IN VINO VERITAS

Обожавам Розе!

Аз съм фен на младите вина! Отлежалите ми пресядат! Обичам смесените, Мерло и Каберне,Мерло и Пино....И домащно винце обичааааам! !!! Пия само червено,от бялото ми се появяват киселини!

Аз съм производител.
Кефи ме червеното най-вече защото е и по-полезно.
Правя Мерло от комплект с концентрат.
В 99% от случаите става супер.
Като отлежи, още повече.
Правя и бира, пак от комплект с концентрат.

Marginal написа:

Аз съм производител.
Кефи ме червеното най-вече защото е и по-полезно.
Правя Мерло от комплект с концентрат.
В 99% от случаите става супер.
Като отлежи, още повече.
Правя и бира, пак от комплект с концентрат.

Заинтригува ме много! Какво точно произвеждаш? Как?.....Разказвай!

Здрасти Шоколад.
Ето виното което правя.
Ако четеш английски, ще прочетеш и процедурата на правене.
Ако не, кажи, ще ти поясня.
Иначе има безброй много други сортове концентрати, но тоя ми излиза по-тъбко а е и супер по качество и вкус.
Бирата ми е 99% австралийска и от тях 99% на фирмата Coopers.
Австралийците правят възможно най-добрата бира за качеството си.
Принципа е същия както с виното, иначе, процедурата е малко различна.
Та, ако не бяха толкова високи данъците на тия питиета в Канада, може би и аз щях да купувам, но не е много сигурно, тъй като мойто производство ме кефи максимално ...
Ако имаш въпроси още, питай .

Обожавам виното,особено Мерлото! То е моят елексир! Много се радвам на ентусиазма ти! Ще разгледам подробно информацията! Предполагам,обаче,че в България няма да мога да го намеря и да му се насладя!
Казват,че двете неща на Земята,които нямат аналог и заместител(във вкусовите и полезните си качества),са червеното вино и медът!
А какво мислиш за бялото вино?

Ми аз излязох от България преди 20 години, но мисля, че след перестройката, би трябвало да се намира всичко.
Колко би струвало, е съвсем друг въпрос.
На мене тук ми струва около 5 пъти по-евтино от купешкото.
От горе на това, напоследък ми ги продават в картонени кутии, като че ли продават плодов сок, а цените са същите.
В северна америка и великобритания, тоя вид правен алкохол е много популярен.
Та, балама ли е бил Христос че е пиел червено ???
Червеното е върха, особено за разбиване на лошия холестерин (мисля че така се нарича на български).
Тука (в Северна Америка) имаме сериозен проблем с него (аз лично, не още де, но никога не е късно) и той е главната причина за появата на редица тежки сърдечно-съдови заболявания.
Бялото не е лошо, но по принцип, за плодовете и зеленчуците важи правилото, че колкото са по-цветни, толкова са по-полезни.
И двата вида вино (както и третото - розето) допринасят изключително много за улесняване на храносмилането и особено много на последното на тежки и мазни храни като месото.
Та мене лично ме кефи максимално червеното, иначе пия почти всичко, но от всички напитки, най е оправдано да се пие червено, бира и уиски.
По малко разбира се ...

Колко малко пия червено вино...е под въпрос...Но определено при мен се компенсира с НЕпиенето на твърд алкохол!(оправдавам се)!
Ще потърся винцето,тогава...
Иначе и тук навлезе доста продажбата му в картонени кутии-аз съм доволна,защото е удобно!Но повечето изби са евтини и доста разредени в този им вид! Друго си е бутилката,наистина!
Бяло и розе май не предпочитам...А те попитах конкретно за бялото вино,защото съм чувала,че при производството му се използват доста химикали и в някаква степен е дори вредо (увреждало малкия мозък според това инфо )...На мен ми докарва със сигурност киселини!
А за холестерола-спор няма! Затова казват,че спасението на французите е червеното вино,като се има предвид колко сирена,сметани и ред подобни ,са в основата на кухнята им!

