ПСИХОЛОГИЯ

http://www.psy-help.org/forum/index.php?sid=4fb13cb0c24c0c99bb5bd79d296649ed

Имаме ли нужда от професионалисти? Кога се допитваме до тях? Кога човек има нужда от психолог/психиатър? Вярваме ли й им?...

Искам и тук да пожелая ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на
Благодаря ,че ви има!!! Бъдете все така добри и все по-полезни!!!

Нямаме нужда от специалисти, най-добрия психолог, е тоя който е в собствената ни глава.

Marginal написа:

Нямаме нужда от специалисти, най-добрия психолог, е тоя който е в собствената ни глава.

Съгласна съм ,но не изцяло! Хубаво е да търсим помощ...още по-хубаво е да я намираме! Затова сме човеци,а не животни! Помощта е полезна еднакво за тези,които я търсят и съответно-получават,и за тези,които я дават!!!
Може би наистина най-добрият психолог е в нас самите,но той не винаги говори навреме...Понякога ние самите не го разбираме какво ни казва...или дори го игнорираме...
Аз съм ЗА Учителите!!!

Учител има само един и той е на разположение на всички нас.
Това че някои хора го игнорират или не са успели да намерят пътя към него, е съвсем друг въпрос.

Това звучи малко крайно! Напълно разбирам какво имаш предвид,но аз не го чувствам по този начин! Може би говорим за едно и също нещо - ти за цялото,аз за лицата му...И въпреки това не мога да пренебрегна многото проявления на "учителя"...Не съм толкова мъдра!

Струва ми се крайно мнението на Marginal... Мисля, че човек трябва да е толерантен, особено когато е на някакво ниво на духовно развитие...
Хората не са савършени... Някои по-малко от други... Някои трудно намират себе си, чуват гласа отвътре... Какво лошо има човек да потърси помощ... Мисля, че дори е смело и умно решение понякога...

Фрина написа:

Струва ми се крайно мнението на Marginal... Мисля, че човек трябва да е толерантен, особено когато е на някакво ниво на духовно развитие...
Хората не са савършени... Някои по-малко от други... Някои трудно намират себе си, чуват гласа отвътре... Какво лошо има човек да потърси помощ... Мисля, че дори е смело и умно решение понякога...

Не виждам толерантноста какво общо има с това което казах ...
Същото се отнася за това човек да потърси помощ.

Marginal написа:

Нямаме нужда от специалисти, най-добрия психолог, е тоя който е в собствената ни глава.

Това изречение имам предвид... Ти, може би нямаш нужда от специалист и намираш отговорите ... Но можеш да бъдеш толерантен (тна) към другите, които не могат да се справят така добре ... Това имам предвид...

Имам това изискване към теб именно защото виждам, че си на по-високо духовно равнище...

Аз съм толерантен към тях, но искам да разберат, че ние ВСИЧКИ сме на едно ниво (Исус Христос и Буда например също).
За това сме и на земята, за да изкупваме бивши грехове, да се прочистваме духовно и да напредваме.
Да търсиме психологическа помощ от себеподобните си е, мисля излишно и вредно.
За това препоръчвам да се търси такава от извора.
Например, ако аз в Канада отида при прсихолог и поискам помощ относно проблем с жена ми, той би ми казал да се опитам да я разбера, да си затрайвам когато тя ме хока и когато е в лошо настроение да отида да преспя в приятел или на мотел.
Ако бях обаче в Саудитска Арабия, психолога би ме посъветвал да я набия (както се препоръчва според тяхната религия) и всичко ще се оправи.
Та за това говорех грубо казано.

Бях сигурна, че си мъж. Характерно ви е да сте категорични и малко крайни ...


Това, коеот казваш , само по себе си е вярно... Но.... Човек може да се изгуби... Контролът и особено самоконтролът е трудно нещо... А това, коеото пишеш за различната помощ... Еми , да ... В зависимост от културата и съветите ... И ще са верни за конкретното място

Фрина написа:

Бях сигурна, че си мъж. Характерно ви е да сте категорични и малко крайни ...


