ПОМОЩ

Кога помагаме? Кога ТРЯБВА да помагаме? Даваме ли си сметка кога хората имат нужда от помощта ни или проето им я натрапваме? Даваме ли си сметка за последствията от нашата "помощ"...
Аз се замислих,защото обожавам да помагам...но мисля,че греша...
Какво мислите вие?

Хубаво е ,че предлагаш помощ Шоколад...
това ,те прави добър човек.
Ако приемат подадената ръка добре,
ако я отминат...по-зле за тях.

Човек ,който се опитва да прави добро..
помагайки независимо с какво ,
няма начин да греши...
Едно направено добро, е едно по-малко зло на този свят.
Надявам се да съм се изразила правилно..
и да съм останала разбрана.

А дали моето добро е добро и за другите,Крис!? За това мисля напоследък...Аз си мисля ,че правя добро,без никой да ми го е поискал,да речем...Кой ми дава това право?
И дори не си давам сметка,че може и да навредя...без да искам...И тогава?...Кой ще е виновен?!
Като че ли по-често трябва да мислим за последствията...дори от добрите ни намерения!

ШОКОЛАД написа:

Кога помагаме? Кога ТРЯБВА да помагаме? Даваме ли си сметка кога хората имат нужда от помощта ни или проето им я натрапваме? Даваме ли си сметка за последствията от нашата "помощ"...
Аз се замислих,защото обожавам да помагам...но мисля,че греша...
Какво мислите вие?

За мен неисканата помощ е натрапена помощ. Примери имам много. Ако искам някой да ми помогне, ако имам нужда, аз ще си кажа...
По същия начин гледам и на хората, около мен. Помощ мога да предложа, но ако са ми подсказали с нещо, че имат нужда от нея. Ако ли пък не - не предлагам и не помагам.
Всеки себе си знае.

Помощ...обичам да помагам. Но не винаги. Патила съм си от неискана помощ. И вместо добро, се оказва, че правя лошо. Не знам, помагам когато почувствам вътрешно, че помоща ми ще е от полза...

Съдя по себе си, много пъти съм получавала помощ...нежелана от мен. В някои ситуации освен мен, друг никой не би могъл да ми помогне...но уви, животът всичко предлага, дори и "помощ"!

Помагам само на тези,който са ме помолили,
права е Шоколад,че може и да навреди,
по-този начин някои спират да се развиват,чакат само и единствено да им се помага,ако човек им откаже помощ,за тях е лош,просто са неблагодарни.
И не на последно място,всеки носи кръста си,
има една приказка,че Господ дава на всеки,колкото може да носи.

Десерт мой! Какаово вълшебство!
Как пък ме нацелваш като ме няма?
Знам за какво говориш!
Да, понякога вреди. Зависи коя помощ практикуваш...
Говорили сме си за туй субективно добро. За черно и бяло, за сиво....
Премерената помощ е по-малкото зло.
И защото знам, че ще разбереш историята зад историята:
Детето ми се страхува от храсти, но нарочно хвърля играчки и се опитва да си ги вземе. Може би това е желание за преодоляване на страхове, което самото то не осъзнава. Помощта от баба му е да вземе играчката и да му я даде. Моята помощ е да дръпна клончето и да съм до него докато взима САМО играчката...

Все си мисля, че практикуваш второто.
Съмнявай се, но не в себе си!!!

Моя вакла фарфолинска оФчице...ясно е ,че аз помощ няма да спра да раздавам...в това не се съмнявам...Но тя ще е облечена в думи и ще звучи на бутилка вино,в късен час,с дрезгав никотинов глас!

Все по-често се убеждавам,че ,когато помощ не е поискане
май не трябва да се дава!
Имам позната-нейното дете и моето,бяха в една група,
сега са в един клас!
Детенцето и е по-палаво,с доста труден характер!
Не се справя в училище,както и се иска и,както би трябвало,
винаги си избира приятелчета,които са по-щури и по-агресивни!
Често си говорим и аз се опитвам да и помогна,казвайки
как стоят нещата погледнати отстрани,защото тя не вижда грешките
нито в своето дете,нито пък своите!
Но това са грешки в моите очи-за нея,явно не са!
И поднасяйки всички свои доводи-какво мисля аз,
или ми се обижда,или пък все едно не ме чува!
А аз искам просто да и помогна!
Както на нея,така и на детенцето!
Мисля вече да престана,защото излизам лошата аз!
Та не знам доколко трябва да помагаме-особено на хора,които
не са част от най-близкото ни обкръжение!