Черпя с любимите си вина!
http://www.villalyubimets.com/

Точно така.
Относно французите и аз съм чул, че на американците им е вътре, защото правят разни джогинги (тичане за здраве), фитнеси, посещават гимнастически салони и не знам си какво и пак са по-болни от французите които не правят нищо друго, освен да пият червено .
Иначе, ме съмнява да има нещо по-вредно в бялото, ма знае ли се?
Относно химикалите, без тях не може, освен ако не вземеш да правиш вино направо от грозде (както в доброто старо време), но не виждам на днешно време, как ше стане това.
Иначе, имам едно аверче, което го е страх от разни химикали и не слага нищо от тях (прави същото вино като мене).
НО, аз лично мисля, че пие по-вредно вино от мене.
Неговото не е избистрено например и това, само по себе си е вредно.
Освен това, това което знам със сигурност е, че поне две от съставките на виното което правя,
Potassium metabisulfite (не знам как е на български) е антиоксидант и естествена съставка на виното по принцип и глината е супер полезна също.
Аз пиех глина (във форма на каша) дълго време.
Едно от свойствата и е, че абсорбира тежките метали от тялото и ги изхвърля.
Та така, общо взето.

Супер, наздраве ...

Баща ми прави от година на година все по-добро домашно винце, от лозето в двора! Не слага никаква химия,но понякога виното му става мътно,наистина! Защо е вредно това?

Това е утайка в която има остатъци от маята и от гроздето.
Все пак, казах ти, че процедурата на правене на вино на баща ти и тая, която аз прилагам, са доста различни и съответно, не може да се съди от едната за другата.

Посредственото вино е като посредствения човек. Няма значение дали е добро или лошо, защото по-скоро е нито едното, нито другото.

Белег на тази посредственост е липсата на характер и ярко открояващи се особености. Винаги е по-лесно да кажем какви качества му липсват, отколкото да опишем онези, които с трудност едва различаваме. Когато опитваме такова вино, то не оставя у нас непременно неприятни усещания. Отбелязваме, че технологът си е свършил работата, че няма дефекти и не са допуснати грешки. Въпреки това обаче общото усещане от него попада в категорията „нищо особено“ или със същия успех можем да кажем, че виното просто не ни впечатлява.

Най-често причината за тази посредственост се приписва на гроздето, което с качеството си предопределя крайния резултат. Ако гроздето не е добро, и Мишел Ролан не би могъл да сътвори шедьовър. Разбира се, може да има и други причини, които да се дължат на липсата на късмет, усет, а понякога и на умение от страна на технолога. И това са само малка част от възможните причини за появата на едно посредствено вино, за което, както става ясно, бихме могли дори да кажем, че „не е лошо“. Но това е само едната половина от говоренето ни за него, при това по-добрата.

Другата страна на неговата посредственост се открива с помощта на констатацията, че макар да „не е лошо“, то все пак „не е и добро“. Така виното, за което говорим, се оказва в една сумрачна и неясна зона – на нито лошото и нито доброто, взети заедно. Логичен е въпросът: Ако не е добро, нито лошо, какво е тогава? Мисля, че единственият възможен отговор е „посредствено“. Цветът, който би му съответствал най-добре, е сивият, в смисъла, в който говорим за „сиво“ ежедневие.

Посредственото вино е като повечето минувачи, с които се разминаваме по улицата. Погледите ни се засичат за миг, само за да установят, че всичко е обичайно и „наред“. Не откриваме нищо впечатляващо, след което отминаваме и забравяме за тази мимолетна среща още на следващия миг.

Тук се проявява и другият белег, който позволява безпогрешно да разпознаем посредственото вино – не можем да го запомним. Сигурен съм, че всеки би могъл да се сети за такива вина – пили сме ги, но не можем да си спомним нищо конкретно за тях. Също както за многото хора, които сме срещали някога, но не си спомняме точно как изглеждат и които едва ли ще разпознаем, ако се засечем отново.

Прекалено сухите танини или високата киселинност например могат да бъдат белег за характер – груб или остър в случая няма значение. Този характер може да не ни хареса, но той е нещо, което лесно се помни и разпознава. Посредственото вино може и да е с по-меки танини, по-добър баланс и да не дразни, но то не притежава достатъчно отчетливи качества, които да изградят характер. Ето защо то се описва предимно с негативни термини и изрази, които съдържат много отрицателни частици. За него казваме: ЛИПСВА му това, НЕ му достига онова, НЯМА достатъчно еди-какво си и т.н. Ето така посредственото вино се определя в много по-голяма степен от качествата, които му липсват, отколкото от тези, които притежава.

Във философията има едно особено понятие – понятието за отсъствие. Отсъствието не е нещо, което можеш да опишеш като другите „неща“. То се проумява само и единствено чрез нещо друго, чиято липса установяваме. Ето защо, когато френският философ Фердинан Алкие (Ferdinand Alquié) опитал едно посредствено вино, не се стърпял и възкликнал: „Това вино не съществува!“

Източник: сп. Меню