Това, коеот казваш , само по себе си е вярно... Но.... Човек може да се изгуби... Контролът и особено самоконтролът е трудно нещо... А това, коеото пишеш за различната помощ... Еми , да ... В зависимост от културата и съветите ... И ще са верни за конкретното място

Не съм съгласен, не са верни за никое място.
Просто организираната престъпност (държавата) си измисля свои правила и стадото ги следва.
Това не ги прави нито верни, нито добри, нито полезни за никого (освен за някой мазохист в първия случай, садист във втория или подобни).

Ама за каква помощ говорите? Това ми мирише на морални норми и насадени стандарти...
Понякога дори едно изслушване води до добри резултати! Добрите психолози не съдят и не насаждат...те просто ти помагат да стигнеш сам до истината,дори само да те накарат да излееш чувствата и мислите си в думи...
"Когато говоря на теб,всъщност говоря на себе си!"

ШОКОЛАД написа:

Ама за каква помощ говорите? Това ми мирише на морални норми и насадени стандарти...
Понякога дори едно изслушване води до добри резултати! Добрите психолози не съдят и не насаждат...те просто ти помагат да стигнеш сам до истината,дори само да те накарат да излееш чувствата и мислите си в думи...
"Когато говоря на теб,всъщност говоря на себе си!"

За коя истина става впрос?

аааааа,тук отиваме към философия, не към психология! За "моята" истина!

ШОКОЛАД написа:

аааааа,тук отиваме към философия, не към психология! За "моята" истина!

Значи психолога ти помага да стигнеш до "своята" истина ???

Marginal написа:

ШОКОЛАД написа:

аааааа,тук отиваме към философия, не към психология! За "моята" истина!

Значи психолога ти помага да стигнеш до "своята" истина ???

Ами, да... Ако е добър, точно това трябва да прави... Да те побутне, един вид...Да ти помогне да се намериш

Marginal написа:

ШОКОЛАД написа:

аааааа,тук отиваме към философия, не към психология! За "моята" истина!

Значи психолога ти помага да стигнеш до "своята" истина ???

Не говорех конкретно за себе си,но да... И не се чуди...аз се чудя на теб! психологията е част от философията...обичам ги и двете! И мисля,че са полезни!
Писах по-нагоре какво, според мен, е добрият психолог,но ти се хвана за друга думичка,та няма да се повтарям! Помниш ли ,че в България ползваме приятелите си,вместо да разговаряме с психолози (няма лошо)...Мисля,че затова търсим и контактите във форумите...Мисля,че тук намираш нещо,което иначе отричаш (давам само пример)

Маргиналче, не бъди маргинален. Опитай да бъдеш неординарен без крайност....
Психоаналитиците не раздават заповеди и не дават съвети как да вредиш на другите, как да нараняваш (и в двата ти примера става точно това). Психо помощта е да те научи как да не те нараняват теб самия и как ти да не нараняваш себе си. Понякога Онова в нас не е достатъчно. А ако гласовете станат прекалено много, то.... помощта е задължителна.
Не разбирам защо човек да не иска помощ! Може би в следващото си прераждане именно това ще трябва да научиш - да искаш помощ... Този урок е един от най-ценните.

Относно грешките и опитите, които имаме обратно, за да ги поправим... МММммм... Макара да клоня най-много към будизма, не мога да се съглася вътрешно с това. Не искам съществуването ми и всичките ми действия да минават като поправка. Предпочитам да живея живота си с идеята, че е веднъж, че е кратък и нямам време за губене. Предпочитам да не мисля, че всичко ми се случва, за да ме научи след смъртта. Искам да се науча преди нея. Именно този казус с грешките е леко спорен... Защо като си правил грешки не си ги спомняш, за да можеш да не ги правиш в следващия живот. За да може душата ти да покаже мъдростта си и израстването си? Дрън-дрън!

П.П. Между другото едно от доказаните неща във връзка със справянето сам е, че жените живеят по-дълго от мъжете, защото говорят и споделят чувствата си и не се страхуват да показват слабост и емоции, а не се разправят самички с вътрешния си глас. Може би е хубаво да се замислим и за този аспект....

