"Защо утрото е по-мъдро от вечерта?"

"Утрото е по-мъдро от вечерта" е популярна наложена сентенция ,която в някои по-особени ситуации със сигурност дава разумни решения,в други обаче и спонтанната,дори безразсъдна реакция е разковничето за успеха.Не винаги разполагам с толкова време ,а и в крайна сметка стигам до извода,че първосигналния ми инстинкт е точния барометър и се осланям на него в много от случаите,когато трябва да взема решение.Последствията са предвидими винаги на теория,но никога на практика-при тях категорично времето е решаващ фактор,първо стъпвам,после оставям следа...

Защо утрото е по-мъдро от вечерта?



Защото емоцията обикновено не е добър барометър. Човек не може да прецени правилно нещата, когато е в състояние на положителна или отрицателна емоция… Не случайно има и друга приказка „преброй до 10 преди да кажеш нещо, когато си афектиран”… Има много неща,които трябва да бъдат съобразени при вземане на решение. За важните неща е хубаво да се изчака, съм забелязала… Спонтанността понякога е хубаво нещо. Няко хора могат добре да усещат „накъде духа вятра”, имат добра интуиция. Често, обаче интуицията се бърка с емоцията…

Защото имаш време да обмислиш и размислиш за нещата. Защото когато си под някакъв ефект не винаги можеш да вземеш разумно решение и тогава идва мъдрото утро И така...

Но все пак всичко е относително... понякога взетите решения така набързо са добри.

Фрина, споменава за "преброяването до 10"... аз винаги си броя когато съм афектирана до 20 даже

Никога не ми е било по-мъдро..важните решения в живота си съм ги вземал вечер по тъмно и сам

Когато дадено решение се е зародило в следствие на някаква силна емоция, тогава чакам да се зазори. Може да почакам и още едно зазоряване ако е нужно. През това време емоцията бива изтласкана от разума, който от своя страна ме предпазва от грешно взето решение.
При мен емоционално взетите решения водят до 100%-ви грешки. Тогава ставам крайна и безкомпромисна. Не се замислям за последиците. Ако става въпрос само до мен - добре, но когато са набъркани и други хора (най-често близките ми) тогава нещата са по-сложни.

При мъжът ми е различно. Неговите решения са емоционални и светкавични. Първо действа, а после мисли, но пък рядко допуска грешки.

Всеки път различно...има дни в които от вечерта, но има и случаи в които си казвам: ''Абе утре като стана ще му мисля''.

Напоследък не ми се случва да търся решения...те сами ме намират - някакси решението, което вземам, е единственото възможно. Не знам как става така. Ето например като забременях с второто си дете и през ум не ми мина мисълта да го махна. И все такива важни решения се вземат безпроблемно...подозрително лесно.

Защото преспивам и се събуждам с решението.
Докато съм спяла, мозъкът ми е работил на подсъзнателно ниво.

При мен утрото винаги е по - добро от вечерта.
Когато съм афектирана, действам твърде емоционално, прибързано, взимам решения и върша неща, за които после съжалявам. Затова при мен най - добре е да изчакам, докато не се успокоя и чак тогава да помисля за най - разумния изход от ситуацията