Любовта е винаги взаимана. Несподелената ЛЮБОВ, НЕ Е ЛЮБОВ...

... ХАЙДЕ... ГОВОРЕТЕ .... ОСПОРЕТЕ МЕ!

Хихихи,знаех си,че ще пуснеш темата,...мина ми през ум ,докато пусках тази,за Щастието!

Това сподели Шоколадчето в една друга тема по този въпрос...

ШОКОЛАД написа:

Фрина написа:

Шоколадче, да те питам сега ... какво мислиш за моята максима "Любовта е винаги взаимна. Несподелената Любов не е Любов" ?

Мдаааа,няма по-хубаво от споделената любов!!! НО!!! Любовта е чувство,което може да съществува и едностранно! Да обичаш е действието,и то пак е индивидуално! Според мен умението да обичаш,независимо дали си също толкова обичан,е велико!!!
В твоята максима има противоречие! Думата Любов не се самоизключва, само защото не е взаимна! Тя е факт!
Вярвам в сродните души и пожелавам щастието всеки да ги има до себе си! Това е най-силната любов!!! Но любовта си е любов,независимо дали е споделена или не!
(мое мнение)

Да,и пак ще застана зад думите си!!! любовта е повече да можеш да даваш,отколкото да вземаш...повече от споделяне! А който има какво да даде,обича най-силно и истински! А иначе...видове любов-много...!

Ох, мисля си, че говорим за различни неща, но не знам кога ще ми се мисли да мога да обясня моята тория ...

Нека формулираме какво е несподелена любов... И какво значи да даваш, когато отсрешната страна не иска нищо от теб -досада

Това си е проблем на отсрещната страна и би било чист егоцентризъм,ако изискваш любов от някого,който не иска да ти даде!

Такаааа, да видим сега дали ще мога да се изразя разбираемо, че мозъкът ми е в отпуск ....


Слушайте внимателно, няма да повтарям!!!!

....

Ето какво мисля....

Защо казвам, че Несподелена Любов не съществуа.....

Защото... (ох, много ми е трудно да обясняяяяяя... Горкото ми мозъчееееееее)

Несподелна Любов
Разглеждаме ситуацията в която говорим, че единият обича, другият , не - от двата възможни ъгъла ...

Имаме два възможни варианта -
1. "обичащитя" си е втълпил, че обича "обичания" . Самонавива се. Идеализира "обичания". Вярва, че ще пробуди любов у "обичанив" и по този начин натрапва присъствието си с желание да помага, да "ОБИЧА"...
Както го описах става ясно, че в този случай не е на лице любов...
Ииииииии
" обичаният" наистина не обича "обичащия". Настиниа му е досадно да гледа този наивен очакващ поглед на "обичащия"... Но той пък е толкова мил, че не може да бъде груб и да го прогони... (Примерно...)

2. "обичащият" наистина обича. Страда. Не се натрапва на "обичания", но обича... И чака или не чака...
2. "Обичаният" обича обчащия, но или не иска да си признае ... Или му трябва време да познае Любовта...


Ох, абе в общи линии това мисля по въпроса... Малко от позицията на идеята за сродните души...


А що се отнася до изисването да те обичат... Не става дума за това, просто всичко е въпрос на излъчващи частици... Когато излъчваш отхвърляне, няма как да де приемат...

Нима не изискваш любов??? Правим го! Ревнуваме,променяме, караме се....
Загледай се под повърхността!

ШОКОЛАД написа:

Нима не изискваш любов??? Правим го! Ревнуваме, променяме, караме се....
Загледай се под повърхността!

Не е нужно да изискваш любов, когато нея я има... .... Тя просто е там...

Ако искаш да променяш някого, ако е нужно да го ревнуваш... значи... говорим за първия вариант, който предствих...
Защо ще искаш да променяш?...



Отношенията там, където има Любовта са лесни...