А темата за женското бърборене и споделяне ми е любима! Повечето мъже твърдят,че няма женско приятелство,а само женско предателство...Според мен жените много повече споделяме думи и емоции помежду си,което понякога води до конфликти...Но ползата е налице! Докато мъжете предпочитат да си говорят за общи неща и освен за Левски-ЦСКА...за какво друго да се карат!(образно казано)

Marginal написа:

Учител има само един и той е на разположение на всички нас.
Това че някои хора го игнорират или не са успели да намерят пътя към него, е съвсем друг въпрос.

Ще си позволя да ти кажа ,че точно тук грешиш .През живота си човек има много учители,дори той може да е в лицето на едно дете.Много обичам това твърдение:"Учителят ще дойде ако ученика е готов".Кажи ми ти не вярваш ли ,че учителят може да се прояви във следващият просяк ,примерно или в случайно попадналата ти в ръцете книга ?

Тук ще сложа статия за психологическите типове на Гурджиев.
Копирам я цялата, защото ми се видя много интересна .

Гурджиев - СЕДЕМ ТИПА ХОРА. Дали?

Гурджиев е направил великолепна класификация на човешките типове. Винаги, когато някой го питал нещо за хората, той веднага спирал и казвал:
"Не ме питай за хората. Първо ми кажи номера. Човек номер едно? Човек номер две? Човек номер три? Човек номер четири? Или човек номер пет? Кой от всичките имаш предвид, когато казваш човек?"

Гурджиев имал седем "човека". И е бил съвършено прав. Нищо не може да се каже за хората, защото не съществува такова нещо като хора по принцип. Някои са човек номер едно, други - човек номер две, а трети - човек номер три.

Първите три типа са лесни за разбиране, защото всички вие принадлежите към тях. Човек, който живее в тялото си, принадлежи към първата категория, може да се срещне навсякъде. Той живее за тялото; не яде, за да живее, а живее, за да яде. Това е първият номер.
Човек номер две е емоционален; живее чрез емоциите си - винаги възбуден или потиснат, настроенията му скачат нагоре надолу по скалата. Когато при мен дойдат хора и ги попитам как вървят нещата, те отговарят: "Горе - долу". Това е човек номер две.
Понякога се чувства много, много добре, в еуфория, а понякога е тъжен и унил като смъртта; понякога е в ада, а друг път - в рая; понякога се смее щастливо, а друг път плаче. Вторият тип също може да се срещне навсякъде. Няма защо да ходиш много далеч, той може да живее в теб самия.
Току-що преглеждах един речник. - много обичам речниците, защото обичам думите и тяхната биография - и попаднах на думата "сантиментален". Такъв е вторият тип човек: емоционален, винаги готов да рони сълзи и да хленчи, сантиментален. Погледнах етимологията на думата, нейния произход и наистина това бе цяло откритие. Тя произлиза от "Мария Магдалена". Сигурно си виждал картини на Мария Магдалена, на които тя мие краката на Исус със сълзите си - плаче, а очите й са червени. "Магдалена" (Маgdalen) малко по-малко е станало "сантиментален" (maudlin). Това е вторият тип човек.

Третият тип е типът на интелектуалеца. Той живее чрез интелекта си. Той е само глава; няма тяло, няма сърце. Контролира нещата от главата си. Продължава да манипу¬лира сърцето, тялото си и всичко останало чрез главата; той е ученият, аскетът, пандитът, човекът на знанието, на паметта, логиката, философията. Третият тип контролира целия свят.

Но всички тези типове се намират на едно и също ниво - нивото им не е различно. Тези три типа хора са широко разпространени: третият тип е характерен главно за мъжете, вторият - главно за жените, а първият - и за двата пола. И трите типа се намират в теб самия. В никой човек те не са в чист вид, те са смесени, смесени като миш-маш. Тези три типа не могат да се срещнат в чист вид.

