Обичатели да спорите?

Спорът за вас страст ли е или и вие като мен вече сте се отказали от него?
Имали всъщност смисъл спорът ако допуснем ,че няма абсолютна истина ?
Ето например твърдението ,че в спора се ражда истината,излиза,че може да е неточен ако допуснем,естесвено ,че абсолютна истина не съществува.
И една притча по-този повод:

Имало един духовен водач ,достигнал 140 години ,било голяма сензация.Веднага журналистка от Щатите била изпратена там да разбере тайната.Отишла тя при човека с микрофон и започнала да го разпитва:"Кажете ни сега вашата тайна за дълголетието ви?"попитала тя
"Не споря "отговорил и той "Е,хайде де ,кажете,някоя билчица ,някое коренче"продължила да настоява,"може и да сте права"отвърнал и той.

За мен спорът е удоволствие, ако е добронамерен!(едно е да се караш и да се сърдиш, друго е да спориш)!
Незнам доколко се ражда истината,но аз определено намирам богатства! Спорът е стихия ,която разчиства пътища!
Спорът е провокация за мисъл!
Спорът е упражнение за сила!

Хайде сега,оспорете ме!

Аз лично, не обичам да споря. Освен това съм заблязала, че вместо в спора да се роди истината, обикновено след всеки спор всяка от страните си остава на мнението, с коеото е била при започването на спора... А емоциата, която се получава при споровете... когато виждаш, че видимо не си разбран... оределено ми е неприятна...

Но, това не значи, че не трябва да се спори.

От друга страна, всеки може да промени мнението си по оределени въпроси, но мисля,ч е това не става в спор.


Но, да... Съгласна съм, че провокира мисълта...

Много е важно с каква нагласа тръгваш да спориш - дали, за да докажеш на всяка цена ,че ти си правия или да позволиш на чуждата истина да докосне и теб (като едното не изключва другото)!

ШОКОЛАД написа:

Много е важно с каква нагласа тръгваш да спориш - дали, за да докажеш на всяка цена ,че ти си правия или да позволиш на чуждата истина да докосне и теб (като едното не изключва другото)!

Така е... Именно...
Аз писах " А емоциата, която се получава при споровете... когато виждаш, че видимо не си разбран... оределено ми е неприятна... " Не съм писала, че съм неудовлетворена, че не мога да убедя някого в своята правота, примерно...
Това ще рече, че тъй като явно хората когато тръгват да спорят са така вкопчени в това, което защитават в момента, че често виждат "ЧУЖДАТА ИСТИНА" ПРЕЗ 'СВОЯТА ИСТИНА' , т.е. не си позволяват да разберат какво всъщност другия им говори... Това казвам... Може пак да не е ясно...

Разбирам те! Но ти разбираш ли? Даваш ли си сметка ,че това което казваш важи и за теб самата?!
Има една фраза,която много обичам - "Когато говоря на теб, всъщност говоря на себе си!" Обикновено критикуваме и "не разбираме " това,което не харесваме в себе си!Подсъзнателно!
Ако сме положително настроени в един спор, няма как да ни стане неприятно! Защото АЗ допускам да ме засегнат или не, сами го позволяваме или не. Може да се нарече докачливост , до известна степен( всъщност така е меко казано)!

ШОКОЛАД написа:

Разбирам те! Но ти разбираш ли? Даваш ли си сметка ,че това което казваш важи и за теб самата?!

Не изключвам себе си, разбира се... Аз писах по-горе. Според мен, когато човек спори, той е закотвен в своята правота и нито приема, нито предва друго... Така мисля... Друг е въпросът, обаче ... че след време, когато емоциите се поуталожат (защото да, в един спор има емоции и страст...) може и да прозре наистина и другата гледна точка ...


Що се отнася до засягането... какво значи , да си настроен отрицателно в един спор?!!! Казвам нещо и виждам, че човекът отсреща си тълкува думите ми както той реши и това , кето съм казала, всъщност далеч не е това, което той е разбрал...

Щом казваш, че контролираш това дали да бъдеш засегната или не, добре ... Аз не мога да го контролирам... Както казваш меко , докачлива съм

Обожавам. Добронамерено разбира се.
Виждаш и други гледни точки освен своята, което обогатява.
Раздвижваш си сивите клетки
Темата на спора придобива други измерения, нов облик от този, който си тръгнал.

Спора го използвам като средство за да опозная противната страна.
Ако успея да го извадя от релси винаги разбирам какъв човек стои срещу ми, просто му свалям маската

Зависи,много зависи от човека,който стои срещу мен!
Има хора,които умеят да водят спор с такава грация,
че е интересно,забавно и завладяващо.
Успяват така да поднесат гледната си точка,че да ме накарат да се замисля!
Тогава с удоволствие водя спор!
Напоследък обаче все по-често спора се превръща в някакво надприказване
и опити човека отсреща на всяка цена да убеди в своята гледна точка,тогава просто се оттеглям.
А има и една трета група,които подхвърлят нещо,просто ей така,
за да кажат нещо хапливо-отговарям еднократно и
показвам гръб!

Да,обичам да споря!Но и аз като предходния избирам събеседника и според него и темата определям дали да водя диспут,спор или надцакване !Разликата между трите е ОГРОМНА!

Мисля си, че обичам да разисквам разни теми с други хора. Да виждам различни мнения и да се замислям... Но спорът е нещо по-различно...

"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно."

Уолтър Липман

Какви теми те интересуват!

Трябва да умееш да спориш,да казваш мнението си без да го налагаш,да приемаш,че другата страна също е права макар и за себе си.Много хора превръщат спора в конфликт,и не само,че никаква истина не излиза на бял свят ами и се всява напрежение.Съвсем излишно..
Споря,но не защото обичам,а защото така ми идва отвътре,не мога да си замълча.

Именно! Спорът е удоволствие, когато уважаваш събеседника си!

Пипилота написа:

Трябва да умееш да спориш,да казваш мнението си без да го налагаш,да приемаш,че другата страна също е права макар и за себе си.Много хора превръщат спора в конфликт,и не само,че никаква истина не излиза на бял свят ами и се всява напрежение.Съвсем излишно..
Споря,но не защото обичам,а защото така ми идва отвътре,не мога да си замълча.

Пипилота, много ми хареса мнението ти! И аз така

Аз не споря за спорта,не съм на принципа винаги да съм на "въпреки",нямам нужда постоянно да се доказвам и да опровергавам всякаш съм в съда..
Но,когато някой твърди абсурдни неща,обижда и реже като бръснач ми иде да извадя шпагата и да го предизвикам на дуел и понеже нямам шпага,а дуелите не са актуални какво ми остава..?

Да се откажеш!

Никога..

Щом не се отказваш какво ще правиш?

октим написа:

Щом не се отказваш какво ще правиш?

Каквото дойде..

Значи те е страх да предизвикаш спор!

октим написа:

Значи те е страх да предизвикаш спор!

Страх ли?
Тая дума не я познавам!

Ами да поспорим. Избери си тема, например има ли живот след смъртта!

октим написа:

Ами да поспорим. Избери си тема, например има ли живот след смъртта!

О,не тръпки ме побиха...тази не ми харесва..
Аз ще пусна тема.

Обмисли я добре!

октим написа:

Обмисли я добре!

Непременно и без това аватара ти малко ме плаши...