Любими цитати от любими книги!!!

"Граф Монте Кристо" от Александър Дюма - баща

"... на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние с друго. Нищо повече. Само, които е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."

"... до деня, когато Господ ще удостои човека да му разкрие бъдещето, цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи:
Чакай и се надявай !"

"- Няма значение, при мен всичко е толкова мъничко!
И добави може би с лека тъга:
- Право пред себе си не можеш да отидеш много далеч…"

"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите."

“Малкият принц”, Екзюпери

"Никой не трябва да се пита защо е нещастен. Този въпрос носи в себе си вируса на тоталното разрушение. Ако се запитаме, ще поискаме да открием кое ни прави щастливи. И ако това, което ни прави щастливи е различно от начина, по който живеем в момента, или извършваме някаква безвратна промяна, или ставаме още по нещастни."
"ЗАХИР" Паулу Коелю

" Човек притежава малко разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум. Хората живеят с чуствата, а за чуствата е безразлично кой е прав " . - " Живот на заем ", Ерик Мария Ремарк

"...разсъждавам какво е ад. Твърдя, че това е страданието да си неспособен да обичаш"
Достоевски

Аз имам един много любим цитат, който често си припомням и използвам:

"Човекът е като картонената кутия. Опиташ ли да промениш формата й, я смачкваш!" Цветан Северски

Jiorjita написа:

Аз имам един много любим цитат, който често си припомням и използвам:

"Човекът е като картонената кутия. Опиташ ли да промениш формата й, я смачкваш!" Цветан Северски

" НАКАЗВАМ ТЕ С ЛЮБОВ"

"...Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една:онази, която ще ни унищожи..."

"Най-същественото е невидимо за очите. Истинското се вижда само със сърцето"

"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! "

Божествена написа:

"...Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една:онази, която ще ни унищожи..."

"Най-същественото е невидимо за очите. Истинското се вижда само със сърцето"

"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! "

Кои са книжките?

ШОКОЛАД написа:

Божествена написа:

"...Можем да допускаме много грешки в живота си, с изключение на една:онази, която ще ни унищожи..."

"Най-същественото е невидимо за очите. Истинското се вижда само със сърцето"

"Подкарвай колата и се старай да запазиш усмивката си. Пусни по радиото рокендрол и карай напред към всичкия живот на света с всичката храброст и всичката вяра, която откриваш в сърцето си. Бъди верен, бъди храбър, бори се! "

Кои са книжките?

Опссс, пропуснах...

Първата - "Вероника решава да умре" на П.Коелю
Втората - "Малкия принц" на Екзюпери
Третата - "То" на С. Кинг

"...животът е по-безкраен от смъртта..." - "Любов по време на холера"

"Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот."

Оскар Уайлд - "Портретът на Дориан Грей"

Цитат :

Ти все още не си наясно, Юра, с всички неща, които могат да се случат във века на един човешки живот, всичко прониква в него, всичко, стига само да не се уплашиш, да не се обидиш, стига само да си достатъчно разтворен, за да може той да тече през теб, понякога не вярваш, че онези неща са се случили именно на теб, като че ли си ги чел някъде или някой ти ги е разказал, понякога нямаш нищо общо с живота си Юра, а имаш общо с други неща, за които обаче нямаме някак си думи и те звучат смешно, когато човек започне да говори за нещата, с които единствено е свързан, той започва да изглежда по особен начин нелепо и неудачно досаден, направо налуден, Юра, ето ти нов парадокс. Ти би проумяла и сама тези неща - всеки интелигентен човек ги проумява - парадоксите, които се оплитат около нас все повече и повече. И знаеш ли кое е най-странното, Юра, от този живот, който изцяло би могъл да бъде на някой друг или би могъл да бъде безразборен сбор от епизоди от чужди животи - ето затова реших да те търся - затова дадох обявата, за това проумях, че съществуваш и започнах да те търся - от цели този деветдесет и три годишен живот, минал през три епохи, остана, знаеш ли, Юра, това е най-необяснимото, остана едно-единствено нещо, което се случи по пътеката към морския бряг край чешмата с изворната вода, обрасла в бръшлян през една ледена, бяла февруарска утрин. То се случи. Случи се на мен. Това остана най-важното от този деветдесет и три годишен живот, Юра. Но не зная дали беше истина или реалност. Ето това е, което искам да успея да ти разкажа, Юра. Да успея да ти го предам. А ти да го предадеш по-нататък, защото то не може да се изгуби, то принадлежи на света. Прости ми тази бъбривост, която изби след половинвековното почти мълчание, толкова ми е противна собствената ми бъбривост и не мога да спра да говоря, което никога не съм го правила, винаги съм мразела говоренето, споделянето, човешкото общуване, човешките глупости са ме отвращавали в своята тъпота и безперспективност, а сега не мога да спра да ти говоря и да се любувам на очите ти, косата ти, лицето ти, Юра, като че ли отдавна съм те познавала, този вопъл по очите и лицето на другия, този вопъл по теб, Юра, изглежда, че любовта е винаги край нас, никога не ни напуска, това прави човешкия живот поносим, защото без нея човешкият живот би бил абсолютно непоносим и абсолютно безсмислен, Юра, как получих в последните си дни същество, което да обичам, как проумях, че те има и как започнах да те търся, Юра, с онази обява, която ти така смешно разказваш... самотата ми на пустиня, Юра... Юра говореше с друг глас, друго изражение, беше стряскащо различна, говореше с гласа на Адриана може би или в този момент Адриана беше съвсем близо до нея, това беше някак съвсем сигурно, страхувах се да наруша това състояние, бяха едно цяло, общуваха, всяко движение или шум биха ги стреснали... Юра замълча с обърнати навътре очи, слушаше другия глас, другите думи, които вече не можеше да разказва...

