МОРАЛ И ЕТИКЕТИ

Ще ми се да помислим върху това! Маралът,етикетите? Окови или НЕ е това?!

А вас как ви определят околните?

ШОКОЛАД написа:

МОРАЛЪТ НЕ СЕ СЪСТОИ В ТОВА ДА СИ ПРАВЕДЕН,А В ТОВА ДА ИМАШ ДОСТОЙНСТВОТО ДА ПРИЗНАЕШ,ЧЕ НЕ СИ!

"За нравствените качества на човек трябва да се съди не по неговите отделни усилия, а по ежедневния му живот."Мисълта е на Паскал и е в отговор на горната за мен.
Моралът и етиката като две отделни понятия имат общ корен реално погледнато.
Вървят ръка за ръка.Поведението ни като личен пример не само пред обществото,но и пред децата ни най-вече трябва да заслужи уважение.
Праведността я отнасям към друг тип понятие.По-скоро етикетът се състои в това да имаш достойнството да докажеш,че имаш морал.
"Моралът не е списък на постъпки, нито сборник от правила, от които можем да се ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти."
Трябва да сме възпитани в морал.Колкото по-чисто се държим ,качвайки на пиедестал ценностите си,толкова по-добре за нас самите.Едва ли осъзнаваме колко важно е това поведение.
Етикета е маниер,добри порядки ,панорама за околните,когато се касае до представяне в личен план.Но дали е начин на живот?Интересно ми е как хората се опитват да подражават и да бъдат нещо,което не са само заради тези неписани постулати ...Голяма част от ежедневието го налага.Тогава се превръщат в окови именно,защото са наложителни,не вменени.Друг е въпросът,че ние самите поставяме знаци за морал ,норми,догми,етикет на конретни места-като сигнализация и липсата на такива прави подготовката за реакция по-трудна.
Не знам как ме определят околните,защото не поставям за цел демонстрации.Притежавам онзи морал и етикет,който е бил задължителен в семейството ми,впоследствие усъвършенстван през годините,оформяйки ме като личност.Именно развитието,разгръщането на личността води до нравственото "порастване".Едно е сигурно и двете определения важат навсякъде,където има богати на качества,баланс и чиста душевност хора.

Нямам какво да добавя! жжжжжж!!!

...

Ms SMITH написа:

ШОКОЛАД написа:

МОРАЛЪТ НЕ СЕ СЪСТОИ В ТОВА ДА СИ ПРАВЕДЕН,А В ТОВА ДА ИМАШ ДОСТОЙНСТВОТО ДА ПРИЗНАЕШ,ЧЕ НЕ СИ!

"За нравствените качества на човек трябва да се съди не по неговите отделни усилия, а по ежедневния му живот."Мисълта е на Паскал и е в отговор на горната за мен.
Моралът и етиката като две отделни понятия имат общ корен реално погледнато.
Вървят ръка за ръка.Поведението ни като личен пример не само пред обществото,но и пред децата ни най-вече трябва да заслужи уважение.
Праведността я отнасям към друг тип понятие.По-скоро етикетът се състои в това да имаш достойнството да докажеш,че имаш морал.
"Моралът не е списък на постъпки, нито сборник от правила, от които можем да се ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти."
Трябва да сме възпитани в морал.Колкото по-чисто се държим ,качвайки на пиедестал ценностите си,толкова по-добре за нас самите.Едва ли осъзнаваме колко важно е това поведение.
Етикета е маниер,добри порядки ,панорама за околните,когато се касае до представяне в личен план.Но дали е начин на живот?Интересно ми е как хората се опитват да подражават и да бъдат нещо,което не са само заради тези неписани постулати ...Голяма част от ежедневието го налага.Тогава се превръщат в окови именно,защото са наложителни,не вменени.Друг е въпросът,че ние самите поставяме знаци за морал ,норми,догми,етикет на конретни места-като сигнализация и липсата на такива прави подготовката за реакция по-трудна.
Не знам как ме определят околните,защото не поставям за цел демонстрации.Притежавам онзи морал и етикет,който е бил задължителен в семейството ми,впоследствие усъвършенстван през годините,оформяйки ме като личност.Именно развитието,разгръщането на личността води до нравственото "порастване".Едно е сигурно и двете определения важат навсякъде,където има богати на качества,баланс и чиста душевност хора.