БЕЗхаберие...

Незнам дали е точната дума,но напоследък съм особено изумена от този български парадокс!!! Ние сме мазохисти!!!
Защо не четем(книги)? Защо не разговаряме(за смислени неща)? Защо не спрем да се оплакваме?Защо не се опитаме да потърсим причините в себе си? Защо не престанем да съдим и упрекваме? Защо не спрем да мрънкаме? Защо не градим? Защо не творим? Защо не сме по-добри(към другите и към нас)? Защо бездействаме? Защо не се променяме? Защо не вървим напред? Защо все нещо ни пречи? Защо не мислим? ..........
............................................................
................................................................
..................................

За някои това е по-лесния начин...
Впрочем не по лесния, а просто това е начина им на живот...
Примирение...и нито крачка напред и нагоре...
Не мога да ги мисля!
Аз така не мога ди живея!

Да...и аз не мога да живея така...Дори не искам да се дразня...Но се дразня...
Непонятно ми е какво удоволствие носи живота, когато се живее толкова едноклетъчно-заради ядене и спане...Не разбирам смисълът да се храниш и подхранваш злоба...Но и не искам да знам...
Не искам да познавам удоволствието от това да се примиряваш с нещата,които те правят нещастен,само и само за да будиш постоянно съчувствие...Да привличаш внимание единствено чрез съжаление...

Има всякакви хора и винаго е имало...Хората са различни.. Някои не могат да правят друго, освен да будят съжаление, други се интересуват само от материални неща, трети искат да живеят по-ралично, но са слаби и не могат да променят живота си... Някои , пък точно от тези неща имат нужда...Някои се хранят от злоба и завист... Различни хора... повечето подобни типажи просто не допускам до себе си... И не забелязвам... Но, Шоколад е права, лошото е , не че има такива хора, а че се превръща в епидемия...

Абсолютна епидемия,Фрина!!! Само се замислете кога последно направихте нещо смислено,добро...извън рутината на ежедневието?! Коя книга прочетохте последно? Какво направихте нещо полезно за себе си...?

Струва ми се, че малко смесваш нещата, от една страна "злобата подхранва хората", от друга става въпрос и за "промирението" и нечетнето...

Сега, да ти кажа за мен... Злоба тук изобщо не включвам, защото това въобще не ме засяга и няма общо с мен...

Преди ( до малко след като приключиха студентските ми години), четях литература, която ме кара да мисля и чувствам. Гледах филми, които предизвиква същите усещания... Обичх да говоря с приятели по различни теми, ра разискваме и спорим... Сега, обичам да гледам филми, които не ме натоварват психически, същотот е и с книгите. Често не намирам смисъл от разсъждяването по филисофски въпросииииииии

Умора, Шоколад, умора.... Особено когато ходех на работа... Чувствах се изчерпана психически и физически.... Това е...

За мен нещата са много свързани...Да ,смесват се,защото са еднородни! Невежеството води до низки страсти! Не търсете упрек в думите ми! Няма такъв!
И друг път съм казвала - в днешно време мислим ,само тогава,когато ни се налага...Което е много тъжно! Отмора и удоволствие би трябвало да намираме с разсъжденията,...а не напрежение! Книжката може да ни донесе сладки сънища,ако прочетем две-три странички преди да заспим...Тежко ни ,ако робуваме на ежедневието си и на битовизмите! За това говоря!!!

Не мисля, че нещата са свързани... Изобщо не са свързани...
Когато цял ден си бил пред компютъра. Мислил си. Чел си закони. Решавал си казуси.... Просто не можеш да мислиш после. Имаш нужда от почивка. Главата ти гори... Очите ти парят ... И това е хронично... Така бях когато работех... Каква отмора с книга... Исках просто да си затворя очите... Върху какви възвишени мисли да разсъждавам. Кант и Нитше ли да чета???? няма начин, мила... И повечето хора виждам, че са така. Това не означава, че не обичам да чета и не го правя когато мога... И това не мисля, че води до низки страсти... Да, ежедневието е тежко... Ако може човек да открадне свободно време, когато не е мъртво уморен ще е хубаво ... Така мисля..

А злобата, човек или я има, или не... Не може да се роди от нищото...

