Кой да започне пръв?

Цитат :

Външният свят е вашето огледало. „Реалността” е различна за всеки и погледът към нея е пречупен през специфичните за всеки човек чувства, страхове, усещания, емоции, очаквания, възможности, натрупани знания и информация, духовно възприятие, психическа нагласа и т.н., и т.н.

Хората възприемат един и същ факт по различен начин, защото всеки сам избира какво да види от външния свят, избира и как да го види. Тук е мястото да си спомните различното възприятие на оптимиста и песимиста за чашата с вода.

Това, което ще видим „навън” е функция от това, което сме „вътре”. В околния свят човек открива това, което притежава.

Ако сте по-скоро доверчив - ще срещате хора, които ще ви оказват доверие. Ако не сте доверчив - и да ви окажат доверие няма да го разпознаете и ще твърдите, че срещате само мнителни хора.

Ако обичате - ще ви обичат.

Ако се усмихвате - ще ви се усмихват.

Ако сте внимателни и толерантни - ще получавате внимание и толерантност.

Има една кратичка притча на тази тема, която много харесвам:

Един човек пътувал и на пътя между две села видял един старец, седнал да си почине. Пътникът попитал:
- Какви хора живеят в следващото село?
- Какви живееха в селото от което идваш? - попитал старецът.
- Неприятни хора - завистливи, мързеливи, неприветливи…
- И в следващото село са такива - отвърнал старецът.

Малко по-късно, от същата посока, към стареца се приближил друг пътник и задал същия въпрос:
- Какви хора живеят в следващото село?
- Какви живееха в селото от което идваш? - попитал старецът.
- Много приятни хора - усмихнати, работливи, весели, гостоприемни…
- И в следващото село са такива - отвърнал старецът.

Каквото повикало - такова се обадило. Затова не се учудвайте, ако срещате само недоволни и неприветливи хора, а се замислете дали и вие не сте точно такъв.

И тук идва логичният въпрос - Кой да започне пръв?

Ако този ми се мръщи - защо аз да му се усмихвам? Ако този ме обижда - защо аз да проявявам разбиране и търпение?

Ако всеки разсъждава така - никой няма да се усмихне пръв. Няма да ви карам да бъдете добри. Просто бъдете справедливи: Отнасяйте се с хората така, както искате да се отнасят с вас - нито по-добре, нито по-зле.

Давайте само толкова, колкото смятате, че е справедливо да получите!

Posted by LeeAnn as Философските ми Камъчета

Давайте само толкова, колкото смятате, че е справедливо да получите!

Само с това не съм съгласна. Животът не е един безкраен пазарлък. Не искам да мисля, че всяка стъпка трябва да е премислена и премерена. Че всичко трябва да се стремим да го разменим за най-добрата цена. Не давам, за да получавам. Давам, защото обичам да се раздавам. Защото в дадения момент мисля, че имам възможност да дам на отсрещния човек това, от което той се нуждае. Защото сме позитивни и добри. Иначе кой може да определи точно колко струва неговата усмивка или вниманието му, или 5-те минути, в които ще изслуша това, което някой иска да му каже?

Иначе си струва да се замислим над притчите. Животът не е някаква картина, която наблюдаваме. Той е това, което виждаме, както ние искаме да го видим - така изглежда.

Това за мръщенето и усмихването го забравяш.
Аз винаги съм бил слаб (среден или добър) в училище, но много ме кефи закона на Нютън за действието което ВИНАГИ има равностойно на себе си противодействие.
Та, ако се мръщиш, си правиш зло на себе си 100%.
Дали ще ти се върне сле една минута или 3 следващи живота, е съвсем друг въпрос и няма кой знай какво значение относно резултата.