Не съм съгласна с последното ти изречение, Фрина!
Точно там, където има любов, там са най-трудните отношения.
Разкъсваш се, раздвояваш се, правиш компромиси, страдаш...
Където има любов, има още толкова чувства, които напират в теб.

VODNA написа:

Не съм съгласна с последното ти изречение, Фрина!
Точно там, където има любов, там са най-трудните отношения.
Разкъсваш се, раздвояваш се, правиш компромиси, страдаш...
Където има любов, има още толкова чувства, които напират в теб.

ЗАщо ? Защо се ракъсваш? Защо се раздвояваш? Защо страдаш?

Наистина, защо там , където има любов да са най-трудните отношения? Ако някой не си изказва чувствата от двамата... ако има съмнения ... Тогава съм съгласна, че отношенията ще са трудни... Но , ако отношенията са искрени... тогава няма място за друго, освен за СПоделена Любов и щастие

Защото има сблъсък на характери, въпреки че и двамата се обичат.
Аз гледам от прагматична гледна точка, а не от философска.
За мен нещата в любовта не са черни или бели, те са цветни.
Или може би темата не е за влюбени, създали семейство и имащи деца?
Може би е за млади и незрели влюбени, за кито всичко е розово?
Но за мен любовта е това - постоянно да взимаш решения, да се разкъсваш между ангажиментите и нуждите на любимия, да си раздвоен, когато виждаш че любимия греши и въпреки това го подкрепяш, да правиш компромиси. Защото го обичаш!!!
Същото се отнася и за този, когото обичаш. Той прави същото за теб.
Е, любовта споделена ли е - споделена е и все пак не страдаш ли понякога от любов?

Всичко това, което казваш , Водна е вярно.. И това е живота... Не любовта... Вече навлизаме в темата за живота... Който не е лесно нещо... когато казвам, любовта трябва да е лесно нещо, имам предвид съвсем друго... Говоря единствено и само за Любовта, да няма страдание между двамата любими, и недоразбранщини ... Говоря за тегните отношения .. а естествено , че животът предлага всекидневно изпитания и е труден сам по себе си..

И , сигурна съм , много по- труден е животът на хора,които не се обичат....


Животът просто не е лек...

Това за розовото... може и така да звучи сентенцията ми... Идеализирана... Но не е така... Ако се погледне под повърхността...

Любовта е божествена енергия! За да я има трябват задължително двама! Тръпката която изпитваш срещайки погледа на любимия; тръпката която изпитваш гушкайки рожбата си, тази тръпка е резултат на протичащата енергия помежду ви и се нарича ЛЮБОВ!
Обичта е страничен продукт на любовта, при нея не е нужно взаимност и може да продължава повече от един живот. " Обичай ближня си" Ежедневният израз на обичта е грижата за обичания! Щастието се състои от тези три компонента - любов; обич; грижа; но за да бъде пълно трябва и да се поеме отговорност, в противен случай щастието ще бъде краткотрайно!!!
Така мисля АЗ

Не искам да се съглася! Искам да изпитвам любовта, без да се тревожа за ответност! Тръпката бих я изпитала дори само да зърна човека, дори без влюбения му поглед! За майчинската любов...това е друго! Енергията...тя може да струи без да среща отражение!
Не искам да давам любов,заради очакването да получа такава! Не искам да правя добро,за да получа благодарност!...
Много е сложно! Дори смятам,че повечето хора не умеем да обичаме истински,защото се водим главно от егото си!
Любовта е дарба! Дарба за този,който я притежава!
Иначе за Щастието, много съм съгласна ,че то изисква отговорност!

ШОКОЛАД написа:

Не искам да се съглася! Искам да изпитвам любовта, без да се тревожа за ответност!

Това не е любов - нарича се страст!!!

