Психопомощ!

Споделете какво ви тревожи...пък може и да се намери кой да помогне!
Ето и нещо полезно
http://www.psy-help.org/forum/index.php?sid=4fb13cb0c24c0c99bb5bd79d296649ed

Мдааааааа! Всички сме шестици,а?!

Не,не сме!
Мен ме тревожи пубертета на дъщеря ми.
Много се променя..става ужасна.
Не се справям с настроениета й,с вечното мрънкане и недоволство от всичко.
Тревожи ме това,че си променяме отношението една към друга..страхувам се ,че не съм достатъчно търпелива и справедлива.
Понякога прекалявам с изискванията си към нея..но това съм аз..
дали ще намерим "златната среда" ,в която и двете да се чувстваме спокойни?

Като мине време...Аз още помня моят пубертет!Горката ми майка...

Крис, ще си позволя да изкоментирам.
Тревожното в поста ти не е отдалечаването ви една от друга. Нито настроенията й. Нито неспокойствието ти. Това са нормалните неща за нечий пубертет.
Грешното се крие в израза ти "ТОВА СЪМ АЗ". Не тръгвай така към бушуващия АЗ на дъщеря ти. Това задълбочава проблема и ви отдалечава и двете от средата, да не говорим за златото....
Не обичам средите. В средата никой не е доволен. Намерете си различни равнини, в които да властвате. Тогава щастието е по-пълно, отколкото позлатено.

Аз бих приела помощ от специалист,понякога наистина имам нужда от едно професионално и до колкото е възможно обективно мнение.

Аз на моменти се хващам, че също имам нужда от специална помощ. Затова и почнах работа, да се поразтоваря, пък да видим, дали ще поразхлабя примката. Ще трябва да си устроя една пълна промяна, пък може и сама да се справя с проблема.

Какво става .Крис? Има ли напредък?

Крис, на колко години е дъщеря ти? Синът ми скоро ще навърши 10г. и с бодра стъпка се е отправил към пубертета. С всеки изминал ден ми става все по-трудно да се справям с настроенията му. Говоря, говоря, но насреща си имам един млад човек, който кима разбиращо и след малко пак е сърдит за нещо. Това се отразява зле както на нашите отношения, така и на отношенията ми с другите деца. Често му повтарям, че ако е вечно сърдит, то насреща си ще има и сърдити хора. Устата му става все по-голяма и по-голяма. Винаги намира обяснение на необяснимото или отговор на незададен му въпрос. Вечно намира нещо срещу което да се бунтува. И това е само началото.

При всеки "малък" проблем пред който се изправям търся съвет. Чета статии, книги, говоря с педагози или с родители минали вече по този път. По този начин се опитвам да разбера къде и с какво съм сгрешила. Разбирам как дадена реакция или действие от моя страна е довела до дадено моментно състояние или настроение у детето ми. Една от грешките, които ясно осъзнавам е, че съм критична повече от необходимото. Усилено работя над това да се променя, но до момента без особени резултати

Цитат :

Една от грешките, които ясно осъзнавам е, че съм критична повече от необходимото.

За това ми се иска да поговорим.