Ето това ни е грешката! Да мислиш и да разсъждаваш,да спориш,да обсъждаш,не е "дървена философия",не е Кант и Ницше...не е сухо и уморително...
Кажи ми ,след един тежък и уморителен ден,защо да не можеш да си починеш с любимия човек на чаша вино,например,на свещ...да поговорите,споделите,обсъдите...
Вместо да се строим пред телевизора и да си губим времето с неща,които минават през нас,без да оставят нещо след себе си,защо не си пуснем музика и погледнем човека в очите-за да го видим,за да му се усмихнем,за да го погалим...
Защо робуваме на работата и битовизмите,а не на щастието си...Защо не търсим алтернативи,а се задоволяваме с наложени стереотипи,измислени от манипулатори!
Не ,Фрина,не приемам оправданията! Животът ни е прекалено кратък,за да го мърсим с материализъм! Та да не сме животни?! -защото те живеят,за да се хранят,за да оцеляват! Нали уж имаме мозък?!
Но ако не го ползвам,тогава наистина няма разлика между мен и кучето ми!

Аз не мисля, че не си позлвам мозъка си...

Шоколад, ние не робуваме на работата, но тя ни уморява... Аз, когато работя си ползвам мозъка непрекъснато ... Уморена от това, вечер обикновено искам да гледам в една точка и той да си почине. Разбира се, че има моменти, в които разговаряме и за възвишени неща... НОООООООО, това са откраднати моменти...Не ежедневие. Знам като започна работа какво ще е ... Вечер ще се прибирам, ще се радвам на детето и мъжа ми и това ще ми е достатъчно да изитвам щастие...НОООООООООО, за съжаление ще са откраднати моментите когато ще мога да се позанимавам с вече любими мои неща като фотошопа... Или да чета философска литература... Когато мозъкът е уморен е така... Другите моменти са откраднати... Затова казах, че през студенстките ми години беше друго, защото имах повече свободно време....




Това е при мен... Не се оправдавам, но това е положението...

Фрина!!! ,това ми беше целта с тази тема!!! Благодаря,че си ползваш мозъка!!! Благодаря за диалога!
Надявам се да се включат и други,за да ме опровергаят!!!

Имаш предвид, че не сме активни много по темите във "Философия на ежедневието" и реши да ни провокираш?

ШОКОЛАД написа:

Ето това ни е грешката! Да мислиш и да разсъждаваш,да спориш,да обсъждаш,не е "дървена философия",не е Кант и Ницше...не е сухо и уморително...
Кажи ми ,след един тежък и уморителен ден,защо да не можеш да си починеш с любимия човек на чаша вино,например,на свещ...да поговорите,споделите,обсъдите...
Вместо да се строим пред телевизора и да си губим времето с неща,които минават през нас,без да оставят нещо след себе си,защо не си пуснем музика и погледнем човека в очите-за да го видим,за да му се усмихнем,за да го погалим...
Защо робуваме на работата и битовизмите,а не на щастието си...Защо не търсим алтернативи,а се задоволяваме с наложени стереотипи,измислени от манипулатори!
Не ,Фрина,не приемам оправданията! Животът ни е прекалено кратък,за да го мърсим с материализъм! Та да не сме животни?! -защото те живеят,за да се хранят,за да оцеляват! Нали уж имаме мозък?!
Но ако не го ползвам,тогава наистина няма разлика между мен и кучето ми!

Какво да добавя повече...
Нямам.
Непрекъснато се боря с това ежедневие...
Не му се давам. Старая се.
Работата уморява - така е. Спор няма. На никой не е лесно.
Най-лесно е да хлипаме и тънем в не един или два вида деградация...

мнеее!(не че не е вярно) Вчера имах сблъсък с един безхаберен човек и това беше повода! Но определено ми се ще да разговаряме и за други неща,освен за времето!

Искам да ви припомня едни много истински думи..
С какъвто се събереш ,такъв ставаш!!!
Ако в работата ти си редом до дебили,
вълнуващи се само от това,колко повече пари да печелят..
стъпквайки върху теб и околните..минавайки през всички и всичко
пълни със злоба и лицемерие..
Ставаш като тях или си мълчиш,мъчейки се да не те помислят за постелка,на която могат да се изтрият краката.
Ако си човек ,който е над тези неща ..няма начин да намериш общ език с тях,
камо ли да разговаряте на един език и да разсъждавате заедно
върху каквото и да е.
После ,отиваш в парка ..там само майчета,които говорят на тема деца и мъже..
памперси,солети ..млека и тем подобни..
искаш да завържеш разговор за нещо по-различно,но ...не върви..
Прибираш се вкъщи вечер..мъжо ти залегнал пред ти ви то.
Изморен,чака си ракийката и вечерята..бърза да си кажете две-три приказки за изминалия ден и да си ляга .Работи без почивен ден и все го надвива умората.
Детето реве,нещо му криво..другото и то си иска своето..всеки с претенциите си..
Няма време ,нито с кого да си кажеш и да си разсъждаваш..
така предполагам минава времето на повечето българи...
така си мисля.

