Да обичаш или да бъдеш обичан?

Това е въпросът!
Отговори като " и двете ", няма да развият темата!

Случвало ви се е да имате несподелена любов, или някой да е несподелено влюбен във вас!
В двойките се случва единитя да е много по-влюбен, хлътнал, отдаден от другия!

За това става въпрос!
Кое е ценното да изживяваш любовта, или да се наслаждаваш на прилива на любов, който получаваш!
Кое е щастието!?

ПЕРЛА написа:

Това е въпросът!
Отговори като " и двете ", няма да развият темата!

Случвало ви се е да имате несподелена любов, или някой да е несподелено влюбен във вас!
В двойките се случва единитя да е много по-влюбен, хлътнал, отдаден от другия!

За това става въпрос!
Кое е ценното да изживяваш любовта, или да се наслаждаваш на прилива на любов, който получаваш!
Кое е щастието!?

Интересна тема Перла,поздравявам те
Аз мога само да кажа,че не съм имала несподелена любов и
ако е имало нещо подобно то не бих могла да го нарека любов.
Винаги единия обича повече в една връзка,
като с времето нещата се променят и ролите се сменят,
защото все пак трябва да има някакъв баланс.
Естествено че няма нищо по-хубаво от това
да обичаш и да бъдеш обичан.....
но наистина не знам кое е по-доброто.
Когато обичаш,страдаш повече,повече изживяваш нещата
по емоционален си и понякога преценката е неправилна,но от друга страна
се увстваш истински жив човек,сякаш можеш всичко,поне при мен е така
тази любов ми дава всичко,което ми е нужно в този живот
дава ми сила да се боря с всичко останало,и всичко което правя има смисъл.
Не знам не мога да го обесня,защото усещам че се обърквам,но е прекрасно да обичаш
Имало е моменти в живота ми когато съм си мислила че е много по-хубаво да бъдеш обичан,отколкото да обичаш,но тогава нещата не са пълни,тогава сякаш се губи целият смисъл на всичко което написах горе
абе не знам само знам че когато аз обичам и съм обичана,вървя по улицата с усмивка
и не ми пука от абсолютно нищо,щастлива съм,мога да го изкрещя на всички,каквото и да правя е сякаш летейки,сякаш механично,и в главата ми е само тази любов и се усещам как всичко което правя има смисъл

CARAMELITA писа:

Цитат :

Когато обичаш,страдаш повече,повече изживяваш нещата
по емоционален си и понякога преценката е неправилна,но от друга страна
се увстваш истински жив човек,сякаш можеш всичко,поне при мен е така
тази любов ми дава всичко,което ми е нужно в този живот
дава ми сила да се боря с всичко останало,и всичко което правя има смисъл.
Не знам не мога да го обесня,защото усещам че се обърквам,но е прекрасно да обичаш
Имало е моменти в живота ми когато съм си мислила че е много по-хубаво да бъдеш обичан,отколкото да обичаш,но тогава нещата не са пълни,тогава сякаш се губи целият смисъл на всичко което написах горе

Това много се припокрива с моите разбирания.Била съм силно обичана ,но съзнателно избрах да обичам и изживявам най-хубавите си мигове,естесвенно ако не беше споделено ,едвали щях да съм щастлива.Определено обичащият е по-щастлив от обичания,десетократно,по-принцип избягвам крайни мнения,но затова съм сигурна.

По принцип и двете, но при мен никога не се е получавало такова, ако мога да нареча съвпадение! Винаги аз съм обичала повече ........ не мога да кажа, че не съм обичана, но определно твърдя че аз обичам по-силно!

Мисля,че ти да обичаш няма по хубаво от това.
Ставаш по-добър към хората.
Иначе и двете заедно е префектно

Обичам да ОБИЧАМ! Темата е много хубава и ,според мен,има връзка с въпроса дали умеем да обичаме?! Способността да преливаш от любов,да даряваш любов,да прегръщаш с любов е ...Уникално! и много по-неегоистично от това,да се стремиш да получаваш любов или да просиш любов,или да ангажираш с любов...

ШОКОЛАД написа:

Обичам да ОБИЧАМ! Темата е много хубава и ,според мен,има връзка с въпроса дали умеем да обичаме?!....