Цитат от Адриана на Теодора Димова

" При дзенската медитация всеки е господар на себе си и трябва да достигне просветление със собствени сили. Непосредственото възприятие е по-силно от теорията. Не чуждите уроци водят към просветление, а интровертното прозрение. Истината се крие в "неписаните букви", тя е отвъд границата на словестното."
Ясунари Кавабата
към Шогун
" Ах тези мъже и жени! Толкова са прозрачни. Особено мъжете. Същински деца. Суетни, капризни, непослушни, сприхави, податливи, ужасни - много рядко чудесни, но затова пък, какво би представлявал този тъй тъжен свят без тяхната детинска наивност, изкупваща всичките им недостатъци и която наричат как ли не, но всъщност си остава точно това - наивност. "
Шогун-Торанага

"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с
Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..."
Хемингуей "За кого бие камбаната"

Дааааа, от Шогун напълних една тетрадка с мисли навремето...
А Хемингуей...ах,любимият ми бохем,...той е целият за цитиране! И дано по-често се сещаме за кого,аджеба,бие камбаната!

Хорхе Букай - Приказки за размисъл!
ИСКАМ.ИСКАМ.ИСКАМ.


Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно!

От Ричард Бах!
“За да постигнеш нещо в живота си,представи си ,че вече го имаш” (Мост през вечността)
“Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора,които да ни разбират.Колкото повече познания постигаме,толкова по-вероятно е да живеем сами.”(Мост през вечността)
“На човек никога не му се дава желание,без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.”(Мост през вечността)
“Това е познанието:не дали ще изгубим играта,а по какъв начин ще приемем загубата,какво ще научим от нея,какъв опит ще извлечем от следващите игри.Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба.”(Мост през вечността)
“Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното,че сме забравили,че не външността определя истинската ни същност.”(Мост през вечността)
„Всичко, казано дотук, може да е погрешно“
„Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.“ („Едно“)
„Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.“ („Едно“)
„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!“ („Илюзии“)
„За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да е, трябва да започнеш с съзнанието, че вече си пристигнал.“
„Колко живота има вьв Вселената? Един.“ („Едно“)
„Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.“
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!“ („Едно“) („Джонатан Ливингстън Чайката“)
„Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.“
„Спори за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.“
„Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.“ („Едно“)
„Човек поверява живота си на това, в което вярва.“ („Едно“)
“Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.” (”Илюзии”)
“Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.

" На изток то Рая"- Стайнбек:
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."


"Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка... или поне така е според легендата."
"Птиците умират сами"

"Човекът не е Остров, вътре в себе си затворен; Човекът има връзка с Континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък; всяка човешка смърт ме намалява, аз съм част от цялото човечество; и затова недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб..."
Ърнест Хемингуей ("За кого бие камбаната")

Александър Дюма "Граф Монте Кристо"

"Моите мечти нямат граници - аз винаги искам невъзможното."

"Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали - без да го познаем."

"За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието."

Нямам навик да си записвам цитатаите,които ме впечатляват,
но това ми е пресно и мога да цитирам.