Възпитавам детето си с много любов,но държа на контрола.Виждам много често у себе си церберските похвати на майка ми и следя как се отразяват на възприятието на сина ми -не съм го ограничила обаче в израза на личното му "Аз".Дала съм му широко поле за развитие с бариери,които е научил,че не трябва да прехвърля,защото по тях тече ток и боли.Смятам дисциплината си за напълно нормална,съдейки по това в какво съм се превърнала самата аз .
Скоро имах пряк контакт с другото лице на контрола -критиката.
Приятелско семейство ни гостува -имат момиченце на 4 и половина.Майката я държи в шах постоянно.На всеки 2 минути й се прави забележка от сорта"Не пипай там,не сядай така,не дъвчи иначе "и пр.,не й позволи да си занесе сама чаша сок,защото щяла да го разлее...шокирах се и поговорих с нея.Не децата ни са за психопомощ(без значение пубертети или не)-ние сме!
В случая -възпитаваме един неуверен в себе си човек,който в бъдеще ще бъде подбутван от съучениците си,ще търси плахо и с наведена глава своето място в обществото ,ще пита с поглед мога ли да дишам от страх,че някой ще му направи забележка,ще се комплексира и затвори в себе си,защото липсата на свобода и собствено мнение замествана перманентно с "Не можеш!Внимавай!Не трябва!Аз ще го направя!"дава отсега отрицателни резултати ..
Най-лошото е,че майката напълно осъзнава избора си,приела го е за закон и следва сляпо убежденията си,независимо че е наясно до какво ще доведат и то забележете-от страх,че промени ли се правилото я изпуска от контрол..Замислих се за средата,има нужда от нея в такива моменти ,иначе се облягаме на крайностите- щерка лигла,или бъдещ интроверт?

Вече не знам по какъв начин да мотивирам синът си за да учи. Нищо не помага. Нито кротки разговори, нито караниците...абе нищо. Не му се учи и туй то. Все с нещо се разсейва. Все по-трудно се концентрира. А това, което е научил не го показва. В смисъл започна да ми носи лоши оценки по един от предметите, за който знам, че учи редовно. Изпитвам го. всичко си казва както трябва, но на контролното всички отговори са грешни. Преди математиката му вървеше, а сега казва "не мога" и даже не прави и минимални усилия за да помисли над задачите. Вечно ми е сърдит, вечно спори с мен за нещо, вечно е в някаква опозиция. Идея нямам вече как да разговарям с детето си. По начало съм търпелива. Способна съм до безсъзнание да повтарям и обяснявам защо нещо се прави точно по този, а не по друг начин, но Тони е талант. Докато не ме изкара от пантофките не се отказва. Рядко рева, но в момента съм на крачка да ревна от безсилие

Ако някой може да ме насочи със съвет или друго ще съм му благодарна. Проблемите ми към този момент са свързани с училището:
1/ липса на мотивация, липса на старание и липса на каквото и да било отношение свързано с уроците. За него не е проблем да отиде неподготвен на у-ще (без домашно), не е проблем, че са му писали слаба оценка дори и в/у това, за което старателно се е подготвял
2/ Липса на концентрация

Пробвай да го мотивираш с нещо материално... с нещо което е искал, нещо за което си мечтае или примерно ако изкарва хубави оценки бонус към джобните пари.
На колко години е?
Ако имаш възможност може да посетите и детски психолог с който да достигнете до решение за концентрацията му.

На 9 години е. Хем е малък, хем не е.

Пробвах и с материални неща. Пари, играчки, посещение на места където не е ходил, а мечтае да отиде....но не става. В първият момент ентусиазирано се захваща, но някъде по средата ентусиазмът му се изпарява и започва да върши нещото с видимо нежелание. А като съвсем му писне идва и ми казва: "Мамо, размислих. Нямам нужда от пари, играчки и т.н. или не желая да ходя еди къде си".

Това са някакви цикли при нас. Известно време всичко е ОК и после изведнъж всичко се сгромоляса с гръм и трясък. С удоволствие бих го завела на психолог за да си поговорим. Да ми отвори очите за грешките, които евентуално допускам или за нещата, които пропускам.

Синът ми е на 9. Аз съм от майките, които контролират и се карат на децата си и им дърпат ушите, когато се налага.
Отговорност! Това е нещото, което искам да възпитам у него от сега. Да е отговорен и да носи последствията от постъпките си, а това се постига с правила, които трябва да се спазват и не само за училището, за всяко едно нещо. Всичко е възпитание, а също и личния пример е много важен.
И на децата им е трудно, но те имат нужда от тези правила от този контрол,защото колкото и да протестират срещу това, така те чувстват сигурността, с която са обградени. Наша е задачата да им обясним това по начин, по който те ще разберат...това мога да споделя от личния ми опит.