Трябва ли да променяме себе си ,заради другите?

Човек поддържащ добър външен вид (с безупречен имидж и стайлинг ),който е с приличен социален статус в обществото,приет именно заради личността си в него не прави подобни компромиси според мен.Той просто следи течението и се старае да бъде в крак с тенденциите .Желанието за промяна на навици ,маниери,външен вид и пр.може да е плод на бъдеща изява в някакъв аспект,смяна на работа ,среда и тнт. с положителна перспектива,но само в този случай го приемам за нормално.
Не бих жертвала Аз-а си при никакви обстоятелства заради Маринчо,който мечтае за кукла Барби и дава мило и драго да префасонира изгората си .
Достатъчен е фактът,че имам хамелеонски характер възпитаващ различните жени у мен ,за да ми се налага да влизам и в чужди кожи за да се харесам някому.
С такава изобретателност по скоро другия трябва да мисли как да ме задържи

Заради другите не,единствено заради себе си си заслужава промяната!Разбира се ,че бих направила някои корекции по скоро заради мъжа ми и то в поведението ,дори и във визията бих ,ако той наистина го желае много ,бих направила много неща за него ,но това със сигурност не значи ,че бих изменила изцяло на себе си ,няма да го направя само за него ,ако аз няма да се харесвам или приемам .

Това е безумно, ненужно и без смисъл…

„С лекота да влезеш в кожата на друг”… Това едва ли може някой да го направи с успех или поне , за дълго време…
Как така ще си променям „АЗ”-а за да се харесам на някого. Т.е. този някой не ме харесва и аз ще искам шизофренично да бъда друга… Много далече от истината …
Колкото до това, да облека някоя рокля, с която ме харесва любимия… това е друго… или пък ще цитирам :
„Този човек, който обичаш в мене, естествено е по-добър от мене: аз не съм такъв. Но ти ме обичай, и аз ще се постарая да стана по-добър от себе си. „ М. Пришвин

Защо тогава все искаме да променяме...другия...???
И какво сме всъщност ние без "огледалата"?
Кой е истинският ни АЗ, можем ли да го разпознаем...???
Откъде сме сигурни, че той не се променя, независимо от нашето мнение...и зависимо от Другия?!

Защо тогава все искаме да променяме...другия...???
-Заради манталитета ни.Заради вечния стремеж на човека да моделира заобикалящото го по свой вкус...Заради егото ни,заради подсъзнателно желание за постигане на илюзорна хармония.Заради ограничеността ни...
И какво сме всъщност ние без "огледалата"?
-Зависи-бледо отражение от витрина с неясен образ,но забележимо его,красива маска ,криеща грозно лице,понякога просто увереност."Огледалата "са различни -винаги създават илюзия за истинския образ на човек,заблуждават...
Кой е истинският ни АЗ, можем ли да го разпознаем...???
-Трудно.Но следата води към инстикта ни за него тогава,когато сме подвластни на някаква емоция.Същността ни трудно остава скрита в такива моменти.
Въпросът е какво следва след като се запознаем с фактите...
Откъде сме сигурни, че той не се променя, независимо от нашето мнение...и зависимо от Другия?!
Азът ни не се променя,променя се нагласата ни към него заради (не)зависимостта от/на Другия..временно в повечето случаи .

Защото отказвам да се променям заради другите, Не обичам да се нагаждам и сервилнича ,затова съм тук!
Мразя конфликтите и спорове за глупости.
Не обичам да се показвам по един начин ,а при среща да разочаровам другите.
Аз съм си това,което ми харесва и това,с което се понасям в кожата си .
Няма да се променям за да угаждам никому

И аз не бих се отказала от себе си...!!!!!!! Щом съм такава,значи така трябва да бъде. Много се изморително да се опитваш да подтиснеш вътрешното си АЗ заради някой друг, после най-много страдаш като се умориш да играеш по нечия свирка, и ефекта е само един - раздяла. За мен не съществува тааква любов примерно или обич, прятелество и такива,че да се правя на шут,за да се харесам на този или на онзи. Естествено, ако ми се налага в работата да играя малка роля - естествено бих го направила,стига да е добре заплатано накрая

Ако знам, че отсрещния човек иска да ме промени в положителна насока за мое добро - да бих се променила, но само колкото да си изгладя ръбовете. Всеки има отрицателни навици. Но изцяло за нио на света не бих се променила заради някого.

Абе Бубе ти от къде ще знаеш,че иска за добро да те променя??? Че може да иска да те промени да не ядеш пилешко (примерно) ама на теб много да ти се яде и после квооооо... иначе то пилешкото от магазина е вредно... за добро е било ))) на никакво променяне не трябва да се оставяш! Ако има нужда ще се промениш от самосебе си и ще се чувстваш добре,ама никой не трябва да ти бърка в кацата с меда!