Ако можеш да откриеш човек, при когото тези три типа са абсолютно отделни един от друг, този човек принадлежи към четвъртата категория: йогин, факир, мистик. Той е разделил съществото си на различни слоеве. Когато е в тялото, той напълно е в тялото, не разрешава на емоциите да му пречат или главата да го контролира. Когато е в емоциите си, не допуска главата или тялото да се намесват в тях. Такъв човек не е смесица, той не подправя и не смесва нещата; в него всичко е чисто и ясно. На него може да се разчита. Когато мисли - мисли, не разрешава на емоциите да се намесват, защото емоциите се превръщат в облаци. Пречат на ясната мисъл.
Ето защо жените не могат да мислят с яснотата на мъжете. Те принадлежат повече към втория тип, към типа на Мария Магдалена, защото са толкова емоционални. Никога не съм срещал жена, за която наистина да мога да кажа, че е интелигентна. Почти невъзможно е, защото каквото и да мисли... в действителност тя никога не мисли, при нея мисълта се създава от емоциите й. Някъде дълбоко е емоцията. Тя "емоционализира" и разсъждението следва като сянка. Жената никога не е непредубедена, никога. Тя не може да бъде просто наблюдател, съдия, зрител, не. Тя винаги ще се ангажира.
Мъжът може да бъде наблюдател. Ето защо повечето учени; философи, логици са мъже. Като изключим мадам Кюри, жените не са създали нищо. А аз подозирам, че мадам Кюри трябва да е имала повече мъжки хормони в сравнение с останалите жени.
Някой ден трябва да се направи изследване върху хормоните. Индира Ганди трябва да има повече мъжки хормони от Морарджи Десай. Човек не бива да се подвежда по външния вид.
Тези три слоя лежат на една и съща основа. Те не са като етажи, един над друг. Те са разделения на една и съща равнина, които са се размесили помежду си. Тези слоеве трябва да бъдат отделени един от друг.

Четвъртият тип е този човек, който е разделил съществото си, така че всеки център да се занимава със своята определена работа. Ако това разделение липсва, всичко е смесено и нищо не функционира, както трябва. Твоят сексуален център е център в тялото ти. Можеш да се влюбиш в жена, която е шундра, недосегаема, а ти да си брамин. Чувствата не знаят кой е брамин и кой е недосегаем. Един индус може да се влюби в мохамеданка. Емоциите не знаят, но разумът знае, че тя е недосегаема. Тялото нищо не знае, емоциите не са рационални, не са благоразумни, но умът обмисля ситуацията. И той незабавно ще се намеси. Ще ти каже: "Избери някоя друга. Тази жена не е за теб. Тя е мохамеданка, а ти си индус. Как можеш да се ожениш за мохамеданка?" Или в друг случай - "Тя е толкова бедна, а ти си толкова богат. Как можеш да се ожениш за толкова бедна жена? Какво ще кажат хората?"

Главата пречи на емоциите. Тогава потискаш любовта и се опитваш да се влюбиш в жена, която е браминка и също принадлежи към твоята каста. Никой не може да се влюби насила. Насила човек може най-много да се ожени, но никога да се влюби. Този брак никога не ще бъде стабилен, няма да има силата на истинската любов.

Ти непрестанно се намесваш и пречиш. Тялото казва: "Гладно съм.", но ти му възразяваш: "Сега не му е времето." Когато тялото каже: "Не съм гладно", продължаваш да го насилваш с храна, защото заявяваш: "Сега е време за обяд и тъй като не разполагам с друго време, именно сега ще трябва да ядеш."
Гурджиев казвал, че всички тези три центъра са смесени и това е причината ти да си толкова объркан. В теб няма яснота. Всичко е в страхотен хаос, всичко е забулено в дим. В теб няма пламък. Така че първото нещо, което Гурджиев правел, било да внесе ред и да накара всеки център да функционира самостоятелно.

Престани да престъпваш границите на отделните центрове. Остави тялото да функционира като тяло; остави чувствата да функционират като чувства; остави главата да работи като глава. Не им позволявай да се намесват в работите си, иначе съществото ти ще бъде като миш-маш, няма да има център. Тогава ще живееш в объркване и ще умреш в объркване. Ще бъде чиста проба провал.

Четвъртият тип човек се ражда, когато всеки един от центровете започне да функционира в своята собствена територия и не пресича границите на другите. Това изисква продължително старание.


Ще ти бъде трудно да откриеш този четвърти тип, защото е рядкост. Но в някой йогин и в суфистките мистици ще можеш да откриеш четвъртия тип човек. Все пак четвъртият тип човек съществува.

