Хумор – това е чувство за дистанция.

"Хумор – това е чувство за дистанция." Бертолт Брехт

Хуморът толкова дистанцира, колкото и събира, според мен! Замислих се...

Хумор – това е чувство на дистанция.

Защо е дадено точно това определение…? Защо не е казано, както ти, Шоколад си го казала?... Защо толкова еднозначно? Защото не винаги ни разбират, когато се шегуваме? Защото човек, обикновено не понася шеги по свой адрес? …
Предполагам, че е казано в определен момент при определени обстоятелства. Може би, авторът се е чувствал неразбран в определен момент…

От друга страна, това го е казал Брехт…
Ще помисля пак…

Играта на думи, шегата, смешката са начините, чрез които излизам от ситуации, в които не се чувствам много комфортно. С тях избягвам точния отговор, когато не искам да го дам, с тях излизам от положение пред колеги и познати, с тях не допускам нежелано вмешателство във вътрешния си свят... Понякога в изречената духовитост има доза високомерие и самочувствие поради факта, че успяваш да овладееш словото, че въображаемата атака става контратака с блестяща поанта. Защото на остроумието може да се отговори подобаващо само с остроумие.

Били, приятно ми е да чета отново красивия ти изказ!

Съпругът ми ме спечели с невероятното си чувство за хумор! Затова не си представям хумора като средство за дистанция! Аз го чувствам като позитивизъм!
Хуморът е усмивка, искри в очите, небрежен приятелски допир! И в същото време е Чук, който ломи стените между хората!
Хуморът води до смях, а смехът е терапия!
Поздравявам ви с Големите хумористи!
https://www.youtube.com/watch?v=bYP9v-CaA9U

Привет,
А кой ще каже къде е границата между хумор - онзи животворния и подигравката която убива! И що е това подигравка - хумор ли е?

Подигравката е долна и низка постъпка. Но тя излага този,който я прилага, а не този, към когото е насочена. Това е разликата. Тя е като лъжата, да речем - който лъже, сам носи последствията от лъжите си...

И тук възниква въпросът как да премерим дозата така, че шегата да не се възприеме като подигравка и как ще реагираме ние ако ни се отвърне със същата монета! Защото по мои наблюдения шегите винаги са насочени към по-нискостоящите в обкържението! Шегите са един вид на миролюбиво очертаване на дистанцията във всака общност!

За мен шегата е различна от сарказма! Аз се шегувам с хората, които усещам близки. Шегувам се с цел да се забавляваме заедно, да се посмеем ( защото смехът е терапия). Моите шеги са добронамерени и ако човекът насреща реши, че му се подигравам или принизявам, проблемът (може би с егото му и самочувствието му) си е само негов . Той сам трябва да се справи с това...
Моята проста логика по въпроса за хумора е такава. Хуморът води до смях, смехът е усмивки...
Преди време Сашо Морфов беше казал, че поставя в театъра сериозни произведения като комедии, защото всичко е по-леко, когато се пречупи през призмата на смеха ( перифразирам по памет).
Така че, дозата е такава, каквато успеем да понесем...

ШОКОЛАД написа:

За мен шегата е различна от сарказма! Аз се шегувам с хората, които усещам близки.
Моята проста логика по въпроса за хумора е такава. Хуморът води до смях, смехът е усмивки...
Така че, дозата е такава, каквато успеем да понесем...

Между шегата и сарказъма границата е много тънка, но винаги взривоопасна! Шегувам се само с равнопоставени! Също има разлика между шега и хумор и то огромна! Едно е да разказваш вицове, друго е да конкретизираш! За да не бъда голословен - Не понасям официалностите - обръщението Вие, господине и т.н. Та помолих една дама да не се обръща към мен с господине, и само заради това сега не контактуваме! Е щом заради толкова незначителна забележка следва пас, то какво щеше да стане ако ли пък се бях се пошегувал!
Сега нямам време, а бих ти споделил какво значи майтап по миньорски!

Въпросът тук е докъде се простира хуморът и въобще комичното, кои са измеренията му, променят ли се с времето, различни ли са за различните групи хора...
Двусмислицата, играта на думи, иронията, пародията - това са различни измерения на смешното като, да речем, философска категория. Поне най-хубавата българска книга по този повод принадлежи на философ.
Мисля, че човек може да се дистанцира и чрез онези прояви на комичното, които не са насочени към принизяване на другите. Чрез двусмислицата човек може да избегне отговора на нежелан въпрос например... и по този начин хуморът стават пречка за споделянето, което сближава, но и застрашава...
В същото време чувството за хумор може да ни привлича неудържимо към притежателя му, защото е белег на бърз ум и интересен вътрешен свят...
Още по-хубаво е хората да имат сходно чувство за хумор, да могат да се смеят на едни и същи неща, без да се обиждат... Дай, Боже, всекиму последното

Така е , Били! "Кажи ми на какво се смееш, за да ти кажа какъв си!"

Ани, удоволствие е човек да те чете ... Спокойствие, интелигентвност, сила, доверие, добронамереност...