Мазнините-полезни???

Цитат :: Мононенаситените мазнини, както и останалите видове мазнини, представляват вериги от въглеродни атоми и водородни атоми. Това което ги отличава от останалите мазнини, е именно фактът, че един от въглеродните атоми във веригата няма прикачен към себе си водороден атом. От това произлиза името на този вид мазнини – мононенаситени. Пример за мононенаситена мазнина е зехтинът.

Широко разпространено сред повечето хора е заблуждението, че всички видове мазнини са вредни. Това съвсем не е така и мононенаситените мазнини могат да бъдат полезни. Те предпазват от сърдечносъдови заболявания и удар и подобряват нивото на холестерол в кръвта.

Лекарите предупреждават, че количеството мазнини, които приемате с храната си, не трябва да превишава 25-35% от общото количество дневни калории. Поне 20% от мазнините трябва да бъдат мононенаситени, 10% полиненаситени, а останалите 5-7% – наситени мазнини.

Предлагаме ви няколко хранителни съвета, които ще запазят доброто здраве на сърцето и на кръвоносните ви съдове:

– Избягвайте да консумирате големи количества майонеза и салатени сосове, защото те съдържат полинаситени мазнини.

– Яжте пресни плодове и зеленчуци по няколко пъти на ден или колкото се може по-често.

– Избягвайте обработени храни като готови закуски, сладкарски изделия, сладки и солени бисквити. Полуготовите продукти също не са за предпочитане. Освен всички консерванти, оцветители и въглехидрати, те съдържат голямо количество хидрирани масла, или с други думи – трансмазнини.

– Не забравяйте да включвате риба в менюто си поне веднъж-два пъти седмично. Сьомгата, речната пъстърва, херингата, скумрията и рибата тон са богати на полезни мазнини. Диетолозите съветват да не пържите рибата, а да я печете или задушавате.

– Яжте не повече от 170 г крехко червено или пилешко месо на ден. Не забравяйте да отстраните кожата и видимите тлъстини преди готвене. За предпочитане е да печете, варите или задушавате месото, за да редуцирате количеството мазнини, което то съдържа.

– Маргаринът не е безвреден, така че не прекалявайте с консумацията му. Преди да намажете филията си с дебел слой маргарин, уверете се, че той не съдържа повече от 2 г наситени мазнини за количество от 1 супена лъжица. Когато готвите, използвайте течно растително олио. Течният маргарин е за предпочитане пред твърдия, тъй като последният съдържа голямо количество наситени и трансмазнини.

– Ограничете дневната консумация на мазнини до не повече от лъжица растително олио или маргарин, 2 лъжици майонеза или 3 лъжици ядки.

– Използвайте повече ненаситени растителни масла, какъвто е зехтинът. Научете се да проверявате етикетите на хранителните продукти и да следите за процентното съдържание на наситени, полиненаситени и мононенаситени мазнини в тях.

Ненаситените мазнини могат да се разделят на два вида – мононенаситени и полиненаситени. Ненаситените мазнини се срещат предимно в растенията и при стайна температура са в течно състояние. Богати на такъв вид мазнини са авокадото, маслините и фъстъците. Маслото от рапица, маслини, бадеми, лешници и фъстъци също е източник на мононенаситени мазнини. Източник на полиненаситени мастни киселини са рибата, ядките и растителните масла, например слънчогледовото олио.

Омега-3 мастните киселини са вид полиненаситени мазнини. Те се срещат в определен вид студеноводна риба, като например сьомгата, скумрията и пъстървата. Консумацията на Омега-3 мастни киселини редуцира риска от сърдечносъдови заболявания именно защото те намаляват нивото на триглицеридите и ограничават възможността от образуване на съсиреци в кръвта. Освен това Омега-3 мастните киселини нормализират кръвното налягане и предпазват от аритмия.

Трансмазнините са известни още като трансмастни киселини. Те се формират в процеса на преработка на олиото в маргарин. Този процес се нарича хидриране. Маргаринът е типичен пример за хидриран продукт. Освен маргарина, други продукти, богати на трансмазнини са пържените картофи, поничките и бисквитите. Трансмазнините повишават вредния и понижават полезния холестерол в кръвта. Имат склонност да увеличават общото количество холестерол, но не толкова, колкото наситените мазнини правят това.

И двата вида ненаситени мазнини – мононенаситени и полиненаситени – могат да се използват като заместител на наситените мазнини.

Мононенаситените мазнини се считат за изключително полезни за здравето, защото понижават нивото на вредния холестерол в кръвта, редуцират триглицеридите и повишават полезния холестерол.

Приеманите с храната полиненаситени мазнини, осигуряват на организма тези основни мастни киселини, които той не може да си произведе сам. Основните мастни киселини подпомагат растежа на човешкото тяло, придават на кожата здрав вид и играят важна роля за правилното функциониране на мозъка и централната нервна система. Също така те произвеждат подобни на хормони вещества, които регулират кръвното налягане и кръвосъсирването и подсилват имунната система

» Полезни линкове за работа с Photoshop!