Наивността-грешка ли е?

наивни ли сте?Вярвате ли,че всичко,което лети се яде и всичко,което ви казват е истина?Патили ли сте от наивност или само печелите от нея?
Аз бях до болка наивна,опарих се жестоко и сега гледам на хората с голямо недоверие.

Претендирам ,че не съм! По-скоро при мен важи "съмнявам се ,следователно съществувам!" Но понякога прекалявам с идеализма и романтиката,та някой може да му се превиди наивно! Но НЕ!

Е... като бях по-малка определено бях много наивна. С годините като че ли започнах да ставам по скоро мнителна.
Има едно нещо което мога да го отнеса към наивността... и до ден днешен твърде много вярвам в добротата у хората, което си е чиста проба наивност... Често не мога да проумея действия и думи на много хора... не искам сякаш да повярвам, че хората са лоши...

Крис написа:

За някои неща съм доста наивна,да!
По отношение на определени хора,които харесвам...съм наивна.
С наивността си ,си изграждам определена представа за тях,която понякога рухва..

И аз така,доста съм наивна за такива неща

Не съм. И все пак се случва да съм подценила някого, да съм го идеализирала, да съм си създала невярна представа. Така че не бих могла да кажа, че напълно съм се отърсила от капаните на предоверяването...и от всичките си илюзии, но пък и не искам. Човек съм, имам симпатии, антипатии, греша, поправям се...иначе бих била само и единствено машина за сканиране на характери и преценяване на ситуации...

Искам да съм наивна.
Ама не съм, все прозирам невидими за мъжа ми неща, а той е толкова сладък, как все не е разбрал и схванал.

Наивна...в никакъв случай!
Понякога се оставям умишлено да изглеждам така...по-скоро за заблуда!
По този начин човек,наистина може да научи много!
Но,аз...постоянно се съмнявам...
Няма начин да разгледам нещата само от една,единствена гледа точка...
Проверявам и анализирам...не приемам нищо за чиста монета!
Понякога е доста уморително,но просто така съм устроена...

Тъкмо тази сутрин си мислех колко пъти съм срещала хора, които всъщност са доста предприемчиви и прозорливи, но искат да минат за наивни...и успяват. Хитър ход, Просто...Дара

Преди може би бях наивна,
но когато започнах работа
попаднах във колектив който ме "излекува"

преди бях много наивна,може би и защото бях малка и наистина си мислих,че всичко което лети се яде,но от 7 години насам,след като се случиха страшни обрати в живота ми,приключих с наивноста.Може би да съм малко наивна към приятели,на които държа,но това е на моменти.На никой не вярвам,дори и на роднини,от всички съм си патила и съм решила да не го позволявам повече.

Дали е грешка....зависи от ситуацията,от хората,от много неща.В моя случаи е грешка

Създавам впечатление на наивна.
Какво е точно това? Аз мисля,че да си наивен означава да се предоверяваш без да мислиш за възможни последствия. Да си затвориш очите и сляпо да се доверяваш… При мен това не е точно така. Въпрос на обмислена преценка и съответно решение за доверие. Преценката ! Освен това съм предпазлив човек и не правя необмислени неща. .. Преценявайки рисковете много внимателно, обикновено предпочитам да избера да подходя с доверие ( още повече, че вярвам във взаимността )… Не, не съм била наранявана до сега. И до известна степен съм усещала, че на хората( на които съм се доверила) им харесва да „се оглеждат в моите очи” … Хората обичат да им имат доверие и не искат да го губят… Не знам дали стана ясно…

Наивността не е грешка,тя пази детското у себе си(факт,който за мен означава ценност),въпросът е там,че ние растем постоянно и във всеки наш следващ ден се убеждаваме,че нищо не е такова,каквото е било в детството ни....а това променя всичко!ИЗОСНОВИ!

Наивността е равна на глупост или неопитност (не достатъчно житейски уроци)