До някаква степен,да...Любовта е близка със страстта, както обичта с нежността,може би!
Какво е, когато обичаш...безрезервно...години наред...? Наясно си,че любовта ти не ще срещне тази споделеност,за която жадуваш,но все пак обичаш предано и въпреки всичко? И чувството не опира само до надежда..., просто не можеш да подчиниш душата си на разума! Не искаш да се откажеш!
Щастието изисква взаимност, да, но любов може да изпиташ,дори да не искаш...
Какво е да обичаш дори след смъртта...?
Не ,октим, имам нужда от любовта,да я изпитвам! Страстта е друго нещо!

Сега се замислих и за друго...Защо има хора ,които не обичат животни или деца? Има такива...А има и такива ,които обичат всяка душа,без да ги е грижа дали тя ги обича или дори забелязва...
Какво е едното и какво е другото?

Ех, младост, младост!!!!
Страста е буря от хормони помитаща разума!
Любовта е спокойствие - съзерцание! Имала ли си случай след бурна страстна вечер да се събудиш през ноща и изпълнена с нежност да се любуваш на човека до теб, ако да - направи разликата - едното е страст, а другото любов.
А ако сутринта се скарате кой да приготви закуската, значи и че се обичате!!
Аз знам, че има прераждане. След смъртта двете души се събират отново - сродни души.

Определено правя разлика между страст и любов/обич...
Именно съзерцанието,спокойствието на любовта е нещото,което ме храни, затова и нямам нужда на всяка цена от ответност!
Това е нещо като творчеството...твориш,защото имаш таланта и защото изпитваш душевна наслада, а не защото очакваш признание...
Може би думите не ми стигат,но определено знам какво изпитвам!

ШОКОЛАД написа:

Сега се замислих и за друго...Защо има хора ,които не обичат животни или деца? Има такива...А има и такива ,които обичат всяка душа,без да ги е грижа дали тя ги обича или дори забелязва...
Какво е едното и какво е другото?

Не обичат животни или деца...защото не изпитват толкова силни чувства.Да обичаш не се учи в училище(за разлика от грижата например за животните в учебниците по биология)-или умееш или не.Имам познат,който не понася животни.Без значение какви са.Свързва ги единствено с мърсотия и лоша миризма.Така му работят инстинките-с отрицателен знак.Независимо дали се касае за малко пухкаво коте ,папагал или куче.
За децата е същото.Сантименталността е плод на обичта,а тя е качество-притежание на такива хора.
Другите,които обичат всяка душа безрезервно също са в "Червената книга".Но съм щастлива,че познавам такива.Да обичаш жертвоготовно,без очаквания и начертани цели е почти по детски наивно и мило,неугасващ пламък на емоция,топлина,а където има топлина има и живот!Бохемите са подобни отражения хора...

Иначе любовта..велика е,но само истинската-онази дето е жадувана,непредвидена,намерена ,изстрадана и единствена.Името на която бих казала и на смъртния си одър,ако ме попитат кого съм обичала единствено.Вечната!

Мдааа... Започва да ми се прояснява ... какво е всъщност така наречената "Несподелена любов"... Та това е точно страст... СТРАСТ, която се засилва именно от невъзможността да имаш взаимност....Независимо дали съзнателно се стремиш и надяваш или си приел това положение ...

октим написа:

Любовта е божествена енергия! За да я има трябват задължително двама! Тръпката която изпитваш срещайки погледа на любимия; тръпката която изпитваш гушкайки рожбата си, тази тръпка е резултат на протичащата енергия помежду ви и се нарича ЛЮБОВ!
Обичта е страничен продукт на любовта, при нея не е нужно взаимност и може да продължава повече от един живот. " Обичай ближня си" Ежедневният израз на обичта е грижата за обичания! Щастието се състои от тези три компонента - любов; обич; грижа; но за да бъде пълно трябва и да се поеме отговорност, в противен случай щастието ще бъде краткотрайно!!!
Така мисля АЗ

Именно... Тази енергия, енергията на Любовта не може да бъде еднопосочна. Тук не става въпрос за това какво искаме или не , дали очакваме взаимност или не очакваме.... Ние не сме важни. Важна е ЛЮБОВТА, която е винаги взаима

Напротив! Ние сме важните! Иначе кой ще изпитва любов?!
Освен това е много важно какво искаме, защото Искам,значи мога!
За другото...няма повече да се повтарям!

