Да даваш или да получаваш?

Какво е даване? Макар че отговорът на този въпрос изглежда прост, той е пълен с двусмислици и затруднения. Най-широко разпространената заблуда е онази, която приема, че да даваш означава, “да се откажеш от” нещо, да се лишиш от нещо, да го пожертваш. Само онзи, чийто характер не се е развил отвъд нагласата на получаването, експлоатирането, скъперничеството, преживява акта на даването по този начин. Пазарно ориентираният индивид е готов да дава, но само в замяна на получаване; ако дава без да получава, той би се почувствал измамен. Хората, чиято основна нагласа е несъзидетелната, възприемат даването като обедняване. Затова повечето хора от този тип отказват да дават.
За съзидателния индивид даването има съвсем различно значение. Даването е висшият израз на могъщество. “Чрез самия акт на даването, аз преживявам своята сила, своето богаство, своята власт. Това преживяване на нарастнала жизненост и могъщество ме изпълва с радост. Аз се чувствам преизпълнен, щедър, жив, значи – щастлив.” Даването радва повече отколкото получаването не защото е лишаване, а защото актът на даването изразява твоята истинска жизненост.
В областта на материалното да даваш означава да си богат. Богат не е онзи, който има много, а онзи, който дава много. Онзи скъперник, който се разкъсва от тревоги да не загуби нещо, е психологически погледнато бедняк, независимо колко има. Който може да дава от себе си, е богат. Той се преживява като човек, способен да допринесе с нещо за другите. Само лишеният от всичко, отиващо отвъд нужното за задоволяване елементарните необходимости на съществуването, не може да се наслади на акта да дава материални неща.
Най-важната област на даване обаче не е материалното, а собствено човешкото царство. Какво дава един човек на друг човек? Той дава самия себе си, най-ценното, което има - своя живот. Това не означава непременно, че жертва живота си за другия, а че го дарява с жизнената си искрица, той му дава от своите радост, интерес, разбиране, знания, чувство за хумор, тъга – всички изрази и прояви на онова, което го прави жив. Така давайки от своя живот, човек обогатява другия, засилва неговата жизнеспособност, засилвайки собствената си жизнеспособност. Човек не дава, за да получи; самото даване е висша радост. Но давайки, човек не може да не пробуди за живот нещо у другия, и пробуденото за живот се връща обратно при него; даваш ли от сърце, със сигурност ще бъдеш овъзмезден. Да даваш означава да подтикнеш и другия да го прави и тогава двамата споделяте радостта от онова, което сте създали. В акта на даването нещо се ражда и двамата участници са благодарни заради сътвореното за тях.

Мисля си всъщност кой е по-богат,този който има повече ,но не дава или този,които има по-малко ,но дава ? Аз претпочитам да съм даващата,но като се замисля,това си е от егоистична гледна точка,защото като дам несъмнено получавам .

Даващият е двойно облагодетелстван ,според мен! Той радва по този начин и себе си и другия! Но не мисля,че е егоизъм!Или поне не в този смисъл! Но много зависи и КАК и КОГА даваш!...

Съгласна съм напълно с това,
което казва ШОКОЛАД.
Искам да давам,щастлива съм от факта ,
че съм направила някой щастлив и доволен.

Наистина обаче ,е много важно на КОГО и КОГА даваш...

За да получиш трябва да дадеш,всички го знаем това,
но колко от нас знаят да дават,
и колко знаят да получават...
ще пиша още

AVAгост Брой мнения : 24 Регистриран : 23.04.2009

Повечето хора които твърдят че обичат да дават, всъщност обичат да получават много и често това води до недоразумения когато не бъдат разбрани(а това не е трудно да се случи понеже те отричат за какво точно го правят). Получаването не винаги е по желания и на двете страни и понякога действа много задължаващо.

Съгласна съм сас Сколев. Наистина е така!
Уж ти го дават "от сърце", а после когато не срещнат същото почват да натякват че са ти го дали, а ти даже не си го искал...

AVAЛюбист Брой мнения : 942 Регистриран : 05.09.2009

В момента,в който даваш с мисълта,че трябва да получиш широчината в "даването"отеснява...и то много!Говорим за бохемския аспект,за топлото усещане в душата ,усмивката и радостта в сърцето от този жест,

Цитат :: Аз се чувствам преизпълнен, щедър, жив, значи – щастлив.”

Иначе..".За да получиш трябва да дадеш"ми е любима сентенция,а колко много значения може да открие човек в тези две думички...
Малко са дори примерите в поста на Gti..

...Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно...

Нямам какво друго да добавя! Wink

Eто един от основните закони,които представя Дийпак Чопра
Принципът на Закона на даването е да даваме онова, към което се стремим. По този начин ние задействаме Закона за чистата потенциалност. Ако се стремим към благоденствие, трябва да даваме благосъстояние; ако се стремим към пари, да даваме пари; ако се стремим към любов, одобрение и внимание, да се научим да даваме любов, одобрение и внимание. Съобразявайки действията си със Закона за даването, ние задействаме Закона за кармата. Изграждаме добра карма, а това прави всичко в живота лесно: за да изпълняваме своите желания, вече не е нужно да полагаме големи усилия, а това автоматически води до разбиране на Закона за най-малкото усилие. Когато всичко става лесно и без усилие, ние спонтанно започваме да разбираме Закона за намерението и желанието. Изпълнението на желанията ни лесно и без усилия ни помага да прилагаме Закона за необвързаността.

ЗАКОН ЗА ДАВАНЕТО

Вселената функционира посредством динамичен обмен. Даването и получаването са различните аспекти на енергийния й поток. В своята готовност да дадем онова, към което се стремим, ние поддържаме непрекъсната циркулацията на вселенското изобилие на Живота. Всички взаимоотношения се изграждат от даването и получаването. Даването поражда получаване; получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което излиза, задължително се връща. Всъщност, получаването и даването са едно и също нещо, защото получаването и даването са само различните аспекти на енергийния поток на Вселената. Ако прекъснем потока на което и да е било от двете - даването или получаването, ще влезем в противоречие с разума на природата.

Колкото повече даваш, толкова повече получаваш, защото по този начин позволяваш на изобилието на Вселената да циркулира в живота ти. Най-важно в акта на даването и получаването е намерението. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пропорционално на даването: енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно. Да се прилага Законът за даването, е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш любов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако искаш материално благополучие, помагай на другите да забогатяват.