Може ли да има красота в смъртта?

Красотата в смъртта!!!!!!!!

"Пък и дори и в смъртта понякога има красота, колкото и зловещо да звучи... " Това беше писала mmilityy във връзка с водния профил на НИкита преди време....


Аз това не мога да го разбера....Как, красота в смъртта? Чия смърт може да е красива?

Как разбирате това?

Ако mmilityy се включи, чудесно?

И аз ще мисля доста,за да открия нещо красиво в смъртта...

Мъчих се да открия, но не можах...поне за сега!

Mdaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

Някои препарирани цветя са много красиви.

Marginal написа:

Някои препарирани цветя са много красиви.

Харесват ли ти наистина, или говориш принципно?

Харесват ми, като картини са.

Мдаааа, но живи са по-красиви... Не знам...

А в смъртта на човек? намираш ли красота? В мумиите, примерно? (шега )... Въпросът е по-скоро за това...

Не, в мъртвите е останало само материалното (обвивката на душата), а то не ме кефи.

Marginal написа:

Не, в мъртвите е останало само материалното (обвивката на душата), а то не ме кефи.

Ако питаш мен и материалното не е останало - то гние... Няма нищо, просто нищо

За нищото не съм сигурен.
След като говориме за нещо, значи го има.
Костите например, остават налице много хилядолетия (освен ако не кремират трупа, но тогава остава прахта. ).

Marginal написа:

За нищото не съм сигурен.
След като говориме за нещо, значи го има.
Костите например, остават налице много хилядолетия (освен ако не кремират трупа, но тогава остава прахта. ).

Сигурно има ,но понеже никой не помни последната си смърт не вижда нищо красиво в нея,но аз не се наемам да твърдя ,че смъртта на човек гаранция е възможно най-лошото нещо,което може да му се случи защото няма доказателства всъщност за това.Тя може и да е нещо прекрасно,край на всичката болка...И така -малко по различен поглед към смъртта.

Gti написа:

Сигурно има ,но понеже никой не помни последната си смърт не вижда нищо красиво в нея,но аз не се наемам да твърдя ,че смъртта на човек гаранция е възможно най-лошото нещо,което може да му се случи защото няма доказателства всъщност за това.Тя може и да е нещо прекрасно,край на всичката болка...И така -малко по различен поглед към смъртта.

Не съм сигурен.
Мисля че има такива които си спомнят смъртта си от предишни животи.
А иначе, аз нито се страхувам от смъртта, нито ме притеснява мисълта за нея.
Мисля, че тя е избавление.

Не знам...Малко се измества темата...

Gti не става дума за спомен от предъшна смърт или изобщо за собствена смърт...Така или иначе, повечето хора, дори да приемат идеята за преражданията, това им е далечно и имагинерно...Дори, човек да приема тази идея, пак го боли от смъртта на близък и не вижда красота в нея, дори в смъртта на неприятел... не мисля, че изобщо понятието " красота" е съвместимо с понятието "смърт"...

Marginal, казваш избавление... Хубаво... Но ти как приемаш смъртта на близък? Така ли пак...Философски... А страданието? Пак казва, не говорим за собствената смърт... С нея, май по- се примиряваме и приемаме нормално, но смъртта на близките ни хора приемаме трудно и мъчително...

Фрина написа:

Не знам...Малко се измества темата...

Gti не става дума за спомен от предъшна смърт или изобщо за собствена смърт...Така или иначе, повечето хора, дори да приемат идеята за преражданията, това им е далечно и имагинерно...Дори, човек да приема тази идея, пак го боли от смъртта на близък и не вижда красота в нея, дори в смъртта на неприятел... не мисля, че изобщо понятието " красота" е съвместимо с понятието "смърт"...

Marginal, казваш избавление... Хубаво... Но ти как приемаш смъртта на близък? Така ли пак...Философски... А страданието? Пак казва, не говорим за собствената смърт... С нея, май по- се примиряваме и приемаме нормално, но смъртта на близките ни хора приемаме трудно и мъчително...

