Позитивно мислене по американскиБарбара Еренрайх е известен американски журналист. Тя провежда изследване на американския оптимизъм, който на моменти и/или при определени хора достига до забележителни заблуди. В него тя демонстрира как неуязвизмата, сдържана и твърда Америка на Джон Уейн се е превърнала в бъборещ невротик, който се "друса" с хапчета и се оплаква от своето самоуважение. Като противоотрова за това Еренрайх предлага старата и проверена от времето мъдрост на "реалистичния песимизъм".
В предложеното от нея изследване тя посочва, че определено ниво на жизнерадостност е изключително подходящо за психичното здраве. В същото време обаче, отбелязва тя, тази жизнерадостност е по скоро смелост да се живее, отколкото позитивно мислене.
В книгата си, посветена на това изследване и озаглавена "Усмихни се или умри”, тя разкрива, че американците, за да имат един добър ден, и това да се случва всеки ден, се налага да консумират 2/3 от всички антидепресанти в света, успоредно с бъргърите и служебната усмивка на лицето. И в допълнение на това да се нагълтват с Прозак им се налага и да лъжат себе си. Така например, всеки съветник по живеене (лайф коуч) ги учи да застават всяка сутрин пред огледалото и да си казват: "Аз съм успешен! Аз съм красив! Аз обичам себе си!". Подобни твърдения биха се сторили на всеки здравомислещ човек като смешни, самохвални и фалшиви. Въпреки това милиони американци го правят това и, съответно, оборотът на пазара за мотивационни продукти в САЩ възлиза на 21 милиарда годишно.
Особено интересно става в полето на здравето, където американската шантавост разцъфтява буйно, казва Еренрайх. Но дори и тя, която вярва в различи магически украшения, като медальон, който да ви пази от облъчването на мобилния телефон, се впечатлява от случващото се в полето на здравето, когато научава, че има рак на гърдата. Като доктор по биология тя иска да чуе фактите, а вместо това бива затрупана с утвърждаващи поеми, розови рози и дори плюшено мече с рак на гърдата, превързано с розова панделка.
Нещо повече. Тя дори чува от друга жена с тази диагноза, че обича своя рак на гърдата и че, ако трябвало да го преживее отново, тя с радост би го направила. Тази жена й казала, че сега с тази диагноза е по-щастлива от когато и да било през своя живот. За Еренрайх това е фокусиране върху позитивносто мислене до степен на лудост. От срещата си със здравния гуру Бърни Сийгъл тя научила, че ракът възниква от негативните чувства. Друг пък гуру й казал, че ракът на простатата е възможност, път, модел, начин.
На всичко отгоре, казва Еренрайх, имаме и "извратеното самодоволство" на подреждащата космоса Ронда Бърн, която обяснява, че загиналите от цунами през 2004 г. са били на същата вълна, на която е било и самото цунами. Друг гуру учи да се избягват телевизията, новините и вестниците, нещо, което повечето американци вече правят, тъй като по-голяма част от населението на планетата живее в болка и единственото, което такива хора правят е да разпространяват негативизъм. Така че да не се мисли за лошо живеещите в Дарфур или Конго, понеже това предизвиква потиснатост. От гледна точка на самата Еренрайх, едва ли би могло човек да си представи по-егоистична религия от тази.
Тя споменава в книгата си и друга псевдо-религия: Бог иска да сте богати. И въпреки че повечето американци са християни в подобни нови църкви няма и следа от Иисус Христос, нито от християнските ценности като смирение и саможертвувателна любов към ближния. И последователите на тези нови учения не изглежда да просперират, докато техните пастори го правят. Например, телевизионната евангелистка Джойс Мейър има частен самолет и мраморна тоалетна за 23 000 долара. Мултимилионерите Остин от Хюстън казват, че дори можете да се помолите за място на паркинга. И репутацията им е забележителна, докато Виктория Остин, според слуховете, не напада служителка от авиокампания Континентал Еърлайнс и тя я съди за 10 % от нейното богатство заради загубата на вяра и поява на хемороиди - една комбинация от американска алчност, религия и щипка медицинска астрология.
Междувременно, казва Еренрайх, водещи директори и мениджъри посещават шамански оздравителни пътувания. В стая с горящи свещи и тамян 17 души лежат на хавлиените си кърпи и дишат дъблоко, за да се потопят в "долния свят" под звуците на племенен барабан. И техен гуру е градски шаман, който е бил в Бизнес Училището в Харвард и който разпространява мъдрост, която е продукт на мениджърска риторика и хипарско мислене.
Американската корпоративна култура е изоставила рационализма на професионалния мениджмънт в замяна на емоционалната тръпка от мистицизма, харизмата и интуитивните прозрения, смята Еренрайх. Тя дава пример с бившия директор на Леман Брадърс (голяма американска банка), който се описва като чувстващ. Той много често прави обратно на това, което препоръчват анализаторите. Както посочва един анализатор (не от Леман Брадърс): "Как може да грешиш, след като струваш 500 милиона долара. Ти си Бог."
В края Еренрайх завършва с това, че така както правещия неприятно впечатление самохвалко често прикрива дълбоката си несигурност, така прави и Америка. Дори и тя, както и повечето големи сили в своя зенит, не може да приеме, че нещата се променят и колелото се върти.
http://www.icp-bg.com/ 