В крайна сметка, не е важно как квалифицираме нещата. Важно е какво чувстваме,да...


Относно сентенцията "Искам , значи мога" .....Според мен много важно човек сам да знае какво може, защото далеч желанията не съвпадат с възможностите на човек... По-скоро "искам и ще направя всичко по силите си" ми е по-близко ...

Относно творците... не знам, аз не съм творец, но ми се струва много егоистично да няма нужда човек от външна оценка. Вижда ми се много самодоволно... За себе си ли творят хората на изкуството?! До колкото ми е известно, повечето творци показват творбите си на някого, на когото имат доверие, преди да го изложат с цел оценка и ориентир, все пак. Не знам... Няма значение.

Да,ти каза ,че си не си творец,затова не разбираш!
Казвала съм ти...мъжът ми рисува. Дадох примера,точно защото говорихме за това...Той ми каза,че докато рисува изпитва спокойствие,наслада,релакс,удовлетворение...синхрон ...сякаш е в транс...Незнам дали аз като зрител на рисунките му мога да изпитам същото чувство! Именно затова дадох този пример,за да онагледя!
Мис Смит също добре го е казала ..

Цитат :

Да обичаш жертвоготовно,без очаквания и начертани цели е почти по детски наивно и мило,неугасващ пламък на емоция,топлина,а където има топлина има и живот!Бохемите са подобни отражения хора...

А за Искам ,значи мога...Как може да знаеш на какво си способен ,ако досега не ти се е случвало?! Ти поставяш бариерите пред себи се,преди дори да си поставиш целта!
Не,мила, Искам е сила,която мога да управлявам! Мога и да я подчинявам ,но аз НЕ Искам!!!

ШОКОЛАД написа:

Да,ти каза ,че си не си творец,затова не разбираш!
Казвала съм ти...мъжът ми рисува. Дадох примера,точно защото говорихме за това...Той ми каза,че докато рисува изпитва спокойствие,наслада,релакс,удовлетворение...синхрон ...сякаш е в транс...Незнам дали аз като зрител на рисунките му мога да изпитам същото чувство! Именно затова дадох този пример,за да онагледя!

Аз не казвам, Шоколад, че не изпитват всичко това творците, коеото описваш... Но, в крайна сметка хората, кото имат талант и творят наистина не могат да оставят това за себе си... За това казах, че е егоистично и самодовлно да нямат нужда да покажат творбите си и съответно от оценка... защото те за това са твоци... В същата връзка, не можеш да заключиш любовта само за себе си...

Мисля,че говорим за различни неща, все пак ...

Нека бъда егоистичният композитор,който ражда музика, независимо от завистливи критици!
Нека пръскам егоистично любовта си...,без да чакам дори едно мерси!
Не може смисълът на живота ти, на любовта ти, на дарбите ти да зависят само от другите!
Ако искам да обичам и любовта ми бъде отхвърлена,значи аз трябва да я убия и у себе си...само защото другия казва НЕ!????????
Или може би трябва да се лиша от нуждата и удоволствието си да създавам ( книга,музика, картина), защото са ме заклеймили като некадърник!
Нямаше да се радваме сега на гениите, ако са спрели да творят заради нехайството на хората към тях (защото повечето са оценени след смъртта си) ...

Фрина написа:

Именно... Тази енергия, енергията на Любовта не може да бъде еднопосочна. Тук не става въпрос за това какво искаме или не , дали очакваме взаимност или не очакваме....


Ние не сме важни. Важна е ЛЮБОВТА, която е винаги взаима

Kak така ние не сме важни?Че тя-ЛЮБОВТА от нас произлиза..
Не е задължително винаги да е взаимна.И така погледнато в нея има още повече красота-недостижимото,желаното запалва още повече искрата..