Приемам я като избавление.
Радвам се за тях че са се отървали (което не ми пречи да ми е мъчно за тях понякога).
Относно темата, има написана книга от Согиал Ринпоч: Тибетска книга за живота и смъртта.
Там се казва как да се помага на човек да умре правилно, за да не му страда духа после и много други подробности относно смисъла на живота и смъртта.
А иначе, който в квото иска да вярва и приема, аз изразявам само своето мнение.

Тибетската книга за живота и смъртта е уникално четиво,наистина!!!

http://izvorite.com/text/text111.htm

Както и Тибетската книга на мъртвите!!!

Цитат :

“… Единствените наистина сериозни цели в живота са да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание”

Хубава истина ,благодаря ти Шоколадче,продължавам да чета.
Фрина писа:

Цитат :

Gti не става дума за спомен от предъшна смърт или изобщо за собствена смърт...Така или иначе, повечето хора, дори да приемат идеята за преражданията, това им е далечно и имагинерно...Дори, човек да приема тази идея, пак го боли от смъртта на близък и не вижда красота в нея, дори в смъртта на неприятел... не мисля, че изобщо понятието " красота" е съвместимо с понятието "смърт"...

Фрина недопускаш ли ,че човек може да види красота в смъртта ,но след като умре разбира се,ти не я виждаш ,защото не си умирала или поне не помниш,това искам да кажа.И друго да те питам не знаеш ли ,че все пак има цели народи,които плачат ,когато се ражда бебе и празнуват ,когато умре някой?

Виж, Gti... не ми се говори принципно и ме е интересува след смъртта какво ще видя... Знам, че смърт на близък човек ме потриса и трудно приемам.Знам също, че ничия смърт не би ми се сторила красива, погледната от позицията на Живота.. Не ми се мисли изобщо за внезапната смърт, която може да споходи всеки...Имагинерните неща не ме интересуват що се касае до смъртта... Нищо не може да ме успокои...

Не ме интересува друго освен тук и сега... Освен живота... След смъртта ще мисля , когато му дойде времето

Ох, това за другите народи дето плачели като се раждат... Знам го, разбира се... Въпрос на култура и възпитание... Но това ми е толкова далечно... И без конкретна полза за другите... А и не знаем дали и те виждат красота в смъртта или само избавление...

не мога да намеря нищо красиво в смъртта, не смятам че някой изобщо може да намери красота вв нея

Наистина може и книгата ,която чета в момента потвърждава моите опасения.Фрина,ШОКОЛАД най-чистосърдечно ви препоръчвам да прочетете "Пътят на душите "на д-р Майкъл Нютън и после ще говорим пак.

Мисля, че съм я чела навремето и даже я имам някъде в Бургас... Много бях впечатлена. Нали е от онези книги, в които психотерапевти връщат пациентите си в минали животи ... "Само Любовта е истинаска" е по-хубава... Ако има т.нар. живот след смъртта, то това не е самта смърт, защото смъртта е такава каквато е само от позицията на Живота. В тази връзка няма как да се погледне на Смъртта, освен от гледна точка на Живота, другото е илюзия (пак от гледна точка на Живота)... Каквото и да чета, каквото и да ми говорят за прераждания, душата ми няма да намери красота в загубата на любим човек тук и сега...


Така или иначе, от гледна точка на Живота, не може да се намери нищо красиво в Смъртта...

Фрина написа:

Мисля, че съм я чела навремето и даже я имам някъде в Бургас... Много бях впечатлена. Нали е от онези книги, в които психотерапевти връщат пациентите си в минали животи ... "Само Любовта е истинаска" е по-хубава... Ако има т.нар. живот след смъртта, то това не е самта смърт, защото смъртта е такава каквато е само от позицията на Живота. В тази връзка няма как да се погледне на Смъртта, освен от гледна точка на Живота, другото е илюзия (пак от гледна точка на Живота)... Каквото и да чета, каквото и да ми говорят за прераждания, душата ми няма да намери красота в загубата на любим човек тук и сега...


Така или иначе, от гледна точка на Живота, не може да се намери нищо красиво в Смъртта...

