Какво мислите за "случайностите"?

Моята везна клони към това ,че няма случайни неща?Вие какво ще кажете ?
Ето и сега отново чета това:

Цитат :

Една от основните пречки пред развитието на човешкото мислене е дълбоко заседналото убеждение, че в живота повечето неща стават случайно. Констатирайки случайността се отказваме от търсенето на причините предизвикали "случайността". Но ако във Вселената всички процеси са взаимозависими, нима не е абсурдно да допуснем, че нещо може да стане случайно? А заключението, че нещо е случайно, не е ли оправдание за умствената леност, за недостатъчните ни знания, за неразбирането на причините. Затова всеки, който иска да престане да се задоволява с повърхностни обяснения на действителността, нека забрави думата случайност. Само така ще може да заостри своята наблюдателност и дори в сивото ежедневие ще открива неща, които изцяло ще променят начина му на мислене.

А това е от една от любимите ми книги ''Селестинското пророчество" :

Цитат :

Първото откровение е откровение за пробуждането на съзнанието и се отнася до мистичните случайности, които стават в живота на всеки от нас. Векове наред на тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем и оставим незабелязани. Как например да си обясним, че се случва някоя сутрин да се събудим с мисълта за стар приятел, когото не сме виждали отдавна и който ни се обажда по телефона още същия ден? Как става така, че среща, която не предвещава нищо особено, може да доведе до прелом в кариерата или във взаимоотношенията ни, да ни открие неподозирани таланти в самите нас?

Швейцарският психолог Карл Густав Юнг нарича това явление синхронност, усещането за наличие на дълбок смисъл за определени житейски съвпадения и случайности. Ако наистина се постараем да разберем същността на тези явления, то непременно ще стигнем до извода, че те свидетелстват за проявлението на Божествената сила в нашия живот. Ние не сме се озовали тук, в този живот, по силата на някаква случайност, за да разиграваме безсмислена драма. Нашият живот има предназначение, съдбовна предопределеност. Водени сме от мистично провидение.

Можем лесно да проследим проявлението на подобна синхронност в ретроспеция, когато С€ обърнем назад към съдбовните обрати на нашето минало: как сме живели и сме се формирали в семейството, от което произхождаме, как хората са повлияли върху началните ни интереси и избора на образование и професия, какви пътища са се кръстосали, за да ни доведат до онова, които представляваме сега. Много по-трудно е да запазим усета си за проявленията на синхронност в настоящия момент. С кого ще се срещнем днес? Каква информация ни носи онова, което става, за да определи житейската посока, в която да поемем?

Няма нищо случайно!Всичко е дирижирано и предопределено!Всеки човек носи кармата си и следва пътят,който му е начертан.И това също не е случайно...!

Нищо не се случва просто ей така...
Всичко е с някаква цел и задача...
"Случайностите" ръководят живота ни.
Една такава "случайност" преобърна живота ми на 360!

Aз също съм на мнение,че няма нищо случайно...Няма случайно запознанство,или случайна случка...няма дори случайно прочетена книга...Всичко ни е за урок!!!

Божествена написа:

Нищо не се случва просто ей така...
Всичко е с някаква цел и задача...
"Случайностите" ръководят живота ни.
Една такава "случайност" преобърна живота ми на 360!

Коренна промяна е когато се обърне живота ти на 180 градуса! Ако расъждаваш така се поставяш в ролята на кукла на която друг дърпа конците! Използвайки даденото ни от Бога право на своводна воля, ние можем в по-голяма част от случаите да избираме различни продължения на " случайноста"

октим написа:

Божествена написа:

Нищо не се случва просто ей така...
Всичко е с някаква цел и задача...
"Случайностите" ръководят живота ни.
Една такава "случайност" преобърна живота ми на 360!

Коренна промяна е когато се обърне живота ти на 180 градуса! Ако расъждаваш така се поставяш в ролята на кукла на която друг дърпа конците! Използвайки даденото ни от Бога право на своводна воля, ние можем в по-голяма част от случаите да избираме различни продължения на " случайноста"

Не винаги можем да контролираме даденостите.
Успяваме до определена степен...после нещата тръгват по предначартания си път.
Колкото и да не ни се вярва ние сме кукли в живота наречен театър!

Момиче, защо си толкова черногледа? Ти имаш даденост, но твой е избора дали ще я развиеш или посипеш с пепел! Огледай се, вземи ножа и изрежи всички конци и ако не паднеш избягай от кукловодите си, после не е лесно, самостоятелният живот изисква лична отговорност при вземане на решения. Помисли, може би ти харесва да бъдеш кученце на повод!

Определено е по-лесно да имаш стопанин...

октим написа:

Момиче, защо си толкова черногледа? Ти имаш даденост, но твой е избора дали ще я развиеш или посипеш с пепел! Огледай се, вземи ножа и изрежи всички конци и ако не паднеш избягай от кукловодите си, после не е лесно, самостоятелният живот изисква лична отговорност при вземане на решения. Помисли, може би ти харесва да бъдеш кученце на повод!

черногледа аз!!!! Неее! Изпадаш в крайности!
Избора освен мен друг не го прави.
Отговорност, развитие...аз съм й господарка!
А що се отнася до стопанина...нямам!
Ако имах нямаше да съм Божествена!

Цитат :

Колкото и да не ни се вярва ние сме кукли в живота наречен театър

В такъв случай сякаш си противоречиш!
Преди време в една тема за илюзиите пак спорехме за нещо подобно! Понякога си говорим за това,което ни се иска да бъдем и което е различно от това,което всъщност сме!