Петият тип е още по-голяма рядкост. Четвъртият просто разпределя трите нива, трите слоя, и прави така, че да работят всеки според собствената си първична природа, без да се намесват помежду си, без никакво външно влияние. Петият тип осъзнава това. Четвъртият може да работи без осъзнаване, може да работи и с помощта на учител или чрез някаква дисциплина или методология и по този начин да ги разпредели. Не е нужно голямо осъзнаване, известно разбиране ще свърши работа.

Петият тип е осъзнатият човек. Той осъзнава цялото явление - трите различни центъра и старанието на четвъртия да ги накара да функционират всеки в своята територия. Петият се превръща в наблюдател, в свидетел. Човекът от петата категория е наистина много рядко срещано явление.
Успенски, най-големият ученик на Гурджиев, принадлежи към петата категория. Но той е само осъзнат - понякога осъзнатостта е тук, друг път се губи. Той не може да бъде непрекъснато осъзнат, защото за това е необходим обединен, цялостен център, който обаче липсва при петия тип. Ето защо Успенски се отклони. Той стана осъзнат, но на него му липсваше онзи цялостен център, така че беше осъзнат само понякога. Когато беше осъзнат, той биваше един човек, но когато не беше осъзнат, беше съвършено различен. Успенски стана добър преподавател, но не успя да стане учител, защото един учител трябва да бъде непрестанно, цялостно осъзнат, осъзнат дори в съня си, осъзнат двадесет и четири часа в денонощието.

Шестият тип е нещо много, много рядко. Ще минат векове, преди шестият да стане по-често срещано явление. Шестият тип е този човек, който е не само осъзнат, но който също е и центриран, който е достигнал до своя център. Петият тип наблюдава; шестият наблюдава от един вечен център: той е достигнал до една кула вътре в себе си. Неговата съзнателност е стабилна, никога не се колебае. Неговият вътрешен пламък остава устойчив, не трепти.

И накрая идва седмият тип човек, за когото нищо не може да се каже. Описанието е възможно само до шестия, но за седмия описание няма. Ти трябва да бъдеш близо до него, за да разбереш какво представлява той. И колкото повече научаваш, за него, толкова по-малко ще знаеш. Колкото повече знаеш, толкова повече ще чувстваш, че все още остават много неща, които трябва да се опознаят.

Седмият тип е абсолютна мистерия, необикновено обикновен. Обикновен, но възможно най-мистериозен. Буда, Лаодзъ, Гурджиев - всички те принадлежат към седмата категория. Но за тях нищо не може да се каже.

Хората, принадлежащи към първите три категории, са почти сходни помежду си.

Хората от четвъртата категория също са повече или по-малко сходни. Хората от четвъртата категория ще се различават от първите три, но помежду си няма да бъдат толкова различни. Йогите, факирите са много по-различни от първите три категории, но иначе много си приличат.

Човекът от петата категория започва да става уникален, превръща се в нещо рядко срещано. Ще откриеш, че двама души от петия тип са толкова различни един от друг, колкото е възможно.

Шестият тип човек е абсолютно обединен, цялостен. Той е станал абсолютно уникален.

А при седмия тип цялата възможна уникалност е постигната. Той е кулминацията, неопределим и непознаваем посредством интелекта. Има само един начин да познаеш седмия тип, и индусите наричат това сатсан?. Този начин е просто да бъдеш в присъствието на този човек.

Ако имаш щастието да срещнеш такъв човек, просто позволи на съществото му да проникне твоето същество - стани приемащ. И тогава ще почувстваш какво е той. Съществото му е най-блестящият диамант в целия свят.
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ПСИХОЛОГИЧЕСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

http://www.icp-bg.com/

" Седмият тип е абсолютна мистерия, необикновено обикновен. Обикновен, но възможно най-мистериозен. Буда, Лаодзъ, Гурджиев - всички те принадлежат към седмата категория. Но за тях нищо не може да се каже. "

Да поискаш помощ е нещо наистина нормално, и няма значение от кого, приятел, професионалист, даже случаен човек, последния го препоръчам, защото той няма да бъде натоварен с съпричастност, или ще отстоява авторитет! Дано не попаднеш на човек като Гурджев!