Цитат :

Аз не казвам, Шоколад, че не изпитват всичко това творците, коеото описваш... Но, в крайна сметка хората, кото имат талант и творят наистина не могат да оставят това за себе си... За това казах, че е егоистично и самодовлно да нямат нужда да покажат творбите си и съответно от оценка... защото те за това са твоци... В същата връзка, не можеш да заключиш любовта само за себе си...

Едно е да покажеш заради еуфорията на творбата,чувството,което те е обзело докато я създаваш-съвсем друго е да го правиш заради оценка.Така се обезмисля творението.Не е творение.Става цел.Комерсиална,преднамерена и каквато щеш .
В същата връзка има хора,заключвали любовта само за себе си.Аз съм такъв пример.
Понякога е добре да ползваш сейфове....по-сигурно място са за ценностите .

, Очевидно (след като виждам мненията и на Шоколад и Смит) не умея да се изразявам добре...

Сега ще пробвам още веднъж

Така, хората на изкуството са един вид хуманисти... Те са надарени с дарба да творят, да създават. Това е талант, който не се дава на всеки... Разбира се,че на първо място е нуждата да твориш, която изпитват тези хора. Толстой е казал във връзка с писането " Ако можете да не пишете, не пишете" (перефразирам)... Значи, да имаш дарба е нещо неудържимо. Самият талант напира, да се изяви... Няма начин да е друго... Но в крайна сметка, готовата творба е за хората ( за това казвам, че те са хуманисти). Хората на изкуството , в крайна сметка се раздават... И няма значение дали ще бъде приета творбата им с аплодисменти или насмешка... Но те просто не могат да я задържат за себе си. Те , един вид са морално задлъжени да споделят творенията си с другите, за да ги обогатят( Не знам как да го обясня). А за самия творец няма значение дали творбата му ще бъде харесана или не за да продължи да твори. Защото той просто не може да не твори... В тази връзка, не можем да говорим за еднопосочност, защото чрез творбата вече има връзка...

Съжалявам, че не мога да се изразявам добре. ( Дългите години счетоводна работа си казват думата ...)

Любовта!!! Как е възможно изобщо тази неудържима енергия да не предизвика взаимност!!! Там, където има любов, има ЛЮБОВ...

Шоколад, разбира се, че човек може да изпитва много силни чувства към някого, който не му отвръща... Къде видя да казвам, че трябва да се отрече от чувствата си или да забрани на сърцето си??? Аз за това казах, че не са важни класификациите в крайна сметка.Важно е какво изпитваме...
За теб , това е Любов, за мен е нещо по-различно... Но коя съм аз да давам класификации на чувствата, все пак

ШОКОЛАД написа:

Определено правя разлика между страст и любов/обич...

Именно съзерцанието,спокойствието на любовта е нещото,което ме храни, затова и нямам нужда на всяка цена от ответност!

Това е нещо като творчеството...твориш,защото имаш таланта и защото изпитваш душевна наслада, а не защото очакваш признание...

Може би думите не ми стигат,но определено знам какво изпитвам!

Привет,
Орпеделено не правиш разлика между любов и обич!!! Аз обичам гълъби, нима има любов помежду ни? Аз обичам пържола с малко винце и т.н. да виждаш някъде любов???
Няма нужда от ответност обичта ти! Любовта дали искаш или не винаги е взаимна!
Любовта, страста и обичта са така преплетени, че е трудно да ги разграничавате особено на вашата възраст! Първо си отива страста и тогава ще познаете любовта! Ако затънете в блатото на рутината ще загубите любовта и ще ви остане обичта и грижата. Не вземете ли мерки да запазите обичта поне, един ден ще се събудите ще погледнете чавека до вас и ще се запитате: Кой е тоя???

Фрина написа:

, Очевидно (след като виждам мненията и на Шоколад и Смит) не умея да се изразявам добре...

Аз се старая да вникна в мисълта ти.