Ами ако ми докаже, че имам отрицателни качества, като дребнавост, прекомерна ревност, избухливост - тези неща бих искала да ги изкореня от себе си, защото не ги харесвам. А иначе от чисто физически нужди като ядененот на пилешко никой не може да ме откаже

Ами бубе, то туй ти сама ще го промениш за себе си, не з анякой друг различно е

не е различно, защото има неща, които не ги осъзнаваш, дкато някой не ти покаже правилната страна на нещата, аз поне така ги разбирам. Прекалено съм самовлюбена, за да си призная че имам проблеми

bubale4e написа:

не е различно, защото има неща, които не ги осъзнаваш, дкато някой не ти покаже правилната страна на нещата, аз поне така ги разбирам. Прекалено съм самовлюбена, за да си призная че имам проблеми

И аз така мисля... Изненадвам се понякога как ме възприемат хората около мен. Всеки се променя, за да угоди, дали го осъзнава или не, е друг въпрос.
И дали си го признава.
Ако не се променям, значи се смятам за съвършена и нищо не може да ми покаже треските в очите ми.
Променям се, дори прекалено понякога, но за кратко, слава богу, после следва бунт и опит да се върнат нещата на кота нула. Но все нещо променено става.
И това е хубаво, защото иначе би било скучно да живея цял живот с една и съща личност.
Шизофренията, когато е осъзната, ми се струва по-скоро положително качество.
Имаше някакви дзен мъдрости за силата на тръстиката, която се превивала от вятъра, но оцелявала, а твърдото дърво не се променило и накрая се счупило.

Аз писах писах и накрая малкия спря компа.. та искам само да кажа с 2 думи,че когато правиш нещо за себе си,за да се чувстваш по-добре ти е едно,но когато го правиш заради някой друг, за да си по-удобен на него е съвсем лошо, това е нещото,което НЕ бих направила.

Не е задължително да го правиш за да си удобен на някого

Treli_kardia написа:

Не е задължително да го правиш за да си удобен на някого

Нали идеята на темата е такава - би ли се променил за някой друг, не за себе си. )))))

Дали бих се променила заради някой? Веднага казвам НЕ, но нещата не са толкова прости. Хората /близките ни/ ни карат подсъзнателно да се променим. Като пример имам себе си. Това, каква съм била преди и каква съм сега...ми почти не намирам вече общи неща. Освен, че все още се запъвам кат магаре за щяло и нещяло.

А за това дали да се променя за да съм удобна на някой пак казвам НЕ. Ставам още по-проклета.

Донякъде зависи и какво разбираме под промяна! Промяната може и да е растеж, развитие! Бих се променила, ако искам,...ако се чувствам добре, ако си струва! Трябва да го усетя! Все пак не съм сама- имам приятели, семейство, любими хора...Да, бих променила някои неща в себе си за тях! Така и аз бих се чувствала добре!

ШОКОЛАД написа:

Донякъде зависи и какво разбираме под промяна! Промяната може и да е растеж, развитие! Бих се променила, ако искам,...ако се чувствам добре, ако си струва! Трябва да го усетя! Все пак не съм сама- имам приятели, семейство, любими хора...Да, бих променила някои неща в себе си за тях! Така и аз бих се чувствала добре!

Аз се промених в последните няколко години защото имаше кой да ми покаже къде греша. Сега наистина се чувствам много по-добре. Хем онова дете което бях не е изчезнало... хем вече съм различен човек, зрял, порастнал с различно мислене, не толкова критична... научих се да разбирам хората, т.е. да ги приемам и още куп неща. Направих го не само за себе си, а и за хората които обичам. Какво по хубаво от това.
Та мисълта ми е, че съм съгласна с теб.

Ако промяната е към по-добро за нас самите

Ама въпросът е,че темата е "ЗАРАДИ ДРУГИТЕ" не заради нас.. аз не бих се променила заради друг, само заради себе си.. ей това е тайната! ))

Въпроса е, че ти сама надали ще осъзнаеш някой твоя отрицателна черта, трябва друг да ти я покаже.

Да... в повечето случаи си стоиш заблуден и си мислиш какъв си готин А и тази промяна не я правиш само заради себе си а и заради другите... за близките ти например...
Ако ти си един истеричен човек и въпреки всичко си се самозаблуждаваш, че не си..., но някой твой близък все пак ти отвори очите... и ти решиш, че това което ти е казал си е вярно и започнеш да се бориш с това... ще го направиш освен за себе си и за него...
Ти казваш, че не би се променила за никой... наистина ли? Според мен просто така си говориш Ако нараняваш някой човек който обичаш... приятел/любим/родители/etc. и ти покажат къде аджеба ти е проблема... не би ли се променила заради тях? за да не ги нараняваш?
Според мен човек е толкова краен когато е по-млад, но с годините узрява и разбира, че може да си струва да се променяш... било то и заради някой друг.

Talasym написа:

Ама въпросът е,че темата е "ЗАРАДИ ДРУГИТЕ" не заради нас.. аз не бих се променила заради друг, само заради себе си.. ей това е тайната! ))

Ние не сме самотни единици. Аз и Другите се припокриват! Темата е за промяната , най-вече, а Другите са важен фактор!

ДОбре,добре, аз си мислех,че когато се променяш заради другите,това не се отнася за нещо,което искаш за себе си. Ама не знаех,че заради другите означава заради себе си с помощна на някой друг.