ШОКОЛАД написа:

Цитат :

Колкото и да не ни се вярва ние сме кукли в живота наречен театър

В такъв случай сякаш си противоречиш!
Преди време в една тема за илюзиите пак спорехме за нещо подобно! Понякога си говорим за това,което ни се иска да бъдем и което е различно от това,което всъщност сме!

Каквото и да правим и колкото и да се стремим да избягаме от съдбата си не можем!
Това не е оправдание.
Понякога правя нещо упорито, целеустремено, давам всичко от себе си...и не - пак става така както е трябвало да стане.

А ти ШОКО ми кажи... всичко, което искаш да ти се случи и се стараеш получава ли ти се така както искаш? Всико в твойте ръце ли е? Или не съвсем?
Защо имаме мечти? Ако всичко е в наши ръце щяхме ли да имаме несбъднати мечти?

Много е важно да си поставяме постижими цели!
А несбъднатите мечти...ами те са в графата на нещата,за които мечтая...и не желая тази графа да остава празна! Те са като райски въздух...обичам да мечтая и не държа на всяка цена мечтите ми да се сбъдват!
Но да се върна на целите ...Ако нещо не става,значи не му е дошло времето! Но ако наистина го искам, ще го постигна...все някога! Дотогава...ще се уча!
Но не...не съм кукла на конци и не "живея" в театър! Театъра е заблуда, илюзия!

Това исках да ти кажа! Разбирам и това,което се опитваш ти да ми кажеш и затова ти обяснявам,че си противоречиш!

Не се разбрахме, ама карай!

"Не му е дошло времето"...това за мен е оправдание...
Като зависи напълно от теб защо не сега, а по-късно.

Да, думите ми си противоречат защото искам да кажа, че в крайна сметка колкото и да се старае човек и дава всичко от себе си, да речем има обстоятелства които няма как да отстраня или контролирам...затова до определена степен сме "кукли"!
Затова няма и нищо случайно...
"Някой" чертае живота ни!

Какво мислите за "случайностите"?


Под "случайност"разбирам "срещите на Съдбата"... Оттук насетне , обаче решенията и това как ще приключим тази "случайна среща" е в нашите ръце и решения...

Фрина написа:

Какво мислите за "случайностите"?


Под "случайност"разбирам "срещите на Съдбата"... Оттук насетне , обаче решенията и това как ще приключим тази "случайна среща" е в нашите ръце и решения...

Няма " случайност" която не е следствие, и "случайност" която не води до последствия!! Следавателно няма случайности!
Невинно случайно убииство на муха по магистралата, но да го анализираме. Мухата е случайно на магистралата; случайно я привличат светлините; случайно е по-бавна от колата; това са следствията довели до инцидента. Последствията - няма да снесе яйца; няма да се излюпят други мухи; на нас няма да досаждат, но лястовиците ще гладуват! Значи три случайности са довели до " случайната" смърт на мухата. Ако се задълбочим ще намерим още следствия и последствия. Е има ли случайности?
Пишете за някои случайности.

" Спучайност е онази случка под която Бог е отказал да се подпише!"

Ми не всичко е написано и предопределено. Всъщност е, но не по начина, по който си го представяме. Ако има N-брой варианти и ние сме избрали един, това не означава, че останалите N минус 1 варианти не се случват някъде.... Няма написано само едно.... Не ми е написано какво да ми се случи, защото другото, петото, милиардното ми се случват на друго място.
А относно разглежданото само тук, в нашата реалност.... Ми, не! Защо да бягам от съдбата си, като аз определям (може и неосъзнавано) каква е тя?!НЕ обичам даже и да си помислям, че някой някъде е решил какво да ми се случва за в бъдеще. По-склонна съм да мисля, че след мое поведение ще реши какво да ми се случи.
Абе, с други думи казано. Може за Фарфолинките, всичките вкупом, да има уравнение, но никой не може да наложи коя от тях съм тукашното аз....

Привет Фаро,
Преди да се роди човек сам определя канавата на живота си! Тук на земята само попълваме (тъчем) килима, какъв ще бъде като цветове, нюанси и исказ зависи от нас тук и сега като хора!

Няма нищо случайно! Всичко е в резултат от нашето действие или бездействие.

Ааааааааа, Кенга, не съм съгласна има случайности! Ето,сега ще ти кажа как се случи така,че се запознах с мъжа ми...
Ние се знаем отдавна, от интернет, както с теб примерно,обаче шансовете ни да се срещнем на живо бяха нулеви. Един ден той случайно отишъл до Трявна и случайно кастрофирали, разминал се без много наранявания, но са скочили от мост, било е таркало от сякъде... та .. след това той си е казал, е на сега, ще направя всичко,което съм обещал и ми дойде на гости.. дет' се вика дойде и още ми е на гости вече 3 години тъй че това си е жива случайност!

Мииии аз тук пак не виждам случайност. Знае, че съществуваш. Обещал ти е среща. Срещнали сте се. Това с катастрофата е много гадно, но често подобни обрати в живота на човек ни карат да се замислим за дадените с лека ръка обещания или изречени мисли.

Сложно ми е да обясня какво точно имам в предвид. Мога само да кажа, че енергията на думите и мислите е толкова силна, че понякога без да искаме сами предизвикваме събитията около себе си. За жалост лошите. Правим равносметка и продължаваме напред с една идея по-научени. Нещо като едно стъпало/урок напред.

Случайността е вид съвпадение или нашият рационален начин да обясним т.н. необяснимо.