Порок ли е лицемерието?

...и до каква степен присъства в живота ни??? За добро ли е или за лошо???

О,порок е и още как?Та хората ако са наистина откровени един спрямо друг щяха много да спечелят от това.Вие не мислите ли така?

Цитат :

и до каква степен присъства в живота ни???

Повечето хора,които познавам не играят себе си,незнам да ли ме разбирате?
Аз лично съм много крайна в това и не харесвам по никакъв начин това .Но ми се налага ,особено в работата.Ако не го правя само ще загубя,.Но като цяло съм страшно откровен човек и неискам да казвам мразя,защото омразата е вредна,не толерирам по никакъв начин лицемерието.Та на въпроса ти

Цитат :

За добро ли е или за лошо???

сигурно пак истината е някъде по средата.

Ами...няма как да не е порок. Едва ли някой ще се похвали с това колко лицемерен е.
Въпросът е, че почти всеки, който каже, че не е, ще излъже.
Аз не се мисля за лицемерна. В ъщото време преди години много по-категорично изказвах мнения и хвърлях истини в лицето на другите...Нищо не спечелих. Защото моята истина не е тяхната истина. Защото често истината не им трябва, понеже от нея боли.
Сега се научих да мълча повече или да си меря думите. Пак често излизам крива, но пък съвестта ми е по-чистичка и мирише на хубавко
Да казвам откровени неистини не се научих. Няма и закога

BilyAna написа:

Ами...няма как да не е порок. Едва ли някой ще се похвали с това колко лицемерен е.
Въпросът е, че почти всеки, който каже, че не е, ще излъже.
Аз не се мисля за лицемерна. В ъщото време преди години много по-категорично изказвах мнения и хвърлях истини в лицето на другите...Нищо не спечелих. Защото моята истина не е тяхната истина. Защото често истината не им трябва, понеже от нея боли.
Сега се научих да мълча повече или да си меря думите. Пак често излизам крива, но пък съвестта ми е по-чистичка и мирише на хубавко
Да казвам откровени неистини не се научих. Няма и закога

Съгласна съм.
Истината не винаги трябва да бъде казана, ако няма смисъл по-добре да не си хабя думите.
Всички сме лицемерни, с лелята на съпругът ни, жената на шефа и всякакви такива паразити.
На мен лично не ми пречи, щом е осъзнато не е вредно.

Лицемерието не е порок ако е използвано за по-гладко общуване (Предишният пост дава такива примери.) Но тогава не го наричаме "лицемерие", а "дипломатичност".
Ако е просто начин на живот - чистосърдечно бих повърнала върху живеещия в него!
А я си представете какви кървища щяха да се леят ако всички казвахме истината през цялото време - все щеше да има някой сърдит, обиден или наранен. Това е не по-малко зло от гнусното лицемерие.

Понякога е наложително да си лицемерен, но както се каза по-нагоре това се нарича "дипломатичност" и "тактичност". Аз също съм от откровените хора и харесвам много такива хора които са откровени с мен, но нещата не винаги стоят така.

Порок е и е за лошо.
Само по себе си, то е лъжа, а лъжата си е порок и е лошо нещо.

Цитат :

Един ден Диоген ядял леща, седнал пред някаква къща.

В цяла Атина нямало по-евтино ядене от тази манджа.

С други думи, щом ядеш леща, значи съвсем си закъсал.

Минал един от министрите на императора и му рекъл:

- А, Диоген! Ако се беше научил да си по-покорен и да ласкаеш малко повече императора, нямаше да ядеш толкова леща.

Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал:

- Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш толкова императора.

Много поучително!