Направо си е естесвено продължение!
Да обичаш е не само чувство, а благодат, с който трябва да бъдеш надарен, това не е възможност да си поръчаш хубаво капучино в заведение, да си платиш сметката и да излезеш!
Не е да си заобикелен с десет обожатели, защото не е гаранция дали обичаш!
Да обичаш е шанс, различен от този да си в двойка, семейство, или да си щастлив по друга причина.
Да обичаш е шанс да бъдеш наранен по най-силния и неповторимо сладък начин.
Ох, още ми се пише...
Да си обичан, означава да си закрилен, спокоен, неразстърсен...хубаво ти е, но си далече от щастието.

Разбира се, че искам да бъда обичана.
Искам да срещам взаимност в чувствата си.
Немога да си кривя душата, че ако обичам само аз, а насреща ми се отговаря с безразличие, това ще ме прави щастлива. Напротив!
Хората сме малко или много егоисти. Мислим и за себе си, даже в много случаи първо за себе си. Защо не си го признаваме?

VODNA написа:

Разбира се, че искам да бъда обичана.
Искам да срещам взаимност в чувствата си.
Немога да си кривя душата, че ако обичам само аз, а насреща ми се отговаря с безразличие, това ще ме прави щастлива. Напротив!
Хората сме малко или много егоисти. Мислим и за себе си, даже в много случаи първо за себе си. Защо не си го признаваме?

И аз си мисля в тази насока...
Обичам да обичам!
Но кагато отсреща не получаваш същото това ме наранява...
Няма завършеност и развитие така еднопосочно само...
Няма хармония...
Но обичта има много измерения - към природа, животни, предмети...
Налага се да даваш без да получаваш - а що се отнася до обичта това не е жертва, а напротив удоволствие!

Моят опит ми показа,че не е много здравословно да обичаш.Най-добре се чувства човек,когато и го обичат и той обича,но понеже ми писна да ме боли сега мен ме обичат и след,като съм 100% сигурна,че съм обичана и аз заобичах.

Аз съм егоистка!
Обичам да ОБИЧАМ,но повече обичам да съм ОБИЧАНА.
Винаги в една връзка единия обича повече и предпочитам това
да не съм аз.Разбира се обичам човека до мен,но не с тази голяма
и себеотдаваща любов,каквато изпитва той.

Независимо дали по едно и също време, или в различни периоди от живота ни, трябва да сме опитали и от двете.
Ако не сме изпитвали съмнението, огъня, томителната радост, които любовта носи, няма да познаваме себе си, емоциите си, усещанията си...
Ако не са ни обичали никога (или не го знаем), ако не са правили чудеса за нас, няма да имаме самочувствието на пълноценни хора...
Тук не говоря за споделената силна любов, която е идеалът. По-скоро за онези по-често срещани варианти, които стоят в основата на книжните или филмови сюжети за любовни триъгълници, карета или многоъгълници))))))))

ПЕРЛА написа:

Това е въпросът!
Отговори като " и двете ", няма да развият темата!

Случвало ви се е да имате несподелена любов, или някой да е несподелено влюбен във вас!
В двойките се случва единитя да е много по-влюбен, хлътнал, отдаден от другия!

За това става въпрос!
Кое е ценното да изживяваш любовта, или да се наслаждаваш на прилива на любов, който получаваш!
Кое е щастието!?

Сигурна ли си?... Аз пък съм стигнала до извода, че любовта е взаимнааааааа... Другото не е любов. Няма такова нещо като единя обича, другия не. Или любовта е дошла при тях или не... Ако единият мисли, че обича, а другият -- не. То тогава има два варианта: или първият да се заблуждава и да фантазира и да си има разни нереални представи.... Или вторият да не иска да си признае, че обича - не иска да прогледне!!!! .

ПЕРЛА написа:

Това е въпросът!
Отговори като " и двете ", няма да развият темата!

Случвало ви се е да имате несподелена любов, или някой да е несподелено влюбен във вас!
В двойките се случва единитя да е много по-влюбен, хлътнал, отдаден от другия!

За това става въпрос!
Кое е ценното да изживяваш любовта, или да се наслаждаваш на прилива на любов, който получаваш!
Кое е щастието!?

Разбира се че това се е случвало на всички.
Но не там е въпроса.
Най-важното е, че да обичаш , значи да даваш всичко от себе си безвъзвратно и да не правиш сметка, другия колко и защо те обича и подобни.