Не разбираш ли,че това е твой избор ,твоя интнерпретация,това ,което ти наричаш илузия за мен е истина ,ти сама избираш да виждаш смъртта на твоите близки като най-ужасното нещо,не искам да ме разбираш погрешно , не искам да те обидя по никакъв начин ,но дори някъде бях чела ,че такова отношение е по-скоро егоистично,ти тъжиш защото на тебе ти липсват ,защото всъщност не знаеш дали те не са на по-добро място,аз вече знам ,че са .Това е моята истина и прави живота ми по-лек и съм безкрайно щастлива с хората ,които обичам,но когато дойде краят на нашият общ път(това всъщност не е краят) аз не казвам ,че няма да скърбя ,но може би по-малко ,защото знам,че те ,изпитват удоволетворение ,ако са успяли да ни утешат.

+ това, ако тъжиме и плачеме и споменаваме прекалено много починалите, мъчиме духа им и с това не помагаме с нищо на никого, напротив, пречиме на духа им да се извиси.
Разбира се, не е задължително всички да вярваме в това, аз обаче вярвам.

Gti написа:

Фрина написа:

Мисля, че съм я чела навремето и даже я имам някъде в Бургас... Много бях впечатлена. Нали е от онези книги, в които психотерапевти връщат пациентите си в минали животи ... "Само Любовта е истинаска" е по-хубава... Ако има т.нар. живот след смъртта, то това не е самта смърт, защото смъртта е такава каквато е само от позицията на Живота. В тази връзка няма как да се погледне на Смъртта, освен от гледна точка на Живота, другото е илюзия (пак от гледна точка на Живота)... Каквото и да чета, каквото и да ми говорят за прераждания, душата ми няма да намери красота в загубата на любим човек тук и сега...


Така или иначе, от гледна точка на Живота, не може да се намери нищо красиво в Смъртта...

Не разбираш ли,че това е твой избор ,твоя интнерпретация,това ,което ти наричаш илузия за мен е истина ,ти сама избираш да виждаш смъртта на твоите близки като най-ужасното нещо,не искам да ме разбираш погрешно , не искам да те обидя по никакъв начин ,но дори някъде бях чела ,че такова отношение е по-скоро егоистично,ти тъжиш защото на тебе ти липсват ,защото всъщност не знаеш дали те не са на по-добро място,аз вече знам ,че са .Това е моята истина и прави живота ми по-лек и съм безкрайно щастлива с хората ,които обичам,но когато дойде краят на нашият общ път(това всъщност не е краят) аз не казвам ,че няма да скърбя ,но може би по-малко ,защото знам,че те ,изпитват удоволетворение ,ако са успяли да ни утешат.

Права си, че човек сам избира в какво да вярва... Трудно е, обаче в много случаи... Не , смъртта не е най-ужасното нещо... Уви, животът може да предложи много по-ужасни неща....

Marginal написа:

+ това, ако тъжиме и плачеме и споменаваме прекалено много починалите, мъчиме духа им и с това не помагаме с нищо на никого, напротив, пречиме на духа им да се извиси.
Разбира се, не е задължително всички да вярваме в това, аз обаче вярвам.

Мдааа, и за това си прав... Сигурно е така.... А душите на мъртвите? Дали и те не тъжат и не им е мъчно за живите, които обичат, а са далече от тях....

Фрина написа:

Marginal написа:

+ това, ако тъжиме и плачеме и споменаваме прекалено много починалите, мъчиме духа им и с това не помагаме с нищо на никого, напротив, пречиме на духа им да се извиси.
Разбира се, не е задължително всички да вярваме в това, аз обаче вярвам.

Мдааа, и за това си прав... Сигурно е така.... А душите на мъртвите? Дали и те не тъжат и не им е мъчно за живите, които обичат, а са далече от тях....

Не, защото те вече знаят за какво сме на тоя свят.

Marginal написа:

Фрина написа:

Marginal написа:

+ това, ако тъжиме и плачеме и споменаваме прекалено много починалите, мъчиме духа им и с това не помагаме с нищо на никого, напротив, пречиме на духа им да се извиси.
Разбира се, не е задължително всички да вярваме в това, аз обаче вярвам.

Мдааа, и за това си прав... Сигурно е така.... А душите на мъртвите? Дали и те не тъжат и не им е мъчно за живите, които обичат, а са далече от тях....

Не, защото те вече знаят за какво сме на тоя свят.

