Дори болката може да бъде прекрасен учител

В борбата се ражда сила.За да превъзмогнеш болката първо трябва да я изпиташ.
Тук ми се иска да поговорим за това нещо наречено болка ,от което хората бягат и се плашат,въпреки че повечето хора се развиват най-много в резултат на най-трудните си преживявания.Не смятате ли ,че като се страхуваме от болката така се страхуваме от живота,а тя е неизменен спътник?Няма как да познаеш радостта ,ако незнаеш що е болка.

Цитат :

Тази болка ти е нужна. ! Без нея кой ще измерва и претегля границите за положителните и отрицателните дела на твоите приятели? Без нея как ще знаеш да направиш добро и да бъдеш истински приятел? Нали именно тя ти напомня какво би причинила с необмислено действие на тези които обичаш и уважаваш. Тя болката не е нещо лошо,а просто барометър от който имаш нужда. И те предателите също не са толкова черни-те са твои житейски учители,които те учат как да не постъпваш освен ако не искаш да нараниш някой.

Из "Разговор с моето висше АЗ" на Маргарита Стангър/Гити

Цитат :

Колкото и жестоко да ви прозвучи, оказва се, че болката е крайната мярка, посредством която научаваме необходимия за душата ни урок и към нея се прибягва едва тогава, когато всички други средства за обучение са изчерпани. Тогава, когато заинатени продължаваме да тъпчем на едно място или да се въртим в омагьосания кръг на собствените си многократно повтаряни грешки. Съгласни сте, че след като веднъж сме изгорили болезнено ръката си ние никога отново не бихме посегнали към горящата главня, нали? Именно страданието и болката запечатват по незаличим начин в душата ни информацията, че едно деяние, реакция, емоция или начин на мислене е в разрез с космичните закони, чието нарушаване води до нежелани не само за нас, но и за другите последствия.
Вярно е, че с будното си съзнание може и да не знаем какво деяние в минал наш живот е причина за страданието ни в сегашния, но свръхсъзнанието ни „знае” за какво става дума. Идеята е обаче това скрито знание да стане явно, така че урокът съзнателно да бъде научен веднъж завинаги. Свят ми се завива като си представя колко пъти сме причинявали на другите болка, докато най-накрая се научим да не го правим посредством личното й изживяване. Научаваме се да не предаваме приятел при каквито и да е обстоятелства, едва когато многократно изживеем болката от предателството на собствения си гръб. Да не нараняваме физически или емоционално, да не манипулираме за собствена изгода, да не насилваме или ограбваме физически или духовно и т. н. и т. н. - и все едва тогава, когато всичките тези злини бъдат изпитани от нас самите. Думите на Пако Рабан, че „Най-големите светци са били най-големите грешници” съдържат в себе си една голяма и болезнена истина.
Питам се, през какви ли страдания е преминал всеки един от нас и какъв ли „грешник” е бил, преди да развие и затвърди някоя от настоящите си добродетели. Разбирането на споделеното дотук би ни помогнало да се отърсим веднъж завинаги от склонността си да сочим обвинително с пръст и безапелационно да съдим и осъждаме. Очевидно е, че едва тогава, когато ние многократно сме преживяли конкретна болка, вече сме напълно наясно какво е усещането, така че сме в състояние да предвидим как би се чувствал човек, комуто я причиним. Поговорката „Сит на гладен не вярва” е валидна в такива ситуации, защото само този, който е гладувал, може да разбере човек, който се оплаква, че е гладен.
Думите на Джуал Кхул - Тибетеца, че на този етап „расата се обучава чрез страдание”, които навремето ме потресоха, ми дадоха повод да подложа на преоценка на първо място собствения си живот и страданията, които съм преживяла в резултат на многократно повтаряни от мен сходни грешки. Чудя се за смях ли е или за плач осъзнаването на факта, че както се казва не разбираме от дума (разбирайте – от еднократна болка), та се налага да се обучаваме чрез страдание. Но както всички виждаме, явно дебелоглавието ни и нежеланието ни да се поучим от грешките си, погледнато в общочовешки план, налагат и съответните драстични понякога способи, които в крайна сметка да ни принудят да поемем по пътя, предопределен да ни изведе на следващото стъпало от общата ни еволюция.
И когато това се осъществи, ще ни се наложи да преминем през мъчителния етап на адаптация към съществувание, лишено от болка и страдание. Звучи парадоксално, но това ни предстои в следващите ни животи. А ако сме отличници и учим бързо и качествено – може да го преживеем и в настоящия. Нашето здраве, живот и съдба, както никога досега, са в нашите ръце и от нас самите зависи ще изберем ли болката за учител или ще положим старание да се справим и без този толкова нежелан наставник.