Цитат :

Така, хората на изкуството са един вид хуманисти... Те са надарени с дарба да творят, да създават. Това е талант, който не се дава на всеки... Разбира се,че на първо място е нуждата да твориш, която изпитват тези хора.
.......... Самият талант напира, да се изяви... Няма начин да е друго... ...

Не всеки творец демонстрира таланта си ,това целя да обясня .Не всеки се раздава по описаният от теб начин.Съгласна съм,че хората на изкуството са с призвание да се раздават ,но не с всички е така.И за интровертите и за екстровертите творчеството може да е вид предизвикателство,еднакво красиво и опияняващо,но не непременно споделено и крещящо.

Пример:Аз пишех стихове навремето.Незнам доколко тази ми страст се води творчество с главно "Т",но е в общия знаменател.Бях събрала порядъчна бройка за да ги издам в стихосбирка,но ги оставих за себе си.Точно с презумпцията,че не желая да ги споделям с хората.Те са моят вътрешен свят,нещо интимно и скъпо..
Ако умееш да свириш на пиано или цигулка например ,ако си сътворил собствени мелодии,но не ги афишираш за широк кръг от хора,тогава какво?!Хуманист си в по-малка степен ли?Или пък си заклеймен егоист? Хуманизмът не е най-точната дефиниция според мен,от значение е темперамента,мотива..

Цитат :

Любовта!!! Как е възможно изобщо тази неудържима енергия да не предизвика взаимност!!! Там, където има любов, има ЛЮБОВ...

Много ми хареса втората констатация.Звучи дълбоко проникновено -апострофирах те заради употребата на "винаги".Не е задължително да е винаги взаимна.Никак дори.
Ти не си ли била несбъднат блян за нечие мъжко сърце?
Аз да,колкото и безпардонно да звучи.И това е пример.Там където има любов не винаги има любов.Защото е еднопосочна.Стига в улица без изход...

Ms SMITH написа:

Цитат :

Така, хората на изкуството са един вид хуманисти... Те са надарени с дарба да творят, да създават. Това е талант, който не се дава на всеки... Разбира се,че на първо място е нуждата да твориш, която изпитват тези хора.
.......... Самият талант напира, да се изяви... Няма начин да е друго... ...

Човек се ражда в светлина
за да твори, за да създава!
красотата в своя миг
на другите да го раздава!!

Цитат :

Ти не си ли била несбъднат блян за нечие мъжко сърце?

Несбъдната страст! При мъжете любовта идва доста след страста.

Много сте изписали...
Изчетох ви с интерес...
Да кажа и аз. Ще бъда кратка...

Обичаш някой/някоя. Гаснеш по него/нея. Той/Тя е целия ти свят.
Очите ти виждат само нея/него. Ума ти е запленен само от нея/него.
Сърцето ти бие лудо. Окрилен си от мисълта за нея/него....

Но той/тя не отвръща на чувствата ти!!! Жестоко, но това е любовта...

Макар и несподелена е ЛЮБОВ!Та какво друго!
Да невъзможна, жадувана, очаквана, мечтана...

октим написа:

Ms SMITH написа:

Цитат :

Така, хората на изкуството са един вид хуманисти... Те са надарени с дарба да творят, да създават. Това е талант, който не се дава на всеки... Разбира се,че на първо място е нуждата да твориш, която изпитват тези хора.
.......... Самият талант напира, да се изяви... Няма начин да е друго... ...

Човек се ражда в светлина
за да твори, за да създава!
красотата в своя миг
на другите да го раздава!!

Цитат :

Ти не си ли била несбъднат блян за нечие мъжко сърце?

Несбъдната страст! При мъжете любовта идва доста след страста.

...ами да любов е,какво да е друго ,
но е несподелена!!!!
А несподелена означава само едно..
любов,чувства ,страст по някого,
който не ти отвръща...,който не те докосва,не мисли за теб,
не те желае със същия огън ,както ти него..
И сега ви питам аз..
това любов ли е?
И си отговарям..ами любов е.. ,
ама не онази ,за която всеки си мечтае...
Онази ,в която не само даваш,но и получаваш..
а в една любов ,това е важно...
Такава любов е придружена с болка...
с терзания и куп въпроси,
на които вероятно няма да намериш отговора.

