата.За съжаление често става именно така.
-приписване на фиктивни качества на другия
Някой не се чувства добре и му е тъжно ,но говори за това,че партньора му е жесток.Това концентриране върху неточно определени черти на партньора и стремеж да му се каже "какъв е" с с цел макар и косвено и не съвсем ясно да бъдат изразени и съобщени собсвените чувствапо отношение на неговата личност не допринася за по-доброто разбирателство и води до деформиране образа на партьора.
-назоваване на собсвените чувства
"Тъжен съм","Чувствам безпокойство","Страхувам се","Чувствам отвращение","Хич не ми е весело","Чувствам гняв"
-използване на сравнения
"Чувсвам се така сякаш съм спечелил на лотария","Чувсвам се като пребито куче"
Общуването с хората с помощта на такива определения изисква способност да се разтълкува съдържащата се в сравненията информация.
-определяне състоянието на собствения организъм
"Сърцето ме заби",Нещо ме дави и души в гърлото"Понякога подобни сигнали изглеждат съвършенно ясни ,например ясно се отъждествява биенето на сърцето с възбудата,болката в корема с уплахата,задуха със страха,,главоболието с потиснатия гняв.В процеса на общуване учасват не само устните ,,езикът,очите и ушите,но и сърцето,стомахът,и др.части на тялото.Необхомимо е само да се научим да разпознаваме този език.
-посочвоне на действията ,които се извършват под влиянието на тези чувства
"Бих искал да те прегърна силно и да те целуна","Имам желание да те ударя"Изразяването на чувствата по този начин може да стане източник на недоразомения.

ШОКОЛАД написа:

Гняв
Алчност
Завист
Лакомия
Похот
Високомерие
Леност

Всички грехове вредят най- вече на нас самите...освен гнева...Той е лавина, която помита...и няма милост...

Как се справяте с гнева си? Как го контролирате? Кога го изпитвате? Кога го оставяте да вилнее...?

Та сега ,като ми се изясниха някои неща, бих казала,че съм изразявала гневът си по доста не конструктивен начин ,наранявайки хорат около себе си.И чрез даване на препоръки и формулиране на забрани, и чрез ругатни и проклятия ,и чрез упреци и претенции,чрез порицание и чрез приписване на фиктивни качества на другия.Е сега вече се надявам да работя върху това и да не го правя,обичам хората около себе си и смятам ,че не заслужават такова поведение.Между другото незнаех ,че прикриването и потискането на отрицателните чувства всъщност е нож с две остриета,а вие?

Gti, да мога да препиша почти изцяло писаното от теб...
Да знам, че е нож с две остриета и е логично, защото човек натрупва гнева в себе си. Това, освен че може да му причини личностни проблеми... Може да изригне и нанесе небивали поражения... Всъщност, мисля, че неконтролируемият гняв, понякога може да причини много много страшни неща...

ШОКОЛАД написа:

Гняв
Алчност
Завист
Лакомия
Похот
Високомерие
Леност

Всички грехове вредят най- вече на нас самите...освен гнева...Той е лавина, която помита...и няма милост...

Как се справяте с гнева си? Как го контролирате? Кога го изпитвате? Кога го оставяте да вилнее...?

Никога не задържам нищо в себе си!Гнева е плод на емоции,превръща се в лавина и помита всичко точно както и смеха заразява околните.Мълчаливото преглъщане гнети,задушава,разболява.Не избухвам често,но случи ли се става страшно.Подбирам само формата на общуване ...
Добро решение като план Б е стрелбата или някой положителен емоционален заряд като музиката .

пфуууу често този гняв ми погажда страшни номера... по принцип що годе мога да се контролирам..., но има някои случаи в които се разревавам...

Даже сега си спомням... на една от предишните ми работи... работех в един склад за дрехи втора употреба. сигурно 99% от жените бяха супер прости... Веднъж... в обедната почивка говорех по телефона с половинката ми... аз съм си малко гръмогласна. просто съм си такава и той ми разказваше нещо интересно и аз отреагирах с едно по-силно ахване... Една от жените ме погледна кръвнишки и ме попита "Кво? Нещо проблем ли имаш?"... аз останах така "Говоря по телефона"... тя: "Кво ме гледаш кат куче?"... аз още по

Спрях да ям, излезнах навън за да не избухна (онова прословуто броене във всякакви моменти на афектираност)... и там на двора се разревах от гняв... И всички си помислиха сигурно колко съм слаба, каква съм ревла, а другата колко е яка и силна... а в онзи момент исках да й отскубна главата... Само, че освен възпитана съм и сдържана и не съм простак. Та ето как понякога изливам гнева си

Иначе се случва да мърморя много, нареждам си "бля бля бля бля бля"