http://anahata.blog.bg/lichni-dnevnici/2006/09/04/bolkata.12541

Не обичам да ме боли! При мен болката поражда страх! Може би си знам "урока" и нямам нужда от болка,за да го затвърдя...незнам! Но помня ясно всеки път ,когато ме е боляло много...и продължава да ме боли!

ШОКОЛАД написа:

Не обичам да ме боли! При мен болката поражда страх! Може би си знам "урока" и нямам нужда от болка,за да го затвърдя...незнам! Но помня ясно всеки път ,когато ме е боляло много...и продължава да ме боли!

Шоколадче,ще ти припомня нещо по отношение на болката.Болката не е нормално състояние за човека,всъщност тя е наистина велик учител.Както всичко друго тя също не се е появила случайно и иска нещо да ти каже,тя има нужда да си се отдели внимание и да бъде разгадана.Понякога тя е знак ,че нещо в поведението ни не както трябва,а в повечето случаи проблема идва от начина ти на мислене.Аз при всички случаи се запитвам ,когато се появи какво не е наред,къде греша ,какво иска да ми каже болката в случая.
Ти знаеш,че да може човек да си преглътне егото ще е голяма победа за него ,а това знаеш ,че винаги е свързано с болка,разбирашли ,тя е част от нашия живот и най-лошото в случая е да се страхуваш от нея,защото както се убеди ,човек привлича страховете си,а живота е упорит учител.Разбираш ли ме какво искам да ти кажа?
И ти знаеш,че в повечето случаи истината също боли,питам те какво предпочиташ истината или предпочиташ нещо различно,което няма да те нарани.Виж аз гледам на болката като на барометър ,дали всичко е наред в начина ми на поведение и начина ни на мислене.Незабравяй ,че няма нищо случайно и в повечето случаи тя иска нещо да ни каже.

Може би аз не се изразих достатъчно ясно,затова ще бъда по-конкретна!!!
Болката от истината при мен е по-скоро ...сърбеж!!! Не,не ме боли,защото ВИНАГИ искам да знам!
По-скоро визирах огромната болка да загубиш близък...Това е моята непреодолима травма, с която не се справям...Рана,която винаги кърви...
А това да си преглътна егото, да намеря сили,за да се променя, да признавам грешки и да правя компромиси...не е болка за мен!!! Това е израстване и точно така го чувствам...

ШОКОЛАД написа:

Може би аз не се изразих достатъчно ясно,затова ще бъда по-конкретна!!!
Болката от истината при мен е по-скоро ...сърбеж!!! Не,не ме боли,защото ВИНАГИ искам да знам!
По-скоро визирах огромната болка да загубиш близък...Това е моята непреодолима травма, с която не се справям...Рана,която винаги кърви...
А това да си преглътна егото, да намеря сили,за да се променя, да признавам грешки и да правя компромиси...не е болка за мен!!! Това е израстване и точно така го чувствам...

Шоколад,напълно те разбирам ,аз имаше един период ,в който не преставах да си мисля за това,всичко ,което виждах и четях говореше за това.И знаеш ли взех решение,(защото единствено пълен контрол имам върху отношението си към тези хора),че ще ги обичам и ще им го показвам всеки ден,че ще правя това,което е най-доброто за тях ,ще им благодаря за всичко ,за да не стане твърде късно .

Само болката ми дава сили да продължа напред,защото знам,че някой ден ще спре,и ще ме заболи от нещо друго,и тя ще мине и така до следващата....човек израства и се учи..най-често от лошото,защото от хубавото трудно извличаме нещо полезно...Болката е едно от чувтствата,които ме карат да се чувствам жива