октим написа:

" Да поискаш помощ е нещо наистина нормално, и няма значение от кого, приятел, професионалист, даже случаен човек, последния го препоръчам, защото той няма да бъде натоварен с съпричастност, или ще отстоява авторитет! Дано не попаднеш на човек като Гурджев!

Съгласна съм ... Но какво искаш да кажеш с това Дано не попаднеш на човек като Гурджев!? Не разбирам...

Фрина написа:

Седмият тип е абсолютна мистерия, необикновено обикновен. Обикновен, но възможно най-мистериозен. Буда, Лаодзъ, Гурджиев - всички те принадлежат към седмата категория. Но за тях нищо не може да се каже.

Не мога да имам доверие на човек който може да сложи името си до това на Буда, Лаодзъ!!

Aма, до колкото разбирам, той не си го е сложил сам. авторът на статията го причислява към тях...

Четейки публикациите на Фрина мога да я сложа по мъдрост редом до Конфуции!

Октим, направо ме втрещи... Ако някой друг го беше казал, щях да помисля, че ме иронизира... Какво искаш да кажеш с това? Нищо не разбирам... Конфуций?!

Аааааа, ....Може би искаш да кажеш, че авторът на статията произволно е пречислил Гурджиев към великите Буда, Лаодзъ , както ти произволно би пречислил мен към Конфуций, примерно...

Извинявай Фрина, но това е тема психология и даже да бе ме наругала щеше да бъде нормална човешка реакция! В по-горният цитат не е имало подобна реакция - осъства!

Кой цитат? За какво да те ругая?
Недоумението ми расте...


Не съм запозната с нещата на Гурджиев... Честно казано, и аз се учудих, че името му стои до това на Буда. и именно защото не съм запозната с трудовете му, не съм коментирала... Авторът на статията поставя името му до Буда... Това е... а ти за какво говориш ми е трудно да разбера....

Фрина написа:

Седмият тип е абсолютна мистерия, необикновено обикновен. Обикновен, но възможно най-мистериозен. Буда, Лаодзъ, Гурджиев - всички те принадлежат към седмата категория. Но за тях нищо не може да се каже.

Ако господин Гурджиев не страдаше от мания за величие (меко казано) трябваше да има реакция като твоята по-горе!

Човекът, отким е живял през 18-ти век, до колкото прочетох...Тъй, че едва ли знае как го е нарекъл този автор... Не искам да му ставам адвокат... Но наистина не съм добре запозната с него, живота му и ученията му...

Толкоз

Роден 09 01 1872г починал 1949г.

Интересуваме се
Исках само да вметна нещо за психоаналитиците примерно.
От съвсем скоро разглеждам казус, който е много, много обезпокояващ и плашещ.
В идеалния случай този човек ти помага да прескочиш границите си, "да излезеш на светло", да се справиш с проблемите си. Тук, разбира се, идва голямото, тлъсто, мазно НО!
След четене на психоложки форуми (интересуваше ме една определена тема, но отношението им към нея ми е показателно за цялостното им поведение и мнение) съм категорична, че психолозите често могат да навредят. Ама така да навредят, че да не знаеш къде си. И не защото не са си научили уроците, а защото не са се отучили от рамките, които години са им поставяни, т.е. не могат да избягат от личната си оценка и да преценяват обективно. Дават субективни съвети на базата на субективни виждания и наложени истини, но подплатени и добре обосновани от огромно количество знания. Това е ужасяващо! И чудесен пример как някой някога е казал нещо, а днешния човек извърта думите както му е угодно в случая... Оплаках се

Последната констатация много ми хареса!Кой ако не жената на Пърцофелко да я отрази!
Все си мисля,че ако интроспекцията ни беше на едно по-горно стъпало и взирайки се в същността си можехме и да я виждаме щяхме да сме по-малко податливи на чужд психологически анализ (независимо дали е обективен или субективен).Не че нямаме нужда отвреме-навреме специалисти да се разхождат из съзнанието и мислите ни,да разнищват детайли и табута от на пръв поглед елементарни житейски ситуации складирани в депата на мозъка ни,но нали всеки човек е една малка вселена ,която трябва първо сама да опознае себе си преди да стане цел в края на нечий телескоп...