Говорите ли си сами?

"Да си говориш сам го правят само лудите"Това твърдение е най-пагубното за човека ,което са опитвали да ми втълпят.За пореден път се убеждавам в разрухата,която може да причини следването на общоприетите норми .
Какво би могло да бъде по-нормално и здравомислещо от това да се вслушваме във вътрешния глас на мъдростта си, когато може би животът ти зависи от това?Има случаи ,в които действително е така.
Какво мислите ,че щеше да стане с Мойсей ,когато чул Божия глас да му говори от горящия храст ,ако сред пътуващите израилтяни е имало психиатри?Само си представете как племенният психиатър научава ,че Мойсей чува гласове ,и му предписва някаква отвора от корени,която да спре гласовете .Чудя се докъде щеше да доведе това ,с положителност не до Обетованата земя.
Днес диалогът в моята глава не спира,както е било винаги ,и въпреки,че отново ми минават втълпените мисли през главата "Аз полудявам",сега знам,че този разговор ми е доста полезен и не прави от мен нищо друго освен да ми помага да израствам.За разлика от преди ,когато бях по-малка винаги съм се възпирала да говоря със себе си,защото така правели лудите?
А при вас как е?

Говоря си,ядосвам се,и дори се хиля на глас,дори ми се е случвало да се сетя нещо смешно като съм по улиците,и за да не ми се смеят другите се хиля в носна кърпичка.
Преди няколко дни,в колата съм Маги на задната седалка в столчето,чакаме на светофара,тя естествено не се вижда и аз и пея и пляскам с ръце,и един шофьор срещу мен ми вика,че съм хахо

Само да се доуточня ,че всъщност моя диалог не е точно на глас,но ми се случва рядко,но имах предвид онзи диалог ,който протича в главата ми.Вие имате ли?

Ооооооо,винаги имам събеседник...дори да е въображяем,има го!Както казваш,ДжиТи,водя си диалог,рядко е само монолог!
А иначе...както казва чорбаджи Марко в Под игото..."Лудите,лудитеее,те да са живи!"

Gti написа:

Само да се доуточня ,че всъщност моя диалог не е точно на глас,но ми се случва рядко,но имах предвид онзи диалог ,който протича в главата ми.Вие имате ли?

Хубаво е да чуеш на глас мислите си...така по-добре можеш да ги "видиш"! Преди доста често си и записвах това,което ми се върти в главата...Полезно е!
Дали си говорим сами или на някого другиго,знайте че важи с пълна сила твърдението "Когато говоря на теб,всъщност говоря на себе си". Наистина мисля,че ако си чуваме и слушаме думите,мислите...те са по-ефективни,отколкото когато се въртят тихо в главите ни!

Даже си и отговарям!
Споря си и се ядосвам, развивам си случки, изнасям лекции, изнасям представления.
Говоря си и на английски, защото никой не ми се връзва да си говори с мен вече.

Полезно е да избягаш от калъпа и втълпеното. Видях, че за свобода сте си говорили.... Да си говориш сам със себе си е частична такава. Свободата да си наистина, наистина ти. Макар и несвободен... А забелязали ли сте колко сте честни в тези моменти? До болка!!!

Говоря си-често!
Гласно почти не изразявам сама мислите си,
но в главата ми-винаги има някакъ диалог,монолог,дискусия дори
Смея се често сещайки се за нещо забавно!
Случвало ми се е и по улиците да вървя,да се усмихвам,но без
да си давам сметка за това!
След няколко странни погледа-се усещам!