Божествена написа:

ШОКОЛАД написа:

Ето това ни е грешката! Да мислиш и да разсъждаваш,да спориш,да обсъждаш,не е "дървена философия",не е Кант и Ницше...не е сухо и уморително...
Кажи ми ,след един тежък и уморителен ден,защо да не можеш да си починеш с любимия човек на чаша вино,например,на свещ...да поговорите,споделите,обсъдите...
Вместо да се строим пред телевизора и да си губим времето с неща,които минават през нас,без да оставят нещо след себе си,защо не си пуснем музика и погледнем човека в очите-за да го видим,за да му се усмихнем,за да го погалим...
Защо робуваме на работата и битовизмите,а не на щастието си...Защо не търсим алтернативи,а се задоволяваме с наложени стереотипи,измислени от манипулатори!
Не ,Фрина,не приемам оправданията! Животът ни е прекалено кратък,за да го мърсим с материализъм! Та да не сме животни?! -защото те живеят,за да се хранят,за да оцеляват! Нали уж имаме мозък?!
Но ако не го ползвам,тогава наистина няма разлика между мен и кучето ми!

Какво да добавя повече...
Нямам.
Непрекъснато се боря с това ежедневие...
Не му се давам. Старая се.
Работата уморява - така е. Спор няма. На никой не е лесно.
Най-лесно е да хлипаме и тънем в не един или два вида деградация...

Мдааааааааа. Пускам едни цитати и тук,защото са ,мисля,по темата!
Ричард Бах - "Мост през Вечността":

"Виж ти, как хората живеят тук, в големи квадратни кутии, които наричат къщи, за да се подслоняват от “дъжда” и “снега”, с дупки по стените, за да могат да виждат навън. Движат се в по-малки кутийки, боядисани в различни цветове, с колела отстрани. Те се нуждаят от тази кутиена култура, защото всеки възприема себе си като затворен в кутия, наречена “тяло”, с ръце, крака и пръсти, с които да държат моливи и инструменти. Те владеят езици, защото са забравили как да общуват помежду си, имат очи, защото са забравили да виждат. Странна малка планета. Приятно ми бе да те посетя. Скоро се връщам у дома..."


"Защо се оплакваш че те тъпчат, когато лазиш като червей"??

СЕДЕМ ПЪТИ презирах душата си.

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвъртият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

Джубран Халил Джубран

Крис,наистина,средата е много важна! Но има и нещо друго- може да не чакаш да се слееш с околните,вместо те да те променят,може да се пробваме в обратното-ние да се опитаме да променим средата си!

ШОКОЛАД написа:

Незнам дали е точната дума,но напоследък съм особено изумена от този български парадокс!!! Ние сме мазохисти!!!
Защо не четем(книги)? Защо не разговаряме(за смислени неща)? Защо не спрем да се оплакваме?Защо не се опитаме да потърсим причините в себе си? Защо не престанем да съдим и упрекваме? Защо не спрем да мрънкаме? Защо не градим? Защо не творим? Защо не сме по-добри(към другите и към нас)? Защо бездействаме? Защо не се променяме? Защо не вървим напред? Защо все нещо ни пречи? Защо не мислим? ..........
............................................................
................................................................
..................................

Интересна тема Шоколад, съответно давам мнението си
1. Наистина сме мазохисти.
2. Мисля че четем книги, ма не винаги тия които трябва ...
3. Ако можеше въобще да не разговаряме, щеше да е още по-добре.
4. За няколкото останали, е виновен хубавия строй който ни наложиха, след втората световна война.
5. Всички се променяме (както и всичко).
6. За останалите е виновен пак хубавия строй от мойта точка 4.

" Всички се променяме"- ако бях сигурна в това,щях и да съм по-спокойна! Но уви,моите наблюдения са други...Уж се променяме,а сме си все същите...

