Припомняли ли сте си скоро вашите цели?

Цитат :

Това първо камъче е от онези очевидните, за които споменах вече. Но все пак - ако попитате хората около себе си какво искат на екзистенциално ниво, те ще ви отговорят банално - „Искам да съм добре”, „Искам да бъда по-щастлив”, „Искам да успея в живота”, или пък ще ви кажат какво не искат - „Не искам да съм самотен” и т.н.

Много от хората са неспособни да кажат конкретно какъв искат да бъде животът им утре, също толкова много хора пък изобщо не смятат за нужно да си зададат този въпрос.

За много хора целта на живота е да търсят стабилност и сигурност - в работата, в семейството… В детството ни са ни насадили разбирането, че рутината и монотонността дават стабилност и сигурност. Много хора, на които им е набито в главите, че „животът е тежък, няма работа, затова радвай се на малкото, което имаш, защото може и него да го няма утре” се оставят на течението. Тези хора не са щастливи. Те живеят в страх.

Всеки от нас търси някаква поне относителна сигурност, но тази сигурност не е достатъчно основание да изпаднем в застой, да спрем да мечтаем и да спрем да се развиваме.

В природата всяко нещо, което не расте и не се развива - умира. В природата тази наша човешка „стабилност” не съществува - цветята, дърветата, тревата - утре или са по-красиви от днес или са започнали да умират - там рутина и монотонност не съществува.

Човекът си мисли, че е изключение от това правило, но греши.

Ако човек всеки ден не напредва, той не просто изостава, той регресира.

Ако всеки ден не дава най-доброто от себе си във всичко, той регресира.

Ако отношенията му с хората не се развиват - умират.

Ако не се развивате в работата си, каквато и да е тя - вие изоставате и ставате все по-неефективен и непотребен, което ви прави все по-недоволен.

Звучи съвсем очевидно, ясно и просто, но фактът е, че хората не се замислят за това и не му обръщат внимание.

Няма значение дали прогресираме или регресираме - ние се променяме, а това означава, че стабилността е илюзия. В такъв случай, след като няма нищо стабилно, по-добре да се променяме „нагоре”, отколкото „надолу”, нали?

Това се отнася за всяка област на живота: ако не търсим начини да напредваме, да се развиваме постоянно и да се научим мислите и енергията ни винаги да са обърнати „нагоре”, то те се обръщат „надолу”.

Животът е енергия. За да живее една енергия, тя трябва да циркулира. Ако не циркулира - умира. Ако не циркулира правилно и хармонично в тялото ни, тя блокира, засяда, а това причинява болести. Съвременният човек е „свикнал” вечно да боледува и да се оплаква.

Всяко нещо, което е затворено и ограничено - започва да умира и това важи за всичко - за лични отношения, работа, пари, проекти… всичко. Природните закони важат за хората, колкото и да не ни се иска.

Може би като ви говоря за непрекъснато търсене, движение и развитие, оставате с впечатление, че говоря за някакво моментно недоволство. Това, че всеки следващ ден искаме повече от предишния, в никакъв случай не означава, че не сме били доволни. Напротив. Недоволните хора по-лесно се оставят на течението и потъват в рутината. Удовлетворението е сладко и те кара да искаш още и още, и повече. Именно удовлетворението провокира мисълта да търси, да преценява и оценява момента, да се наслаждава, да използва най-хубавото сега, за да направи едно още по-хубаво утре, като в същото време акумулира енергия.

Обратното - недоволните хора използват повече енергия, за да правят нещо, което не им харесва и не ги удовлетворява. На тях не им остава енергия, за да програмират утрешния си ден по-добре от днешния.

Недоволството и удовлетворението са неща, които се отразяват на вашето излъчване и много трудно могат да бъдат скрити. По-лесно човек може да намери нещо, което му доставя удоволствие, отколкото да крие дълго неудовлетвореността си. Заради излъчването си, недоволните хора обикновено общуват главно с други недоволни и лека-полека стигат до извода „Какво да се прави - такъв е живота!”

Именно затова са ни нужни целите в живота. За да си доволен, трябва нещо да си постигнал. Но за да постигнеш някаква цел, първо трябва да си я набелязал.

За да е живо и щастливо, човешкото същество трябва да се развива - всеки ден да научава нещо ново, да си набелязва цели и да ги достига. Но не просто цели, а високи цели. Не е достатъчно просто да си добър в нещо. Да си просто „добър”, е на крачка от рутината. А рутината, липсата на истински цели и бездействието не зареждат с енергия, а изразходват готовата, притъпяват сетивата и животът минава покрай теб, но ти не участваш. Да си жив не е просто въпрос на физиология - на много хора душата им умира далеч преди тялото…

Трябва всеки ден да си все по-добър, целите да са все по-високи, за да може постигането им да ти носи все по-голямо удовлетворение, което дава все повече енергия за днешния ден и повече за акумулиране за утрешния.

Това е стремежът. Човекът е търсещо същество и стремежът е нещото, което го отличава от животните.

Щастието е скрито в самия стремеж - то не е в края на пътя, то Е пътя.

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета

Извинявам се за грешката,поправих се,съжалявам.

Не спирам да мисля за моята Сладкарница!!! Искам да превърна една книга в моя реалност!!! Знам само ,че е въпрос на време!!! Знам ,че ще ми се случи...някой хубав ден!!! Не бързам,но си записвам всички идеи!!!

Припомням си ги ...
Опитвам се да се приближа до тях...постепенно!

Дали си ги припомням?!Аз живея с тях!Ежедневно,ежечасно..

Цитат :

Щастието е скрито в самия стремеж - то не е в края на пътя, то Е пътя.

Абсолютно съм съгласна-тръпката ме държи будна за действията ми,странно е,че макар и толкова желани целите убиват адреналина ми точно в моментите,в които стават реалност!Какви същества сме ние хората...вечно търсещи,с неспокоен дух до сграбчване на намереното,уморени от преследване ,изтощени от амбиции,доказващи се в края на последната пресечка ....за мимолетна наслада от успеха и в бойна готовност с поглед към следващата цел...И всичко това краде толкова време от живота ни-дни,месеци,години..

Непрекъснато... меети... цели... непрекъснато си мисля за тях