Как се обръщат към Вас?

Интересно ми е как близките и познатите Ви наричат...Съкращават ли името Ви? Харесвате ли официалните обръщения - с титли, фамилии? А обръщението с цяло име? Имате ли любимо обръщение? Има ли обръщение, което Ви дразни? Как реагирате тогава?

Аз не си помня името вече от разните експлоатации върху него! Като се замисля,чак толкова не съм се дразнила...Нека всеки ме нарича така,както му харесва!

Аз също не се дразня,всички ме наричат както им е удобно и ми е все тая
Никога не се превземам и не се обиждам ако ми кажат Сузано,а не Сузи например

Не съм се дразнила до сега от това кой как ме нарича!
Всякакви интерпретации съм чувала - даже съм се чудила как от четири букви създават чудесни интерпретации.
Като тази която ми измисли КРИСОВА - НЕЛСЪНА!
Кефи ме!

Мене са ме наричали всякак... Като ученичка имах име като на Пипи дългото чорпче : Менди Ми Маша Кристалина Мимишора Марионеза Йорданска


Обикновено ми викат Миме или Мимо... Мария, обичам да ми казват... Любимия ми казва Любовче , не ме нария по име... Или Мини


В общи линии е това...

За тази тема ме провокира темата за имената...Ако името е значещо и представя родителската проекция над нашата личност, то пък названията в последствие вече са в голяма зависимост от нашата визия или поведение, от нашата позиция в обществото дори...
Казвам се Биляна. Харесвам си името, но то почти никога не е било употребявано по този начин. Наричана съм Бибе, Бибче, Биле, Билянче и това са били названията, които съм приемала като неотменна част от себе си. Давам си сметка, че във всички тях има нещо твърде детско (в крайна сметка се коренят там).
След години в университета, понеже от най-малките в курса, ме наричаха Билянка. Смешното е, че тази традиция се запази и сега дори най-младите попълнения от колеги, които вече са по-малки от мен, ме наричат така... Преди години, като млад докторант, се дразнех от това инфантилно название, имах чувството, че по някакъв начин в него се съдържа някакво подценяване на моя професионализъм. Е, сега съм във възрастта, в която се чувствам добре, когато минавам за твърде млада
Някои приятели ме наричат Ани заради една игра на думи преди време и това обръщение ми харесва по свой начин, защото звучи нежно и са го казвали хора, които чувствам близки...
П.П. Както съм подхванала темата, май е повече за философския

Галя, Гал, Галка най често... Гале също, Гали понякога.

Приятно ми е Бистра.
Само мама си прави експарименти с производни.
Винаги ме питат как да се обръщат към мен и аз отговарям по име .
Обичам си го името, едно такова бистро и прозрачно ми е.

Миме..Мими...Мимка.-майка ми,а баща ми ми казва Мим,
приятелите ми различно всеки,с някои си имаме прякори
Не обичам да ми казват....Мария..или Мимо

И на мен ми е приятно Боби ми казват всички.Така се запознавам ,защото ако си кажа цялото име Благовеста могат да се измислят десетки галени имена ,а аз нямам навика да се обръщам на друго.

Обичам да се обръщат към мен по име.
Галените обръщения не ги долюбвам много.

мъжа ми напоследък ми вика
Ленче
от лудото Ленче

срам ме е да кажа...по фамилия
..и жената и дъщерята/понякога/
..а повечето ми познати..не ми знаят малкото има
..затова не си празнувам именния ден

T.N.T написа:

срам ме е да кажа...по фамилия
..и жената и дъщерята/понякога/
..а повечето ми познати..не ми знаят малкото има
..затова не си празнувам именния ден

, толкова ли тие странна фамилията?

Жужииии ме наричат повечето ми приятели, и така най-обичам :-)

Аз съм Милена - за който не знае така ме наричат само близките ми обаче.Майка ми даже ми казва МиленО - аз много се дразня така.И на Миленски също
Мъжа ми ми казва Миме, някои приятели също - Миме, Мимо, Мимс А кумовете ни и една близка приятелка ми казват Мили, както тук ме знаете
А си спомням като малка имаше и период, в който ми казваха дори Лени

по имеАЗ СЪМ Галина-Галка-съпругът ми
Галя, Галюшка, и кво ли още не!

Това е темата за (НЕ)умишленото запознаство,значи.
Близките и познатите...ще трябва огромна изобретателност да проявят ако решат да съкратят името ми ..ха-ха-ха!
Свикнала съм да се обръщат и с фамилия, и с цялото ми име,всичко произхожда от средата,в която се намирам.Още свиквам с фамилията на мъжа ми ,хич не ми отива,но...........
Отделно имам към 82 прякора..едни за съученици,други за приятели..в зависимост от обръщението към мен знам кой стои насреща и без автограф Като се замисля май нямам любими или дразнещи,но и мен много ме бива в личните послания и обръщения към хората,за всеки си имам своя интерпретация и виждане дори понякога се ядосвам,че са кръстили някой Петър,при положение,че толкова му отива да се казва Николай

Ms SMITH написа:

...за всеки си имам своя интерпретация и виждане дори понякога се ядосвам,че са кръстили някой Петър,при положение,че толкова му отива да се казва Николай

Като например моя колежка, която реши че ми отива да се казвам Радост /аз съм Росица/ и си ми казваше Радост доста време. Преди два дни забелязах, че вече не се обръща към мен по име,нито Радост, нито Роси... мисля си, че е разбрала че греши и сега и е тъпо толкова време ми казваше Радост, а сега да започне Роси...не звучи. Знам ли?!

Ха! И сега ми изникна въпроса, кое е по-добре?
Да питаш още веднъж как се казва даден човек, ако не си разбрал името му, или да го кръщаваш както ти дойде, или както му отива?
Как мислите?

Тази тема ми напомни на един спомен от детството. Таа когато бяхме малки един съученик прибираше главата си под блузата, слагаше палеца и полазалеца на нея и ми казваше "Зай Зумбайййй". Аз му виках бобър поради ред причини и той реши да си отмъсти... е добре го направи
И до ден днешен ми вика така, а аз полудявам