Има хора, чели много книги, които използват ума си, но за пъклени неща...
Има хора, които не могат да четат, но целият им живот е минал под знака на мъдростта...
Онова, което напоследък ме ужасява, е, че именно образованите и умните често целят не да съзиждат, а да рушат.
Забелязали ли сте как думите вече не са за изразяване на мислите ни, а за прикриването им... Ето това е трагичното...
Смята се, че не е цивилизовано да убиеш противника си с ръцете си. Но е изтънчено да измислиш план, чийто резултат е именно това същото убийство...
А тълпата - винаги я е имало. Очевидно нито масовото образование, нито масовата култура ще подобрят нещата. Именно защото са масови.
За себе си мога да кажа едно - не съм спирала на мисля. За битието и неговата същност ми говорят ежедневните неща. Книгите - доставят ми наслада - когато видя там облечени разсъжденията си или когато някой ме опровергава, когато видя там представени чувствата си или усетя чувствата на другите...

BilyAna написа:

Има хора, чели много книги, които използват ума си, но за пъклени неща...
Има хора, които не могат да четат, но целият им живот е минал под знака на мъдростта...
Онова, което напоследък ме ужасява, е, че именно образованите и умните често целят не да съзиждат, а да рушат.
Забелязали ли сте как думите вече не са за изразяване на мислите ни, а за прикриването им... Ето това е трагичното...
Смята се, че не е цивилизовано да убиеш противника си с ръцете си. Но е изтънчено да измислиш план, чийто резултат е именно това същото убийство...
А тълпата - винаги я е имало. Очевидно нито масовото образование, нито масовата култура ще подобрят нещата. Именно защото са масови.
За себе си мога да кажа едно - не съм спирала на мисля. За битието и неговата същност ми говорят ежедневните неща. Книгите - доставят ми наслада - когато видя там облечени разсъжденията си или когато някой ме опровергава, когато видя там представени чувствата си или усетя чувствата на другите...

Благодаря , Ани !!!! Изтръпнах , докато те четох!

Мдаааа,Били си я бива в това! И аз се радвам всеки път на мъдрите й думи...
Въпреки ,че описват една тъжна действителност...А защо е така? Какво трябва да се направи? Трябва ли да се опитаме да променим поне една "загубена" душа? Това би ли било едно добро дело...или ще е просто неуместно вмешателство!?
Или трябва да извърнем отчаяно глава и да се примирим със ситуацията...

Проблемът е в това, че лошотията господства и че все повече умът се ползва за лоши деяния... Това е по-големия проблем ...

ШОКОЛАД написа:

" Всички се променяме"- ако бях сигурна в това,щях и да съм по-спокойна! Но уви,моите наблюдения са други...Уж се променяме,а сме си все същите...

Ето малко материал по въпроса (за съжаление на английски).

BilyAna написа:

Има хора, чели много книги, които използват ума си, но за пъклени неща...
Има хора, които не могат да четат, но целият им живот е минал под знака на мъдростта...
Онова, което напоследък ме ужасява, е, че именно образованите и умните често целят не да съзиждат, а да рушат.
Забелязали ли сте как думите вече не са за изразяване на мислите ни, а за прикриването им... Ето това е трагичното...
Смята се, че не е цивилизовано да убиеш противника си с ръцете си. Но е изтънчено да измислиш план, чийто резултат е именно това същото убийство...
А тълпата - винаги я е имало. Очевидно нито масовото образование, нито масовата култура ще подобрят нещата. Именно защото са масови.
За себе си мога да кажа едно - не съм спирала на мисля. За битието и неговата същност ми говорят ежедневните неща. Книгите - доставят ми наслада - когато видя там облечени разсъжденията си или когато някой ме опровергава, когато видя там представени чувствата си или усетя чувствата на другите...

Разрушението ме кефи максимално.
Като има нещо скапано, трябва да се разруши на време, иначе, ще страдат много хора и поколения безмислено (най-пресния пример е с комунизма-социализма, още не могат да се оправят белите създадени от него).
Ето малко информация по въпроса.

Маргинал, по нещо скапано има във всяка система - досега не е измислена съвършена такава. А разрушаването с цел сътворяване на нещо по-добро е съвсем различно от разрушаването като самоцел. Всъщност обаче историята показва, че обикновено и сътвореното ново не е кой знае колко по-добро. Защото хората са си останали същите. А "ново вино в стари мехове"...
Мое мнение, разбира се.
Шоколад, не мисля, че трябва да се примиряваме. Щом поставяме въпроса и разсъждаваме по него, значи ни човърка. И търсим изхода. И се борим.

А не знам, аз мисля, че хората никога не си оставаме същите, дори и след гледане на еди кой си или какъв си филм, та камо ли след променяне на политическа система или подобни.