"Ангелски езици" на Димитър Димов:

...Един сак полетя надолу към пода,двама души се прегърнаха,нямаше друг жест или дума,които можеха да направят разбираем смисъла на една раздяла.Една прегръдка,едно потупване,стискане на ръце,притихване,помахване или пък гняв,рана,обида,мъка,скандал,хвърляне,чупене,понякога сълзи,понякога една шепа пръст върху гроба,много неща имаше при една раздяла,само не и някакъв смисъл.

От МАХАЛОТО НА ФУКО


"Защо е тази щедрост на живота, която дава тъй възвишено възмездие на посредствеността?"

"За всеки сложен проблем има едно просто решение и то е грешно"

"От определен момент нататък няма разлика между навика да се преструваш, че вярваш и навика да вярваш."

"Неправдоподобността е това, което най-силно наподобява чудо."


"Не успявам да се примиря с това, че не зная какво съм загубил..."

'Човек приписва на другите това, което сам прави, и понеже прави ужасни неща, другите му стават отвратителни."

"Човек не може да избегне безкрайността, като се стреми към друга безкрайност."

"Човек може да търси изгубеното време, но не може умишлено да загуби намереното време" (в контекста на Ars oblivionalis - "Изкуство на забравянето")

"Човек се ражда винаги под грешна звезда и ако иска да съществува по достоен начин в света, трябва всеки ден да поправя хороскопа си."

"Между наложената и спечелената фамилиарност съществува голяма пропаст"

Попаднах на един много готин цитат от книгата,която чета,много ме развесели.

"Сянката на вятъра" от Карлос Руис Сафон-годината е 1954-та.


"-В моето семейство всички винаги сме имали ускорен метаболизъм.Сестра ми Хесуса,мир на праха й,беше в състояние да изяде тортиля с кървавица,шест яйца и пресен чесън към средата на следобеда и после да се отличи като казак на вечеря.Викаха й "Черното дробче",защото страдаше от халитозис /бел.прев.-лош дъх/.Бедничката.Знаете ли,беше същата като мен.Същото личице и същата изящна фигура с доста малко месо по нея.Един доктор от Касерес веднъж казал на майка ми,че фамилията Ромеро де Торес сме липсващото звено между човека и рибата чук,защото деветдесет процента т организма ни е хрущял,съсредоточен най-вече в носа и външното ухо.Хесуса често я бъркаха с мен в селото,защото никога не й пораснаха гърди и взе да се бръсне преди мен,горката.Умря от охтика на двадесет и две,закоравяла девственица и тайно влюбена в един престорено набожен свещеник,който винаги й казваше,щом я срещнеше на улицата:"Здравей Фермин,я какъв напет младеж си станал."Ирониите на живота!"

"„Страданието и болката винаги са задължителни за високото съзнание и за дълбоко чувстващото сърце. Истински великите хора, струва ми се, трябва да изпитват на този свят велика скръб”

"На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина."
Родя на Достоевски от Престъпление и наказание"

"
Какво знаеш за мен ? Какво знаеш за любовта, която се ражда в един живот, където всичко е станало несигурно ? Какво е твоето жалко опиянение в сравнение с нея ? Когато непрестанното падение внезапно се променя, когато вечното защо се превръща в съдбоносното ти, когато чувството изниква незапно като мираж в пустинята на мълчанието и възприема образ, а измамата на кръвта се превръща неумолимо в гледка, пред която всички мечти бледнеят и опошляват ?
Пейзаж от сребро, град от филигран и розов кварц, блестящ като светлото отражение на алена кръв..
Какво знаеш ти за всичко това ? Мислиш ли, че е толкова лесно да се говори ? Мислиш ли, че бъбривият език може лесно да ги превърне в клише от думи и дори от чувства ?
Какво знаеш за зиналите гробове, за страха пред отминалите, безцветни и пусти нощи...
Те зеят и в тях няма никакви скелети, а само пръст, пръст, набъбнали семена и едва набола трева.
Какво знаеш за всичко това ? Ти обичаш опиянението, завоеванието, чуждото аз, което иска, но никога няма да изчезне; обичаш бурната измама на кръвта, но сърцето ти ще остане все празно... Защото човек не може да задържи това, което не е израснало в самия него.
А в буря не може да израсне много нещо. То израства в пустите нощи на самотата, когато човек не се отчайва. Какво знаеш за всичко това ?"
Триумфалната арка -Ерих Мария Ремарк