Цитат :

Човек се ражда в светлина
за да твори, за да създава!
красотата в своя миг
на другите да го раздава!!

Но този миг е тъй прекрасен..
в душата му дълбоко е скътан
Страстта у него не угасва,
достатъчен за двама ураган..
Защо са му свидетели тогава?!
На пръсти се изнизват часовете,
спомените непокътнати остават
творецът бавно книгата затваря..
в тунела още е светло....

Цитат :

Несбъдната страст! При мъжете любовта идва доста след страста.

НЕ!Не несбъдната страст,несбъдната любов!Страстта може да бъде и еднодневка за мъжете Аз говоря за друго!За силните чувства,емоции,жертвоготовността,липсата,потребността ,невъзможността..любовта!

Аз расъждавам като мъж, и като такъв познавам начина на мислене и възприемане при мъжете!

октим написа:

Аз расъждавам като мъж, и като такъв познавам начина на мислене и възприемане при мъжете!

А аз разсъждавайки като жена ти казвам,че ловецът се познава от километри за обиграното око и дори страстта да е надделяла в мислите му-това е било само прелюдия към основното завладяло го в последствие усещане! Има хора,които можеш да срещнеш веднъж в живота си и никога повече,но да не можеш да забравиш до гроб!

Ms SMITH написа:

А аз разсъждавайки като жена ти казвам,че ловецът се познава от километри за обиграното око и дори страстта да е надделяла в мислите му-това е било само прелюдия към основното завладяло го в последствие усещане! Има хора,които можеш да срещнеш веднъж в живота си и никога повече,но да не можеш да забравиш до гроб!

Ето аз съм мъж ти жена обменяли сме мисли, я вземи и направи един портрет! Още повече, ти пишеш и трябва да си психолог нали, но тука в темата, става ли?
Срещал съм двама такива, една среща и спомен за цял живот!

Ms SMITH написа:

Цитат :

Човек се ражда в светлина
за да твори, за да създава!
красотата в своя миг
на другите да го раздава!!

Но този миг е тъй прекрасен..
в душата му дълбоко е скътан
Страстта у него не угасва,
достатъчен за двама ураган..
Защо са му свидетели тогава?!
На пръсти се изнизват часовете,
спомените непокътнати остават
творецът бавно книгата затваря..
в тунела още е светло....

Разбирам те... Разбира се, че хората са различни ... И може би човек, който е писал нещо се чувства така сякаш някой наднича в душата му... МНого е лично да...

Това от една страна...

От друга страна , обаче ако можеш да се дистанцираш. Всъщност за какво служат творбите. Нима, чре з тях любителите на изкуство искат да надникнат в тайните и личния живот на творците?! По-скоро всеки потребител на изкуството търси своите преживявания в творбите, себе си... И съпреживява всъщност, да....


Така мисля... Но да, всеки творец има право на избор....

[quote="Ms SMITH"]

октим написа:

Има хора,които можеш да срещнеш веднъж в живота си и никога повече,но да не можеш да забравиш до гроб!

А, може би е взаимно...


Не знам... Сигурно има и любов, когато не ти отвръщат. Но това е случаят, при който този, който не отвръща е заслепен и просто не може да "познае" другия...


Иначе, има силни чувства... Няма спор и аз повече няма да класифицирам. Щом някой е решил да нарича някое чувство ЛЮБОВ, значи е ЛЮБОВ...


сега се сетих за СТРАСТТА. Защо непремено да се свързва с похот... Тя може да има различни проявления, при това много красиви и ненатрапчиви

октим написа:

Ms SMITH написа:

А аз разсъждавайки като жена ти казвам,че ловецът се познава от километри за обиграното око и дори страстта да е надделяла в мислите му-това е било само прелюдия към основното завладяло го в последствие усещане! Има хора,които можеш да срещнеш веднъж в живота си и никога повече,но да не можеш да забравиш до гроб!