Мдааа, времето там , сигурно не е с нашите измерения и не усещат липсата ни така, както ние тяхната....
Но, наистина защо ? От толкова години съществува човечеството, а по-голямата част от хората не могат да приемат смъртта... Възпитанието, идеологиите... Може би, защото човек винаги се съмнява и когато нещо не му е доказано...

Защо ли?
Защото човечеството върви в неправилна посока.
Сега на мода е материализма, а той е много тъпо нещо.
Също така, да се пъчиме, прекарваме един друг с цел да достигнеме еди каква си тъпотия, да се изнудваме, мамиме и подобни.
Децата се учат на възможно най-лошото и на духовното се вика "бабини деветини" ...

Фрина написа:

Gti написа:

Фрина написа:

Мисля, че съм я чела навремето и даже я имам някъде в Бургас... Много бях впечатлена. Нали е от онези книги, в които психотерапевти връщат пациентите си в минали животи ... "Само Любовта е истинаска" е по-хубава... Ако има т.нар. живот след смъртта, то това не е самта смърт, защото смъртта е такава каквато е само от позицията на Живота. В тази връзка няма как да се погледне на Смъртта, освен от гледна точка на Живота, другото е илюзия (пак от гледна точка на Живота)... Каквото и да чета, каквото и да ми говорят за прераждания, душата ми няма да намери красота в загубата на любим човек тук и сега...


Така или иначе, от гледна точка на Живота, не може да се намери нищо красиво в Смъртта...

Не разбираш ли,че това е твой избор ,твоя интнерпретация,това ,което ти наричаш илузия за мен е истина ,ти сама избираш да виждаш смъртта на твоите близки като най-ужасното нещо,не искам да ме разбираш погрешно , не искам да те обидя по никакъв начин ,но дори някъде бях чела ,че такова отношение е по-скоро егоистично,ти тъжиш защото на тебе ти липсват ,защото всъщност не знаеш дали те не са на по-добро място,аз вече знам ,че са .Това е моята истина и прави живота ми по-лек и съм безкрайно щастлива с хората ,които обичам,но когато дойде краят на нашият общ път(това всъщност не е краят) аз не казвам ,че няма да скърбя ,но може би по-малко ,защото знам,че те ,изпитват удоволетворение ,ако са успяли да ни утешат.

Права си, че човек сам избира в какво да вярва... Трудно е, обаче в много случаи... Не , смъртта не е най-ужасното нещо... Уви, животът може да предложи много по-ужасни неща....

Това ,което каза последно си е самата истина според мен.

Marginal написа:

Фрина написа:

Marginal написа:

+ това, ако тъжиме и плачеме и споменаваме прекалено много починалите, мъчиме духа им и с това не помагаме с нищо на никого, напротив, пречиме на духа им да се извиси.
Разбира се, не е задължително всички да вярваме в това, аз обаче вярвам.

Мдааа, и за това си прав... Сигурно е така.... А душите на мъртвите? Дали и те не тъжат и не им е мъчно за живите, които обичат, а са далече от тях....

Не, защото те вече знаят за какво сме на тоя свят.

Да,те знаят и знаят ,според книгата,че това не е последната среща и раздяла с любимите хора.

А замисляли ли сте се ,че ако всички знаеха ,че нищо няма да остане безнаказано ,всичко щеше да е по-различно ,всички много внимателно щяха да преценяват какво праявят.А сега всеки си прави каквото поиска и си мисли ,че всичко ще му се размине със смърта.Разбирате ли какво искам да кажа?А Фрина по-повод въпросите които задаваш си мислех ,че истината може би умишлено не се знае от всички.Така или иначе когато човек е готов и търси отговори ,той винаги ще ги намери,можеби ния сме от търсещите.Знаете ли иска ми се да искрещя на всички :"Хора ние всъщност не умираме. И там горе всеки ще има възможност да дава обяснение за всеки избор направен през живота си".Но незнам дали няма да сгреша,в крайна сметка ,всеки ще разбере ,когато му дойде времето.

Разбира се че сме се замисляли.
Не всички разбира се.

" Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново,
първо трябва да се сбогуваш с него. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота." Ричард Бах, "Илюзии"