Ето аз съм мъж ти жена обменяли сме мисли, я вземи и направи един портрет! Още повече, ти пишеш и трябва да си психолог нали, но тука в темата, става ли?
Срещал съм двама такива, една среща и спомен за цял живот!

Да направя портрет на кого в темата?Изпускам нишката май..

октим написа:

Ms SMITH написа:

Цитат :

Човек се ражда в светлина
за да твори, за да създава!
красотата в своя миг
на другите да го раздава!!

Но този миг е тъй прекрасен.. Но този миг е тъй прекрасен.....
в душата му дълбоко е скътан в душата му дълбоко е скътан
Страстта у него не угасва, Спомена от него не угасва - достатъчен за двама ураган.. прекрасна за живота песен!!!
Защо са му свидетели тогава?! Защо е нужен тука ураган?
На пръсти се изнизват часовете, След него що остава? -
спомените непокътнати остават Само пепел и жерава!!
творецът бавно книгата затваря.. Е защо са му свидетели тогава?
в тунела още е светло.... Та питам аз - да, да, всички вас?
Как ще заглушите на живота песента?
А как ще потушите пламъка в очите?
Творецът бавно книгата затваря
непокътнати спомените да останат
...............................................

Ето синът му нежно книгата отваря

А защо трябва непременно да има продължение и синът му да намери и и отвори книгата?
Защото трабва да има непременно развръзка ли?
Написаните хвърчащи листове са грижливо подредени в папка(която коленичейки пред изкуството ще наречем книга),която не е подчертавам с цел да остава за поколенията и вярвай ми,това е най-голямата услуга за сина му...
Няма нужда никой да намира нищо,да се разхожда из спомените на друг,да надниква в душата му.

Уважавам мнението ти!!!!! Смятам, обаче, че да разбереш другия трябва да надникнеш в душата му! Мое мниние с което не заангажирам никого, теост не желая да се коментира!!!
Сега на темата! Каква е целта на любовта? Това е друг ъгъл и дано ни наведе на други мисли!

октим написа:

Уважавам мнението ти!!!!! Смятам, обаче, че да разбереш другия трябва да надникнеш в душата му! Мое мниние с което не заангажирам никого, теост не желая да се коментира!!!
Сега на темата! Каква е целта на любовта? Това е друг ъгъл и дано ни наведе на други мисли!

Аз също твоето!Но ти започна този разговор с мен ,разсъждавайки от гледна точка на мъж.Всеки има своите доводи и право на мнение.А когато се обръщаш към някого с цитат-

октим написа:

Ms SMITH написа:

Цитат :

Така, хората на изкуството са един вид хуманисти... Те са надарени с дарба да творят, да създават. Това е талант, който не се дава на всеки... Разбира се,че на първо място е нуждата да твориш, която изпитват тези хора.
.......... Самият талант напира, да се изяви... Няма начин да е друго... ...

Човек се ражда в светлина
за да твори, за да създава!
красотата в своя миг
на другите да го раздава!!

Цитат :

Ти не си ли била несбъднат блян за нечие мъжко сърце?

Несбъдната страст! При мъжете любовта идва доста след страста.

както в случая се предполага най-малкото от елементарно възпитание да се отговори.Това е форум-форма на свободно общуване.Не виждам проблем в дискусията на въпроси от всякакво естество при гласуван интерес.Ангажирам се единствено с разсъждения,подадени от отсрещния,не карам на автопилот с избирателна пропускливост!Та забележката е неуместна според скромното ми мнение.
Надникването в душата изисква отворен прозорец или поне вдигната щора!А в примера не искам да е така.Но ти го коментира..
Радвам се,че поговорихме!

Та попитах: За какво ни е дадена любовта, какво представляват сродните души и защо ги има?